РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106294 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Модул Софа“ ООД, ЕИК ********* против К.
АТ. М., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД.
Ищецът твърди сключване на договор от 23.12.2019 г. за изработка на модулен
диван, с обща стойност 1421,10 лева, по който бил платен аванс от 290 лева, но
въпреки настъпване на падежа за плащане на разликата, доставката и приемането без
забележки на вещта, липсвало погасяване на остатъка от 1131,10 лева. Претендира се за
присъждането му, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 15.04.2021
г. до окончателното погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Оспорва иска –
твърди търсеният остатък да е платен през м. януари 2020 г. в брой в търговския обект
на дружеството в гр. П., за което обаче служителят на дружеството не издал фактура
или касов бон. Вещта била доставена именно поради факта, че пълната сума била
заплатена, както регламентирали и ОУ на ищеца. Моли се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: сключването на
договор от 23.12.2019 г. за изработка на модулен диван, с обща стойност 1421,10 лева,
1
по който е платен аванс от 290 лева, а вещта е получена от ответницата на 07.02.2020 г.
/вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7391/22.09.21 г. – л.51-52 /.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
Спорен е единствено въпросът относно дължимостта на търсения остатък от
цената на дивана.
Съгласно чл. 5 ОУ на ищеца, купувачът на стоката се задължава да плати
остатъчната сума по договора, максимум 2 работни дни преди деня, уговорен за
доставка, в някой от обектите на търговеца, като при неспазване на срока за плащане и
липса на налично такова, за ищеца не възниква задължение за доставка на заявената
стока.
В случая, заявената стока е доставена на ответницата, като същата е приета без
забележки, видно от съставения ПП протокол /л.10/.
Ангажирани са гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели.
Св. М. К. /****** при ищеца/ заявява да е била ангажирана с процесната поръчка.
Помни направата й от страна на ответницата, в присъствието на нейната майка.
Поддържа да е извършено плащане на аванс по договора от 400 лева /всъщност е
извършено такова от 290 лева/. Заявява, че диванът е бил доставен в магазина на
фирмата по – рано от уговорения с ответницата срок. Когато уведомила ******* за
този факт /т.к. нейният телефон бил оставен за връзка с клиента/, тя отишла в магазина,
поискала да говори с ********** и отказала да плаща такса за магазинаж – дължима
принципно за престой на стоката в склад на ищеца, ако не бъде приета от потребителя
след настъпване на уговорения ден за приемане. При това посещение, била уговорена
дата за доставка на процесния диван. Той бил доставен, но не бил платен изцяло.
Това се проследявало по таблици, които свидетелката съставяла. Потвърждава
соченото в ОУ, че по принцип цената на вещта се плащала 2 дни преди доставка, а, ако
не бъде платена – стоката не се доставяла. В случая обаче, бил допуснат пропуск.
Ищецът работил с доставчици – „Семела логистик“, като свидетелката изготвяла
таблици, в които въвеждала данните на клиентите, позвънявала, уговаряла дата за
доставка, при което изпращала информация на превозвача, за да организира
предаването на стоките, за което били подписвани протоколи.
Твърди, предвид възникналия конфликт относно по –ранното пристигане на
дивана в магазина, за да се избегне допълнителният магазинаж, доставката на
ответницата да е била заявена заедно с всички останали, но при проверка да е
установила, с идеята да се спази срокът и да бъде удовлетворено желанието на клиента
за съответната дата, тъй като изисквало техническо време за изготвяне на заявките и
след време самата доставка, че сумата не била платена, поради пропуск. Имала методи,
по които следяла това в таблиците, които изготвяла. Поддържа към момента на
2
изготвяне на таблицата и документите за доставка, да не й било известно, че пълната
цена не била платена.
Разпитана е и св. В.К. /***** на ответницата/. Разказва за направената поръчка в
края на 2019 г., при която присъствали в магазина двете с ***********. Платили
капаро. След Нова година й позвънили да й съобщят, че диванът е пристигнал, макар и
преди уговорената дата, като за доставка, следвало да се плати остатъкът от цената.
Твърди заедно с ****** си да са посетили магазина в края на м. 01.2020г., при което да
е платила остатъчната сума от нейно име на ********на фирмата /св. К./. Направило й
впечатление, че момичето, приело парите, много печатало различни документи. Тя
преброила предадените й пари, прибрала ги в едно чекмедже под бюрото и
продължила да печата. Макар да били разписани повече от два документа за
извършеното остатъчно плащане, магазинерката няколко пъти обещавала, че ще им
даде документ за него, но така и не го направила. След продължителен престой в
магазина, поредни въпроси за издаване на документ за плащането и липсата на такъв,
свидетелката и ******* й си тръгнали. Преди това били уверени от св. К., че
доставката ще бъде извършена около 7 февруари, като други документи за тях нямало,
а на въпрос – какво да бъде казано на шофьора при доставката – служителката
отвърнала, че тя ще му предаде документите, с които са платили и той ще знае.
Когато диванът бил доставен, бил подписан документ за получаването,
свидетелката казала на шофьора, че е платен, а той отговорил, че знае.
След доставката на дивана, започнал да й звъни ************на дружеството, с
искания да плати остатъка от цената на дивана. Казала, че има някаква грешка, защото
бил платен в брой в магазина, но не й бил издаден документ, като това можело да се
види на записите от камерите, но ************** отвърнал, че свалянето на записите
било много трудно. Последвал непрекъснат телефонен тормоз и заплахи, въпреки че
цената на дивана била платена.
С оглед съществени противоречия относно релевантни факти, свидетелките бяха
поставени в очна ставка. На зададени им въпроси – ********* на ищеца отговаря, че
след като е позвънила и уведомила, че диванът е пристигнал, е виждала св. К., която
отишла в магазина. Твърди да е била сама и в униформа от работа. Св. К. сочи, че не е
била сама, а с ******* си и доколкото е ********, не е била с униформа в магазина. Тя
поддържа остатъкът от цената да е бил платен именно на св. К., която отрича сума пари
да й е била предавана при посещението. На въпрос кой казва истината – първа отговаря
утвърдително В. К.
След преценка на писмените и гласни док. и док. средства, анализирани
поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, с оценка на съответната им
доказателствена стойност, съдът приема, че твърдението на ищеца за липса на плащане
на търсения остатък от цената на доставената стока, не отговаря на действителното
3
фактическо положение.
Общите условия на договора са категорични, че задължението за доставка на
поръчаните мебели не възниква и такава не се извършва, без да е платена пълната цена
/ноторно и като принципна политика при подобни договори/. В случая – диванът е бил
доставен и приет, като искания за плащане на твърдения остатък са започнали около
месец по – късно /сп. св. К./, а писмено такова е било отправено девет месеца след
доставката. Св. К. твърди това да е единствен такъв случай, при който бил допуснат
пропуск. Въпреки факта, че показанията и на двете свидетелки бяха преценени и в
светлината на заинтересоваността им от изхода на делото – съгл. чл. 172 ГПК, съдът не
кредитира като изцяло отговарящи на случилото се в обективната действителност тези
на св. К.– ******* на ищеца. Същите са вътрешно противоречиви, непоследователни и
непълни. От една страна твърди, че самата тя изготвя таблиците, в които вписва
данните на клиентите, уговорени дати за доставка, след което и информация до
фирмата – превозвач, която да предаде стоките, като изрично подчертава, че
доставката на ответницата била заявена заедно с останалите, защото се изисквало и
технологично време за самата доставка, но от друга поддържа, че при изготвяне на
таблицата и документите, за да бъде доставен диванът, не й било известно, че пълната
му цена не била платена. Същевременно сочи, че именно във връзка със съставяните
таблици, било проследено, че диванът не бил платен, но бил доставен. Горното е
вътрешно противоречиво, т.к. таблиците с данни за стоки, клиенти, дати на доставки,
явно се съставят от нея преди самото фактическо предаване на вещите, като при това
положение, информацията за евентуална липса на пълно плащане е следвало да бъде
известна на търговеца. Поради това и твърдяното установяване на пропуска по цената,
и то към неясен момент /но по показанията на св. след изготвяне на документите за
доставка/, не се приема за достоверно. Св. К. е категорична, че остатъкът от цената на
вещта е бил платен именно на св. К. Макар и св. К. също да е заинтересованата от
изхода на делото, разказът й за цялостната ситуация е последователен, ясен, не
съдържа противоречия и е житейски проследим и логичен. При проведения разпит
отговаря точно и ясно на зададените въпроси, а при очната ставка без колебания първа
заявява, че казва истината.
Св. К. така и не посочи, ако казаното от нея отговаря на развилите се отношения,
по каква причина при второто посещение е била уговорена дата за доставка, ако цената
не е била платена, като е изготвила и съответните заявки, таблици и документи за това.
От своя страна, св. К. е категорична и в детайли разясни, че именно тогава и след
разговор с ***********, остатъкът от цената на мебелите е бил платен и съответно –
уговорена дата за приемането им, като св. К. е започнала да печата множество
документи. Съдът приема именно последното да се е осъществило реално като
фактическа обстановка – на него съответстват и реализиралите се впоследствие
действия – по съставяне на документи за доставка, изпращане на съответната
4
информация до куриера, липсата на каквито и да е искания и забележки и от негова
страна /което означава и, че не са му били подадени данни за липса на плащане/,
приемане на стоката. Всичко това – изцяло в съответствие с общите условия на
ищцовото дружество- които ясно регламентират, че без пълно плащане – доставка не
се извършва. По делото не бяха ангажирани доказателства за изясняване по каква
причина- ако няма плащане, всички таблици и документи са били изготвени,
информация е била потвърдена и пратена и до куриер, диванът е бил доставен и приет
– точно както гласят и принципно изискват Общите условия на договора, но само при
наличие на плащане на цената, т.е. ищецът е изпълнил задължението си да престира,
без обаче предварително да е получил изискваното от самия него плащане. Няма
изнесени обстоятелства, които да създадат убеждение или провокират преценка, че
такъв неволен пропуск действително е бил допуснат. Развилата се ситуация всъщност
отговаря на предвиденото в ОУ към договора между страните, оправдана е и житейски
логична, с оглед характера на поръчката, само ако пълната цена на вещта е била
платена, както потвърждава и св. К. Такова плащане се приема да е било извършено.
Да се говори за единствен пропуск, при ангажираните по делото доказателства за
противоположни факти, установен незнайно кога, с изпратена нотариална покана девет
месеца по – късно, при фактически извършени действия по уговаряне на дата за
доставка при второто посещение на св. К. в магазина, извършена такава впоследствие и
прием, според настоящия състав, не отговаря на реално осъществилите се факти по
сделката. Не се сочи и оправдана резонна причина за това, при второто посещение да се
уговаря конкретна дата на доставка, ако плащане не е било извършено, макар такова
винаги да се изисква, за да се пристъпи към доставка.
Поради горното, като оцени и съгл. чл. 12 ГПК доводите на страните, отразеното
в писмените доказателства, док. стойност на св. показания, тяхната достоверност,
логика и причинната връзка между осъществилите се факти, съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като търсеният остатък от цената на уговорената
вещ вече е бил платен преди процеса, при което и стоката – доставена и приета.
Претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3
ГПК, разноски се дължат на ответника. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и док. за плащане на 310 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Модул Софа“ ООД, ЕИК ********* против К. АТ.
М., ЕГН ********** иск за присъждане на сумата от 1131,10 лева – остатък от цена по
5
договор от 23.12.2019 г. за изработка на модулен диван, с обща стойност 1421,10 лева,
ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.04.2021 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Модул Софа“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 58, вх.В, ет.8, ателие № 47 да плати на К.
АТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П.***************, сумата от 310 лева /триста и
десет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6