РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Пловдив, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300500644 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Агенция за събиране на
вземания“ЕАД против решение № 137/08.01.2024г. по гр.д.№ 13418/2021г. на ПдРС, ІХ
гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против въззиваемия А. А. С.
искове по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за това да бъде признато за
установено, че въззиваемият дължи на жалбоподателя сумата от 4278,70 лева- главница по
договор за потребителски кредит № 1645347от 03.11.2014г., сключен между А. А. С. и
„Уникредит кънсюмър файненсинг”ЕАД, вземанията по който били прехвърлени в полза на
жалбоподателя с договор за цесия от 22.07.2019г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.07.2019г., както и сумата 176,97 лева - обезщетение за
забавено плащане за периода 22.06.2019г. - 06.06.2021г. Твърди се, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Макар ответникът по исковете да не бил оспорил сключването на
горепосочения договор за кредит, РС по свой почин и в противоречие със събраните
доказателства приел, че този договор не е подписан от посочените в него страни. Твърди се,
че договорът носи подписите на кредитодателя и кредитополучателя, а също така че
сключването на този договор се потвърждава от представените и събрани доказателства по
делото, включително и от факта, че А. С. е извършил плащанията. Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковете.
Въззиваемият А. А. С., чрез пълномощника му Б. У., оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 13418/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с. са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД против А. А. С. за
установяване вземания по заповед № 5147/09.06.2021г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9349/2021г. на ПдРС, Х гр.с., както
следва: за сумата от 4278,70 лева, представляваща главница, дължима за периода от
21.06.2019г. до 21.04.2021г. по договор за потребителски кредит № 1645347/03.11.2014г.,
сключен между ответника и „УниКредит кънсюмър файненсинг”ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.07.2019 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018
г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД и сумата в размер от 176, 97 лева- обезщетение за забава за периода от
22.06.2019 г. до 06.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2021г., до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на
ответника по силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.07.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г.,
сключен между “УниКредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания от длъжника.
Цесионерът по пълномощно от цедента изпратил уведомление до ответника за прехвърляне
на вземанията, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост от първоначалния кредитор,
които уведомления се върнали неполучени. Същите са приложени към исковата молба и
ищецът счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита
достигнало до длъжника, дори последният да участва в производството чрез назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди се също така, че на 03.11.2014г.
ответникът А. А. С. сключил с “Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД договор за
потребителски паричен кредит № 1645347/03.11.2014г. По силата на така сключения
договор по банковата сметка на кредитополучателя била преведена сума в размер от 10074,
35 лева, в която сума не били включени задължения за заплащане на такси и
застрахователна премия. Твърди, че било договорено задължение за кредитополучателя за
заплащане на възнаградителна лихва в размер от 6731,94 лева. Предоставената в заем сума,
ведно с възнаградителна лихва, следвало да бъде върната на 78 месечни анюитетни вноски,
всяка от които в размер от 225,59 лева, с падеж на първата вноска на 21.11.2014г. и на
последната на 21.04.2021г. От кредитополучателя били извършени частични плащания,
както по сметката на кредитора – цедент, така и по сметката на цесионера, след прехвърляне
на вземането.
От А. А. С. е подаден отговор на исковата молба, в който се твърди, че не е уведомен
за извършената цесия от кредитодателя, поради което счита, че предявените искове са
недопустими. Оспорва всички приложени към исковата молба доказателства, като сочи, че
последните са мъгляви, нечетливи и неясни. Моли за прекратяване на производството по
делото, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на предявените искове, поради
тяхната неоснователност.
С определение в з.з. на 20.05.2024г. по настоящето дело на жалбоподателя е указано,
че не сочи годни доказателства за сключването на договор за потребителски паричен кредит
№ 1645347 от 03.11.2014г., тъй като приложеното към исковата молба по гр.д.№
13418/2021г. на ПдРС, ІХ гр.с. заверено копие от договора е с непълно съдържание. В
мотивите към това определение съдът е констатирал, че общите условия към приложеното
към исковата молба по първоинстанционното дело заверено копие от договора за
потребителски кредит са подписани от името на потребителя. На втората страница от
договора, под погасителния план, се вижда горния край на печатен текст, вероятно с думите
„Потребител“, „Поръчител“ и „Служетел“, но очевидно долният край на страницата не е
сниман. Третата страница на договора също не е снимана изцяло, като липсва най- долният
й край, където следва да са положени подписите. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Същото следва да важи и за приложението на императивните разпоредби, на
които не се е позовала насрещната страна. Задължение за съда да извърши служебна
2
проверка относно действителността на правни сделки или отделни клаузи от тях е
установено и с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
мотивите към това тълкувателно решение се приема, че „Материалният закон няма да бъде
приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на
доказателствата факти, опорочаващи сделката“, а също така, че „След като страните по
сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с
императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на
нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно“. Разпоредба
с императивен характер е и тази по чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно която, договорът за
потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин. За да се приеме, че един договор е сключен в писмена
форма, той следва да бъде подписан от страните по него. При липса на преки, ясни и
категорични доказателства за подписването, не е налице основание да се приеме, че
писмената форма е спазена. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Ето защо, на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК ще следва да
се приеме, че договор за потребителски паричен кредит № 1645347 от 03.11.2014г. е
недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От приетото по първоинстанционното дело заключение по
ССЕ се установява, че по горепосочения договор за паричен кредит е платена сума,
надхвърляща сумата на отпуснатия кредит / платени са общо 10425,26 лева, а чистата
стойност на кредита е в размер от 10074, 35 лева/. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Съдебни разноски във въззивното производство не следва да бъдат присъдени, тъй
като, макар пълномощникът на въззиваемия, адв.Б. У. да е претендирал присъждане на
заплатено му адв.възнаграждение в размер от 855 лева, липсват доказателства за същото-
представено е пълномощно за пред въззивната инстанция, но не е и договор за правна
защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/08.01.2024г. по гр.д.№ 13418/2021г. на ПдРС, ІХ
гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД против въззиваемия А. А. С. искове по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 240 и чл. 86
от ЗЗД, за това да бъде признато за установено, че въззиваемият дължи на жалбоподателя
сумата от 4278,70 лева- главница по договор за потребителски кредит № 1645347от
03.11.2014г., сключен между А. А. С. и „Уникредит кънсюмър файненсинг”ЕАД,
вземанията по който били прехвърлени в полза на жалбоподателя с договор за цесия от
22.07.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.07.2019г.,
както и сумата 176,97 лева - обезщетение за забавено плащане за периода 22.06.2019г. -
06.06.2021г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4