РЕШЕНИЕ
№ 3640
гр. Варна, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110100524 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба от К. Т. М. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул.“*** ***“ № *** срещу „***“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № ***
Предмет на разглеждане са предявени от К. Т. М. срещу „***“ АД
обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
поръчителство от 16.02.2017 г. поради невъзможен предмет, на основание чл.
26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, евентуално – поради неспазена форма, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, евентуално – поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 16.02.2017 г. е сключила с
ответника „***“ АД договор за поръчителство за обезпечаване на вземане по
договор за кредит за текущо потребление от 16.02.2017 г., сключен между
банката и В. Ж. Н.. Твърди, че преди сключването на договора й е представен
частично попълнен бланков договор за кредит с посочен размер от 15000 лв. и
срок от 120 месеца без данни за приложимия лихвен процент и общата сума,
подлежаща на връщане.
1
Сочи, че е подписала договора за поръчителство преди да бъде
сключен договорът за кредит и да е уточнена лихвата по него. Не й е връчван
и екземпляр от нито един от договорите, както и погасителен план по
кредита. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен поради
невъзможен предмет и неспазена форма.
В тази връзка излага, че при подписване на договора не са й били
известни точните задължения за главница и лихва по договора за кредит,
респ. не е имала обективна възможност да формира валидна воля за
обезпечаване на чуждия дълг. Счита, че в договора за поръчителство следва
да бъдат индивидуализирани всички задължения, за които се поръчителства, а
не да се препраща към друг документ. Намира, че този пропуск е съществен и
опорочава формата на сделката.
Отделно поддържа, че договорът за поръчителство е в противоречие с
добрите нрави, тъй като описаните в него условия на договора за кредит не са
точни и може да бъдат изменени по волята на кредитора и
кредитополучателя, което е във вреда на поръчителя. Позовава се и на
разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т. 19 от ЗЗП.
По изложените съображения по същество ищцата моли за
прогласяване нищожността на договора за поръчителство на посочените
евентуални основания и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове,
доколкото ищцата не е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, с която банката се е снабдила въз
основа на договора за поръчителство. Изтъква, че наведените пороци на
сделката са изводими от съдържанието й, поради което намира, че е следвало
да бъдат релевирани именно в срока за възражение, но не и след това, понеже
не представляват новооткрити факти и такива, настъпили след
стабилизирането на заповедта.
Позовава се в тази връзка на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. Оспорва
исковете и като неоснователни. Поддържа, че законът не предвижда
конкретно съдържание на договора за поръчителство и е достатъчно
задълженията, за които се поръчителства, да са посочени по ясен начин, като
пропускането на някой от индивидуализиращите ги елементи е без значение,
2
ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на
обезпечените вземания.
Поддържа, че договорът за поръчителство е сключен в изискуемата в
чл. 138 ЗЗД писмена форма и е оформен като част – продължение на
документа, материализиращ договора за кредит. Твърди, че в договора е
посочен дългът, за който се поема задължението – този по договора за
потребителски кредит от *** г. с отразяване на размера на кредита и неговия
срок, като е налице и изявление на поръчителя, че се задължава за изплащане
на целия размер на дълга по кредита, както и че е запознат с условията за
отпускането му. Намира, че договорът съдържа ясна информация относно
предмета на поръчителството и същият е действителен. С тези аргументи
ответникът моли за прекратяване на производството, евентуално – за
отхвърляне на исковете
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск.
Представител на ответника се явява в насроченото съдебно заседание
като поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
предявените искове. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От събраните по делото доказателства договор за кредит за текущо
потребление от *** г., придружително писмо изх.№ *** г. от ЧСИ ***, покана
за доброволно изпъление изх.№ *** г., заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ЧГД № *** г.
на РС-*** копие от договор за кредит за текущо потребление от 16.02.2017 г.,
копие от договор за поръчителство, ведно с погасителен план, Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, условия за
ползване на референтен лихвен процент по програма „***“, такси по кредити
за текущо потребление, декларация по чл.5, ал.2 ЗПК се установява, че на
16.02.2017 год. между “***” ЕАД” като кредитор и В. Ж. Н. като
кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за
сумата в размер на 15 000 лева и срок на издължаване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Между страните е постигната договореност, че
кредитът се усвоява еднократно чрез посочена банкова сметка с титуляр
3
кредитополучателя, а падежът за издължаване на месечните вноски е 1-во
число на месеца съгласно погасителен план. Според чл. 8 от договора,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10.95 годишно
или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 10.624 %, при изпълнение на Условията
по програма ***, подробно описана в Приложение № 8.1 към договора.
Договорено е между страните, че при нарушение на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията.
Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с
неизпълнение на Условията, той се променя с промяната на 6-месечния
СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в Общите условия към
Договора за кредит. Договорът е сключен при действието на общи условия,
които са връчени на кредитополучателя. На кредитополучателя е връчен и
погасителен план, условия за ползване на преференциален лихвен процент.
На същата дата 16.02.2017 год. между „***“ ЕАД и К. Т. М. е подписан
Договор за поръчителство, с който е обезпечено изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя В.Ж. Н. посочения Договор за кредит за
сумата от 15 000 лева за срок от 120 месеца. Договорът за поръчителство е
написан на последния лист от договора за кредит.
В договорът е отбелязано, че поръчителят отговаря солидарно с
Кредитополучателя и се е задължил спрямо Кредитора при неизпълнение от
Кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит да ги изпълни
при договорените условия, включително и когато са настъпили промени,
основани на тези условия (т.2 от Договора за поръчителство).
В полза на ответника е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.***г.
на РС *** срещу кредитополучателя В. Н. и поръчителя К. М. за суми по
процесния договор за кредит. Издаден е изпълнителен лист въз основа, на
които е образувано ИД № ****по описа на ЧСИ ***, по което ищцата е
получила покана за доброволно изпълнение, а работодателя й запорно
съобщение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните искове от К. Т. М. срещу „***“ АД обективно
евентуално съединени отрицателни установителни искове за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за поръчителство от
16.02.2017 г. поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, в евентуалност поради невъзможен предмет, на основание
чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, евентуално – поради неспазена форма, на
4
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД.
Възражението на ответника за недопустимост на производството съдът
намира за неоснователно. Пропускът на длъжника по заповедното
производство да възрази срещу издадената срещу него заповед за изпълнение
на парично задължение не преклудира възможността му да защитава правата
си по исков ред на по-късен етап. Поради това искането на ответника за
прекратяване на производството по делото следва да се остави без уважение.
В тежест на ищеца е да докаже, наличието на въведените с исковата
молба пороци на процесния договор за поръчителство, обуславящи неговата
нищожност, вкл., че при подписването на договора параметрите на кредита са
били попълнени само частично.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава
своите възражения.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че на 16.02.2017 г.
ищцата е сключила с ответника „***“ *** договор за поръчителство за
обезпечаване на вземане по договор за кредит за текущо потребление от ***
г., сключен между банката и В. Ж.Н.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“ . В случая ищцата твърди, че
нейните интереси са накърнени, тъй като задължението, за което тя
поръчителства не било посочено точно, не била посочена лихвата, която
банката можела да променя по собствено желание. Изложените доводи от
ищцата не водят до накърняване на добрите нрави. В договорът за
поръчителство ясно е посочен дълга, за който ищцата се е съгласила да
поръчителства кредит в размер на 15000 лева, платим за срок от 120 месеца.
Съгласила се е да отговаря за цялото задължение по договора за кредит.
5
Условията, при които банката има право да променя лихвения процент са
посочени в договора за кредит и в ОУ, с които ищцата е могла да се запознае.
Предвид горните мотиви предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Според чл.138 от ЗЗД с договорът за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена
форма.
В случая е изпълнено изискването договорът за поръчителство да е
сключен в писмена форма.
Законът не предвижда конкретно съдържание на договора за
поръчителство. Но за да е налице постигнато съгласие за сключване на такъв
в него следва да е уговорено задължението на поръчителя да отговаря за чужд
дълг, да е индивидуализиран дълга, за който поръчителя отговаря, като е
посочен размера му и срока, за който се дължи, да е посочен обема на
отговорността на поръчителя. В процесния договор достатъчно ясно и
конкретно е посочено, че ищцата става поръчител по договора за кредит на
В.Н., посочен е размерът на задължението 15 000 лева за срок от 120 месеца.
Посочен е и обемът на отговорността на поръчителя – за цялото задължение
по кредита. В договорът за поръчителство не е необходимо да се
възпроизвеждат лихвата по договора за кредит, начина му на погасяване.
Поради това съдът намира за спазена разпоредбата на чл.22 от ЗПК съобразно
приложението й по договор за поръчителство. Съдът не споделя
възраженията на ищцата, че тя не е била запозната с конкретните параметри
по договора за кредит, тъй като договорът за поръчителство е сключен на
последния лист от договора за кредит. Поради това съдът намира, че ищцата
е имала право и възможност да прочете договора за кредит и да се запознае с
уговорените лихвени проценти, погасителен план, общи условия.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че предявените искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. трето
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Страните са поискали присъждане на разноски. Предвид изхода по
делото на ищцата не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника
като той е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
6
определя юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 200 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Т. М. с ЕГН **********, с адрес
гр.*** ул.“***“ № *** срещу „***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“ № *** за прогласяване нищожността на
сключения между К. Т. М. с ЕГН ********** и „***“ АД с ЕИК *** договор
за поръчителство от *** г. поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Т. М. с ЕГН **********, с адрес
гр.*** ул.“***“ № *** срещу „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“ № *** за прогласяване нищожността на
сключения между К. Т. М. с ЕГН **********, и „***“ АД с ЕИК *** договор
за поръчителство от *** г. поради невъзможен предмет, на основание чл. 26,
ал. 2, предл. първо ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Т. М. с ЕГН **********, с адрес
гр.*** ул.“***“ № *** срещу „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** ул.“***“ № *** за прогласяване нищожността на
сключения между К. Т. М. с ЕГН **********, и „***“ АД с ЕИК *** договор
за поръчителство от *** г. поради неспазена форма, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № *** за прекратяване на
производството по гр.д***г. като недопустимо.
ОСЪЖДА К. Т. М. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“ № ***
да заплати на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, ул.“***“ № *** сума в размер на 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от
ГПК.
7
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8