РЕШЕНИЕ
№ ………… 02.05.2023 г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Велчева адм. дело № 763 по описа за 2022 г. на Административен съд -Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Р.И.
***, подадена чрез адв. В.Д. - ДАК, срещу Писмо с
рег. № АО-21-2353/16.11.2022 г., издадено от кмета на Община Тервел, в което е обективиран отказ за съставяне на акт за раждане на нейната
малолетна дъщеря Н.Н. Б., родена в Република Турция
на ХХХХХ, за което е съставен в град Чорлу, Република
Турция акт за раждане №ХХХ от ХХХХХ
Жалбоподателят счита
отказа за незаконосъобразен, постановен при нарушение на предвидената в закона
форма, административно производствените правила и на материалния закон.
Настоява се отказът на
Кмета на Община Тервел да бъде отменен, като бъде задължен административния
орган да издаде искания акт. В съдебно заседание се прави и алтернативно искане
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по
подаденото Заявление № АО-5091/ 09.11.2022 г.
Претендират се разноски по
делото.
Ответникът, кметът на
Община Тервел, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт З.И., оспорва
жалбата като неоснователна, а атакуваният акт намира за правилен и
законосъобразен като постановен в съответствие със закона, тъй като няма
безспорни данни, че майката – Х.Р.И. е била с българско гражданство към момента
на раждане на нейната малолетна дъщеря Н.Н., родена в
Република Турция на ХХХХХ
Административен съд -
Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по
делото писмени доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване
административен акт.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно нормата на § 8
от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
В случая административният орган е бил сезиран с искане за извършване на
административна услуга – съставяне на акт за раждане. Следователно процесният отказ за съставяне на искания акт за гражданско
състояние представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 3 от АПК. В самия акт липсва указание за срока, в който може да бъде
обжалван, с оглед на което е и в предвид нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК,
когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В този смисъл жалбата е
подадена в изискуемия преклузивен срок.
Ненавършилото пълнолетие
дете Н.Н. е родена в Република Турция на ХХХХХ от майка Х. Б.(Х.Р.И.
–удостоверение за идентичност на имена – л. 7 от делото). В този смисъл е
удостоверение за раждане № ХХХ от ХХХХХ, издадено от властите в град Чорлу – л. 5 от делото.
В Справка от НБД „Население“
се посочва, че жалбоподателят е с настоящ адрес от 10.07.2001 г. в Република
Турция, а с постоянен адрес ***, от 03.10.2001 г., а за „гражданство“ на лицето
е посочено „България“. Издадена ѝ е лична карта на 13.09.2022 г.
Така отразените факти
като съдържание не са оспорени от ответника.
Пред административния
орган и пред съда не са събрани данни дали
и кога лицето е загубило българско гражданство.
Нормите на чл. 4, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. на МРРБ за функциониране на
единната система за гражданска регистрация уреждат, че събитията по гражданско
състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са
български граждани, се регистрират въз основа на препис или извлечение от
съставения акт за гражданско състояние от чуждестранен местен орган или от
български дипломатически или консулски представител. За регистриране на
събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за
гражданско състояние в административния център на общината.
С разпоредбата на чл. 70,
ал. 2 от Закона за гражданската регистрация е предвидена възможността
регистрирането да се извърши и по искане на заинтересованото лице пред
длъжностните лица в съответната община, с оглед вида на акта за гражданско
състояние, като се представи легализиран и заверен препис на български език. За
длъжностното лице възниква задължението да състави съответния акт за гражданско
състояние.
При анализа на тези
правни норми се налага изводът, че при регистриране на събития по гражданско
състояние, настъпили в чужбина, по отношение на български граждани и съставени
актове в чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните
общини съставят акт по гражданско състояние по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗГР.
Жалбоподателят е представил копие на българска лична карта, издадена на 13.09.2022, с валидност до 13.09.2032 г.
От данните по делото се
установява, че Х.И. е родена в Република България на
*** *** и има съставен Акт за раждане № ХХХ/ХХХХ. Родителите ѝ, Р. И.Т.и М.Р.А.са
български граждани към датата на съставяне на акта за раждане. От справката от НБД
„Население“ се установява, че постоянният адрес на лицето е в гр. Тервел, а
настоящият в Република Турция. Отказът да се състави акт за гражданско състояние
е обоснован от административния орган с обстоятелството, че няма данни за
датата на напускане на страната и датата на влизане/пристигане в Република
Турция на жалбоподателя, което поражда съмнение, че към датата на раждане на
детето Н.Н. Б. майката да е българска гражданка.
Оспореният отказ е
постановен от компетентен орган, кмета на Община Тервел, който по силата на
разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗГрР е определен
като длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината.
Оспореният отказ е издаден
при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на
фактическата обстановка, на база на съмнение за липса на българско гражданство
към съответния момент, поради което този отказ се явява издаден в противоречие
с чл. 35 от АПК, който задължава административния орган да се произнесе, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
Индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени, съгласно чл. 35 от АПК.
Съобразно чл. 36, ал.1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в
предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
При условие, че
жалбоподателят е представил необходимите документи, надлежно преведени на български
език, както и издадената българска лична карта, задължение на длъжностното лице
е да отхвърли възникнали съмнения за евентуално изгубване на българското
гражданство като изясни дали Х.И. фигурира в някой от регистрите на
Министерството на правосъдието по чл. 38 от Закона за българското гражданство
като изиска тази информация служебно.
Оспореният отказ е
издаден и в нарушение на чл. 36, ал. 6 от АПК, който задължава административния орган по своя
инициатива или по искане на страна да изиска от съответните административни
органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята
компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други
доказателства или информация, от значение за производството.
Административният орган е
издал своя акт в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административно производствените правила.
При тези мотиви отказът
следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
спора и при анализ на приложимите материални норми.
На жалбоподателя следва
да се присъдят направените разноски в размер на 1210 лв., на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК и предвид представен списък на разноски. Не е направено възражение
за прекомерност от страна на ответника по жалбата.
Воден от гореизложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ, обективиран
в Писмо с рег. № АО-21-2353/16.11.2022 г., издаден от кмета на Община Тервел, за
съставяне на акт за раждане на Н.Н. Б., родена в
Република Турция на ХХХХХ, за която има съставен в Република Турция акт за
раждане, с № ХХХ/ ХХХХХ
ВРЪЩА преписката по
Заявление № АО-5091/ 09.11.2022 г. от Х.Р.И. *** за ново произнасяне при
съобразяване на мотивите по прилагане на закона в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок
на произнасяне от получаване на преписката.
ОСЪЖДА Община Тервел да
заплати на Х.Р.И. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 1210.00 лв. (хиляда
двеста и десет лева) за първа инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич, в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ:….