Р
Е Ш Е
Н И Е №260 061
Гр.Варна, 22.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на втори септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 215
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Максплай“ ООД със седалище с.Пчелник,
община Долни Чифлик и „В Ем Инвест“ ООД със седалище гр.Варна, срещу решение №
40 от 13.01.2020г. по търг.дело № 1347/18г. по описа на Варненски окръжен съд,
с което са отхвърлени исковете на „Максплай“ ООД и присъединилия се към него „В
Ем Инвест“ ООД срещу длъжника „Булфорест“ ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност на търговеца поради нелатежоспособност или свръхзадълженост.
Твърдят
че обжалваното от тях решение е неправилно
- постановено в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводстените и опитните правила и е необосновано.
Твърдят
че съдът не е обсъдил доводите и възраженията им, което е довело до
необоснованост на крайните му изводи по спора.
Оспорват
извода на съда, че е налице пълна липса на задължителна легитимационна
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 от ТЗ.
Оспорват извода на съда че е налице относителна симулация и прикритите
отношения не са други, а породените от възложена изработка на „ишлеме“ на
шперплатови изделия. Оспорват приетото от съда, че задължения не са можели да
възникнат защото доставките на суровините и основните материали /шперплат,
фурнир, ламиниращ филм, лепило/ не пораждат задължение за плащане, а за влагане
в производството на поръчания от възложителя продукт и това задължение е било
изцяло изпълнено, тъй като продукцията несъмнено е предадена с експедиране след
остойностяване с привидни продажби. Оспорват и извода че не е възникнало и прикрито
задължение по наемна цена тъй като срещу предоставеното ползване на
съоръженията, нужни за производството на продукта на възложителя, изработващият
производител дължи тяхното правилно използване в технологичния процес и
връщането им след приключване на
производствения цикъл.
Твърдят
че са налице търговски сделки между страните по продажба на стоки за „Максплай“
ООД по подробно описани фактури и за „В Ем Инвест“ ООД по продажба на стоки по
договор за изкупуване на суровини за преработка от 30.09.2014г. и посочени
фактури и по договор за наем от 01.10.2013г., анекси към него и фактури.
Твърдят че фактурите са отразени в счетоводствата както на ищците, така и на
ответника, ползван е данъчен кредит и представляват недвусмислено признание на
задължението. Твърдят че от представените аналитични ведомости се вижда, че
дружествата са работили въз основа на търговски договори по между си и са
извършвали реални банкови плащания по изпълнение на задълженията си. Позовават
се на изявления на длъжника, че отношенията между страните са по договори за
доставка, което изключва хипотезата за създадено гражданско дружество или
симулативни сделки между тях.
Твърдят
че съдът не е обсъдил наведените доводи на ищците относно наличието на
търговски сделки по продажба на стоки и отдаване под наем на машини, както и че
не посочил защо приема че е налице симулация в отношенията по всяка една
сделка.
Излагат
че съдът е дал вяра и ползвал недопустими доказателствени средства –
свидетелски показания в нарушение на чл.164 от ГПК като е приел, че е
установено симулиране на документоборота в разменените писма, и в този случай
позоваването на ограниченията на допустимостта на свидетелските показания би
било противно на изискванията за добросъвестност. Оспорват приетото от съда че
писмената кореспонденция между страните убедително разкрива взаимна воля на
физическите лица, натоварени с управлението на участващите в процеса търговски
дружества да документират стопански операции по начин, който не съответства на
действително настъпили юридически факти.
Позовават
се на непълен доклад от съда, в който не са включени всички подлежащи на
доказване обстоятелства, тежестта на доказване, липса на указания, че не се
сочат доказателства относно договор за „ишлеме“, произнасяне от съда по
ненаправено възражение за относителна симулация.
Молят
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените от тях искове. Претендират направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят
съда да я уважи.
Насрещната
страна по жалбата „Булфорест“ ООД със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик,
в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по
делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство,
приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 1347/18г. по описа на ВОС е образувано по
молба на „Максплай“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на
„Булфорест“ ООД. Към производството по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ е присъединено
„В Ем Инвест“ ООД. С обжалваното решение молбите на кредиторите за откриване на
производство по несъстоятелност са отхвърлени поради отричане на активната
материално правна легитимация на молителите да искат откриване на производство
по несъстоятелност.
По качеството на въззивните дружества като кредитори по търговска
сделка, въззивният съд намира следното:
Не е спорно между страните, че въззиваемото дружество „Булфорест“ ЕООД е
извършвало дейност по преработка на шперплат, а по-късно и фурнир, до нов краен
продукт водоустойчив шперплат. Не е спорно между страните, а същото е
установено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че материалите
за преработка са доставяни първоначално от „В Ем Инвест“ ООД, а по-късно от
„Максплай“ ООД. Не е спорно че готовата продукция е продавана на трети лица от
„Максплай“ ООД. „Булфорест“ ЕООД няма други доставчици на материали, както и
няма други лица, на които е доставял преработения от него шперплат.
Отношенията между търговците във връзка с осъществяване на дейността за
преработка на водоустойчив шперплат и реализацията му на трети лица може да
бъде осъществена под различни форми в зависимост от постигнатото съгласие между
тях. Едната от формите са правоотношения по продажба на стоки и материали от
молителите на „Булфорест“ ЕООД, преработка на материалите до нов продукт от
страна на „Булфорест“ ЕООД и продажба на новия продукт на „Максплай“ ООД. Другата възможност е под формата на съвместна
дейност по реда на дружество по ЗЗД, в който случай следва да бъдат отнапред
уговорени между страните коя с какво участва в дейността – пари, труд,
материали, машини и други подобни за осъществяване на общия резултат. Трета
възможност е изработка на новия продукт от „Булфорест“ ЕООД по договор за
изработка или изработка на ишлеме, в който случай задължение на „Булфорест“
ЕООД е да изработи готовия продукт, а на „Максплай“ да достави материалите и да
заплати възнаграждение.
Установено по делото с писмени документи е съществуването на продажбени
правоотношения между страните. Представени са подписани от страните договор за
изкупуване на суровини за преработка от 30.09.2014г., по силата на който „В Ем
Инвест“ ООД продава на „Булфорест“ ЕООД суровини, необходими за производството
на водоустойчив шперплат, както и рамков договор от същата дата между
„Максплай“ ЕООД и „Булфорест“ ЕООД за производство и изкупуване на водоустойчив
шперплат, по силата който въззиваемото дружество е поело задължение да
произведе, а въззивникът да получи произведената продукция, отговаряща на
изискванията за качество. Не е спорно, че след изтичане на срока на договора с
„В Ем Инвест“ ООД доставката на суровини е извършвана от „Максплай“ ООД.
Представен е и договор за наем от 01.10.2013г., по силата на който „Булфорест“
ЕООД е получило от „В Ем Инвест“ ООД за временно и възмездно ползване машини
като към първоначално договорените машини с три анекса е разширен предмета на
договора с предоставяне на нови четири машини при увеличение на договорената
наемна цена.
Не е спорно, че именно в изпълнение на задълженията по договорите за
доставка на суровини са издадени и процесните фактури, надлежно и своевременно
осчетоводени в счетоводствата на всяка от страните. В изпълнение на договорите
са и представените по делото фактури, отразяващи продажба на готовия продукт
водоустойчив шперплат от „Булфорест“ ЕООД на „Максплай“ ООД, придружени с
декларация за съответствие и опаковъчен лист. Представен е и подписан от
страните протокол за прихващане от 12.12.2017г. съдържащ изявления за дължими
насрещни вземания, за прихващане и за признат остатък от задължение след
прихващане в размер на 414 601.89лв. на „Булфорест“ ЕООД към „Максплай“
ООД.
Предмет на въззивно производство е оспореният с въззивната жалба
установен в първоинстанционното решение факт на разкрита симулация – привидно
документиране на сделки по продажба, прикриващи отношения по договор за
изработка на ишлеме, както и с оглед поддържаното в отговора на въззивната
жалба и твърдението за прикрити отношения на съвместна дейност основана на
договор за дружество по ЗЗД. В хипотеза на прикрит договор за гражданско
дружество се твърди че се касае за натрупани загуби от общата дейност, а в
отношение на евентуалност, в хипотеза на договора за изработка се твърди че не
е налице вземане, доколкото „Булфорест“ ЕООД като изпълнител е изпълнил
задължението за изработка на новия продукт – водоустойчив шперплат.
При относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две
части: изявява се желание за сключване на сделка, при спазване на предписаната
от закона форма, която сделка става достояние на третите лица. От друга страна
участниците са постигнали съгласие, че не целят правните последици на
обективираната пред третите лица сделка, а действителната им воля е различна от
външно изявената. Вторият елемент на волеизявлението, разкриващ действителната
воля на страните, ако е изразен в писмен документ, представлява обратно писмо
и, ако е истински, разкрива пълно симулацията, като е основание за прогласяване
на нищожността.
В тежест на
въззиваемото дружество „Булфорест“ ЕООД е да установи при условията на главно и
пълно доказване въведеното възражение - привидно
документиране на сделки по продажба, прикриващи отношения във връзка с извършване
на съвместна дейност по договор за гражданско дружество по ЗЗД, евентуално по
договор за изработка на ишлеме. Не е спорно по делото че обратно писмо, в което
дружеството, но което привидността се противопоставя, ясно и категорично да е
признало привидността няма.
С оглед забраната на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, твърденията за симулация на волеизявлението следва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.първо от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Начало на писмено доказателство е този документ, изходящ от страната, на която привидността се противопоставя, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира че следва да бъдат обсъдени представените от
„Булфорест“ ЕООД писмени доказателства и едва след извод, че същите
представляват начало на писмено доказателство за симулацията, да бъдат
обсъждани събраните по делото гласни доказателства.
Двустранно подписани документи, съдържащи изявления за други
правоотношения, различни от продажбените няма.
Представени са множество имейл съобщения, разменяни между страните и
трети лица. За да бъде приет от съда като начало на писмено доказателство
документът следва да изхожда от страната, на която привидността се
противопоставя, поради което и от значение са само тези от тях, които изхождат
от управителите на дружествата молители – В Д и М Д. Съществената разлика между
привидните продажбени сделки и твърдяната в отношение на евентуалност прикрита
сделка – договор за изработка с материали на възложителя е в прехвърлянето на
собствеността на материалите и стоките, поради което именно изявление в подобен
смисъл следва да е налице в представената по делото електронни кореспонденция.
Налице са изявления за инвестирани средства от страна на „Максплай“ ООД,
уговорки за себестойност на продукция, за разходи за производство и определяне
на печалба за всеки от участниците, за заплащане на разходи /имейл от
18.11.2017г./ Представена е кореспонденция за уговорки за цени, количества,
промени във фактури. Извод че собствеността върху материалите не е прехвърляна
на „Булфорест“ ЕООД не може да бъде направен и от представените по делото
доказателства /ЧМР товарителници и фактури/, установяващи получаване на
материалите от „Максплай“ ООД в склада в с.Пчелник. „Максплай“ ООД е продавач и
за да прехвърли собствеността на същите, следва да ги е придобил. Не се
установяват и твърдяните в отговора на исковата молба елементи на договора за
дружество, уговорени между страните, а именно изявления за уговорки за участие
на всяка от страните. Установено е по делото придобиването на материалите от
трети лица от страна на молителя, както и продажбата на готовия продукт от него
на трети лица, но само тези факти не са достатъчни на съда да приеме, че уговорката
между страните е била това да е участието на молителите в общата дейност.
Установено е по
делото че дружествата – въззивници са единствените доставчици на материали и
купувач на готовия продукт, който факт дава на дружествата въззивници възможност
да определят и налагат стойността на стоките, респективно да влияят върху
печалбата, но само от него не следва извод, че отношенията между страните са
други, различни от документираните.
При липсата на начало на писмено доказателство гласните доказателства за
установяване на действителните отношения между страните, различни от
фактурираните, въззивният съд намира за недопустими, поради което и не следва
да бъдат обсъждани от въззивния съд. Въззивният съд намира, че с представените
по делото писмени документи ответникът не е провел пълно доказване на
релевантния за спора факт. Действително
пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства /дават
указания за основания факт само косвено, установяват странични обстоятелства,
непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е
от естеството само да установи основният факт пряко/, но за да може да се
изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е
необходимо съобразяването им в тяхната съвкупност, както и че по безспорен
начин следва да бъде установено че те се намират в такава връзка едно с друго,
че да доказват без съмнение главния факт.
В част от
представената по делото електронна кореспонденция /имейли от 18.11.2017г.
20.11.2017г., 15.01.2018г., 29.01.2018г., 08.02.2018г., 09.02.2018г.
14.02.2018г., 15.02.2018г./ се съдържат изявления и на двете страни за
съществуващи неуредени парични отношения между тях. Разменената кореспонденция
сочи че страните имат претенции една към друга, различаващи се по размер от
осчетоводените и в двете страни насрещни вземания и задължения. Но
съществуването на задължение на „Булфорест“ ЕООД за плащане в размер на около
126 054лв. е признато в писмо от 14.02.2018г. с искане за договаряне на
неговото разсрочване.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира, че възражението на ответника „Булфорест“
ЕООД, че молителите „Максплай“ ООД и „В Ем Инвест“ ООД не са кредитори по
търговски сделки е недоказано и неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Поради което и съдът приема, че между страните са налице правоотношения по
договор за продажба и по договор за наем по отношение на молителя „В Ем Инвест“
ООД.
С оглед приетото от
съда за недоказано възражение относно съществуването на прикрит договор за
гражданско дружество неоснователно е направеното от длъжника „Булфорест“ ЕООД в
отговора на молбата в отношение на евентуалност възражение за прихващане. Още
повече че в производството по несъстоятелност може да бъде разгледано само
възражение за погасяване на вземането на кредитори поради извършено
извънсъдебно възражение за прихващане, а не и да се разглежда възражение за
съдебно прихващане, предвид предмета на спора, разглеждан от съда в решението в
чл.630 от ТЗ.
Съобразно приетото
по-горе от въззивния съд по отношение на възражението за симулация, въззивният
съд приема за установено съществуването на задължения на длъжника „Булфорест“
ЕООД към молителите по договори за продажба и по договор за наем, в размерите,
посочени в счетоводните книги на длъжника и установени в приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, съответно задължение в размер на
414 601.89лв. към „Максплай“ ООД и в размер на 150 184.94лв. към „В
Ем Инвест“ ООД. Последните погасявания на задължения към тези дружества са
извършени чрез прихващане съответно на 12.12.2017г. към „Максплай“ ООД и на
30.09.20017г. към „В Ем Инвест“ ООД. След погасяване на част от задълженията с
прихващане, за което е съставен протокол за прихващане от 21.12.2017г., няма
плащания или погасявания на задължения към молителите.
По началната дата на
неплатежоспособност:
Постоянната съдебна
практика е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и
моментът на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно
извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор.
По въпроса за
определяне на началната дата на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното
икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото
доказателства е формирана постоянна практика на касационната инстанция -
решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. №
915/09г., II т.о., решение № 115 от
25.06.2010г. по т.д. № 169/10г., II ТО, решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. №
1152/11 г., I т.о., решение № 44 от 04.07.2012г. по т.д. № 983/11г., I т.о.,
решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/13г., II т.о., решение № 80 от
08.10.2015г. по т.д. № 1565/14г., I т.о., решение № 348 от 19.02.2019г. по
търг.дело № 1022/18г., ІІ т.о., решение № 18 от 10.05.2019г. по търг.дело №
1845/18г., І т.о. и други. В нея е застъпено становището, че началната дата на
неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо
състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се установява
началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява
своите краткосрочни /текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
Установено е спиране
на плащанията към молителите съответно на 30.09.2017г. към „В Ем Инвест“ ООД и
на 12.12.2017г. към „Максплай“ ООД.
При анализ на
промяната в икономическо състояние на търговеца за периода 2017г. – 2019г. /към
момента на изготвяне на заключенията/ въззивният съд се позовава на
заключенията в приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи, обективно и
компетентно дадени, и кредитирани от съда изцяло, както и от данните в
счетоводните баланси за 2017г. и 2018г., представени в търговския регистър по
партидата на длъжника. Въззивният приема за установено следното:
Трудовите
правоотношения с назначените лице, заети в производствената дейност са
прекратени през м.ноември 2017г. През м.ноември са отписани дълготраен актив –
сграда и краткотрайни активи – транспортни средства и машини. Поради което и
въззивният съд приема че след м.ноември 2017г. дружеството е преустановили
осъществяването на производствена дейност по преработка на материали до
водоиустойчив шперплат. В т.6 от заключението на експерта е посочено, че до
момента на извършване на стопанска дейност и реализиране на приходи от нея
длъжникът е успявал да покрива текущите си задължения. Посочено е от експерта,
че финансовата задлъжнялост на ответника рязко е увеличена през последното
тримесечие на 2017г., поради което и може да се приеме че към този момент са
настъпили затруднения за покриване на изискуеми задължения с налични активи.
Установено е по
делото че към 31.12.2017г. дружеството няма просрочени задължения към банки,
поради което и всички задължения по кредити са дългосрочни. Общият размер на
краткосрочните задължения по баланс към 31.12.2017г. е в размер на сумата 602
хил.лв., от които към доставчици 586 хил.лв. Основната част от тях
564 786.83лв. са към молителите. Другите краткосрочни задължения към 31.12.2017г.
са съответно 2 000лв. задължения към персонал и 9 000лв. данъчни
задължения.
Краткосрочните
активи, към балансовата дата, с които дружеството разполага са основно в група
материални запаси – суровини и материали - 541 хил.лв. и стоки - 48 хил.лв., в
общ размер на 589 хил.лв., вземания в общ размер на 331 хил.л., от които от
клиенти и доставчици – 100 хил.лв. и от едноличния собственик на капитала 231
хил.лв. и парични средства в размер на 177 хил.лв.
Към 31.12.2017г.
дружеството е отчело печалба в размер на 51 хил.лв. Коефициентът за бърза
ликвидност /изключващ материални запаси, които в по-голямата си част са
бракувани през м.май 2018г./ е 0.84, който е в рамките на препоръчителния.
Поради което и
въззивният съд намира, че към края на 2017г. е налице начало на затруднения за
„Булфорест“ ООД за покриване на текущи задължения с текущи активи, но трайно
това състояние е настъпило през 2018г. В последното тримесечие на 2017г.
съществуващият дълг към молителите не е заплащан, но причините за това не могат
да бъдат определени като обективна невъзможност за заплащане.
Установено е че с
протокол за брак от 06.06.2018г. дружеството е бракувало налични материали от
сметка 302 на стойност 507 771.51лв. и стоки по сметка 304 в размер на
48 278.17лв. Движението на паричните сметки от група 50 е в посока
намаление, съответно от 177 хил.лв. към 31.12.2017г., към 31.03.2018г. е в
размер на 26 хил.лв., а към 31.09.2018г. сметката е нулева. Движението по
сметката на дълг на собственика 4983 е в посока намаление от 252 631.14лв.
към 31.12.2017г. към 31.12.2018г. е в размер на 149 069.30лв.
Задълженията към
бюджета са с падеж 15.10.2018г. – задължения за ДДС в размер на
101 475.25лв., 31.10.2018г. – задължение за данък дивидент и задължения за
други данъци.
Последните отчетени
приходи от дейността са от м.октомври 2018г. – продажба на масло и продажба на
отпадък. След м.октомври 2018г. са подавани нулеви справки – декларации по ЗДДС
и съответно не са отчитани както покупки, така и продажби по ЗДДС.
С оглед на така
установеното, въззивният съд намира че за начална дата на неплатежоспособност
следва да бъде определена датата 06.06.2018г. – датата на бракуване на
материални запаси. Към тази е налице намаление и на другите текущи активи, а
същевременно с бракуването възниква и задължението за заплащане на ДДС.
Последващото изплащане на задължението към банката с лични средства на
собственика Кунев – чрез намаляване на размера на задълженията му към
дружеството и чрез поемане на задължения на дружеството към него, не се отразява
на извода на съда за начална дата на неплатежоспособност. Налице е трайна
невъзможност за разплащане с кредитори.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че молителите са
кредитори по търговска сделка, налице е трайна невъзможност на „Булфорест“ ЕООД
да се разплаща с кредитори и дружеството е неплатежоспособно. Предвид на това и
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с
което да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника „Булфорест“
ЕООД с начална дата 06.06.2018г.
Предвид установената по делото липса на средства за покриване на
първоначалните разноски в производството, както и че след приканване
кредиторите не са предплатили указания от въззивната инстанция размер, следва
да бъде постановено решение по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззивниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както
следва: На „Максплай“ ООД сумата 3 360лв. за първа инстанция, съобразно
представен по делото списък по чл.80 от ГПК, представляващи държавна такса,
възнаграждения за вещи лица, за свидетели, адвокатско възнаграждение и сумата 1
225лв. за въззивна инстанция, представляваща държавна такса и адвокатско
възнаграждение и за „В Ем Инвест“ ООД в
размер на 1 350лв. за първа инстанция и 1 225лв. за въззивна
инстанция, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение № 40 от 13.01.2020г. на Варненски ОС по търг.дело №
1347/18г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА „Булфорест“ ЕООД със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик,
адрес на управление с.Пчелник, община Долни Чифлик, ул.“Марица“ № 2, ЕИК
********* в НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ с начална дата 06.06.2018г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
„Булфорест“ ЕООД със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, ЕИК *********
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Булфорест“
ЕООД със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, № 2, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА „Булфорест“ ЕООД със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик,
адрес на управление с.Пчелник, община Долни Чифлик, ул.“Марица“ № 2, ЕИК
********* в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПОСТАНОВЯВА общ запор и възбрана върху имуществото на „Булфорест“ ЕООД
със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, ЕИК *********.
СПИРА производството по несъстоятелност на Булфорест“ ЕООД със седалище
с.Пчелник, община Долни Чифлик, ЕИК ********* на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и на кредиторите че в едногодишен срок от вписване на
настоящето решение производството по несъстоятелност може да бъде възобновено
при условията на чл.632 ал.2 от ТЗ. Ако в този срок производството не бъде
възобновено производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и длъжникът ще
бъде заличен от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Булфорест“ ЕООД със
седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, адрес на управление с.Пчелник, община
Долни Чифлик, ул.“Марица“ № 2, ЕИК ********* да заплати на „Максплай“ ООД със
седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, ЕИК *********, сумата 3 360лв.
/три хиляди триста и шестдесет лева/, представляваща направени пред първа
инстанция разноски и сумата 1 225лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева/,
представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.
ОСЪЖДА „Булфорест“ ЕООД със
седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, адрес на управление с.Пчелник, община
Долни Чифлик, ул.“Марица“ № 2, ЕИК ********* да заплати на „В Ем Инвест“ ООД
със седалище гр.Варна, ЕИК ********* сумата 1 350лв. /хиляди триста и петдесет
лева/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата
1 225лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени
пред въззивна инстанция разноски.
Решението да се впише в търговския регистър по партидата на Булфорест“
ЕООД със седалище с.Пчелник, община Долни Чифлик, ЕИК *********.
Препис от решението да се изпрати за вписване в търговския регистър.
Препис от решението да се обяви в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от
съда по несъстоятелността.
Решението подлежи на незабавно изпълнение
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: