Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 03.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10585/2017г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание 432,
ал.1 от Кодекса за застраховането.
ИЩЦИТЕ- М.М.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, П.Б.Т.. ЕГН **********,
адрес: ***, С.Б.Т., ЕГН **********, адрес: ***, П.А.Т.. ЕГН **********, адрес: ***, действаща лично за себе си и
като законен представител на малолетното си дете: М.Б.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез: адв. С. С.Ч., адвокат от Софийска АК, адрес
на кантората: гр.София, ул. „*******,
твърдят, че на 16.11.2016 г. водачът на л.а. марка „Мерцедес”, модел „МЛ
430”, с д.к.№ *******управлявал превозното средство в гр. Плевен, по ул.„*******и нарушил правилата за движение по пътищата
като предприел движение на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е
свободен и без да е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, вследствие на което реализирал удар с пешеходеца Б.П. Т. и причинил
смъртта му. Навеждат, че за посоченото ПТП към момента е налице влязла в сила
присъда, с която вината на возача е установена със задължителна за съда сила.
Ищците твърдят, че ищцата М.Т. е майка на починалия и
като такава не е на себе си от мъка след неговата загуба. Чувства се отчаяна и
съкрушена, от това, че е надживяла детето си и е трябвало да го погребе. Не
може да се примири със смъртта му и все още го чака да прекрачи всеки момент
входната врата, да се завърне и да го прегърне,
но това няма да се случи никога. Ищцата П.Т. е била съпруга на
починалия. Двамата са имали продължителен и спокоен съвместен
живот, прекарали са повече от двадесет и пет години заедно. Отглеждали са
заедно трите си деца. Създали са семейство, в което отношенията се основавали
на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Сега е обезверена, трябва да
отгледа и възпита съвсем сама най-малкото
си дете. След случилото се с Б.не може да спи, вечер трудно заспива, а през
нощта се буди често. Животът й е изцяло променен. Не по-малка е и мъката на
трите дъщери на починалия - П., С. и М.. Те са загубили завинаги бащината опора
в живота им. Няма да могат да разчитат нито на моралната, нито на материалната
му подкрепа. Нищо не е способно да скрие мъката в очите на трите момичета, не
спират да плачат, разчитали са на баща си и финансово, макар вече да са
пълнолетни. Ищците навеждат, че всички изживяват стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с
другите и живота като цяло. Загубили са Б.като емоционално присъствие, опора в
живота си и надежда за сигурност на бъдещето си. Това е довело до развитие на
остра стресова реакция и душевно разстройство. Твърдят, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Предвид това
и съобразно изискванията на закона излагат, че са сезирали същото с искане за
определяне на обезщетение, като представят и писмени доказателства за
установяването на това обстоятелство. Дружеството обаче им отказало изплащането
на обезщетение, предвид което намират, че за тях е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск, като претендират обезщетение в размер от по
200 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите по главниците.
Претендират разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З.А.Д.Д.Б.Ж И З.АД, ЕИК********,
като ответник, със седалище и
адрес на управление:***, не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените неимуществени вреди.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия. Претендира разноски, прави възражение срещу искането за присъждане
на ДДС върху адвокатския хонорар за
указана безплатна помощ, тъй като не е налице осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
следното:
Не се спори, че във вразка с катастрофата е пострадал(загинал) родственика на ищците.
Като спорни обстоятелства според отговора на застрахователя се очертават:
- механизмът
на настъпване на ПТП;
- видът и характерът на причинените вреди и
наличието на причинно –следствена връзка
между тях и процесното ПТП;
- размерът на претендираните обезщетения с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД;
- размерът
на обезщетението за законна лихва;
По делото е прието
като доказателство влязла в сила присъда по НОХД № 638/2017 г.на ОС-
гр.Плевен, както е изискано и приложено цялото НОХД № 638/2017 г.., от която е видно, че .
водачът на л.а. марка „Мерцедес”, модел „МЛ 430”, с д.к.№ *******– С.П. М., е
бил признат за виновен по процесното ПТП.
Представени са с
исковата молба молба-претенция с вх.№49/12.01.2017г. от ищците П. , С., М. и М.
Т., молба претенция с вх.№53/13.01.2017г.
от ищцата П.Т., от които е видно,
че ищците са сезирали
застрахователя съгласно изискванията на КЗ, което установява допустимостта на
исковете.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице - травматолог- д-р Т. Д., ценено от съда изцяло като
компетентно и обосновано, се установява, че причина за смъртта
на Б.Т. е тежката травма на гръдния кош и корема, довела до счупване на
множество ребра, няколко тазови кости, увреждане на вътрешни органи, масивна
кръвозагуба и мастна емболия. Вещото лице е категорично, че има причинно -
следствена връзка между получените травматични увреждания на Б.Т. на 16 11 2016
г, смъртта му и механизма на процесното ПТП.
По
делото е прието заключение на АТЕ, изготвена от в.лице инж. З., от чието
заключение се установява следния механизъм на ПТП: На 16.11.2016 г. в зоната на дворно място на
автосвервиз в Източна индустриална зона № 141 в гр. Плевен е паркиран л.а.
Мерцедес 430 МЛ пред вратите на една от клетките на автосервиза. Автомобилът е
насочен с предната си част към вратата на сервиза на известно отстояние от
около 4.4 метра. Дясната част на автомобила в предната си част е на около 3.7
метра от затворени гаражни врати, а задната на около 5.0 м. от тях. В същото
време л.а. Санг Йонг Рекстън е паркиран на около 5.0 м. с дясната си част зад
л.а. Мерцедес перпендикулярно на него. Понеже л.а. Рекстън не палел се наложило
да го избутат. Потърпевшия Т. се включил с още двама, за да преместят автомобила,
като се движели зад л.а. Мерцедес с гръб към него. През това време водачът на
л.а. Мерецедес пуснал двигателя и предприел маневра на заден ход. В резултат на
това е последвал удар и Т. е паднал под автомобила, като гума на автомобила е
преминала през тялото му. Л.а Мерцедес е продължил движението си и е преместил
предната част на л.а. Рекстън на около 3 метра. Скоростта на движение на л.а. Мерцедес преди и по време
на удара е една и съща. Автомобилът е изминал разстояние до удара около 5 метра
и е избутал л.а. Рекстън с още 3 метра (следи от протриване). Сумарно е изминал
около 8 метра. В зависимост от оборотите на автомобила при пътя, които изминава,
скоростта му на движение е била от 5 до 8 км/ч. Разстоянието, което е изминал автомобилът, е по-голямо
от опасната зона на спиране. Ако водачът е възприел своевременно минаващите
пешеходци и при технически изправен автомобил, е имал техническата възможност
да спре и предотврати произшествието. При определената скорост, която е
най-достоверна, водачът би могъл да предотврати ПТП, ако автомобилът е имал
изправна спирачна уредба и е правл маневрата с повишено внимание. Вещото лице
сочи, чет равмите, получени при ПТП, са получени не толкова от самия удар,
колкото от прегазване. Съприкосновението с тялото на потърпевшия е било
инициално само бутане и след като е паднал тялото е било прегазено, за което
говорят травмите на пострадалия. Водачът на л.а. Мерцедес е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, ако предварително е проверил и се е убедил за липса
на препятствия зад него. Той би могъл, знаейки за нередностите по спирачната
уредба, да използва ръчна спирачка и да не допусне възникване на ПТП. Най -
правилното решение е било да не предприема маневра заден ход и да не управлява
автомобила. Пострадалият е бил
в непосредствена близост до л.а. Рекстън. Това е на около 5 метра от потеглящия
автомобил. Той би могъл да го забележи, ако е бил с лице към него.
По
делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебнопсихиатрична
експертиза, изготвена от в.лице д-р Е.М., която ксочи, че в делото не са представени медицински
документи от психологични и психиатрични консултации, ищците потвърждават, че
не са търсили специализирана помощ. М.М.Т., 65год., С.Б.Т., 22 год. и П.А.Т. на
43год. са загубили съответно сина, бащата и съпруга си при процесния инцидент.
Д-р М. сочи, че при проведените изследвания не се намериха данни за наличието
на „душевно заболяване"/психоза/ както към настоящия момент, така и в
миналото, и при трите ищци. От самоотчета им при прегледите може да се приеме,
че са преживели Остра стресова реакция - описват характерни емоционални и
вегетативни симптоми, затихнали в рамките на 2-3 дни. Последвана е от
тревожно-депресивни симптоми с функционален характер, изводими от преживяното,
представляващи Протрахирана реакция на траур с възможни декомпенсации. Въпреки
тежестта на психичния стрес, няма данни за развитието на психични заболявания,
поради което не може да се обсъжда срок на оздравяване. В психологичен план
травматичните преживявания персистират, намиращи израз в ситуативно засилваща
се емоционална лабилност, тъга, трайни песимистични нагласи/особено подчертани
при Осв. М.Т./; страхови опасения от несправяне и чувство на несигурност,
водещи до свръхпротективно отношение към дъщерите й и особено към малолетната й
дъщеря/при Осв. П.Т./, чувство на несигурност, на празнота и безсилие пред
обстоятелствата, свита зона на жизнен комфорт. Това са психологични последици, които занапред ще намаляват по своята
интензивност, но смъртта на Б.П. Т. в процесното ПТП представлява тежка
психотравма и за ищците.
По настояване на процесуалния
представител на ищците съдът е допуснал и
психологична експертиза за ищцата М.Т., от чието заключение се
установява следното:
Данните от делото, интервюто с майката и резултатите
от проведеното психологично изследване показват непосредствено след смъртта на
бащата и около година и повече по- късно, психологична характеристика на
реакция на посттравматично стресово разстройство, като последица от преживяно
стресогенно събитие, свързано със загубата на бащата. При М., непосредствено
след смъртта на баща й се отчитат засилени прояви на повишена тревожност,
безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните ежедневни дейности, игри
и занимания. Макар и не отчетливо има известна промяна и в училищното
функциониране на детето. От тогава и до сега, М. започнала да настоява да спи с
майка си, защото се е страхувала, била неспокойна. Появили се и притеснения и
известни страхове от возене с кола, от тъмното, избягвала да остава сама,
станала по зависима от отглеждащите я възрастни. Появили се и засилено
безпокойство и страх да не се случи нещо с майка й и другите близки.
Притеснявала се за майка си, да не я тревожи, да не остава сама, когато тя
излиза навън. Това е довело до ограничаване на обичайните й занимания, игри и
общуване в ежедневието. Към момента на изследване, интензитетът на част от тези
прояви е отслабнал, но се отчитат парциални /частични/ прояви на тревожност,
повишено безпокойство за близките и други ситуации, които актуализират
преживяната травма от загубата на бащата. Детето говори спокойно и споделя за
обичайното си ежедневие, несъзнателно използва като защитен механизъм
изтласкването, отхвърлянето на реалния факт на липсващият баща, но спонтанно и
при коментиране, макар и твърдо щадящо на преживяното, се наблюдава напрежение,
тъга и потиснатост и които се интензифицират при оживяване на спомена за
психотравменото събитие, При освидетелстването се отчитат проявите на
Посттравматично стресово разстройство. Преживяването на психотравмено събитие е
сложен процес, зависещ от емоционалната и социална зрялост на детето, от
неговият капацитет за справяне със стрес, както и от адекватната подкрепа на
семейството и средата. При преживяването на стресова ситуация, когато става
дума за дете се ангажира не само отделното дете, но и заобикалящата го група,
родители и всички близки възрастни, ангажирани с отглеждането на М.. Тяхното
поведение и страхове, също повлияват състоянието на детето. Така последствията
от претърпяната травма, свързана със загубата на бащата, повлиява негативно
цялостното функциониране не само на детето, но и на всички близки от
разширеното семейство. Промяната в поведението,
настроението и цялостно функциониране на детето е пряк резултат от преживяната
травма, свързана със загубата на бащата. От една страна трябва да се има
предвид, че всеки възрастов етап, с характерните за него задачи и проблеми,
предполага определено динамично менящо се участие, място и роля на всеки от
двамата родители. Липсата на бащата в някой от тези етапи би имала своите
негативни последствия и проблеми върху емоционалното и социално съзряване,
личностово изграждане, самооценка, изграждане на връзка и близост с другите,
включително и създаване на собствено семейство и грижи за собствените деца. От
друга страна, важно е да се отбележи, че при неочаквана и внезапна загуба на
важен член от семейството, близките преживяват по- остро и тежко загубата. При
по- продължително боледуване, близките несъзнателно се подготвят за
евентуалната раздяла и понякога тя носи известно облекчение. Но при неочаквана
и внезапна загуба, много често се поражда и чувство за вина, доколко са били
добри един към друг, доколко са успели да покажат и кажат, че обичат и държат
на отишлият си. Много често несъзнателно започва да се идеализира липсващият
човек, или отхвърляне на реалностга/както в случая при М./, което води до
по-тежки преживявания на тъга, безнадежност и емоционална обърканост. С още
по-голяма сила това важи за децата, които нямат все още изградени достатъчно
добри механизми за справяне със стрес, поради емоционалната си, соцална и
житейска незрялост. Може определено да се каже, че най-сериозни са последицити
за майката на починалия Б./бабата М./, поради възрастта, в която се намира, загубата
на съпруга и единственото й дете, и нейният път, който е обърнат назад към нея
с липсата на надежда и упование. И при М., поради емоционалната и социална
незрялост, свързана с ниската календарна възраст и недостатъчно изградени добри
механизми за справяне при преживяване на стрес и загуба.
По делото е разпитана като
свидетел Р.Ц., която установява, че
пострадалият при ПТП и ищците били едно
задружно семейство, като последните тежко преживяват неговата смърт.
Разпитан като свидетел е очевидец на процесното ПТП- А.Т.,
който възпроизвежда механизма на процесното ПТП, посочен по-горе.
С представените
към исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява активната легитимация на ищците.
|
|
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на 432, ал.1 от Кодекса за застраховането дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал родственикът(син,
съпруг и баща) на ищците, както и наличието на валидно застрахователно
праоотношение.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда по НОХД №
638/2017 г.на ОС- гр.Плевен., от която е видно, че водачът на
процесния автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.
С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на починалия при процесното
ПТП- майка, съпрега и деца на същия.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел, както и от
заключенията на съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза.
Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП е неоснователно-
в тази насока не се събраха доказателства.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищците- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищците са претърпяли
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя родственик-син,
съпруг и баща. Житейски
неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата на дете, съпруг и баща. По делото
се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и
страдания, продължават. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната,
съдебната практика и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на по 60 000 лв., за колкото исковете следва да
се уважат, а за разликата да се отхвърлят.
По изискванията на КЗ (чл.497, ал.1, т.1) застрахователят е в забава от
датата, на която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Видно от представената към ИМ
доказателство-молба с вх.№ 126/30.01.2017г.-
посоченият по-горе срок започва да тече от 30.01.2017г., т.е. ответникът
е в забава от 20.02.2017г.
Ответникът дължи и направените от ищците разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от исковете,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 9 530лв. Основателно е
възражението на ответника относно искането на процесуалния представител на
ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския хонорар за оказана безплатна
помощ- не е осъществена сделка и няма доказателства, че данъкът е платен,
независимо, че адвокатът е
регистрирано лице по ЗДДС. При
това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски ––
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 455лв. от 650лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в размер
на 12 000лв., както и 900лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж И З.АД, ЕИК********, като ответник, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.М.Т., ЕГН **********, адрес: ***, П.Б.Т.. ЕГН **********, адрес: ***,
С.Б.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, П.А.Т.. ЕГН **********,
адрес: ***, действаща лично за себе си и като законен представител на
малолетното си дете: М.Б.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез: адв. С. С.Ч., адвокат от Софийска АК, адрес на кантората: гр.София, ул. „*******,
по искове с правно
основание чл.432 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер по
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) за всеки един от тях,
заедно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искове за разликата над 60 000
лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА М.М.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, П.Б.Т.. ЕГН **********,
адрес: ***, С.Б.Т., ЕГН **********, адрес: ***, П.А.Т.. ЕГН **********, адрес: ***, действаща лично за себе си и
като законен представител на малолетното си дете: М.Б.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез: адв. С. С.Ч., адвокат от Софийска АК, адрес
на кантората: гр.София, ул. „*******, да заплатят на З.А.Д.Д.Б.Ж И З.АД, ЕИК********, като ответник, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 455лв. (четиристотин петдесет и пет лева).
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж
И З.АД, ЕИК********, като ответник,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. С. С.Ч., адвокат от
Софийска АК, адрес на кантората: гр.София, ул. „*******, адвокатско възнаграждение в размер на
9 530лв (девет хиляди петстотин и
тридесет лева).
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж
И З.АД, ЕИК********, като ответник,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 12 000лв.(дванадесет хиляди лева),
както и 900лв. (деветстотин лева)
разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: