Р Е Ш
Е Н И
Е № 64
гр.
Пловдив, 18.02.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от
съдията Костадинова в.т. дело № 736/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 100 от 24.07.2019 година, постановено по т.
дело № 285/2018 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е осъдена „З.“ АД ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Л.“, бул.„Ч.“ № 51Д, да
заплати на П.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл.432
ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 40
263,05 лева, за претърпените от него увреждания, причинени от ПТП станало
25.07.2017 г., при което К.Н.като водач на л.а. „М.“ с peг. № *** движейки се
по път **, посока А.на път **, в км. **м., предприел маневра изпреварване и
нарушил законовото изискване да не създава опасност или пречка за ППС, движещи
се в лентата за насрещно движение, вследствие на което при прибиране обратно в
лентата си на движение пред изпреварваното МПС, се блъснал със задната част на
автомобила си в предната част на л.а. „М.“, с peг. № **, управляван от П.П. и
направени разходи за лечение, и при установено съпричиняване от страна на ищеца
и определено в размер на 20 %, ведно със законната лихва за забава, дължима от
26.05.2018г. до пълното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата от 40
263,05 до 200 276,90 общо неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 26.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен.
Осъдена е „З.“ АД да заплати на адвокат Р.И.М. от САК с адрес: ***, сумата 1
737, 91 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, изчислено по компенсация съобразно уважената част от исковете.
Осъдена е „З.“ АД ***, ЕИК ***, да заплати държавна такса от 4% върху уважената
част от иска в размер на 1 610,54 лева, в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъден е П.И.П. да заплати на „З.“ АД направените по делото разноски в размер на 559,27 лева, представляващи
платено възнаграждение на вещи лица изчислено по компенсация съобразно
уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение
в отхвърлителната му част, касаеща
обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 40000 лева до 100000 лева
и за имуществени вреди за разликата над 263,05 лева до 276,90 лева, ведно със
законната лихва върху сумите от 26.05.2018 година, както и в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ЗКЛИ“ АД сумата от 559,27 лева разноски, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство П.И.П..
Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението, като се твърди, че то противоречи на материалния закон и съдебната
практика при прилагане разпоредбите на
чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът не съобразил в достатъчна степен събраните
доказателства за характера и вида на причинените телесни увреждания на ищеца, болките
и страданията и изключително негативните емоционални изживявания, които претърпял
и продължавал да търпи, както и факта, че не
е възстановен напълно и определил обезщетение в занижен размер,
несъобразен с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и със съдебната практика. Твърди се, че липсвали конкретни и изчерпателни
мотиви, касаещи определения размер на обезщетението.
Втората група доводи във
въззивната жалба касаят неправилност на изводите за съпричиняване в размер на
20% от страна на пострадалия. Твърдението, че П.П. е пътувал без поставен
обезопасителен колан, не било доказано по несъмнен начин с представените
доказателства, а ставало дума само за предположения както досежно
съществуването и техническата изправност на коланите в автомобила, така и
досежно непоставянето на колан от ищеца. Освен това за съпричиняване било необходимо не само установяване на нарушение на правилата за движение от страна
на пострадалия, а и пряката причинна връзка между нарушението и вредоносния
резултат, каквито доказателства липсвали по делото. Поддържа се, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал заключението на АТЕ в частта, в която било
посочено, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, тъй като
в тази му част заключението било хипотетично и теоретично. Освен че неправилно
приел наличието на съпричиняване, първоинстанционният съд приложил неправилно и
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при определяне на процента на съпричиняването, респ. на
намаляване на размера на обезщетението, без да отчита реалния принос на
увреденото лице.
Последната група оплаквания във
въззивната жалба касаят началния момент, от който започва да тече законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Твърди се,
съдът неправилно е я присъдил с начален момент 26.05.2018 година, вместо от
по-ранната дата 08.05.2018 година, когато била предявена застрахователна
претенция от увреденото лице и от когато се дължала законната лихва съгласно
разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3
от КЗ. При тези оплаквания е формулирано искане да се отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 40 000 лева до
100 000 лева, за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 263,05
лева до 276,90 лева и е осъден
жалбоподателя да заплати на ЗКЛИ“ АД сумата от 559,27 лева разноски и да се
присъдят допълнително обезщетения до посочените размери, ведно със законната
лихва от 08.05.2018 година. Формулирано е и искане за присъждане на законната
лихва върху присъдените с първоинстанционното решение обезщетения, считано от
08.05.2018 година вместо от 26.05.2018 година. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2
и ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част от исковите претенции, с начислен ДДС.
С въззивната жалба е направено
доказателствено искане, което е оставено без уважение от съда с мотивираното
определение в проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ЗКЛИ“ АД с изразено становище за нейната неоснователност . В
него се изразява несъгласие с доводите на жалбоподателя. Искането е за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а
именно от ищеца по предявения иск частично
срещу решението в отхвърлителната му
част. При подаването на въззивната жалба
е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Следва да се посочи, че с диспозитива на
решението си съдът е обединил обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, приемайки, че става дума за едно общо обезщетение, основателно до
размера на 40263,05 лева и неоснователно за останалата част до 200276,90 лева. В случая става дума за
обективно съединени искове за присъждане на две самостоятелни обезщетения – за
неимуществени вреди в размер на 200000 лева и да имуществени вреди от 276,90
лева, като видно от исковата молба по всеки от исковете има изложени самостоятелни
обстоятелства и е формулиран самостоятелен петитум. В този смисъл произнасянето
с диспозитива на първоинстанционното решение е неточно. Решението според
настоящия съдебен състав обаче не е недопустимо, доколкото в мотивите му са
разграничени двата иска и волята на съда
за това до какъв размер е основателен всеки един от тях, а именно до
40 000 лева за иска за обезщетение за неимущестевни вреди и до 263,05 лева
за иска за обезщетение за имуществени вреди е ясно изразена / стр. 214 от първоинстанционното
дело/. Подавайки въззивната жалба и формулирайки искането си с нея ищецът също
е приел, че произнасянето на първоинстанционния съд е по два самостоятелни
обективно съединени иска до посочените по-горе размери. С оглед на това
настоящият съдебен състав намира, че при предявени два обективно съединени иска
и ясно изразена воля в мотивите на първоинстанционното решение, начинът, по
който е формулиран диспозитива не е пречка да разгледа и да се произнесе по
въззивната жалба.
По същество, съобразявайки
оплакванията във въззивната жалба, съдът
намира следното:
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищецът П.И.П. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
от него неимуществени и
имуществени вреди при ПТП, станало на 25.07.2017 година, причинено от К.Н.при управлението на лек автомобил „М.“ с рег № ***, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователната претенция е с вх. ***/08.05.2018
година, като претендираните суми съвпадат с тези, предмет на предявения иск –
200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 276,90 лева обезщетение
за имуществени вреди. Безспорно е между страните, че до заплащане на
обезщетение от застрахователя по застрахователната
претенция на ищеца по реда, предвиден в
чл. 380 от КЗ не се е стигнало. Щом ищецът не е получил сума от застрахователя по заведената от него застрахователна претенция, предявеният пред
съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените
с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се
свеждат до неправилно определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед събраните по делото
доказателства за вида и интензитета на болките и страданията на ищеца и
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, до неправилен извод за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия и до определения процент на съпричиняването,
както и до неправилно посочване на началния момент, от който се дължи законната
лихва върху обезщетенията.
Между страните са безспорни, а и
от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск:
Първото от тях е наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с ответното дружество за автомобила, с който е причинено ПТП, станало на
25.07.2017 година, а именно лек
автомобил марка М. с рег. № ***, управляван от К.Н..
По делото е установено, че ПТП, при което е пострадал ищецът, се
дължи на противоправното и виновно
поведение на К.С.Н.. Той е признат за виновен
с решение № 331 от 05.07.2018
година на Районен съд – Пазарджик по НАХ дело № 835/2018 година, влязло в сила
на 21.07.2018 година, за това, че на 25.07.2017 година на главен път ***км. ***при управление на МПС със скорост извън населеното място по-висока
от разрешената – 90 км/час, не е
контролирал МПС непрекъснато по време на
управление, не е съобразил своето поведение с пътната маркировка, като е
пресякъл двойна непрекъсната линия М2 при
изпреварване, при което е навлязъл в пътна лента, предназначена за
насрещно движение и така е създал
опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея и не се е
убедил, че като се движи с безопасна скорост може да извърши изпреварването за
кратко време, вследствие на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на П.И.П., изразяваща се в счупване на гръдна
кост и счупване на колянното капаче на дясното коляно и травматични увреждания
вътре в колянна става / скъсани и частично нарушени кръстни връзки и менискуси
– неоперирани/, довели до трайно затрудняване
на движението на снагата и на долен десет крайник. На основание чл. 78 а
ал. 1 от НК виновният водач е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
В исковата молба, с която е
сезиран ОС – Пазарджик по т. дело № 285/2018 година ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди за контузия на гърдите и корема, счупване на
гръдната кост, счупване на дясното колянно капаче, счупване на четвърта
метакарпална кост на лявата къра и
кръвонасядания по тялото. Посочил е
също, че след ЯМР са установени лезия на медиалния
мениск и лезия на медиалния колатерален лигамент, непълни лезии в латералния
мениск, на кръстните връзки, които са във връзка с ПТП и гонартроза в начален
стадий.
Всички описани в исковата
молба увреждания по тялото на ищеца са установени с представените по делото
писмени доказателства – епикризи, амбулаторни листове, съдебно-медицинско
удостоверение № 154 –I/2017 година, както и с приетата
по делото пред първата инстанция и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. По
отношение на установените едва на
27.09.2017 година след провеждане на изследване с ЯМР лезия на медиалния мениск
и лезия на медиалния колатерален лигамент, непълни лезии в латералния мениск,
на кръстосаните връзки, вещото лице е
посочило, че става дума за вътреставна увреда, получена при ПТП от
въздействието на травмираща сила, която е предизвикала огъване на коляното
навътре. Що се отнася до гонартрозата, вещото лице е изяснило, че става дума за
дегенеративно ставно заболяване, дължащо се на възрастта, което няма връзка с
травмата и я е предшествало, като симптоматиката на това състояние са
периодични болки и лек оток в ставата. Вещото лице е посочило, че теотерично е
възможно травматичните увреждания, получени при ПТП да доведат до развитие на гонартроза
или да засилят съществуващите дегенеративни прояви, но при ищеца тя се е
проявила още преди ПТП.
За вида на претърпените от ищеца увреждания
при ПТП бяха изложени мотиви по-горе. При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди от значение са интензитета на болките и страданията,
свързани с тези увреждания и
продължителността на лечението, както и сегашното състояние на ищеца,
респ. дали е излекуван напълно или не и отражението на причинените му
увреждания върху начина му на живот и емоционалното му и психическо състояние.
От съдебно-медицинската
експертиза е установено, че счупването на гръдната кост е причинило на
ищеца трайно затрудняване на движението
на снагата за период от около 2-3 месеца от травмата. Посочено е, че това
счупване се характеризира с особено интензивен болков синдром при движение,
дишане, завъртане, кашляне в първите 15-20 дни, заради което на ищеца са прилагани обезболяващи средства,
включително и опоидни аналгетици за кратко време. Болките са намалявали по интензивност с времето, но според вещото
лице е възможно те да се усещат при промяна на времето,
физическа активност и др. и сега.
Счупването на четвърта дланна
кост на лявата ръка е лекувано с гипсова имобилизация на лявата ръка от средна
трета предмишница до дланта, обхващаща
четвърти и пети пръст. Общият възстановителен период според вещото лице е 25-28 дни, като се е
стигнало до консолидация на костта и пълно възстановяване на движенията на ръката.
Кръвонасяданията по гърдите са причинили на ищеца болки и страдания за период
от около 10 дни и са отшумели.
По отношение на травмата на
дясното коляно, от заключението на вещото лице и дадените обяснения в съдебно
заседание при неговото приемане се установява, че първоначално след ПТП е
установено счупване на дясното колянно капаче, което е лекувано с гипсова
имобилизация от средната трета на
дясното бедро до над десния глезен за период от 45 дни и рехабилитация. След
това лечение движенията в ставата не са възстановени напълно, те са били
ограничени и болезнени, с променена походка, поради което и след проведена
магнитно резонансна томография на 27.09.2017 година са установени описаните
по-горе вътреставни увреди. Вещото лице е посочило, че поради късното им
откриване не е проведено ранното оперативно лечение / в период няколко дни след
увреждането/, а са лекувани само консервативно медикаментозно и с
физиотерапия - два курса по десет дни,
което било твърде недостатъчно при такъв тип увреда. И до момента ищецът усещал
болка при движение, лек оток в колянната става и имал променена походка, както
и лека хипотрофия на четириглавия бедрен мускул. Ставната нестабилност била
лека, но движенията в ставата не били възстановени в пълен обем. Според вещото
лице се налагало продължаване на физиотерапията с цел постигане на хипертрофия
на четириглавия мускул на бедрото и консултация с ортопед травматолог за
евентуално оперативно пластично-реконструктивно лечение. Посочено е в
заключението, че дори провеждането на пълен комплекс от терапевтични и
рехабилитационни процедури не гарантира пълно
функционално възстановяване при старата менисково-връзкова увреда на ищеца.
Установено е по делото с
писмените доказателства – болнични листове и СМЕ, че ищецът е бил временно
нетрудоспособен за периода от деня на злополуката до 11.11.2016 година, когато
се е върнал на работа.
От показанията на
разпитаните от първоинстанционния съд в
съдебно заседание на 08.07.2019 година свидетели на ищеца П.М. и
И.Ч. се установява, че освен физическите болки и страдания, които били силни и
от които се оплаквал, уврежданията на
ищеца са му причинили и психически такива – неудобство, стрес и притеснения. Те
били свързани с това, че докато бил гипсиран, ищецът не можел да се обслужва сам,
нуждаел се от помощ за всичко, включително за личния си тоалет, за което изцяло
разчитал на съпругата си. Тъй като не можел да се придвижва сам, дори с
патерица поради гипса на ръката, негови приятели го пренасяли на ръце. Ищецът разчитал на приятели и близки
да му помагат за всички физически дейности, свързани с дома и
семейството му, като например пренасяне
на дърва до жилището. Той не можел да се грижи пълноценно и за малката си
дъщеря, не можел да я вдига на ръце. След ПТП ищецът станал по-сприхав,
по-нервен. И до момента ищецът не можел да извършва тежка физическа работа и се нуждаел от помощ.
Съобразявайки гореизложеното, свързано с вида на
установените по делото травми, причинени
на ищеца при ПТП, интензитета и
продължителността на болките и страданията, включително негативните психическите изживявания, за които отговорност
носи застрахователя от една страна, а от
друга – сравнително краткия период от по-малко от четири месеца, през който е
продължила временната му неработоспособност, недостатъчните физиотерапевтични и рехабилитационни
мероприятия, предприети от ищеца и съществуващата възможност състоянието му да бъде подобрено,
макар и не напълно излекувано, при
подходяща физиотерапия и пластично-реконструктивна оперативна интервенция, както
и факта, че болките и недостатъчната подвижност в десния крак са свързани освен с получената травма и с дегенеративното
заболяване „гонартроза“, наченки на което е
имало още преди ПТП, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е 50 000 лева. При определяне на
този размер съдът съобразява задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, като взема предвид обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, подробно обсъдени по-горе, както и и обществено - икономическите условия в
страната към момента на увреждането, включително лимитите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, посочени в чл. 492 от новия Кодекс за
застраховането, приложим по настоящото дело. Съдът съобразява и размерите
на обезщетенията за неимуществени вреди, възприети от съдебната
практика при сходни с тези по настоящото дело обстоятелства и при приложението на новия Кодекс за
застраховането / напр. опр. № 408 от 26.06.2019 година на второ т.о. на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване решение № 2124 от
07.08.2018 година по в.гр. дело № 88/2018 година на АС – София/.
Вторият спорен момент между
страните е свързан с наличието и процента на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Ответното застрахователно дружество
пред първата инстанция в писмения отговор на исковата молба твърди, че ищецът е
бил без поставен предпазен колан в момента на удара, което е довело до причинените му телесни
увреждания, което е възприето от първоинстанционния съд.
Следва да се посочи, че в първоначалната искова
молба, както и в допълнителната искова молба ищецът е признал обстоятелството,
че е бил без поставен предпазен колан / стр. 3, абзац трети от исковата молба и
страница втора, абзац втори от допълнителната искова молба/. Непоставянето на
предпазен колан ищецът е обяснил с лекарско предписание за шофиране без
поставен предпазен колан след извършена лапароскопска операция на киста на ляв
бъбрек. От представените по делото
доказателства / по-конкретно амбулаторни листове на стр. 46 и 47 от
първоинстанционното дело/ действително
се установява, че през месец май 2016 година на ищеца е извършена такава
лапароскопска операция. В амбулаторните листове, които са от 05.07.2016 година
и от 02.08.2016 година е отразено, че той трябва да спазва хранителен и
двигателен режим и да шофира без предпазен колан, но само за срок от три
месеца. Към датата на ПТП – 25.07.2017
година този срок е изтекъл, като ищецът не е установил и към този момент за
него да е имало предписание да шофира без предпазен колан.
Въпреки признанията в исковата
молба, че е шофирал без предпазен колан, пред първата инстанция ищецът е
променил твърденията си, като е посочил, че е бил с поставен колан и че задействането на въздушната възглавница не би
било възможно, ако той не е имал предпазен колан. По делото е безспорно
установено от снимките към протокола за оглед на местопроизшествието от 25.07.2017 година по ДП 902/2017 година на
РУ – Пазарджик, приложено като доказателство към настоящото дело, че въздушната
възглавница на шофьорското място на управлявания от ищеца П.П. автомобил се е
задействала. Вещото лице – автоексперт В.Ф.обаче
категорично отрича това твърдение на ищеца, като обяснява при изслушването му в
съдебно заседание на 20.05.2019 година, че липсва връзка между поставянето на предпазния колан
и задействането на въздушната възглавница. Освен че въвеждането на тези
твърдения на ищеца е станало не с исковата молба, а по-късно при разглеждането
на делото в открито съдебно заседание и в този смисъл те са преклудирани, липсват и доказателства, които да ги
установяват.
Напротив, от приетата от делото
автотехническа експертиза е установено по категоричен начин, че ищецът е
управлявал автомобила си без поставен предпазен колан. Неоснователни са твърденията
на ищеца, че тази експертиза не може да бъде ценена, тъй като е изготвена на
база на предходна експертиза от досъдебното производство. От отразеното в
заключението на вещото лице, както и от обясненията, които то е дало в съдебно
заседание е видно, че при изготвяне на заключението са използвани протоколът за
оглед и снимковия материал към него, намиращи се по досъдебното производство,
което е допустимо. Става дума за
официални свидетелстващи документи, изготвени от длъжностно лице – разследващ
полицай в кръга на правомощията му,
които са приобщени като доказателство в исковото производство и на база на
които е изготвена автотехническата експертиза. Отделен е въпросът, че ищецът не е изразил
несъгласие с изводите на вещото лице при
приемане на заключението му пред първата инстанция.
От съдебномедицинската експертиза
се установява, че всички увреждания, описани по-горе, са получени от ищеца вътре в купето на автомобила. При изслушването на вещото лице П.М.е уточнено, че гръдната травма се дължи
на директен удар във волана, счупването на коляното е в резултат на директен
удар в бордното табло на автомобила, а счупването на лявата ръка е в резултат
от удар в главичката на дланната кост.
От описания в заключението на автотехническата експертиза механизъм на настъпване на ПТП е видно, че
управляваният от ищеца автомобил с рег.
№ ***е ударен в предната лява част със
задната лява странична част на управлявания от Н.автомобил. При този удар,
преди задействане на въздушната възглавница, за което според вещото лице е
необходимо известно време, тялото на
ищеца, който е бил без предпазен колан според категоричното заключение, е
полетяло напред и са се получили описаните по-горе увреждания. Тези изводи на вещото лице са направени на
база данните от огледния протокол и снимките в досъдебното производство,
включително наличието на сърцевидно напукване в горния ляв ъгъл на предното
стъкло на автомобила отвътре навън, което според вещото лице е причинено от
тялото на водача, най-вероятно от неговата ръка, доколкото липсват данни за травми по главата. По отношение на
гръдната травма и тази на дясното коляно вещото лице е посочило, че те
получени, след като тялото е достигнало волана и таблото на автомобила. Вещото лице
обяснява, че основното предпазно средство е предпазният колан, който при удар
като този по настоящото дело задържа тялото
към седалката, като това време е достатъчно, за да се задейства
въздушната възглавница. В случая до нараняванията на ищеца се е стигнало поради
непоставен предпазен колан, като според вещото лице ако той е бил с предпазен
колан, тялото му не би могло да достигне до волана. Вещото лице обяснява, че е
възможно нараняванията по гърдите да са от въздушната възглавница, доколкото тя
се задействала в момента, в който неговото тяло вече е било върху волана, или от първоначалния удар във волана и
последващото задействане на въздушната възглавница. Изводът му обаче е, че до
тези наранявания не би се стигнало, ако ищецът беше с предпазен колан, който да
задържи тялото му неподвижно към седалката.
Така събраните доказателства са
достатъчни, за да се приеме, че ищецът е
шофирал без поставен предпазен колан, както и че има причинна връзка между
непоставения предпазен колан в момента на удара и причинените му телесни увреждания. Съобразявайки механизмът на настъпване на ПТП – удар отпред на управлявания от ищеца
автомобил и политане на тялото му напред, както и вида на телесните увреждания,
които се дължат именно на удара на гърдите, коляното и ръката във волана, таблото и стъклото на автомобила
от една страна, а от друга – посоченото от вещото лице, че при поставен
предпазен колан тялото би останало на седалката, с минимално движение напред,
което би осуетило описаните увреждания, съдът намира, че съпричиняването е установено
по категоричен начин. Определеният от първоинстанционният съд процент на
съпричиняването – 20% е правилен, съобразен с установената по делото възможност
за ищеца да избегне уврежданията при
поставен предпазен колан. Този процент е съобразен и с извършените от К.Н.противоправни
действия, установени по задължителен за гражданския съд начин съгласно чл. 300 от ГПК с влязлото в
сила решение по НАХ дело № 835/2018 година на РС – Пазарджик, обсъдено по-горе.
При категорични данни, че ищецът
е бил без поставен предпазен колан, неговите доводи, че не е установено
състоянието на предпазния колан, респ. дали той е бил в изправност или не, не
могат да бъдат възприети от съда. На първо място, категорични доказателства в
тази насока няма. Вещото лице е посочило, че автомобилът на ищеца е оборудван
фабрично с предпазни колани, за чиято изправност производителят гарантира за
срок от 15 година, а в случая става дума да двадесет годишен автомобил. Сам по
себе си фактът, че е изтекъл определеният от производителя гаранционен срок
обаче не е достатъчен, за да се освободи ищецът от отговорността за
съпричиняване на вредоносния резултат
поради непоставяне на колана. Категорични доказателства за това, че коланът не
е бил изправен, не са събрани, а дори и при наличие на такива ищецът би
следвало да носи такава отговорност за съпричиняване, доколкото Законът за
движение по пътищата в чл. 139 ал. 1 т.
1 създава задължение за шофьорите управляваните
от тях ППС да са технически изправни, което включва и състоянието на
обезопасителните колани. Аргумент за
това е т. 7.1. от Методиката към чл. 31
ал. 1 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства.
По отношение на претендираното
обезщетение за имуществени вреди, между страните е безспорно, че направените от
ищеца разходи за медицински транспорт, лечение и медикаменти във връзка с
причинените му увреждания при ПТП, са в
общ размер на 276,90 лева. Те са
установени от представените на стр.
48-51 от първоинстанционното дело фактури. От съдебно-медицинската експертиза е
видно, че всички тези разходи са във връзка с уврежданията на ищеца при ПТП.
При изложените изводи за размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева и за имуществени вреди от 276,90 лева от една
страна, а от друга – за съпричиняване от пострадалия в размер на 20%, с колкото на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
следва да бъде намален размера на обезщетенията, ответното дружество дължи на
ищеца обезщетение от 40 000 лева за неимуществените вреди и от 263,05 лева
за имуществените вреди, колкото са присъдени с първоинстанционното решение.
Основателно е оплакването във
въззивната жалба, свързано с началния момент, от който е присъдена законната
лихва върху обезщетенията. По делото е представено доказателство – молба от
ищеца до ответното застрахователно
дружество / стр. 53/, която е от дата 08.05.2018 година за заплащане на застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от К.Н.. При определяне на
началния момент на дължимост на законната лихва първоинстанционният съд се е
позовал на разпоредбата на чл. 497ал. 1 т. 1 от КЗ и е приел датата 26.05.2018
година. Тази разпоредба урежда лихвите за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В
случая обаче не става дума за забава на застрахователя, а за претенция
за лихви като част от застрахователното обезщетение, дължимо от прекия
причинител на вредата при ангажиране на
неговата отговорност, което се покрива
от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 493, ал. 1 , т. 5 във
връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ. Това са приложимите разпоредби от КЗ, поради
което и съобразявайки ал. 3 на чл. 429 от КЗ, доколкото няма данни за по-ранна дата
на уведомяване на застрахователя от
застрахования или от пострадалия, съдът намира, че законната лихва се дължи от
08.05.2018 година, а не както е присъдена от първоинстанционния съд – от
26.06.2018 година. Следва да се посочи, че в диспозитива на първоинстанционното
решение няма нарочен диспозитив за отхвърляне на акцесорното искане за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането – 25.07.2017 година, както
е поискано с исковата молба и с каквото искане съдът е приел, че е сезиран
както в доклада по делото, така в мотивите на съдебното решение, до датата
26.05.2018 година. Волята на съда за отхвърляне на искането за законна лихва за
периода от 25.07.2017 година до 26.05.2018 година обаче е ясно изразена в мотивите на съдебния
акт. Липсата на нарочно произнасяне се дължи на очевидна фактическа грешка,
която може да бъде отстранена във всеки един момент по реда на чл. 247 от ГПК.
С оглед на това и съобразявайки изложените по-горе мотиви, съдът намира, че
следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която съдът не е
присъдил законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди за периода от 08.05.2018 година до
26.05.2018 година и следва да постанови осъдителен диспозитив за законната
лихва за този период.
В останалата обжалвана част, с
която предявените искове са отхвърлени за обезщетението за неимуществени вреди
за разликата от 40 000 лева до 100 000 лева и за имуществени вреди за
разликата от 263,05 лева до 276,90 лева, ведно със законната лихва от 08.05.2018 година до окончателното
изплащане на сумата, решението следва да бъде потвърдено.
Съобразявайки изхода на спора и
обстоятелството, че претенцията за законна лихва има акцесорен характер, респ. че не се отразява на размера на
разноските на страните, съдът намира, че
право на разноски за въззивната
инстанция има „З.“ АД. Доколкото обаче по делото не са представени
доказателства застрахователното дружество да е направило разноски пред тази
инстанция, съдът не ги присъжда.
По изложените съображения
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 24.07.2019 година,
постановено по т. дело № 285/2018 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО е отхвърлен иска на П.И.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** против „З.“ АД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Л.“, бул.„Ч.“ № 51Д, по чл.432 ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 40000 лева до 100000
лева и за имуществени вреди за разликата над 263,05 лева до 276,90 лева,
причинени му от К.Н.като водач на л.а. „М.“
с peг. № *** при ПТП, станало 25.07.2017
г., ведно със законната лихва от 08.05.2018г.
до окончателното заплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 100 от 24.07.2019 година, постановено по т.
дело № 285/2018 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е не е уважено искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 40 000 лева и обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 263,05 лева за периода от 08.05.2018 година до 26.05.2018
година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.“
АД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Л.“, бул.„Ч.“ №
51Д да заплати на П.И.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, законна лихва
върху присъдените с решение № 100 от 24.07.2019 година по т. дело № 285/2018
година на ОС – Пазарджик обезщетения от 40 000 лева за неимуществени вреди
и 263,05 лева за имуществени вреди, за
периода от 08.05.2018 година до 26.05.2018 година.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.