РЕШЕНИЕ №
1872
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на шестнадесети септември, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Владимир Вълев като разгледа административно дело № 1062 по описа на
съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от Р.Д.С., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо
30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, както следва: 1. 15 000
лв. за периода от 12.10.2020 г. до 02.11.2020
г.; в който период е пребивавал в Затвора Пловдив; 2. 15 000 лв. за
периода от 02.11.2020 г. до 07.04.2021 г., в който период е пребивавал в ЗО -
Смолян. В исковата молба се сочат идентични оплаквания за двете места за
изтърпяване на наказанието, а именно: пренаселени помещения, липса на санитарен
възел, както и на течаща топла и студена вода, наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи, мръсни тоалетни и килии, наличие на мухъл по стените на килиите,
неосигуряване на своевременно и адекватно лечение в ЗО Смолян. По този начин на
ищеца били причинени значителни
неимуществени вреди. В с.з. процесуален
представител поддържа исковата молба. Не претендира разноски.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
От представените справки от двете пенитенциарни заведения
/л.33 и сл. и л.93-94/ се установява, че в ЗО Смолян ищецът е бил настанен в
помещения, в които през целия престой там е било спазено изискването за
минимална жилищна площ, а в Затвора Пловдив това изискване не е било спазено за
общо 12 дни. По отношение ЗООТ Смолян същото сочи и разпитания по искане на
ищеца свидетел.
По
отношение оплакванията за липса на санитарен възел и течаща студена и топла
вода следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС
„На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.“ Видно от
справката от ЗО Смолян и от показанията
на св.Х. такъв достъп е бил осигурен при престоя в ЗО Смолян, а видно от
справката от Затвора Пловдив в помещението е имало санитарен възел с постоянно
течаща вода, което прави оплакванията неоснователни и недоказани.
На
следващо място видно от представените справки и в двете пенитенциарни заведения
е извършвана периодично ДДД обработка, при което не е налице бездействие от
страна на затворническата администрация, последното се потвърждава и от
показанията на разпитания свидетел за ЗО Смолян.
Неоснователно
е и оплакването за неотопляване на помещението в ЗО Смолян, което е оборено от
представената справка, а други доказателства в тази връзка не са представени.
По
отношение твърденията за лоша хигиена в тоалетните следва да се отбележи, че
това не се дължи на бездействия от страна на администрацията, тъй като съгласно
ЗИНЗС и ППЗИНЗС поддържането на хигиената е грижа на лишените от свобода, което
поддържане се извършва по график. Наличието на мухъл, което се твърди също не
може да се смята за получило се от бездействие, при положение, че са били
осигурени условия за проветрение и липсват доказателства за фактори, които да
водят до поява на мухъл в помещенията. Що се отнася до твърденията за неосигуряване
на своевременно и адекватно лечение в ЗО Смолян следва да се отбележи, че за
период около 5 месеца ищецът е посетил 13 пъти медицинската служба, като след
всеки преглед му е било осигурявано адекватно и достатъчно по обем и
продължителност лечение до оздравяването му, както и преглед от стоматолог.
Абсолютно невярно е, че на 05.01.2020 г. ищецът се разболял от пневмония, а
преди това в течение на 20 дни искал преглед, но не го преглеждали, тъй като
видно от справката на 14.12.2019 г., т.е. около 20 дни по-рано от посочената
дата е установено заболяване „хроничен бронхит обострен“, което е съответно
лекувано, съгласно посочената справка. Доказателства за твърденията за
двустранна херния и нелекуване на такава не са представени, при което това
твърдение е недоказано, същото може да се каже и по отношение липсата на
стоматологично лечение, напротив - от
справката е видно, че ищецът неколкократно е посещавал стоматолог и е бил съответно
лекуван. Най-накрая показанията на свидетеля, че водата в ЗО Смолян не била
годна за пиене, поради което си купували вода от лафката, не следва да бъдат
кредитирани, тъй като тази преценка е субективна, поради което са неоснователни
и недоказани и оплакванията по отношение качеството на водата и последващи
оплаквания от това, за което отново не
са представени никакви доказателства.
При това положение е основателна единствено
претенцията по отношение пренаселеността на едно от помещенията, в което е бил
ищецът през общо 12 дни за целия период. Неимуществените вреди в тази връзка съдът
оценява на общо 100 лв. Тази сума е дължима със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”***” № 21, да заплати на от Р.Д.С.,
ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 100
лв., ведно със законна лихва,
считано от 20.04.2021 г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лв.,
както и за всички периоди в обхвата на претендирания - 12.10.2020 г. – 07.04.2021 г. вкл.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: