Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Стара Загора, 23.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Зорница
Делчева
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 13 по
описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по
жалба на „АРГОСТИЛ БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н „Т“, ул. „Н“ № , ет.., ап.., представлявано от управителя К.Х.,
със съдебен адрес гр.К, ул. „….“ №.., вх…, ет…,
ап…, против Акт за установяване на
задължение по декларация /АУЗД/ № 348-МИ-1/16.08.2018г., издаден от старши
инспектор приходи в Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, потвърден с
Решение №14/21.12.2020г. на Директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община
Казанлък, с който за недвижим имот,
находящ се на адрес: гр.К, ул. „Г“ №3, вх.., ет.., за периода 01.11.2013г. –
31.12.2017г., са определени задължения в общ размер на 250,48 лв., от които
82,45лв. – данък върху недвижимите имоти, заедно с лихвите за просрочие към
него в размер на 24,89лв. и 109,95лв. – за такса битови отпадъци и лихвите за
просрочие към нея в размер на 33,19лв.
В жалбата се сочи,
че дружеството не е получавало оспорения акт, а е разбрало за него от
образувано изпълнително дело при ЧСИ. Възразява се, че установените публични
задължения са погасени по давност. При условията на евентуалност се заявява, че
актът е издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма,
включително процедурни нарушения при неосъщественото и до момента на подаване
на жалбата, връчване на АУЗД, както и на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона. Конкретни съображения, са изложени единствено
по отношение допуснати нарушения при връчването на АУЗД, с оглед обосноваване
допустимостта на жалбата. Иска се отмяна на оспорения акт, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Директор на дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, чрез
пълномощника си по делото юрисконсулт М.Д., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения, че местната подсъдност на
делото, следва да се определи с оглед разпоредбата на чл.156 от ДОПК, а именно
по седалището на жалбоподателя, което е в гр.София.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
С Акт за
установяване на задължение по декларация № 348-МИ-1/16.08.2018г., издаден от
старши инспектор в дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в хипотезата на неплатено
в срок задължение, е установен и определен размера на задълженията на „АГРОСТИЛ
БИЛД“ ЕООД, в качеството му на собственик на облагаем недвижим имот,
представляващ земя и сграда, находящ се в гр.К, ул. „Г“ №.., вх…, ет… с
партиден № 175326032001, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови
отпадъци за периода от 01.11.2013г. до 31.12.2017г. и лихвите за просрочие към
тях, изчислени към 16.08.2018г. Установените с акта задължения са както следва:
за ДНИ за 2013г. в размер на 16,49лв. /главница/ и лихва в размер на 8,43лв.;
за ТБО за 2013г. в размер на 21,99лв. /главница/ и
лихва в размер на 11,24лв.; за ДНИ за 2014г. в размер на 16,49лв. /главница/ и лихва в размер на 6,63лв. и за ТБО за 2014г.
в размер на 21,99лв. /главница/ и лихва в размер на 8,84лв.;
за ДНИ за 2015г. в размер на 16,49лв. /главница/ и
лихва в размер на 4,95лв. и за ТБО за 2015г. в размер на 21,99лв. /главница/ и лихва в размер на 6,60лв.; за ДНИ за 2016г.
в размер на 16,49лв. /главница/ и лихва в размер на 3,28лв.
и за ТБО за 2016г. в размер на 21,99лв. /главница/ и
лихва в размер на 4,37лв.; за ДНИ за 2017г. в размер на 16,49лв. /главница/ и лихва в размер на 1,60лв. и за ТБО за 2017г.
в размер на 21,99лв. /главница/ и лихва в размер на 2,14лв,
или установени задължения за внасяне в размер общо на: 82,45лв. за данък за
недвижимите имоти и лихвите за просрочие към него в размер на 24,89лв., и 109,95лв.
за такса за битови отпадъци и лихвите за просрочие към нея в размер на 33,19лв.
Като мотиви за издаване на АУЗД е посочено, че от направената справка по
персоналните партиди се установява, че от „АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД е била подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
**********/22.10.2007г. (л.27-л.30), с която като собствен е деклариран имот, находящ се
в гр.К, ул. „Г“ №., вх.., ет.. с партиден № 175326032001, представляващ земя и сграда,
в това число земя с площ 91,00 кв.м. и застроена площ 85,00 кв.м. с данъчна
оценка на земята 457,50 лв., както и жилище, с година на построяване 1920г. с
конструкция ПМ - полумасивна и с РЗП общо 105,00 кв.м., от които РЗП на обекта
85,00 кв.м. и РЗП на мазе 20,00 кв.м., с данъчна оценка на обекта 10 535,40 лв. Въз основа на така подадената декларация процесния
имот е бил заведен в регистрите на Община Казанлък, дирекция „Местни Приходи“. Изтъкнато
е, че като база за изчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти и
таксата за битови отпадъци, са използвани данните, посочени в подадената от
„АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД декларация, собствени на Общината данни както и такива,
получени от трети лица и организации, касаещи характеристиките на имота.
В допълнение са
изложени подробни съображения за начина, по който е определен размера на
дължимия ДНИ и ТБО за съответните години от периода 2013-2017г., в т.ч. и
приложимата нормативна регламентация. При проверката се е констатирало, че така
определените задължения за цитираните периоди не са внесени в срок от
собственика на имота – „АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД. По тази причина АУЗД е бил издаден
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК.
От представените
по делото копия на пощенски пликове с известие за доставяне (л.22-л.24), се
установява, че процесният АУЗД е бил изпратен на ответника по пощата, но
липсват данни препоръчаната пощенска пратка да е била получена от адресата. Това
се установява и от представения по делото Протокол №1155-27/25.10.2018г. (л.21), съставен от М.Г.И.,
в който е отразено, че на 19.08.2018г. АУЗД № 348-МИ-1/16.08.2018г. е бил
изпратен на „АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД на адреса на управление, но пратката се е
върнала от „Български пощи“ ЕАД с отбелязване като „непотърсена“. Посочено е,
че на 09.10.2018г. АУЗД отново е бил изпратен на ДЗЛ, като този път пощенската
пратката е била върната на 15.10.2018г. с направено отбелязване на плика
„преместен“.
На 12.11.2018г. е
извършено посещение на адрес в гр.К, ул. „…“ №.., вх.., ет.., ап…, обективирано
в протокол №1155-28/ 12.11.2018г. (л.20). В протокола е посочено, че посетеният адрес е
постоянния адрес на управителя на „АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД К.Х. Х., но на
посочената дата не е било открито лице за контакт.
В тази връзка са
предприети действия за връчването на Акт за установяване на задължения по
декларация № 348-МИ-1/16.08.2018г. по реда на чл.32 от ДОПК, чрез прилагане към
досие. На 29.11.2018г. на определеното за това място в Община Казанлък е
поставено съобщение по чл.32 от ДОПК (л.19), което е било свалено на 13.12.2018г. Това съобщение е
било публикувано и в Интернет, видно от приложеното копие на бюлетин на
съобщенията по чл.32 от ДОПК (л.17 и сл.). Други доказателства за връчването на АУЗД не се
представят.
Съгласно чл.32,
ал.1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни,
като тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на
адреса за кореспонденция. Съобщението за връчването се поставя на определено за
целта място и съобщението се публикува и в Интернет. Заедно с поставяне на
съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай
че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението,
съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно
връчен. Следователно, за да се приеме за редовно връчен процесния акт по реда
на чл.32 от ДОПК следва да е и изпълнена цялата процедура, описана в цитираната
разпоредба.
В случая това не
е така. Липсват доказателства за посещение на адреса на дружеството, както и
такива, удостоверяващи, че заедно с поставяне на съобщението по чл.32 от ДОПК
органът по приходите е изпратил и писмо с обратна разписка, както и електронно
съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Представени са само
обратни разписки от „Български пощи“ ЕАД и данни за поставяне на съобщението за
издадения акт. Нарушена е процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване на АУЗД и
след като това е така, срокът за неговото обжалване не е изтекъл и жалбата е
процесуално допустима.
Процесният акт е
бил оспорен от жалбоподателя пред Административен съд – Стара Загора, във
връзка с което е било образувано адм. дело № 602 по описа за 2020г. на същия
съд, което е приложено към настоящото. С определение № 365 от 14.10.2020г.,
постановено по посоченото дело, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил производството по делото, по съображения, че оспореният акт подлежи
на задължителен административен контрол пред ръководителя на звеното за местни
приходи в Община Казанлък, което се явява предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване. В тази връзка и на основание чл.130, ал.1, 3 и 4 от АПК
съдът е изпратил делото като преписка на компетентния орган – ръководителя на
звеното за местни приходи при Община Казанлък, за произнасяне по жалбата против
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 348-МИ-1 от
16.08.2018г.
С Решение № 14/21.12.2020г.
(л.11-12) Директорът на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък,
след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, е
потвърдил изцяло издадения АУЗД № 348-МИ-1/16.08.2018г. В мотивите са обсъдени
възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Прието
е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона
форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Изтъкнато е,
че оспорения АУЗД е обоснован в необходимата и достатъчна степен, както от
фактическа, така и от правна страна. Посочено е, че от съдържанието на акта е
несъмнено, че същият е издаден служебно, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, поради
неплащане в срок на задълженията, размера на които е установен въз основа на
подадена от самото задължено лице декларация по чл.14 от ЗМДТ. Подробно е
описана хронологията по установяване на дължими и незаплатени от търговското
дружество, в качеството му на собственик на недвижим имот, намиращ се на
територията на община Казанлък, задължения за ДНИ и ТБО. Обсъдено е направеното
възражение за изтекла погасителна давност и аргументирано е прието за
неоснователно. По изложените съображения органът е счел, че АУЗД № 348-МИ-1/16.08.2018г.
е правилен и законосъобразен.
Решение № 14/
21.12.2020г. на Директора на дирекция „Местни приходи“ е връчено на „АГРОСТИЛ
БИЛД“ ЕООД на 23.12.2020г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне (л.13).
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения АУЗД, в т.ч. Заповед №
6-ДСл от 25.09.2018г.; Заповед № 711/10.05.2016г., декларация от „АГРОСТИЛ
БИЛД“ ЕООД по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 176, том VI, рег.№ 10145, дело №
1057 от 2007г., скица на поземлен имот от 06.12.2005г. Към материалите по
делото е приложено и административно дело № 602/2020 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното от правна страна:
Оспорването, като
направено в законово установения срок по чл.107, ал.4 ДОПК, от легитимирано
лице, за което актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Досежно,
повдигнатото от процесуалния представител на ответника, възражение за местна
неподсъдност на делото пред настоящия съд, тук е мястото да се посочи, че
същото е неоснователно. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ обжалването на актовете за
установяване, обезпечаване и събиране, се извършва по реда на ДОПК, по
местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението. В
случая предмет на оспорване е акт за установяване на задължения за данък и
такса битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в гр.Казанлък. Поради това
компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата, на основание чл.4, ал.1 ЗМДТ е административният съд, по местонахождението на Община Казанлък, в чийто
район е възникнало задължението, а именно Административен съд – Стара Загора.
Това е така, тъй като нормата на чл.4, ал.1, изр. второ от ЗМДТ въвежда
отклонение от общото правило за местната подсъдност по чл.156, ал.1 от ДОПК и
се явява специална спрямо нея.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Задълженията за
данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват
публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр. с чл.1, ал.1, т.1 и чл.6 ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162,
ал.2, т.9 като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за
забава плащането на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху недвижимите имоти (местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ) и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е
регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители
на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл.4, ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи
в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.
предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК.
Акт за
установяване на задължение по декларация № 348-МИ-1/ 16.08.2018г. е издаден от М.Г.И.
старши инспектор местни приходи в дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък,
определен да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите
съгласно изискванията на чл.4, ал.4 от ЗМДТ със Заповед № 711/ 10.05.2016г. (л.26) на Кмета на
Община Казанлък. Следователно, обжалваният АУЗД е издаден от надлежно
оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващото
АУЗД Решение №14/21.12.2020г. е издадено от Евгения Димитрова - Директор на
дирекция „Местни приходи“ в Община Казанлък, с функции и правомощия на
Териториален Директор на НАП, по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да
разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4
от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. В тази връзка е приложена и Заповед №
6-ДСл от 25.09.2018г. (л.25) за назначаването на Евгения Димитрова за Директор на
дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък. В случая е безспорно, че и потвърдителното
решение е издадено от компетентния орган – ръководителя на звеното за местни
приходи.
Процесният АУЗД е
издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването му, конкретност и яснота на разпоредените правни
последици. Посочено е, че АУЗД № 348-МИ-1/16.08.2018г. се издава на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, като от съдържанието на акта
е несъмнено, че същият е постановен служебно, поради неплащане в срок на
задълженията от „АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД, чийто размер е установен въз основа на
подадена от задълженото лице декларация по чл.14 от ЗМДТ. Обосновано е
съществуването на законово регламентирани задължения за заплащане на ДНИ и ТБО
към бюджета на Община Казанлък за периода от 2013г. до 2017г. от „АГРОСТИЛ БИЛД“
ЕООД, като собственик на деклариран и подлежащ на облагане с ДНИ недвижим имот,
представляващ земя и сграда с административен адрес: гр. К, ул. „Г“ № ., вх.., ет...
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, включително при извършеното установяване на релевантните за
определените задължения факти и обстоятелства. В тази насока, в жалбата са
изложени само общи съждения, като конкретни доводи, са изложени единствено по
отношение допуснати нарушения при връчването на АУЗД. Следва да се има предвид обаче,
че връчването на акта основно има значение във връзка с възможността адресата
да се запознае с неговото съдържание и евентуално да го оспори пред горестоящия
административен орган – Директора на дирекция „Местни приходи“ при Община
Казанлък, което в случая е сторено. Ето защо, не може да се приеме че са били
нарушени правата на жалбоподателя, нито пък че несвоевременното или нередовно
връчване е опорочило волеизявлението на административния орган, обективирано в
атакувания акт.
Единствено
релевантният за съдебното производство факт е датата на произнасяне на
горестоящия орган с потвърдително решение, с оглед срочността на жалбата до съда,
което е проконтролирано в съдебното производство.
Както бе
отбелязано по-горе, съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице
или служебно в определените хипотези, вкл. когато задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за
установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от
декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено
плащане на задълженията за процесния период до момента на издаване на АУЗД,
поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на
АУЗД. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в оспорения акт изрично е посочена
на хипотезата, при която същият е бил издаден.
С атакуваният АУЗ
са установени задължения за ДНИ и ТБО за процесния период и тъй като не са били
заплатени в законовите срокове през посочените години, същите се явяват дължими
с изчислените към 16.08.2018г. лихви за просрочие.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД е издаден и
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и
селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ,
субекти на това задължение (данъчно
задължени лица) са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти. Съответно в чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент
от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ, задължението за
заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижими имот.
Фактическият
състав, пораждащ задължението за данък върху недвижимите имоти чл.10 и чл.11 от ЗМДТ и този, пораждащ задължението за такса битови отпадъци (чл.64 от ЗМДТ),
включва наличието на недвижим имот на територията на съответната община. По
делото не е спорно, че през посочения в оспорения акт период (2013г. – 2017г.) дружеството е собственик на описания в АУЗД недвижим
имот, находящ се в гр.К, ул. „Г“ , вх…, ет... От изложеното следва, че
жалбоподателят има качество на задължено по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ лице и е субект на задълженията по чл.10
и по чл.62 от ЗМДТ за заплащане на ДНИ и ТБО за притежавания от него недвижим
имот в гр. Казанлък.
Всъщност
жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е заплатил ДНИ и ТБО за имота
за процесния период в установените срокове, не оспорва и наличието на
материалноправно основание за заплащане на ДНИ и ТБО за процесния имот и за
посочения в обжалвания АУЗД период, нито вида и размера на начислените му
задължения за ТБО и ДНИ, нито размера на лихвите за тях. Твърденията му са
единствено за погасяване по давност на установените с акта задължения за ТБО и
ДНИ.
Това възражение съдът
намира за неоснователно.
Според
разпоредбите на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и ТБО са
публични общински вземания. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е
предвиден по-кратък срок за погасяване на публичните вземания за ДНИ и ТБО.
Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за
главното задължение, като съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК те също са
публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен
давностен срок. Както данъчното задължение за данък върху недвижимите имоти,
така и това за такса битови отпадъци са периодични и заплащането им е дължимо
за годината, за която се отнасят. Съгласно чл.28 от ЗМДТ, данъкът се заплаща
всяка година на две равни вноски, както следва: до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим, или еднократно. Таксата за битови отпадъци подлежи
на плащане по същия начин и в същите срокове (чл.15, ал.5 от Наредба № 26 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Казанлък). При тази нормативна уредба, давностният срок за
задължението на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за 2013г. започва да тече от 01.01.2014г. и би се погасило с
изтичането на 2018г. и така за следващите години, освен ако не са налице
основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Съгласно чл.172,
ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на
публичното вземане. В случая такъв акт е именно оспореният АУЗД № 348-МИ-1 от
16.08.2018г., от който момент давностният срок се явява прекъснат.
Обстоятелството,
че АУЗД е връчен по-късно не може да доведе до извод за погасяване на
публичното задължение на жалбоподателя за процесния период, както се твърди,
тъй като още преди изтичането на давността, давностният срок е бил прекъснат. Употребеният
в разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК израз „издаването на акта“ не оставя
никакво съмнение на волята на законодателят. Става въпрос за факта на издаване
на акта, а не за факта на неговото връчване на задълженото лице или за неговото
влизане в сила. От прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.172, ал.3 от ДОПК). Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК,
всички публични вземания се погасяват с изтичане на 10 годишен давностен срок,
независимо от спирането или прекъсването на давността, пред каквато хипотеза не
сме изправени в настоящия случай.
Предвид
гореизложеното, като не е уважил възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на задълженията на дружеството за периода 2013г. - 2017г.,
административният орган правилно е приложил материалния закон.
С оглед на
изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация № 348-МИ-1
от 16.08.2018г., издаден от старши инспектор в дирекция „Местни приходи“ при
Община Казанлък, е законосъобразен – издаден е от компетентен орган; в
предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
По делото няма
направени искания за присъждане на разноски, от страна на ответника, поради
което и не се дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРОСТИЛ БИЛД“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н „Т“, ул. „Н“ № ..,
ет.., ап.., против Акт за установяване на задължение по декларация № 348-МИ-1/16.08.2018г.,
издаден от старши инспектор в дирекция „Местни приходи“ при Община Стара
Загора, потвърден с Решение №14/21.12.2020г. на Директор на дирекция „Местни
приходи“ при Община Стара Загора, като
неоснователна.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл.160, ал.6, изр.2 ДОПК.
СЪДИЯ: