О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260050/26.1.2021 г.                                                                26.01.2021г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                    гражданско отделение, втори състав

На 26.01.2021 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. гр. дело №9 по описа за 2021г.

За да се произнесе взе предвид следното:

С молба от 22.11.2021г. адв.С.Т. - пълномощник на въззиваемаата В.М.П., е уведомил съда, че В.П. е починала, като направеното искане е за конституиране наследниците на починалата страна, които също са упълномощили адв.Т. да ги представлява. Представено е удостоверение за наследници от 22.12.2020г. на Община Елхово, видно от което В.П. е починала на 18.12.2020г. и нейни наследници по закон са синовете й Г.И.И. и М.И.И..

ЯОС, като взе предвид данните по представеното удостоверение за наследници, удостоверяващо смъртта на страна в процеса - на ищцата В.П., сега въззиваема, намери за основателно искането за конституиране като страни в процеса наследниците на починалата ищца, поради което следва да го уважи.

Същевременно, съдът постави делото на разглеждане и с оглед оплакванията на въззивницата С.М. в подадената от нея въззивна жалба намери, че следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за размера на средния пазарен наем за процесния недвижим имот през исковия период. Трайна е практиката на ВКС (напр. Решение №131/27.10.2009г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение №255/29.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 5342/2008г. III г. о. и др), при държане на чужд имот без правно основание, как следва да се определи дължимото на собственика обезщетение за ползите, от които последният е лишен. Приема се, че когато собственик, респ. титуляр на право на ползване на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице - несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот, т.е дължимото обезщетение е съизмеримо със средната пазарна наемна цена за имота за процесния период.

В случая оплакванията на въззивницата са, че  обжалваното решение на ТРС е постановено в нарушение на процесуалните правила относно доказателствената тежест, която страните носят в процеса и без да е назначена от съда експертиза, която да даде заключение за размера на пропуснатите ползи от ищцата в резултат от отнетото й ползване на имота, т.е че не е доказан фактическия състав на чл.59 ЗЗД. При тези оплаквания, въззивният съд е длъжен да съобрази задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено още, че ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Такъв е разглежданият случай. Основателно е оплакването на въззиввницата за допуснато от районния съд процесуално нарушение, тъй като с доклада по чл.146 ГПК ТРС не е посочил как се разпределя доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти и конкретно, ясно и поотделно за кои от твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства, не е разяснил, че за установяване размера на претендираното обезщетение, което е съизмеримо с пазарния наем, се налага съобразяване на определени правила на опита, изискващи специални знания и не е допуснал служебно съдебна експертиза. С оглед на това въззивният съд следва служебно да назначи експертизата и да определи задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже размера на обезщетението - в случая ищцата, респ. наследниците й, конституирани във въззивнито производство по реда на чл.227 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

КОНСТИТУИРА на основание чл.227 ГПК в качеството на въззиваеми страни по делото наследниците по закон на починалата ищца В.М.П.- Г.И. ***, с ЕГН ********** и М.И. ***, с ЕГН **********, които да бъдат призовани за о.с.з. чрез пълномощника им адв.Ст.Т..

 ЗАЛИЧАВА В.М.П. от списъка на лицата за призоваване.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза и определя за вещо лице инж.Н.М., което, след като се запознае с материалите по делото и при съобразяване местоположението и характеристиките на процесния имот в гр.Е., да даде заключение за средномесечния пазарен наем на процесния имот, респ. за размера на средния пазарен наем на имота за исковия период от време от 23.06.2016г.до 10.12.2018г.

Определя първоначален размер на възнаграждението за вещото лице в размер на 200лв., вносим от въззиваемите Г.И. и М.И. в 5-дневен срок от съобщението.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                

 

                                                                                                2.