гр. Сливен,
21.02.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на двадесети пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 329 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 46 ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба №
30/2008 г.).
Образувано
е по жалба на ЕТ „В. – Н – ** - В. К.“, със седалище и адрес на управление *****против
Решение за налагане на финансова корекция № 20/311/00921/3/01/04/04 с изх. № 01-6500/2768 от 29.07.2021 г. на Зам.
изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с което на ЕТ “В. –Н- **-В. К.“е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ******
лева, съгласно точка 30 от Приложение
към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие на материалния закон, като се развиват подробни
съображения в тази насока, с искане за отмяна на решението. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от
упълномощен представител - адв. Н. Г.АК Я., преупълномощен от адв. М.Й. ***,
който поддържа жалбата. Твърди, че размерът на финансовата корекция е определен
в противоречие със закона. В писмено становище пълномощникът адв. М.Й. *** излага допълнителни подробни съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение и моли съда да отмени оспорения
административен акт, с претенция за разноски.
В съдебно заседание административният орган – Зам. изпълнителен
директор на ДФ “Земеделие, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Д.
М. оспорва жалбата като неоснователна.
Излага доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Претендира
разноски за експертиза и за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. В писмени бележки пълномощник на ответника –
гл. юриск. М. Д.излага подробни съображения в тази
насока.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателствата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Предмет на оспорване е решение,
издадено от ответника, с което на оспорващия е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане, което има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, който непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия
търговец. Решението е съобщено на лицето на 13.08.2021г. (л.10), а жалбата е
изпратена чрез ДФ „Земеделие” на 16.08.2021 г. (л.3) до Административен съд
Сливен и заведена с вх. № 01-6500/2768 от 16.08.2021 г., поради което, като
депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК се явява процесуално допустима.
След анализ на приобщените по делото писмени
доказателства, съставляващи съдържание на административната преписка, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ЕТ „В. – Н – ** - В. К.“ е
ползвател по Договор № 20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на проект №
20/311/00921 от 16.05.2013г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
(л. 246), сключен с Държавен фонд „Земеделие“, с размер на безвъзмездната
финансова помощ съгласно т.2.1 на договора – ****** лева, съгласно Таблица за
одобрените инвестиционни разходи, като в т.1.1 от договора е посочено, че
фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до
70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяване на проекта. Предмет на инвестицията е „И.на к. за г.за р.на и.
с.т.в с. Ж., общ. К.“. Съгласно т.4.12 от договора ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с
одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно
т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок
от 5 години от сключване на договора. На 14.09.2015г. е сключен анекс (л. 79 от
дело №381/18г.) към цитирания по-горе договор, съгласно който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна
финансова помощ вместо 237 649,39 лева става 235 594, 59 лева.
В
изпълнение на цитирания договор е подадена заявка за окончателно плащане №
20/311/00921/3/01 от 09.10.2015г. (л. 56 от дело №381/18г.) и на 07.12.2015г.
от ДФ “Земеделие“ на ЕТ „В.-Н-**- В. К.“ е оторизирана безвъзмездна финансова
помощ по мярка 311 от ПРСР, подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в размер на 235 594,59 лева (л. 454
от дело №381/18г.).
В писмо за оторизация на
плащането № 20/311/00921/01N01 от 23.11.2015г. (л. 452 от дело №381/18г.) е
отразено, че източник на финансиране на 80% от сумата от 235 594,59 лева
или 188 475,67лева е ЕЗФРСР, а 20% от сумата или 47 118,92 лева
представлява национално съфинансиране.
Въз основа
на заповед № 352645/12.06.2018 г. на Началник отдел РТИ Ямбол към РА и заповед
№ 352645/16.05.2018 г., издадени от Началник
отдел РТИ Ямбол ((л. 567 и л. 569 от дело №381/18г.) е разпоредено
извършване проверка на място във връзка с подаденото заявление за отпускане на
финансова субсидия и извършеното по него плащане, която проверка е на база
включване на проекта в извадката за последващ (екс-пост) контрол за следващата година.
В периода
16.05.2018 г. - 13.06.2018 г. е извършена проверка на място в *****на Къща за
гости „В.“, в присъствието на упълномощено лице на ЕТ „В.-Н-**-В. К.“, при
която са констатирани несъответствия и неспазване на разпоредби на т.4.12 и
т.4.18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и чл. 16 ал. 2 от Наредба №
30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 311, описани подробно в контролен лист (л. 571 и сл. от дело
№381/18г). В протокола е отразено, че за финансовата 2017 г. в одобрения бизнес план са заложени п.в
размер на 88 000 лева, а реално са реализирани п.от н.в д.с.и п.от н.на
АТВ в размер на 40 670 лева, което представлява 46,22 % от приходите, заложени
по бизнес план.
С писмо
изх. № 01-6500/5610/24.07.2018 г. (л. 645 от дело №381/18г.) търговецът е
уведомен, че на основание чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, че ДФ “Земеделие“ открива
производство по налагане на финансова корекция в размер на ****** лева, тъй
като при проверка на място за финансовата 2017 г. е установено отново (както за
2016 г.) неизпълнение на заложените п.на бизнес плана. С писмото оспорващият е
уведомен както следва: за констатациите при проверката; за наложената с
предходно решение финансова корекция в размер на 33 760,70 лева,
представляваща санкция в размер на 14,33% от сумата на отпуснатата финансова
помощ за нереализирани приходи, заложени в бизнес плана за финансовата 2016 г.;
за предстоящото налагане на санкция в размер на ****** лева по проекта за
остатъка от сумата на отпуснатата помощ съгласно т. 30 от Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., както и
че може да депозира забележки и възражения срещу доклада за проверката в 14
дневен срок от получаване на писмото.
С писмо вх. № 01-6500/5610 от 06.08.2018 г. (л. 655 от
№381/18г) търговецът е депозирал мотивирано възражение, в което е изразено
несъгласие с налагане на финансовата корекция. Изложени са подробни
съображения, че непостигането на количествените показатели не се дължи на
бездействие от страна на ползвателя или на неположени грижи, а на непредвидими
обстоятелства -забавяне ремонта на АТВ-та, както и на несъобразен при
проверката договор за ежемесечно ползване на к. за г., сключен с „Х.“ ЕООД гр.
Ямбол.
Последвало
е издаване на Решение № 20/311/00921//3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/5610 от
18.09.2018 г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ (л. 20 от дело
№381/18г), в което е прието, че за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. от представените документи е отчетено 53,78 % неизпълнение на
заложените п.по бизнес плана и на основание т. 8.1 от договор № 20/311/00921 от
30.10.2014г., чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г. и чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕСИФ на ЕТ “В.-Н-**-В. К.“ е наложена финансова корекция в размер на ******
лева, определена съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкции след
плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 г., като е прието, че е допуснато
нарушение на т. 4.18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014г., тъй като за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. търговецът е
реализирал общ приход от дейността в размер на 40 670 лева, вместо
заложените 88 000 лева.
Оспореният акт бил разгледан досежно
неговата законосъобразност в хода на съдебното производство по адм. д. № 381/2018 г. по описа на Административен съд
Сливен, приключило с Решение № 170/08.08.2019 г., с
което решаващият състав отменил атакуваното административно решение, приемайки,
че с решението на Върховен административен съд е прогласена нищожността на
Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. По касационно
оспорване пред Върховен административен съд, компетентната касационна инстанция
постановила Решение № 6857/08.06.2020 г. по адм.д. №
11773/2019 г., с което отменила първоинстанционния
съдебен акт и върнала делото за ново разглеждане. Оспореният акт отново е бил
разгледан относно неговата законосъобразност в хода на съдебното производство
по адм. д. № 223/2020 г. по описа на Административен
съд Сливен, приключило с Решение № 222/04.11.2020 г., с което решаващият състав
отменил атакуваното решение № 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/5610 от
18.09.2018 г. на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с което на ЕТ „В. – Н
- **- В. К.“ е определена финансова корекция в размер на ****** лева, в частта,
с която е определен размерът на финансовата корекция, като върнал преписката на
административния орган - изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне, в неговата отменителна
част и отхвърлил жалбата на ЕТ „В. – Н-**- В. К.“ срещу решение № 20/311/00921/3/01/04/02
с изх. № 01-6500/5610 от 18.09.2018г. на Изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие“, с което на ЕТ „В. – Н - **- В. К.“ е определена финансова корекция
в размер на ****** лева, в останалата му част.
Съдът е
приел, че органът правилно се е позовал на чл. 46 ал. 1 от Наредбата, според
който, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащането на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Приел, че
ползвателят е нарушил както договорните си, така и нормативните си задължения,
поради което за административния орган възниква право да поиска връщане на вече
изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен
договор, предвид което искането за връщане на изцяло заплатените суми е
законосъобразно. Приел обаче, че визираната като правно основание и послужила
като такова за определяне размера на финансовата корекция Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. е
прогласена за нищожна, видно от приобщеното по делото решение № 8020/29.05.2019
г. постановено по адм. дело № 1757/2019 г. по описа
на ВАС, с което е оставено в сила решение № 15652/14.12.2018 г. постановено по адм. дело № 11440/2017 г. по описа на ВАС, следователно,
размерът на финансова корекция е неправилно определен и в тази част
административният акт подлежи на отмяна, а преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне единствено относно размера на
финансовата корекция.
По
касационно оспорване пред Върховен административен съд, компетентната
касационна инстанция постановила Решение № 4105/31.03.2021 г. по адм.д. № 265/2021 г., с което оставила в сила първоинстанционния съдебен акт, приемайки, че в хода на
съдебното производство пред Административен съд Сливен безспорно се установява,
че ползвателят – ЕТ “В. –Н- **-В. К.“ е нарушил както договорните си, така и
нормативните си задължения, поради което за административния орган несъмнено
възниква право да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната
лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение,
но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта,
както и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата
жизнеспособност. ВАС посочил в мотивите си, че искането на ДФ “Земеделие“ за
връщане на изцяло заплатените суми е законосъобразно и основателно. Решението
на Административен съд Сливен е оставено в сила и в частта, с която е прието,
че финансовата корекция е неправилно определена и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне досежно
размера на финансовата корекция.
В
изпълнение на съдебните решения с писмо изх. № 01-6500/2768 от 07.06.2021 г. /л.729/
от ДФ „Земеделие“ е предоставена възможност на ползвателя в 14-дневен срок от
получаване му да представи писмени възражения единствено по отношение на
размера на финансовата корекция. Същото е връчено на адресата на 11.06.2021 г.
/л.727/. В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. № 01-6500/2768#1 от 22.06.2021 г., както и с писмо с вх. № 01-6500/2768#2 от
07.07.2021 г. /л.732 и л.740/ в ДФ „Земеделие" от оспорващия е депозирано възражение по извършената проверка и констатации, както и са
представени допълнителни доказателства. След анализ на
представените документи, ДФ „Земеделие" не приема така изложените
възражения и издава оспореното в настоящото съдебно производство решение за
налагане на финансова корекция № 20/311/00921/3/01/04/04
с изх. № 01-6500/2768 от 29.07.2021 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие“ /л.866/ , с което на ЕТ “В. –Н- **-В. К.“е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на ******* лева, съгласно точка 30 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, поради неизпълнение на
сключен договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. В мотивите административния
орган е приел, че въпросът дали ползвателят е изпълнявал задълженията си,
произтичащи от сключения с ДФ „Земеделие" договор и от всички нормативни
актове, уреждащи предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311,
дали е допускал действие или
бездействие, нарушения или нередности, дали са били предприети мерки и действия
за постигане на п.над 50% от предвидените съгласно одобрения бизнес план за
финансовите години, следващи първата проверена финансова година - 2016 г., е
решен с влязло в сила решение на ВАС и производството се развива единствено по
отношение на определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова
помощ за потвърдените от съда нарушения. Административният орган посочил, че в
изпълнение на чл.46 ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и чл. 27, ал. 9
от ЗПЗП, в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник са приети „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.", изготвени в съответствие с член 35 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за
заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. подадени след 1 януари 2015 г.). Органът се
мотивирал с чл. 2 от правилата, които се прилагат в случаи на нарушения,
установени от Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от
установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти
или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по
мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна
финансова помощ. В решението са изложени мотиви, че поради тази причина
подлежащата за възстановяване финансова помощ е определена въз основа на горецитираните „Правила". Решението е било
съобщено на оспорващия на 13.08.2021г.
По
делото по искане на оспорващия е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Б.Б. – и., от
заключението на която се установява, че с решение № 20/311/00921/3/01/04/04 от 29.07.2021 г. за налагане на финансова корекция, ДФ
„Земеделие" е наложил санкция, размерът на която е определен на 100% от
предоставената финансова помощ по Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. Тъй като за финансовата
2016 г. е била наложена финансова корекция в размер на 33 760,70 лв.,
представляваща санкция в размер на 14.33% от сумата на отпуснатата финансова
помощ - 235 594,59 лв., която сума е изменена с решение № 130/01.08.2017 г. по адм. дело № 128/2017 г. по описа на АС Сливен на 26 499,68 лв. или 14,06 %, и
същата е възстановена от ползвателя, то наложената финансова корекция е в
размер на ******* лв. - представляваща 100 % от получената субсидия. Вещото
лице е установило, че за 2017 г.
изпълнението на приходите заложени в Бизнес плана е 46,53 %, като по отношение на приходите от к. за г. е 56,92 %, а по отношение на приходите
от АТВ- 28,35 %. За 2018 г. изпълнението на приходите
заложени в Бизнес плана е 103,95%,
като по отношение на приходите от к. за г. е 108,11 %, а по отношение на приходите от АТВ - 96,66 %. За 2019 г. изпълнението на приходите заложени в Бизнес плана е 78,09 %, като по отношение на
приходите от к. за г. е 94,14 %,
а по отношение на приходите от АТВ -
50,02 %. Експертът дава заключение, че средноаритметично за периода 2017 г. - 2019 г. изпълнението на
приходите заложени в Бизнес плана е
76,19 %, като по отношение на приходите от к. за г. е 86,39 %, а по отношение на приходите
от АТВ - 58,34 %, изпълнението
на приходите от к. за г. за всяка от годините в периода 2017 г. - 2019 г. е над
50 % от заложеното в Бизнес плана, отчитайки сключения договор с „Х.“ ЕООД
гр.Ямбол. Изпълнението на приходите от АТВ през 2017 г. е под 50 % от
заложеното в Бизнес плана, но през 2018 г. и 2019 г. приходите са над 50 % от
заложеното в Бизнес плана. Средноаритметично за периода 2017 г. - 2019 г.
изпълнението на приходите заложени в Бизнес плана, надвишава 50 % по отношение
общо и на двете финансирани дейности, поради което вещото лице дава
становище, че в периода 2017 г. - 2019 г. от търговеца не е нарушено никое от посочените
в т.1 до т.5 задължения на ползвателя по договора. Експертът сочи
в заключението си, че финансовата корекция е наложена от ДФ „Земеделие" на основание чл. 46,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и в съответствие с т. 30 от
Приложение I на утвърдените от изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" и
обнародвани в ДВ бр.69 на 30.08.2019 г. „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения
по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г." и същата
е определена, съгласно т. 30 предложение 2 от Приложение I, за нарушение, при
което за проверяваните финансови години ползвателят не изпълнява одобрения
проект, тоест не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в
бизнес плана.Размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ се
отнася за случаите, когато реализираните п.от подпомаганата дейност, начислени
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от
предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план. ДФ „Земеделие" е
направил проверка на финансовата 2016 г., както и последващ
контрол на изпълнението за финансовата година, следваща годината на
констатираното неизпълнение - 2017 г., като няма данни по делото да са
извършвани проверки за последващи финансови години. С оглед на това, че в проверяваната от ДФ „Земеделие"
финансова година - 2016 г., от ползвателя не са постигнати нивата на
финансовите показатели, предвидени в бизнес плана и реализираните п.от
подпомаганата дейност са 10,67 % или под 20 % от предвидените приходи, съгласно
одобрения бизнес план, а през финансовата година, следваща годината на
констатацията на неизпълнение - 2017 г., ползвателят не е постигнал 50 % от заложените п.в бизнес плана и за
двете финансирани дейности за тази година (реализираните п.са в размер на
46,53%), вещото лице дава заключение, че ако се вземат предвид само
проверяваните финансови години, са налице предпоставките в т. 30 предложение 2
от Приложение I на утвърдените от изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие" и обнародвани в ДВ бр.69 на 30.08.2019 г. „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013г." и размерът
на подлежащата на възстановяване финансова помощ, следва да се определи на 100
% от предоставената.С оглед на
това, че по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. има издадено и влязло в
сила решение за налагане на финансова корекция за сумата от 33 760,70 лв.,
експертът сочи, че административният орган е определил размера на финансовата
корекция на ******* лв., представляваща 100% от получената субсидия. По определеното
от ДФЗ задължение е налице погасена сума в размер на 68,44 лв., поради което
остатъчния размер на задължението възлиза на 201 765,45 лв. Вещото лице
изтъква, че чисто аритметично сумата на наложената санкция в размер на *******
лв., частично погасена и с остатък от 201 765,45 лв. е определена правилно.
При
преценка на горните, събрани по делото доказателства и като съобрази
заключението на СИЕ, което като компетентно и безпристрастно изготвено
кредитира, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за допустима, но
неоснователна, при следните съображения от правно естество:
Оспореното решение за налагане на финансова корекция е
издадено от компетентен орган. Съобразно чл. 11 ал. 2 т. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Държавен фонд „Земеделие“ е
акредитиран като единствената Разплащателна агенция за прилагане на Общата селскостопанска
политика на ЕС. Съгласно чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, и. д. на фонда е и и. ди. на
РА, като в това си качество организира и ръководи дейността на РА и я
представлява. По силата на § 4 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на
селските райони функциите на органи за управление и контрол по този закон се
изпълняват от МЗХ и от ДФ „Земеделие“ – РА. Оспореният акт в случая е издаден
от З.и.д. на ДФЗ– София. С Решение от Протокол № 178 от 10.06.2021 г. на
Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, Б.М. е избран изпълнителен директор на
ДФЗ, а Б. А.за з. и. д.
на ДФЗ. Със Заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на И. директор на ДФЗ,
издадена на основание чл. 20, т. 1 и т.3 и чл.20в от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 10, чл. и чл.13 от Устройствения
правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 3.7. от Протокол № 178 от 10.06.2021
г., на Б. С. А.са делегирани правомощия по т.1.7 и по т.1.20 да и. и п. всички р.
за о./и. на ф. п. до ползвателите по всички мерки по ПРСР, както и да издава р.
за н. на ф. к..
Оспореният административен акт е издаден
в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените
правни последици.
Налице са фактически
и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
При издаване на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорващият
е бил уведомен за откриване на производството по издаване на оспорения акт,
като му е била предоставена възможност (и той се е възползвал от същата)
да представи възражения и доказателства.
Преди постановяване на акта за налагане на финансова корекция търговецът е бил
уведомен с писмо изх. с писмо изх. № 01-6500/2768 от 07.06.2021 г., с което на
същия е била предоставена възможност да депозира писмени възражения по
основателността и размера на подлежащото на възстановяване публично държавно
вземане. ЕТ „В. – Н-** В. К.“ се е възползвал от предоставената възможност и е
депозирал възражения вх. №
01-6500/2768#1 от 22.06.2021
г., както и вх. № 01-6500/2768#2 от 07.07.2021
г., които не са били приети, като мотиви в тази насока са в конкретика
формулирани в самия административен акт. При тези съображения съдът намира, че
оспореният административен акт е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Съдът
намира, че оспореният акт е и материално законосъобразен, при следните съображения:
Видно
от приобщените по делото доказателства, в
хода на съдебното производство по адм. д. №
223/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, приключило с влязло в сила Решение
№ 222/04.11.2020 г., оставено в сила с Решение № 4105/31.03.2021 г. по адм. дело № 265/2021 г. по описа на ВАС, е установено, че ЕТ
“В. –Н- **-В. К.“, ползвател по договор №
20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на проект № 20/311/00921 от
16.05.2013г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., е нарушил,
както договорните си, така и нормативните си задължения, поради което за
административния орган възниква право да поиска връщане на вече изплатените
суми, ведно със законната лихва. В хода на двете съдебни производства е
установено, че се касае за неизпълнен договор, а нарушението – н.на од. б. п.през две финансови години - 2016г. и 2017г., е засегнало целите на мярката, по която е
получена помощта, и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали
неговата жизнеспособност. С цитираните съдебни решения е прието още, че
искането на ДФ “Земеделие“ за връщане на изцяло заплатените суми е
законосъобразно и основателно, но размерът на финансовата корекция се явява
неправилно определен, като в тази част преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне.
В изпълнение на съдебните решения е издадено и
оспореното в настоящото съдебно производство Решение за налагане на финансова корекция №
20/311/00921/3/01/04/04 с изх. № 01-6500/2768 от
29.07.2021 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с което въпросът
налице ли е допуснато от оспорващия неизпълнение на договорни и нормативни
нарушения не е пререшаван, а единствено е определен размер на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ в съответствие с „Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013г.“
Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че доводите на оспорващия
относно изпълнение на заложените п.по бизнес плана от къща за гости и от АТВ
през следващите финансови години - 2018г. и 2019г., доводите за липса на
допуснато нарушение, както и за липса на основание за налагане на финансова
корекция, са изцяло неотносими към спора, доколкото
този въпрос – налице ли е правно и фактическо основание за възстановяване на
безвъзмездна финансова помощ и за налагане на финансова корекция за периода
2016г. и 2017г. вече е бил предмет в
производството по адм. дело № 223/2020г. по описа на Административен
съд Сливен и е решен с влязъл в сила съдебен акт. В случая настоящият съдебен състав е обвързан
от съдебните решения, с които е прието, че за административния
орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно
със законната лихва.
При тези
данни се налага извод, че предмет на настоящото производство е единствено въпросът
дали правилно и законосъобразно е определен размерът на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване
финансова помощ. В случая същото е
определено от Зам. Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в размер на ******
лева, съгласно точка 30 от Приложение
към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“
Настоящият съдебен състав намира, че административният орган правилно се е
позовал на разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008г., според който,
в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащането на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта Съгласно чл.46, ал.2 от Наредбата, в
случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които
трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по
даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
При определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ
с оглед преценката за продължителността на неизпълнението по смисъла на чл. 46,
ал. 2, изр. последно от Наредбата, административният орган правилно е съобразил
обстоятелството, че непостигането на финансовите показатели от бизнес плана се
характеризира с устойчивост предвид обстоятелството, че неизпълнението е
продължило две последователни финансови години. Така установената устойчива
тенденция при непостигане на заложените в бизнес плана финансови показатели дава
основание да се приеме, че същата не може да бъде преодоляна от търговеца с
разумни средства и по приемлив за ДФ „Земеделие" начин. С оглед на
изложеното и при съобразяване на критерия „продължителност на
неизпълнението" по смисъла на чл. 46, ал. 2, изр. последно от наредбата,
се налага извод за допуснато тежко нарушение на нормативно и договорно
задължение от страна на ползвателя, обуславящо основание за връщане на цялата,
изплатена по нарушения договор финансова помощ.
Съгласно
т. 30 предложение 2 от Приложение I към раздел I „Общи положения“ от „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013г.“ размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ се определя на 100 % от предоставената, когато след
констатиране на неизпълнение в одобрения проект ползвателят не предостави план
за мерките, които ще предприеме за достигане на поне 50 % от приходите за
следващата финансова година; когато през финансовата година, следваща годината
на констатацията на неизпълнението позвателят не
постигне поне 50 % от заложените в бизнес плана за тази година п.от подпомаганата
дейност, независимо дали е изпълнил плана с мерки, който е представил на РА
и/или когато реализираните п.от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от
приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило
две или повече финансови години. В случая размерът на санкцията в Решение №
20/311/00921/3/01/04/04 от 29.07.2021 г. е определен именно
на 100% от предоставената финансова помощ по Договор № 20/311/00921 от
30.10.2014 г., като правилно е констатирано от административния орган, че е
налице нарушение, при което ползвателят не изпълнява одобрения проект, като не
са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана и
реализираните п.от подпомаганата дейност изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи,
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и
това е продължило над една финансова година (от заключението на СИЕ е
установено, че за 2016 г. са реализирани п.в размер на 10,67% от заложените в
одобрения бизнес план), и когато през финансовата година, следваща годината на
констатацията на неизпълнение, ползвателят не постигне поне 50 % от заложените
в бизнес плана за тази година п.от подпомаганата дейност (от заключението на
СИЕ е установено, че за 2017 г. са реализирани п.в размер на 46,53% от
заложените в одобрения бизнес план). С оглед на това, че по договор №
20/311/00921 от 30.10.2014 г. има издадено и влязло в сила решение за налагане
на финансова корекция за сумата от 33 760,70 лв. / по адм.
дело № 128/2017 г. по описа на АС Сливен/,
то законосъобразно административният орган е определил размер на финансовата
корекция на ****** лв., представляваща 100 % от получената субсидия. По делото от изслушаната СИЕ се
установява, че по определеното от ДФЗ задължение е налице погасена сума в
размер на 68,44 лв., поради което правилно
е прието, че дължимата сума е 201 765,45 лв. Както вече се отбеляза размерът на
подлежащата за възстановяване финансова помощ се отнася за случаите, когато
реализираните п.от подпомаганата дейност, начислени средноаритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи,
съгласно одобрения бизнес план. По делото, както от приобщените съдебни решения
по адм.дело № 223/2020г. по описа на Административен
съд Сливен и по адм.дело № 265/2021г. по описа на
ВАС, така и от изслушаната СИЕ се установи, че при извършена последваща проверка за финансовата 2016 г. е констатирано
нарушение, при което ползвателят не е изпълнил одобрения проект, като не са
постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана и
реализираните п.от подпомаганата дейност са под 20 % от предвидените приходи,
съгласно одобрения бизнес план, а именно 10,67 %, както и че през финансовата
година, следваща годината на констатацията на неизпълнение - 2017 г.,
ползвателят не е постигнал поне 50 % от заложените в бизнес плана за тази
година п.от подпомаганата дейност, по двете направления общо, а именно 46,53%.
Съобразявайки заключението и на вещото лице, настоящият съдебен състав намира,
че са налице предпоставките в т. 30 предложение 2 от Приложение I на
утвърдените от изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" и обнародвани в
ДВ бр.69 на 30.08.2019 г. „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.", и размерът й правилно е определен от органа на 100 % от
предоставената.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за неприложимост на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007 – 2013 г. Съгласно чл. 1 от цитираните правила, същите са изготвени в
съответствие с чл. 35 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие (за заявки за окончателно плащане
по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., подадени след 1 януари 2015 г.). Не се спори
между страните, че заявката за окончателно плащане е подадена от жалбоподателя
след 01.01.2015 г. (с вх.№
20/311/00921/3/01 от 09.10.2015г. - л. 56 от дело №381/18г.) , следователно попада
в приложното им поле. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал.7 ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007 – 2013 г., същите се прилагат в случаи на нарушения, установени от
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от
установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти
или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна
финансова помощ. Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на
договорни задължения на бенефициера, произтичащи от
договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311, цитираните правила
безспорно са приложими към установените нарушения.
С оглед изложеното, оспореното решение, с което е определен размер
на подлежащо за възстановяване публично
държавно вземане в размер на ****** лева, се явява законосъобразно и подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл.143 ал.3 от АПК
разноските в производството следва да бъдат възложени изцяло на оспорващия,
който следва да бъде осъден да заплати направените от административният орган такива
за експертиза в размер на 100 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, на основание чл.172 от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „В. – Н-**- В. К.“ със седалище и
адрес на управление *****против Решение за налагане на финансова корекция №
20/311/00921/3/01/04/04 с изх. № 01-6500/2768 от
29.07.2021 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с което на ЕТ “В.
–Н- **-В. К.“е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на ****** лева, съгласно точка
30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013г.“, като неоснователна.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: