№ 65
гр. Бургас, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на
основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК, за възобновяване на НОХД №
5801/2021 год. по описа на Районен съд - Бургас, отмяна на постановеното
определение от 30.12.2021 год. за одобряване на споразумението за решаване
на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на
наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се, че съдът е
одобрил постигнато между страните споразумение при неизяснена
фактическа обстановка, без да изпълни задължението си, произтичащо от чл.
13 от НПК за разкриване на обективната истина и в нарушение на чл.14 от
НПК да вземе решение след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изтъква се, че РС-Бургас е игнорирал
налични по делото данни, сочещи на причинена на пострадалата М. А. втора
телесна повреда – сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнание, довело до
разстройство на здравето, опасно за живота. Изготвените по делото
съдебномедицински експертизи се твърди, че са ценени безкритично, без да
1
се отчетат съдържимите в гласните доказателствени източници сведения за
изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние, както и обективираните
в приложената по делото Епикриза от Неврологично отделение при УМБАЛ-
Бургас анамнезни данни за състоянието й след ПТП. Във връзка с горното се
сочи, че разкриването на обективната истина е налагало ангажиране на
допълнителна експертна намеса, като се включат вещи лица специалисти в
съответната област, които да дадат заключение за обективното състояние на
пострадалата и дали същата е изпаднала в безсъзнателно състояние при
причинените и вследствие ПТП травми на главата. С горните съображения е
заявено искане за възобновяване на наказателното дело, отмяна на
постановеното от съда определение за одобряване на постигнатото между
страните споразумение за решаване на делото и връщане на същото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Пред настоящия съд прокурорът от АП-Бургас поддържа искането по
изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено.
Осъденият Д. С. ЯШ. се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощен процесуален представител – адвокат А.Г. от АК-Бургас, която
изразява становище за неоснователност на направеното искане за
възобновяване на наказателното дело. Акцентирайки върху изготвените в
хода на ДП две разширени съдебномедицински експертизи, с поставена им
нарочна задача да дадат отговор относно травматичните увреждания,
получени от пострадалата при ПТП, защитникът изтъква, че заключенията по
тях са напълно еднозначни по отношение на констатацията, че няма
медикобиологични данни мозъчното сътресение, получено от пострадалата да
е от степен, че да обуслови разстройство на здравето, временно опасно за
живота. В тази връзка и предвид отсъствието на специални знания на
прокурора и съда по въпросите от медицински характер, защитникът счита, че
отказът да се кредитират изготвените заключения, би бил необоснован. Още
повече, че данни за вътрешночерепни травми и патологични изменения на
главния мозък не са били установени и при извършените веднага след
произшествието изследвания на пострадалата при приемането й в
Неврологично отделение на УМБАЛ-Бургас. Сочи също, че съдът не
разполага с правомощието да указва на прокурора какво обвинение да
предяви на обвиняемото лице, поради което и в рамките на очертаното такова
по конкретното дело, той не е имал основание да откаже да одобри внесеното
споразумение за решаване на делото.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
2
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при
посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за
това са следните:
НОХД № 5801/2021 год. по описа на РС-Бургас е образувано по реда на
чл. 382 ал.1 от НПК, на основание внесено в съда споразумение за решаване
на делото. С определение от 30.12.2021 год. на РС-Бургас, постановено по
същото дело, е одобрено споразумение, постигнато между прокурор от РП-
Бургас и защитника на обвиняемия Д. С. ЯШ. – адвокат Т.Н. от АК-Бургас, с
което Я. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.3,
б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК – за това, че на 30.01.2019г. в
гр.Бургас, на бул.“Захари Стоянов“, при управление на МПС – лек автомобил
„VOLVO“, модел „ S 80“ с рег. № * **** **, собственост на Сезгин Я. Юмер,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
средна телесна повреда на М. М. А., изразяваща се в интрузия /набиване/ на
първи горен десен зъб в костта и травматична луксация на втори горен десен
зъб без обезобразяван, довели до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок повече от 30 дни, при обичайно протичане на
оздравителния процес, както и средна телесна повреда на А. С. А.а,
изразяваща се в оток, болки и кръвонасядения в областта на лявото ходило,
както и вътреставна фрактура на първи пръст на стъпало, довела до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 1,5 -2 месеца,
при обичаен ход на оздравителния процес.
За извършеното от Д. С. ЯШ. престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, вр.
ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, на същия е наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК на Я. е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от десет месеца.
В тежест на Я. са възложени и разноските по делото.
3
Определението е влязло е в законна сила на 30.12.2021г., като по
инициатива на прокурор при РП-Бургас, в рамките на проведена процедура по
чл. 414, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК, съдът се е произнесъл с определение №
129/24.01.2022г. по всички затруднения и съмнения, свързани с неговото
тълкуване.
Доводите, застъпени в искането на Главния прокурор, с които се
обосновават допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалните
правила, предпоставящи възобновяване на наказателното дело, БАС намери
за неоснователни.
Досъдебното производство по делото е образувано на 31.01.2019г. по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на протокол за първото
действие по разследването – оглед на местопроизшествие, на основание данни
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК -
пътнотранспортно произшествие, реализирано самостоятелно от водач на
МПС „VOLVO“, модел „ S 80“ с рег. № * **** **, при което са причинени
телесни повреди на пътуващи в автомобила лица. За изясняване
обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК, в хода на разследването са
приобщени гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както и ангажирани експертни становища, на основата на които е
обосновано и обвинението срещу Я. за извършено престъпление по чл. 343,
ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Проверката на материалите по делото не разкрива пренебрегване от
страна на решаващия съд на задълженията му по чл.13 и чл.14 от НПК, при
произнасяне от последния по внесеното за разглеждане споразумение за
решаване на делото. Неоснователно се твърди, че положителната преценка на
РС-Бургас за съответствие на внесеното споразумение със закона, е
неправилна такава, без да се отчете липсата на обективност, всестранност и
пълнота на воденото разследване по отношение установяването на
конкретните травматични увреждания, получени при ПТП от пострадалото
лице М. А.. Оспорването, което се прави на очертаните в обвинението срещу
Я. фактически параметри на престъпната деятелност, е във връзка с пропуск в
същото да бъде включено и още едно телесно увреждане на пострадалата А.,
като последица от възникналото ПТП, а именно получено от нея сътресение
на мозъка с изпадане в безсъзнание, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. В отговор на заявеното оплакване, на първо
място следва да се отбележи, че всеки съд е суверенен при преценката за
надеждността на доказателствените източници и за тяхната достатъчност при
4
установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Доказателствените източници, въз основа на
чиято оценка и проверка в случая съдът е следвало да формира убеждението
си относно деянието, авторството и характера на инкриминираните от
обвинението вредоносни последици, се установява, че са събрани по
надлежния процесуален ред, като същите не бележат дефицит на информация
касателно релевантните факти, нито съществено противоречие помежду си,
които да дадат основание да се приеме, че обективната истина по делото не е
разкрита по изискуемия от закона начин.
При преценката на оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, свързани с неправилна оценка на доказателствените
материали и противоречието им с текста на споразумението трябва да бъде
отчетена и правната природа на производството по глава ХХIХ НПК. В
рамките на тази диференцирана процедура страните се отказват от
разглеждането на делото по общия ред, като не се провежда съдебно
следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в досъдебната
фаза. Даден е приоритет на бързината на приключването му, като заедно с
това са гарантирани в пълна степен правата на страните, чрез стриктното
спазване на правилата по глава двадесет и девета от НПК. Обективната
истина при решаването на делото по този ред се разкрива чрез преценката,
която съдът прави за наличието на достатъчно, събрани по надлежния
процесуален ред в досъдебното производство доказателства, подкрепящи
самопризнанието на обвиняемия, без да се изисква от него да навлиза в
анализ на доказателствата, от които се установяват фактите, приети в
споразумението. Съдебната практика е изяснила, че правните и фактически
рамки на обвинението срещу обвиняемия/подсъдимия се предопределят от
обвинението, предмет на споразумението. Именно в тези рамки съдът е
длъжен да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 7 НПК, след като
констатира, че обвиняемият/ подсъдимият е дал положителен отговор на
въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК /Решение № 534 от 23.11.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2398/2011 г., III н. о., НК; Решение № 60224 от 7.02.2022 г. на ВКС по н.
д. № 892/2021 г., III н. о., НК/. В конкретния случай, това е било сторено от
съда, който изхождайки от параметрите на обвинението, предявено на Я., по
което същият доброволно е приел да се признае за виновен, е оценил
доказателствената съвкупност като съответна такава на повдигнатото срещу
него обвинение, установяваща фактите, релевантни за изхода на
производството. Поради това и същият не може да бъде упрекнат в
5
нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, както се твърди в искането за
възобновяване на делото.
По делото са разпитани множество свидетели – А. Т., А. А.а, А. К., И. И.
и К. Х., които с оглед съпричастността им в различно качество към
настъпилото ПТП, са възпроизвели своите възприятия за случилото се на
инкриминираната дата, съответно и са дали описание на поведението на
пострадалата А. при спасителните действия, насочени към нея. Изискана и
приобщена е също цялата медицинска документация, изготвена по повод
приема на пострадалата А. в Неврохирургично отделение при УМБАЛ-
Бургас, обективираща снетите анамнезни данни, резултатите от проведени
изследвания, назначеното лечение и заключенията на специалистите относно
здравословното й състояние. Приложена е също и медицинската
документация, отразяваща проведено на А. ортодонтско лечение. Във връзка с
необходимостта от изясняване на вида и характера на причинените на М. А.
наранявания, в хода на досъдебното производство са назначени и три
съдебномедицински експертизи – еднолична СМЕ № 64/2020г., възложена на
началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас – д-р Г. М.;
разширена СМЕ №609/2020г., възложена на състав експерти – д-р Г. М. –
съдебен медик в УМБАЛ-Бургас и д-р И. Т.-рентгенолог в УМАЛ-Бургас, и
тройна СМЕ №15/2021г., възложена на експертен състав – д-р Г. М., д-р В. Й.
– стоматолог и д-р Ж. М. - лицево-челюстен хирург, заключенията по които
са напълно еднопосочни в представянето на медикобиологичните
характеристики на телесните увреждания, получени от А. при ПТП. Видно от
заключенията на цитираните медицински експертизи, в същите освен
описаните травми на пострадалата А.: на дясна раменна става, мозъчно
сътресение, контузия на главата, рана на долна устна, интрузия на първи
горен десен зъб в костта и травматична луксация на втори горен десен зъб,
категорично е изразено също и становище, че няма медико-биологични данни
мозъчното сътресение при А. да е от степен да съставлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота, т.е. не е констатирано увреждането да е
довело до изпадане на пострадалата А. в състояние на безсъзнание – нито за
кратко, нито за продължително време. Горното, с оглед съдебната практика -
ПП на ВС № 3/1979 г. - т. 13, не позволява да се приеме, че сътресението на
мозъка, което е установено при А., представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Несъстоятелно се твърди в случая, че експертите не са проявили
инициатива да изяснят въпроса дали установеното при М. А. мозъчно
6
сътресение е довело до загуба на съзнание или не. Подобен упрек не държи
сметка, че при изготвяне на експертните заключения, всеки от съставите
експерти е бил запознат с наличните по делото доказателства, сред които
фигурират и свидетелските показания на самата пострадала М. А., съдържащи
твърденията й, че е изпаднала в безсъзнание. Нещо повече, описвайки
данните, на основата на които се извеждат медикобиологичните
характеристики на травмите, получени от А., вещите лица са посочили и
съдържащите се такива в ИЗ №2841, както и отразеното в Епикризата от
Неврохирургично отделение при УМБАЛ-Бургас, където А. е била настанена
още същия ден, след произшествието - на 31.01.19г. и изписана на
02.02.2019г. Споменатите медицински документи е видно, че обективират не
само снетата на А. анамнеза /съобщеното от нея главоболие, гадене и загуба
на съзнание/, назначените и извършени на последната изследвания ведно с
резултатите от тях и проведеното лечение, но така също хода и изхода от
заболяването, във връзка с което е била приета за лечение. Известно е, че
снемането на анамнеза на постъпващия за лечение и наблюдение пациент, е
първоначален и задължителен етап при диагностика на здравословното му
състояние. Като медицински термин „анамнезата“ /медицинска история/
включва подробното и последователно получаване на сведения от пациента
или негови близки за здравословното състояние на първия, които са основен
и важен източник на информация за страданието на пациента. В този смисъл
и няма основание да се счете, че при представяне на експертната си позиция
по въпроса за травматичните увреждания на пострадалата А., сред които и
установеното мозъчно сътресение, вещите лица не са проявили активност в
изясняването на важни обстоятелства, от значение за преценката им дали
същата е изпаднала в състояние на безсъзнание или не. Очевидно е, че
медицинското заключение на експертите относно това дали сътресението на
мозъка при А. е било от степен да обуслови разстройство на здравето, опасно
за живота, е направено на база цялостен анализ на обективните данни за
състоянието й, без да са изключени и субективните оплаквания на последната
за изявилата се симптоматика.
Доводите за пренебрегване от страна на съда на наличните по делото
гласни доказателствени източници, съдържащи сведения за състоянието на А.
след катастрофата, също не могат да бъдат споделени. В случая, макар всички
разпитани по делото свидетели да съобщават, че след произшествието М. А. е
останала да лежи на задната седалка в автомобила, давайки описание на
състоянието й, същите не изтъкват ясни признаци, по които да е възможно да
7
се направи заключение, че вследствие получените от нея наранявания в
областта на главата, за определен интервал от време е била напълно откъсната
от околната среда и това е застрашило живота й по начина, който законът
предвижда за квалифициране на мозъчното сътресение като средна телесна
повреда. Видно от показанията на св.А. Т., в същите не се описва състояние
на А., което да насочва към извод, че същата е изгубила съзнание. Напротив,
като лице, което е проявило инициатива да придружи пострадалата А. при
транспортирането й до болничното заведение, св.Т. съобщава - „М. бе в
съзнание, но явно в шок, тъй като ме питаше един и същи въпрос, а именно –
какво се случи? Пита ме също и за приятеля си С.…“. Подобни твърдения се
излагат и от св. К. Х., който сочи, че след изваждането на А. от колата същата
е била в съзнание, но очевидно в шок от случилото се, в каквото състояние са
били и останалите пътници. В показанията на разпитаната свидетелка А. А.а
също не се съдържат сведения за прояви на пострадалата А., които да са
противопоставими такива на заключенията на медицинските експертизи.
Разказвайки за произшествието, същата съобщава, че е видяла как М. лежи на
задната седалка, без да говори, а след като св. Исмаил и обв. Я. са я извадили
от автомобила, тя започнала да пита какво се е случило. Описание на
състоянието на пострадалата А. дава и св. А. К., който споделя, че е видял
същата да лежи по гръб на задната седалка, без да се движи, но след като
започнал да й вика да става, тя му казала нещо, което той не разбрал.
Единствените твърдения за изпадане на А. в безсъзнание се съдържат в
показанията на св. И. И., в които същият споделя – „...Забелязах, че М. диша,
но е в безсъзнание…“. В случая обаче свидетелят не описва ясни признаци, на
основата на които може да се направи обективна преценка за действителното
състояние на А., а сам определя наличието на нарушено съзнание при нея.
Подобна квалификация обаче не е спорно, че изисква медицинска
компетентност, доколкото касае количествена оценка на съзнанието и следва
да се извърши от съответен специалист. Именно и поради това по делото
последователно са били назначени три съдебномедицински експертизи, на
които е било възложено да изследват въпроса за травматичните увреждания,
получени от пострадалата А., при наличните данни за механизма на
пътнотранспортното произшествие и състоянието на последната след
неговото настъпване. Действително, данните по делото установяват, че сред
експертите, изготвили СМЕ, не фигурират специалисти - неврохирург и
психиатър, чиято компетентност е най-тясно свързана с оценката за
нарушение на съзнанието. Тази констатация обаче сама по себе си не може да
предпостави непълнота или необоснованост на изготвените заключения,
8
както се твърди в искането за възобновяване. Това е така, тъй като на първо
място е видно, че в основата на заключенията на експертите – медици са
поставени именно данните, отразени в медицинската документация от
Неврохирургично отделение при УМБАЛ –Бургас, където А. е била настанена
веднага след произшествието, които документи се установява, че дават пълна
информация за проведения диагностичен процес и лечението на пациента. На
следващо място, изразявайки становище по поставените въпроси, нито едно
от определените вещи лица не е обявило липсата си на компетентност по тях.
Напротив, очевидно е, с оглед различната специалност на експертите в двете
разширени експертизи, че същите са постигнали съгласие в позицията си
относно отговорите на зададените им въпроси, доколкото в представените
заключения не е изразено нито особено мнение, нито са налице възражения
на член от експертния състав. Като се има предвид също, че трите вещи лица
са признати специалисти в своята област, то не би могъл да се направи извод
за демонстрирана от последните недобросъвестност или некомпетентност да
изпълнят поставените им задачи.
Изхождайки от горното, БАС не може да се съгласи с наведените в
искането доводи, че решаващият съд е одобрил внесеното споразумение за
решаване на делото, без да прояви процесуална активност за изясняване на
въпроса дали пострадалата А. е изпаднала в състояние на безсъзнание или не,
което обстоятелство повлиява обективните параметри на обвинението, по
което Я. е привлечен да отговаря. Съдът намира за необходимо да отбележи
също, че изцяло в правомощията на прокуратурата е да прецени кое лице и за
какво обвинение следва да бъде привлечено към наказателна отговорност,
както и какви доказателства ще бъдат ползвани, за да се обоснове
обвинителната теза. В този смисъл и оспорването, което се прави на
обективните параметри на обвинението срещу осъдения Я., е извън обхвата
на настоящия извънреден контрол, както и принципно извън обхвата на
съдебния такъв.
Достигайки до извод, че при одобряване на споразумението РС-Бургас
не се е отклонил от задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК и
законосъобразно е приел, че доказателствената съвкупност по делото
съответства на повдигнатото срещу осъдения Я. обвинение, както и
установява релевантните за изхода на производството факти, настоящият
състав на съда намери, че като неоснователно искането за възобновяване на
наказателното дело следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
9
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на производството по НОХД №
5801/2021 год. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10