РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Тутракан, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100322 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба вх.№
2666/30.06.2023 на Х. Б. М. с ЕГН ********** срещу Т. п. – С. на Н. о. и. за
признаване на трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Искът е неоценяем и на осн. чл. 9 от ЗУТОССР не се дължи държавна
такса за него.
Подсъдността му на Тутраканския районен съд следва от чл. 3, ал. 1 на
ЗУТОССР и постоянния адрес на ищцата в ***.
Ищцата Х. М. твърди, че е работила в периода 18.07.1979-30.04.1980 г.
без прекъсване като шивачка в АПК-Д.-З. в цех/бригада в с. С., на пълен
работен ден, като стажът и е отразен в трудовата книжка, но в щемпела след
̀
записването за него неправилно е отбелязано, че е 10 дни, вместо 9 месеца и
12 дни. Моли тези обстоятелства съдът да признае за установени спрямо
ответника, като целият период бъде признат за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби.
Ответникът Т.Д .на Н.О.И.-С. оспорва иска. Посочва, че в
осигурителните архиви са открити данни, за които са издадени съответните
удостоверения, че в исковия период, започващ юли 1979 г., ищцата е имал 1
работен ден към ТКЗС-с. Д. в цех /отдел/ „П.“, а за януари, февруари и март
1980 г. е работила в ТКЗС-с. С. За останалите периоди, част от целия исков,
1
няма осигурителни данни в архивите на Т.П. на Н.О.И.-С., като проверката е
обхванала предадените архиви на „К.“ ЕАД – гр. С. и ТКЗС-с. З., а относно
„К. ц.“ с. С., за такъв нямат предаден архив, но също така са установили, че
цех с подобно наименование не е регистриран в архивите на АПК-„Д.“ – С./З.,
нито в СК „К.“ – С., или Фабрика „К.“; дори да имало, архивите за него не са
предадени в Т.Д. на Н.О.И.-С. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание делото е частично прекратено с определение
поради оттегляне на иска за месеците януари, февруари и март 1980 г., тъй
като за тях е издадено удостоверение образец УП-13 изх.№ 5007-18-
1704/08.08.2023 г., приложено с отговора на исковата молба. Тоест, в
предмета на делото остават периодите 18.07.1979-31.12.1979 и 01.04.1980-
30.04.1980 г.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР.
Ищцата не е в състояние да посочи свидетел сред своите колеги от
исковия период. Анализът на писмените доказателствени средства и
обясненията на ищцата водят съда до извод за следната хронология на
трудовия и живот, относим към предмета на спора:
̀
В периода 22.09.1975-01.10.1977 Х. Б. М. е работила във Фабрика „О.“
Р. (трудовата книжка на ищцата е снимана цветно и е „качена“ в електронната
папка на делото в ЕПЕП, не цялата е в хартиеното дело). Това е първата и
̀
работа и по силата на чл. 4, ал. 2 във вр. ал. 1 от действалата към онзи момент
Наредбата за трудовите книжки (Одобрена със 149-то постановление на
Министерския съвет от 20.03.1953 г. на основание чл. 213 във връзка с чл. 17
от КТ и обнародвана в „Известия“, бр. 26 от 31.03.1953 г. – източник: сборник
„Кодекс на труда“, С.: ДИ „Наука и изкуство“, 1959, стр. 105) предприятието
е следвало да снабди работничката в рамките на 5 дни от постъпването и с
̀
трудова книжка. Дали това задължение е било изпълнено или не,
доказателства по делото липсват за такъв категоричен извод.
В осигурителния архив на Н.О.И.-С. е установено, че през месеците от
януари до април 1979 г. ищцата е била зачислена като работничка в ТКЗС-
с.Д., и е била в отпуск по майчинство, а в месец юли 1979 г. е отразен един
работен ден на полето към същия работодател. За този стаж Н.О.И.-С. е издал
удостоверение по образец УП-13 с изх.№ 5007-18-1703/08.08.2023 г.
Споменът на ищцата, че тогава действително е работила в ТКЗС-с.Д.
потвърждава достоверността на отразения стаж в УП-13.
В осигурителния архив на Н.О.И.-С. е установено, че през месеците
януари, февруари и март 1980 г. ищцата е била зачислена като работничка в
ТКЗС-с.С. и за този стаж и е издадено удостоверение образец УП-13 изх.№
̀
5007-18-1704/08.08.2023 г.
В периода 01.07.1980-15.06.1989 ищцата е била на работа в СК „К.“ – С.
Точно в този период, на 25.10.1985 г. и е издадена трудовата книжка, за която
̀
твърди, че и е единствената. В нея е отразен стажът във Фабрика „О.“ Р.,
̀
както и процесният в „АПК Д.-З." – вид дейност „Селскостопанска“ –
2
длъжност „шивачка“ – от 18.07.1979 до 30.04.1980 г., както и щемпелът,
отразяващ общия стаж при този работодател от 10 дни.
Нанесените в трудовата книжка данни за факти с трудовоправно
значение след 15.06.1989 г. нямат отношение към предмета на делото.
Провежда се изводът, че трудовата книжка не е водена редовно. Съдът
няма съмнение, че тя е издадена от СК „К.“ на 25.10.1985 г. в разгара на т.нар.
„Възродителен процес“ и затова имената в документа на ищцата, с които е
издаден, са българските и. Не е съществен въпросът с бащиното и име, след
̀̀
като единният граждански номер категорично я идентифицира. Именно по
ЕГН ищцата е открита в осигурителните архиви на двете ТКЗС-та в с. Д. и с.
С., чийто стаж там не е отразен в трудовата книжка. Съдът допуска, че или
първата трудова книжа, която е трябвало да бъде издадена от Фабрика
„Орел“-Разград е била изгубена или унищожена, както предполага
юрисконсултът на Н.О.И., или изобщо не е издавана такава. В първата
хипотеза издадената впоследствие трудова книжка се счита за дубликат и
това обстоятелство трябва да бъде отразено, съгласно чл. 11 от
горецитираната Наредба за трудовите книжки, която е действала към онзи
момент. Като не е вписано това обстоятелство, съдът приема, че трудовата
книжка на ищцата действително е първата и съставена, а до назначаването в
̀
СК „К.“ е била снабдявана с други удостоверения за стажа и. При всички
̀
случаи, очевидно е, че в СК „К.“ не са разполагали с пълните трудови данни
за ищцата, след като не са отразили стажа и в двете ТКЗС-та. Що се отнася до
̀
процесния стаж в АПК Д.-З., прави впечатление, че за предходно записания в
трудовата книжка стаж във Фабрика „Орел“, явно отговорните служители в
СК „К.“ са разполагали с данни за заплащането на ищцата там, докато е била
ученичка и след това, но за стажа в АПК Д.-З. – не са разполагали с такива
данни, затова са оставили реквизита празен. Не без значене е, че периодът от
18.07.1979-30.04.1980 г. драстично се разминава с отразения в щемпела стаж
от десет дни, което навежда на мисълта, че това не е случайно. Единственото
обяснение с характер на предположение, което съдът може да изведе от
наличните доказателства по делото, е, че действително ищцата е започнала
работа в АПК Д.-З. на 18.07.1979 г., което съответства на отразения в УП-13
един ден стаж на полето към ТКЗС-с.Д., за който съдът приема, че е положен
през юли 1979 г., но преди 18.07.1979 г. Съдът допуска, че въпросният „К. ц.“
е бил част от аграрно-промишления комплекс, макар че по-логично е да е към
СК „К.“, защото именно последното предприятие е имало за предмет шиенето
и плетеното на кожени чанти и е възможно да е разширило дейността си с
шиенето на куклени дрехи, докато селскостопанската дейност на АПК, както
е отразена в трудовата книжка, не предполага да поддържа длъжността
„шивачка“.
На следващо място, не е логично в първоначалния исков период
18.07.1979-30.04.1980 да се „вмества“ стажът през януари, февруари и март
1980 г. в ТКЗС-с.С., удостоверен с УП-13 от НОИ.
Горните несъответствия налагат извода, че или отразеният период на
започване на работа и освобождаване от АПК Д.-З. е неправилно отразен, тъй
като е възможно да е имало прекратяване на трудовото правоотношение
3
преди януари 1980 г. с последващо ново назначаване след март 1980 г., или по
времето, когато е била назначена в АПК ищцата е работила по външно
съвместителство в ТКЗС-с. С., поради престой в основното работно място
например. Съдът няма как да даде отговор на многобройните хипотези, които
възникват с оглед конкретните факти по делото, които не са никак достатъчни
да образуват една безпротиворечиви верига от изводи, водеща до единствения
възможен такъв, че в исковия период ищцата е работила на пълно работно
време в АПК Д.-З. и времето в периодите 18.07.1979-31.12.1979 и 01.04.1980-
30.04.1980 г. следва да и се зачете за трудов стаж. Самата ищца не е била
̀
достатъчно наясно поради изтеклото време и загубата на спомен, че в
първоначално посочения исков период е работила към ТКЗС-с.С. Липсата на
свидетели или други писмени доказателства, които да подкрепят твърдението
и, че е полагала труд в т.нар. „К. ц.“ не позволяват на съдът да преодолее тази
̀
липса само с логически разсъждения върху наличния доказателствен
материал, тъй като може да има и други обяснения защо отговорният
служител, издал трудовата книжка на ищцата, е отразил само 10 дни стаж в
АПК Д.-З., макар периодът на заетост да е по-голям. Самият факт, че в хода
на делото се събраха производни доказателства, че ищцата е полагала труд на
две други места (в двете ТКЗС-та), който не е отразен в трудовата книжка,
навежда на извода за нередовното водене на същата, а отговорността за това
не може да се прехвърли само на работодателите, тъй като ищцата е
разполагала с възможността още навремето да иска поправяне на грешно
вписаните данни.
С нищо не допринася за изясняване на делото амбулаторната карта на
ищцата, в която е записано, че местоработата и е в „Куклен цех“ с. Сокол,
̀
защото наличието на месторабота в даден период не означава непременно, че
работникът е престирал труд в същото време, което да се зачита за трудов
стаж. Напълно е възможно назначаването да е било за работа на непълно
работно време, въпреки твърденията на ищцата за обратното. Липсата на
отбелязване, че зачетения стаж не е равен на прослуженото време, което би се
явил единственият аргумент да се уважи исковата претенция, не може да
убеди съда да постанови такова решение, защото трудовата книжка не е
издадена според действащата към онзи момент Наредба за трудовите книжки
от първия работодател, при който ищцата е работила повече от 5 дни, нито е
водена редовно, респективно не АПК Дръстър-Зафирово е нанесло данните за
стажа при него, и освен това, доказано трудовата книжка не отразява всички
релевантни обстоятелства от значение за трудовите права на ищцата.
Ищцата не успя да проведе пълно и главно доказване на твърдените от
нея факти, които да обусловят уважаване на исковата и претенция, поради
̀
което същата следва да се отхвърли.
На осн. чл. 10 от ЗУТОССР вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 23, т.
4 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта на НОИ – 180 лева, тъй като от отговора на
исковата молба и цялостната защита по делото е видно, че са консумирали
много време и усилия, най-вече за намиране на относимите към делото
документи. Възнаграждението следва да се присъди в полза на Н.О.И. Т.П.-С.
4
и в тежест на ищцата.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Б. М. с ЕГН ********** срещу Т. п. – С. на Н. о.
и. за признаване, че отразеното в трудовата и книжка № 509, издадена от СК
̀
„К.“ на 25.10.1985 г., прослужено време в периодите от 18.07.1979 до
31.12.1979 и от 01.04.1980 до 30.04.1980 г., които попадат в по-големия от
18.07.1979 до 30.04.1980 г., записан като прослужен в АПК Д.-З., следва да се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, повече от
отбелязаните в трудовата книжка 10 (десет) дни при този работодател, при
пълно работно време, а именно 6 (шест месеца) и 13 (тринадесет дни) .
ОСЪЖДА Х. Б. М. с ЕГН ********** да плати 180 лева (сто и осемдесет
лева) на Т. п. – С. на Н. о. и. за юрисконсултско възнаграждение за защитата
по гр.д.№ 322/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5