Решение по адм. дело №1444/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 9531
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 3 ноември 2025 г.)
Съдия: Светомир Бабаков
Дело: 20257180701444
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 9531

Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180701444 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г., чрез адв. Н. О., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против писмо с изх. № 21 Ф-5043/18/19.06.2025 г., издадено от Кмета на Община Пловдив, съгласно Заповед за заместване № 25ОА-1791 от 16.06.2025г.

Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, при неправилно възприемане на правната и фактическата обстановка, липса на компетентност и съществени пороци във формата. Излага доводи, че в обжалвания акт не са изложени фактически и правни основания за постановяването му. Счита се, че както Решението по т.14 от Протокол № 35 от 10.11.2021г. на ЕСУТ, така и обжалваният отказ не представляват окончателно произнасяне по образуваното административно производство. Твърди се също, че не са изпълнени предпоставките на параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията, тъй като е налице само заплатена такса без извършена услуга.

Иска се отмяна на обжалваното писмо с изх. № 21 Ф-5043/18/19.06.2025 г., издадено от Кмета на Община Пловдив, съгласно Заповед за заместване № 25ОА-1791 от 16.06.2025г. Претендират се направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. А. оспорва жалбата. Излага доводи, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита.

Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено следното:

Предмет на оспорване пред съда в настоящото производство е писмо с изх. № 21Ф-5043/18/19.06.2025 г., издадено от Кмета на Община Пловдив, съгласно Заповед за заместване № 25ОА-1791 от 16.06.2025г.

От фактическа страна се установява, че от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, чрез пълномощника Д. И., е подадено заявление с вх. №21Ф5043 от 20.07.2021 г., допълнено със Заявление с вх. № 21 Ф-5043/1 от 21.10.2021г. за допускане на изменение на ПУП ПРЗ и РУП на ПИ с [идентификатор] и 56784.505.338 по КК на [населено място], УПИ II 505 338 и УПИ III 505 1037, кв. 1а по плана на [жк], [населено място] (л.74). За разглеждане на заявлението е внесена такса в размер на 19 500 лв., за което е представено преводно нареждане (л.76).

ЕСУТ при Община Пловдив е разгледал заявления с вх. № 21 Ф-5043 от 20.07.2021г. и № 21 Ф-5043/1 от 21.10.2021 г. от „Пловдив Ритейл Сентър“ АД за допускане изменение на ПУП на част от кв. 14 - нов по плана на [жк], бивш кв. 1а по плана на [жк], [населено място] и е приел Решение, взето с Протокол № 35 от 10.11.2021 г., т.14, в което е посочено, че предложението за изменение на ПУП - ПРЗ е в противоречие на чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 от ЗУТ и следва да се представи нова скица - предложение, съобразена с предвижданията на ОУП Пловдив и изготвена върху вярно извлечение от ПУП.

Решението на ЕСУТ е изпратено на жалбоподателя с писмо с изх. № 21Ф-5043(2) от 14.12.2021 г. и същото е получено от него на 16.12.2021 г., видно от известието за доставяне (л.46).

Със заявление с вх. № 21 Ф-5043(15)/31.03.2023 г. „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, чрез пълномощника адв. О. е поискала възстановяване на сумата от 19 500,00 лв., по заявление с вх. № 21 Ф-5043/20.07.2021 г.

В отговор е изпратено писмо с изх. № 21 Ф- 5043(15)/18.04.2023 г. от Главния Архитект на Община Пловдив, в което е посочено, че подаденото заявление за допускане изменение на ПУП вх. №№ 21 Ф-5043 от 20.07.2021г., допълнено със заявление вх. № 21 Ф-5043/1 от 21.10.2021г., ведно с приложените документи, са били разгледани от ЕСУТ при Община Пловдив и е било прието Решение с протокол № 35 от 10.11.2021 г. по т. 14, поради което искането за възстановяване на внесената сума се явява неоснователно и не може да бъде удовлетворено.

С Решение № 4068 от 03.04.2024 г. по адм. дело №890/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1910 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1108/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Пловдив Ритейл Сентър“ АД против отказ от 18.04.2023 г. на главния архитект на община [населено място] за възстановяване на внесена такса за техническа услуга. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С влязло в сила Решение № 5704 от 24.06.2024 г. по адм. дело № 740/2024 г. на Административен съд Пловдив е обявен за нищожeн Отказ за възстановяване на такса за техническа услуга с изх. № 21 Ф-5043/15/18.04.2023г. на Главния архитект на Община Пловдив. Преписката е изпратена на Кмета на Община Пловдив за произнасяне по Заявление вх. № 21 Ф-5043-15/31.03.2023 г. по описа на Община Пловдив, подадено от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД.

С Молба с вх. № 21-Ф-5043(18) от 05.06.2025 г. от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД до Кмета на Община Пловдив е поискано на основание чл. 44, ал. 1, т 5 от ЗМСМА, във вр. с чл. 7, ал. 5 от Закона за публичните финанси и във връзка с постановеното и влязло в сила Решение № 5704/24.06.2024 г., по адм. д. № 740/2024 г. по описа на XVII с. на Административен съд – гр. Пловдив, да бъде възстановена на „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД като недължимо платена сумата от 19 500 лв., наредени по сметка на Община Пловдив, във връзка със Заявление с вх. № 21Ф5043/20.07.2021 г. по описа на Община Пловдив, за допускане на изменение в ПРЗ и РУП на собствените на дружеството поземлени имоти с идентификатори №№56784.505.1037 и 56784.505.338, находящи се в [населено място], район Северен, [улица].

В така цитираната молба е описана хронологията във връзка с подаденото Заявление с вх. № 21Ф5043/20.07.2021 г. от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР" АД, по което е внесена такса в размер от 19 500 лв., наредени по сметка на Община Пловдив, която такса е определена съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. Плащането е извършено по банков път на 20.07.2021 г. Описано е, че със Заявление с вх. № 21 Ф-5043-15/31.03.2023г. от страна на „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД е отправено искане за възстановяване на горепосочената такса, като недължимо платена. В отговор на горната покана „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД е получил Отказ за възстановяване на такса за техническа услуга с изх. № 21 Ф-5043/15/18.04.2023 г. на Главния архитект на Община Пловдив., във връзка с което са образувани адм. д. № 1108/2023 г. по описа на XII с. на Административен съд - гр. Пловдив и адм. д. № 740/2024 г. по описа на XVII с. на Административен съд - гр. Пловдив.

Последвало е издаване на обжалваното писмо с изх. № 21-Ф-5043/18/ от 19.06.2025г. на Кмета на Община Пловдив, в което е посочено, че административната услуга е предоставена, а заплатената с преводно нареждане № 359В100212010056/20.07.2021 г. на „Уникредит Булбанк“ АД цена не се явява „... недължимо платена...“

Описано в мотивите на обжалвания акт е, че от приложенията към заявление с вх. № 21 Ф-5043/20.07.2021 г. и от служебната справка в КАИС се установява, че имотите - предмет на заявената градоустройствена разработка (ПИ с идент. 56784.505.338 и 56784.505.1037 по КККР на [населено място]) са с обща площ 38 418 кв. м или 38 дка и 418 кв. м. Съгласно действалата към момента на заявяване на административното производство редакция на Приложение № 8.3. „Цени на услуги и права по устройство на територията“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив дължимата такса за производството 19 500,00 лв. - 500 лв./дка + 500 лв. за всеки следващ започнат дка., е точно внесената с преводно нареждане на „Уникредит Булбанк“ АД.

Изложени са мотиви, че така определената цена се дължи за целия комплекс от действия и волеизявления, включително актове, в хода на административното производство, а не за определен резултат и в случая общинска администрация - Пловдив е извършила редица действия и е изразила редица волеизявления по администрирането на заявление наш вх. № 21 Ф-5043/20.07.2021 г., включително, но не само, е разгледано от консултативните технически органи и са дадени указания на „Пловдив Ритейл Сентьр“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановения преклузивен срок, срещу годен за оспорване административен акт, с който се засяга правната сфера на жалбоподателя.

Обжалваният акт е получен на 23.06.2025г., съгласно известие за доставяне (л.30), а жалбата е подадена на 07.07.2025 г.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че писмото има само уведомителен характер, доколкото същото е издадено във връзка с молба за възстановяване на внесена такса в размер на 19 500,00 лв. по подадено заявление с вх. № 21Ф5043/20.07.2021г. по описа на Община Пловдив, за допускане на изменение в ПРЗ и РУП на собствените на дружеството поземлени имоти с идентификатори №№56784.505.1037 и 56784.505.338, находящи се в [населено място], район Северен, [улица].

В случая с подаване на Заявление с вх. № 21Ф5043/20.07.2021 г. от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР" АД е направено искане за извършване на административна услуга, по см. на § 1, ал. 1, т. 2 буква "б" от ПР на ЗА, съгласно която разпоредба "административна услуга" е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. За извършване на административната услуга е платена нормативноустановена такса в размер на 19 500,00 лв., която такса се иска да бъде възстановена на заявителя, като в отговор на искането е постановено процесното писмо, с което искането е прието за неоснователно.

Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права е административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. Отказът за издаването на документ от значение за упражняване на права е приравнен на индивидуален административен акт. Тази разпоредба се отнася за извършването на административни услуги, поради което е необходимо задължение за съответния орган, съответно правото да бъде получен такъв документ.

Съгласно разпоредбата на § 8 от ДР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Изложената нормативна уредба налага извода, че производствата по извършване на административни услуги се осъществяват по реда на АПК, а на обжалване подлежат единствено отказите да бъдат извършени такива.

След като в рамките на започнало административно производство по искане за извършване на административна услуга, административният орган е приел, че внесената такса за извършване на услугата е недължимо платена, т.е. отказал е възстановяването й, единственият възможен правен извод е, че е налице отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и от категорията на изричните.

Отказът е издаден от компетентно за това лице-Кмета на Община Пловдив, в писмена форма, и съдържа изискуеми за индивидуалните административни актове реквизити.

Именно в правомощията на кмета на общината е да издава актове от категорията на оспорения, доколкото именно той има правомощия да се разпорежда с финансови средства на общината и носи отговорност за изпълнението на бюджета на общината (чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, чл. 7, ал. 5 от Закон за публичните финанси).

Във връзка с компетентността на органа е представена Заповед № 250А-1791 от 16.06.2025 г. на Кмета на Община Пловдив, съгласно която е наредено на А. С.-зам.-кмет на „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив да изпълнява функциите Кмет на Община Пловдив, за периода 17.06.2025г.-19.06.2025 г., вкл.

В този смисъл следва да се съобрази ТР № 4 от 22.04.2004 г. по ТД № 4/2002 г. на ОС на ВАС, в мотивите на което е посочено, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

С оглед на горното Съдът приема, че заместването е реализирано въз основа на нормативно разрешаване по смисъла на чл. 39 ал.2 от ЗМСМА и при наличие на нарочен акт за оправомощаване – Заповед № 250А-1791 от 16.06.2025 г. на Кмета на Община Пловдив, поради което е налице компетентност на издателя на акта от името на титуляра.

Обжалваното писмо съдържа властническо волеизявление за отказ, с което е посочено, че искането да се възстанови сумата от 19 500,00 лв. е неоснователно, което по съществото си представлява отказ да бъде възстановена посочената сума. При постановяване на отказа не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на акта на това основание.

Материално-правни предпоставки, които определят основателността на искането за възстановяване на такса за извършване на административната услуга е дали претендираната такса е действително заплатена и дали административната услуга, за която е платена е извършена или не.

Съгласно § 3 от ДР на ЗУТ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за ползване на строеж и за други административни и технически услуги по този закон се събират такси по Закона за местните данъци и такси и по Закона за държавните такси.

Съгласно чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Съгласно чл. 3, ал.1, б. „д“ и б „е“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (Наредбата), на територията на Община Пловдив се събират местни такси за технически услуги и за административни услуги.

Така посочената Наредба е издадена на основание чл. 21 ЗМСМА и чл. 8 и чл. 9 ЗМДТ.

Съгласно чл. 37 от Наредбата, таксите са за техническите услуги, които се извършват от Общината и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра, селищните и извън селищните територии.

Разпоредбата на чл. 38 от Наредбата гласи, че таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при подаване на заявлението.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за държавните такси.

Внесената от дружеството-жалбоподател по сметката на Община Пловдив сума в размер на 19 500 лева представлява платена местна такса за техническа услуга. Заплащането на такса е свързано със задължение за престиране на услуга, но законът не обвързва заплащането с положителен резултат.

Функцията на таксата е заплащане на разходите (материално-технически и административни) по предоставяне на услугата, с оглед защитавания интерес, но без да се търси пълен еквивалент между дадената услуга и заплатената такса.

Видно от представените документи, след подаване на заявлението и внасяне на таксата за извършване на исканата административна услуга са налице извършени действия от страна на ЕСУТ при Община Пловдив, именно във връзка с разглеждане и процедиране на заявлението от 20.07.2021 г., за което е внесена и дължимата и нормативно установена такса от 19 500,00 лв., като от страна на жалбоподателя няма твърдения, че са изпълнени дадените указания.

В случая няма издаден краен акт, но това се дължи на пропуски на дружеството-жалбоподател, тъй като същият не е отстранил нередовностите и не е представил нова скица - предложение, съобразена с предвижданията на ОУП Пловдив и изготвена върху вярно извлечение от ПУП.

Според чл. 40, ал.1 и ал.3 от Наредбата размерът на таксите за технически услуги се определя съгласно чл. 107, в съответствие с разпоредбите на чл. 7, 8 и 9 от ЗМДТ, като са посочени предлаганите услуги в община Пловдив.

Размерът на цените на извършваните услуги в Дирекция „Устройство на територията“ и Дирекция „Строителство и инвестиции“ са съгласно Приложение № 8, т. 3 от Наредбата.

В конкретния случай размерът на таксата е определен съгласно т. 1 на Приложение № 8.3.( в приложимата редакция) „Цени на услуги и права по устройство на територията“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив като „Разглеждане и процедиране на допускане изготвяне или изменение на ПУП.

Таксите за технически услуги, като вид такси, които общините имат право да събират за извършваните от тях услуги за дейностите, свързани с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството и т.н., са уредени в раздел VІ на ЗМДТ, озаглавен "Такси за технически услуги". Разпоредбата на чл. 105 от ЗМДТ регламентира, че таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането. Т.е. таксата е следвало да се изчисли и съответно заплати от оспорващия преди извършването на услугата, а не след това, съответно само при незаплащането на таксата при подаване на искането (поради несъгласие с размера й, поради отпаднал правен интерес и т.н.) органът не е следвало да извършва услугата. Именно защото законодателят не е обвързал заплащането на местна такса с крайния резултат, тя се внася при подаване на искането за съответната техническа услуга и не подлежи на възстановяване в случай, че тази услуга не бъде предоставена от органа на общинската администрация, както е в настоящия казус.

В процесния случай таксата от 19 500 лв. е платена на законно основание и тя не е обвързана с резултата, а е условие за започване на производството, след съответния преглед на необходимата документация. Заплатената от жалбоподателя такса не задължава администрацията да издаде съответния акт, ако не са налице основанията за това. (Решение № 13544 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2018 г., I о.)

Неоснователно е възражението, че първоначалното сезиране на Община Пловдив със заявление с вх. № 21Ф5043 от 20.07.2021 г. за допускане на изменение на ПУП ПРЗ и РУП на ПИ с идентификатор № 56784.505.1037 и идентификатор № 56784.505338 по КК на [населено място] не е пряко свързано с постановяването на оспорения в настоящото производство Отказ за възстановяване на недължимо платена такса № 21 Ф-5043/18/19.06.2025г., издаден от А. С. зам.-кмет ОРС по заповед за заместване 25ОА-1791/16.06.2025 г. А със сезирането на Кмета на Община Пловдив с Молба с вх. № 21 Ф-5043-18/05.06.2025 г. е стартирало нова, косвено свързана процедура, а именно тази по възстановяване на недължимо платена сума и произнасяне във връзка с постановен и влязъл в законна сила съдебен акт. Административното производство е започнало по подадено от дружеството-жалбоподател заявление №21Ф5043 от 20.07.2021 г. за допускане на изменение на ПУП ПРЗ и РУП на ПИ с [идентификатор] и 56784.505.338 по КК на [населено място], УПИ II 505 338 и УПИ III 505 1037, кв. 1а по плана на [жк], [населено място]. Както от описаната в писмото фактическа обстановка, така и от приложените по преписката писмени доказателства се установява, че предмет на обжалване е писмо с изх. №№ 21 Ф-5043/18/19.06.2025г., с което се отказва възстановяване на платена такса в размер на 19 500 лв. Първоначално, искането за възстановяване на таксата е подадено с писмо със заявление с вх. № 21 Ф-5043-15/31.03.2023 г., във връзка с което са постановени и решение № 1910 от 06.11.2023 г. по адм. д. № 1108/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и Решение № 5704 от 24.06.2024 г. по адм. дело № 740/2024 г. на Административен съд Пловдив. С последното решение, което е влязло в законна сила е обявен за нищожен първоначалния отказ за възстановяване на такса и делото е изпратено на компетентния орган- Кмета на община Пловдив за произнасяне. Отделно от това, дружеството отново е поискало с молба с вх. № 21 Ф-5043(18)/05.06.2025 г. възстановяване на същата такса. Няма как с последната молба на дружеството да се приеме, че е стартирала нова, косвено свързана процедура, тъй като от една страна старата не е приключила, а и тази процедура може да бъде само една и да приключи с уважаване на молбата на дружеството за възстановяване на заплатената такса или с отказ за възстановяване.

Възраженията на жалбоподателя, че невъзстановяването на таксата „..би било равносилно на неоснователно обогатяване на Община Пловдив със стойността на постъпилия депозит в размер на 19 500 лв., заплатен във връзка със заявления за допускане изменение на ПУП с вх. № 21 Ф-5043 от 20.07.2021г. и Заявление с вх. № 21 Ф-5043/1 от 21.10.2021 г...“ също не могат да бъдат споделени. Постановката за неоснователно обогатяване би могла да бъде обсъждана единствено в случай на внасяне на такса по погрешка /в този случай, тя изобщо не би могла да бъде дължима, тъй като дружеството не би заявило намерението си да му бъде извършена административна услуга/. Освен това, претенцията за неоснователно обогатяване се реализира по друг съдопроизводствен ред.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 200,00 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІIІ състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г., против писмо с изх. № 21 Ф-5043/18/19.06.2025 г., издадено от Кмета на Община Пловдив.

ОСЪЖДА „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от изпълнителните директори М. Р. А. и Е. Г. Г. да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 200,00 (двеста) лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

Съдия: