Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1167 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Н.П.К. чрез
процесуалния му представител адвокат П.Н. срещу решение № 1849 от 02.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 298 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, седми
състав, в следните части: с която е осъден въззивника да заплати в полза на детето П.Н.П. чрез неговата майка и законен представител Г.А.П. сумата от 1 560 лева,
представляваща дължима издръжка за периода 10.01.2018 г.-09.01.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
исковата молба /10.01.2019 г./; с която е осъден въззивника
да заплати в полза на детето Н.Н.П. чрез неговата майка и законен представител Г.А.П. сумата от 1 000 до
присъдената от 1 560 лева, представляваща дължима издръжка за периода
10.01.2018 г.-09.01.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на подаване на исковата молба /10.01.2019 г./ до окончателното
погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като
се твърди, че първоинстанционният съд е направил грешни изводи за дължимост за
издръжка за минало време, въпреки доказването от страна на въззивника, че е
участвал активно в отглеждането на децата през процесния период, както и, че е
давал издръжка, заплащайки обзавеждането в дома, където живеят, сметки за
телефон, разходи за участията им в турнири, закупуването на дрехи и други
консумативи.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново,
с което по отношение на детето П. да се отхвърли иска изцяло, а за детето Н. –
за разликата над 1 000 лева до присъдената сума от 1 560 лева.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание също не се изразява становище.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба на Г.П. се излагат твърдения,
че страните са съжителствали на съпружески начала до края на 2014 г., като от
връзката им са родени децата Н. и П.. Считано от тогава, непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на децата са били поети от ищцата. Бащата спрял
да се интересува от децата, преустановил участието си в грижите и издръжката за
тях. Детето П. е ученичка в девети клас, а детето Н. - в шести клас, и двете в
спортно училище „Георги Бенковски“ - В. За покриване ежедневните им нужди от
храна, дрехи, учебни пособия, задоволяване на лични интереси съобразно
възрастта са нужни значителни финансови средства. Ищцата сочи, че работи на
трудов договор и въпреки всички трудности полагала усърдие по осигуряване
нужното на децата си. Доколкото родителите са разделени, намира, че е в интерес
на децата упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, а на
бащата бъде определен режим на осъществяване на лични контакти с тях. Искането
е бащата да плаща месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко дете, включително
и за минало време - една година преди завеждане на исковата молба.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който ответникът не оспорва, че е баща на децата П.
и Н. и не се противопоставя родителските права да бъдат предоставени на
майката, респективно при нея да бъде определено местоживеенето им. Оспорва
твърденията, че се е дезинтересирал от децата и не полага грижи за тях, както
и, че не участва в издръжката им. В тази връзка твърди, че в последната година
преди подаване на исковата молба той е плащал картите за транспорт на децата от
по 40 лева на месец, интернет карта на Н. от 15 лева и сметка за телефон на П.
от 25 лева. До месец декември 2018 г. е плащал и месечна такса от 30 лева за
тренировките по борба на Н.. Отделно всеки месец е давал общо 150-200 лева на
ръка на децата, когато са били заедно и съобразно нуждите им, правил им и
различни подаръци. Посочва, че до 2015 г. децата са живеели с него, като до
тогава майката не е проявявала нужния интерес и воля да се грижи за тях. Посочва,
че предвид израстването им е в техен интерес да живеят с майка си. Твърди, че е
отговорен родител и активно е участвал в издръжката на децата, като дори с
теглен кредит е платил обзавеждането в дома на майката. Оспорва, че има
възможност да плаща издръжка в търсения размер, както и този размер да е
адекватен на конкретните нужди на децата. Излага, че получава брутно трудово
възнаграждение от 510-574 лева. Работи и на втора работа, където получава
възнаграждение от около 202-270 лева. Признава, че възможностите му са да дава
издръжка в минимален размер от 140 лева. Оспорва претенцията за издръжка за
минало време, доколкото е изпълнявал задължението под различни форми, респективно
искането е за присъждане на такава в минималния размер месечно.
Дирекция „Социално подпомагане”- Варна е
изготвила социален доклад по делото, в който не изразява конкретно становище по
отношение на издръжката.
Предмет на въззивното производство е само решението в частта досежно
присъдените издръжки за минало време, поради което и настоящият състав намира,
че на основание член 269 от ГПК следва да обсъди само и единствено релевантните
за тези искове факти.
По отношение на детето П.
Исковата молба е предявена на 10.01.2019 г. П.Н.П. е родена на *** г.,
тоест към момента на предявяване на иска е била навършила четиринадесет години.
Съобразно член 28, алинея 2 от ГПК във връзка с член 4 от ЗЛС с навършването на
непълнолетие физическите лица извършват лично съдопроизводствени действия със
съгласието на своите родители. Безспорно е, че към датата на депозиране на исковата молба на П. е
призната дееспособност, в това число и правото да упражнява свои права по
съдебен ред, но при условието на дадено съгласие и от родител. Въпреки дадената
възможност на П.П. да заяви дали поддържа подадената искова молба по иска с
правно основание член 149 от СК, същата не е предприела действия в тази насока.
Поради това и предявеният иск се явява недопустим, респективно такова е и
постановеното по него първоинстанционно решение.
Доколкото
нормата на член 269 от ГПК въвежда, че въззивният съд се произнася служебно по
допустимостта на решението само в обжалваната му част, то първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено само в частта му по иска на П.П. с правно
основание член 149 от СК.
По отношение на детето Н.
Спорът в конкретния случай се свежда до това дали за посочения период
/10.01.2018 г. – 09.01.2019 г./ бащата е участвал в издръжката на детето,
каквито твърдения същият е навел в отговора на исковата молба.
Бащата излага, че винаги, когато се среща с децата ги води някъде, купува
им дрехи, телефони. Това поведение се явява нормално за всеки родител, още
повече за този, който не упражнява родителските права и при когото не живеят
децата. Тези действия на ответника обаче не могат да бъдат възприемани като
заплащане на издръжка, доколкото грижите за децата не се изчерпват с това.
Издръжката се дължи за закупуване на храна ежедневно, за покриване на разходи
за комунални услуги /електроенергия, вода, интернет/, за лекарства например и
т.н. Заплащането на определени суми за издръжка не може да зависи от
конкретната преценка на дължащия издръжка, нито от житейските му схващания, че
щом известно време детето е при него и той поема разходите през това време, то
е изпълнил дължимата издръжка в натура. Съдът приема, че бащата е давал някакви
пари на децата си /джобни/, чийто размер обаче свидетелят Желев не можал да
посочи, покривал е разходи по участие в турнири, провеждани няколко пъти в
годината, платил е обзавеждане в дома им, но това не изчерпва задължението му
да участва всеки месец в издръжката на децата си по покриване на техните
ежедневни и необходими разходи.
Поради това исковата претенцията за минало време досежно детето Н. се явява
основателна, което води до извод за потвърждаване на решението му в тази част.
По изложените съображения и на основание член 270,
алинея 3 и член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1849 от 02.05.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 298 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, седми
състав, в частта, с която е осъден Н.П.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
в полза на детето П.Н.П. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Г.А.П. ЕГН ********** сумата от 1 560 лева, представляваща
дължима издръжка за периода 10.01.2018 г. до 09.01.2019 г. включително, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата
молба /10.01.2019 г./ до окончателното погасяване на задължението, на основание
член 149 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Г.А.П. ЕГН
********** *** като майка и законен представител на П.Н.П. ЕГН **********
против Н.П.К. ЕГН ********** с адрес *** за осъждането му да заплати в полза на
детето П.Н.П. сумата от 1 560 лева, представляваща дължима издръжка за
периода 10.01.2018 г. до 09.01.2019 г. включително, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба /10.01.2019 г./ до
окончателното погасяване на задължението, на основание член 149 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1849 от 02.05.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 298 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, седми
състав, в частта, с която е осъден Н.П.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
в полза на детето Н.Н.П. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Г.А.П. ЕГН ********** за разликата над 1 000 лева до
присъдената сума от 1 560 лева, представляваща дължима издръжка за периода
10.01.2018 г.-09.01.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на подаване на исковата молба /10.01.2019 г./ до
окончателното погасяване на задължението, на основание член 149 от СК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2, изречение първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.