№ 3501
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100109219 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Й. С., с която е
предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което
обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Ищецът твърди, че на 10.05.2012 г. със Заповед за задържане на лице,
peг. № зз 135/10.05.12 г. бил задържан на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок
от 24 часа в 07 РПУ-СДВР и му бил извършен личен обиск.
С Постановление по досъдебно производство № Б 28/2012 г. по описа на
ГДБОП - МВР, пр. пр. № 450/12 г. по описа на Специализираната прокуратура
на 11.05.2012 г. ищецът бил привлечен като обвиняем в извършването на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал.1 от НК и
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. На същата дата ищецът бил задържан под
стража в ареста на ОЗСА- гр. София, ул. „Майор Векилски“ № 2.
На 13.05.2012 г. по НЧД № 719/2012 г. Специализиран наказателен съд,
5-ти състав, взел спрямо ищеца постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. С постановление от 14.05.2012 г. му била наложена и забрана за
напускане на пределите на страната. В проведеното на 17.08.2012 г. съдебно
заседание по НЧД № 1219/2012 г. на СНС, 6-ти състав, била изменена мярката
му за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер
на 2 500 лв.
С постановление от 07.10.2014 г. ищецът бил привлечен като обвиняем в
1
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.2, вр. ал. 2 от НК. Въз основа на внесен
от ответника обвинителен акт било образувано НОХД № 507/2015 г. по описа
на СНС, 12-ти състав. В първоинстанционното производство били проведени
66 съдебни заседания и същото приключило с присъда от 02.03.2020 г., с която
ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение.
Против горепосочената присъда Специализираната прокуратура подала
протест от 13.03.2020 г., въз основа на който в Апелативния специализиран
наказателен съд, 1-ви състав, било образувано ВНОХД № 373/2020 г. Във
въззивната инстанция били проведени три съдебни заседания и делото
приключило с решение № 260000 от 25.01.2022 г., с което оправдателната
присъда спрямо ищеца била потвърдена. Апелативна специализирана
прокуратура подала касационен протест от 04.02.2022 г., като с решение №
66/08.06.2022 г., ВКС, II НО, по н.д. № 198/2022 г. било потвърдено решение
№ 260000/25.01.2022 г. по ВНОХД № 373/2020 г. на АпСНС, 1-ви с-в.
Решението на ВКС е окончателно, поради което оправдателната присъда на
ищеца е влязла в сила на 08.06.2022 г.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане,
уронване на доброто му име, чест и достойнство, които претендира да бъдат
обезщетени със сума в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.06.2022 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Ответникът - Прокуратурата на Република България, оспорва иска по
основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищеца
неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им
връзка със същото. Отбелязва, че ищецът е предишно осъждан за тежко
умишлено престъпление, като голяма част от наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е изтърпял ефективно, което доказва ниска степен на
търпените вреди от процесното обвинение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заповед за задържане на лице № зз135/10.05.2012 г.
ищецът е задържан за 24 часа в 07 РПУ-СДВР, като е извършен и личен обиск,
при който не са намерени вещи у лицето, видно от Протокол за личен обиск на
лице от 10.05.2012 г.
С постановление от 11.05.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем по
ДП № Б 28/2012 г. по описа на ГД „БОП“-МВР и пр.пр. № 450/2012 г. по описа
на Специализирана прокуратура /закрита/, за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.
1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, а именно
за това, че:
1. в периода от началото на м. февруари, 2012 г. до 10.05.2012 г. в гр.
София, заедно с още 5 лица, е участвал в организирана престъпна група,
2
създадена с цел извършаване на престъпления по чл. 255 от НК, и
2. в периода от началото на м. февруари, 2012 г. до 10.05.2012 г. в гр.
София, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като
помагач с Д.Г.Г., К.Г.М., М.К.Д., М.И.Т. и И.С.Т., умишлено е улеснил Д.Г.Г.,
К.Г.М. и М.К.Д. в извършване на престъпление - избягване плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – около 200 000 лева, чрез
набавяне на средства – предоставил търговски дружества и фактури от
„липсващи търговци“ за приспадане на неследващ се данъчен кредит. С
постановление от същата дата ищецът е задържан за срок от 72 часа в ареста
на Областни звена „Следствени арести“ - гр. София, ул. "М-р Георги
Векилски“ № 2.
С протокол от проведено на 13.05.2012 г. с.з. по НЧД № 719/2012 г. на
СпНС/закрит/ на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която впоследствие с протоколно определение от с.з. на 17.08.2012 г.
по НЧД № 1219/2012 г. на СпНС, е изменена в „парична гаранция“ в размер на
2500 лева. С постановление от 13.05.2012 г. на СпП на ищеца е наложена
забрана да напуска пределите на страната.
По внесен в СпНС обвинителен акт срещу ищеца и още осем обвиняеми
лица е образувано НОХД № 507/2015 г., по което, видно от приетите по делото
извадки от протоколи, в периода 28.05.2015 г. - 02.03.2020 г. са проведени
множество о.с.з.
С присъда от 02.03.2020 г., произнесена по НОХД № 507/2015 г. СпНС е
признал ищецът за невиновен по повдигнатите му обвинения. Оправдателната
присъда е потвърдена от АпСНС/закрит/ с решение № 260000 от 25.01.2022 г.
по ВНОХД № 373/2020 г., потвърдено от ВКС с решение № 66 от 08.06.2022 г.
по н.д. № 198/2022 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 08.06.2022 г.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-
психологична експертиза се установява, че наказателното производство,
продължило около 10 години, се е отразило на психичното състояние на
ищеца по негативен начин - предизвикало е повишена тревожност и
депресивност, включително раздразнителност, конфликтност, отчаяние,
промяна на теглото и проблеми със съня. Ищецът е преживял и продължава да
преживява като несправедливост спрямо себе си проведеното наказателно
производство.
При експертното изследване, проведено на 7 април 2025 г., ищецът
съобщава за припадъци и заболяване на бъбреците вследствие на преживения
от ареста стрес, усещане за постоянно напрежение, нарушения на съня и
апетита, загуба на телесна маса, чувство на потиснатост, отчаяние, срам и
вина, довели до социалното му оттегляне и ограничена активност.
В експертното заключение е прието, че на фона на многобройни
здравословни проблеми, които ищецът е имал още от ранните си студентски
години (онкологично заболяване от 1995 г.), психичното му състояние се е
влошило след стресогенното влияние на наказателния процес срещу него,
3
като психичните проблеми са продължили през целия период на наказателното
производство (по време и след задържането му в ареста) и продължават и към
настоящия момент. Установено е, че актуалното състояние на ищеца
продължава да бъде тревожно-депресивно, с налични актуални симптоми на
посттравматичен стрес.
Според показанията на свидетеля В.Т., (първа братовчедка на съпругата
на ищеца), преди повдигането на обвинение ищецът е бил ведър, весел,
ползвал се с много добро име сред общите им познати. Задържането през 2012
г. се отразило негативно на ищеца. Изключително тежко понасял
невъзможността да вижда семейството си. Заявява, че след освобождаването
му от ареста бил различен човек - отслабнал с около 20 кг., изпаднал в
депресия. По време на наказателния процес общите им приятели започнали да
странят от него, третирали го като престъпник, което допълнително го
„съсипало“ психически. Производството било разгласено и по медиите.
От приетите по делото извадки от публикации в електронни и печатни
медиите се установява, че наказателното производство срещу ищеца е
получило медийно отразяване и публично разгласяване, като в редица
публикации се споменава и името на ищеца.
Видно от електронна справка за съдимост с peг. № 240903005000372381
от 03.09.2024 г. от ЦАИС „Съдебен статус“, ищецът е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от 6 /години/. С
определение от 19.10.2005 г. по ЧНД № 485/2005г. на ОС- гр. Враца, влязло в
законна сила на 26.10.2005 г. ищецът е освободен условно предсрочно с
остатък 1 г., 5 мес. и 1 ден, като му е определен изпитателен срок в размер на
1 г., 5 мес. и 1 ден.
По делото е прието писмо от МП, ГДИН, в което е посочено, че ищецът
е задържан на 11.05.2012г. в арест „М-р Г. Векилски“ при ОСИН София с
постановление на СпП, като на 21.08.2012г. задържането под стража е
заменено в „парична гаранция“ от 2 500 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни
правозащитни органи, е обективна, като фактическият състав на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ включва: обвинение в извършване на
престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно,
претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и
вредите. Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е
достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателното преследване (в т. см. решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение №
427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО).
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при
4
наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е
обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на
конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от
ЗОДОВ. Обемът на отговорност на държавата по ЗОДОВ е определен с
разпоредбата на чл. 4 от закона – Държавата отговаря за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото
правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да
се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било
повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било
противоправно. Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да
се установят и преценят от решаващия орган, въз основа на които да бъде
определен и размера на дължимото обезщетение. Така, според Определение
№ 1 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021 г., IV г.о., например:
„тежестта на повдигнатото обвинение; дали ищецът е оправдан;
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр.; отразяването на наказателното производство в една
публикация в електронна медия с посочване името на ищеца; обостряне на
съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на
незаконното обвинение заболяване“. Съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване (така: Решение № 3 от
29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г.о. и Решение № 388 по гр. д.
№ 1030/2012 г., IV г. о. на ВКС). Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на
вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
В конкретната хипотеза: ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № Б
28/2012 г. по описа на ГД „БОП“-МВР и пр.пр. № 450/2012 г. по описа на СП
на 11.05.2012 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 08.06.2022 г.
Наказателното преследване срещу ищеца е продължило общо почти 10
години и 1 месец – значителен период, през който ищецът е търпял негативни
психически изживявания и стрес досежно качеството си на обвиняем и
подсъдим, и свързаната с това възможност за налагане на наказание.
Съдът кредитира показанията на свидетеля – същите са относно
непосредствено възприети от нея факти, последователно изложени и логични,
подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства. В случая, от
5
свидетелските показания се установи, че преди процесното наказателно
преследване ищецът се ползвал с уважението на близки и познати, бил весел
човек. Обвинението и наказателното преследване са се отразили негативно на
психичното и физическо здраве на ищеца – отслабнал с 20 килограма, както и
на социалния му живот – много хора се „отдръпнали“ от него.
При така установените факти и правни изводи, съдът намира, че по
отношение на претенцията за неимуществени вреди, се е осъществил
фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца
е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в престъпление от общ характер.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
по исковете, съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, както и в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по
въпроса за определянето на обезщетението (Решение № 532/24.06.2010 г. по
гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК на ВКС; Решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д.
№2946/2014 г. IV ГО, ГК на ВКС). Съгласно посочената съдебна практика,
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие
на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на наказателно преследване; интензитета на мерките на
процесуална принуда, броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило
върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, последиците от
увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, отражението на обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, върху общественото доверие и социалните му
контакти, върху личната му емоционална сфера, здравословното състояние и
пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай.
При преценка на посочените критерии, съдът приема следното:
Наказателното производство срещу ищеца е продължило над 10 години,
като е водено по повдигнато обвинение за две престъпления: по чл. 321, ал. 3,
т. 2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет
години, както и по чл. 255, ал. 3, за което се предвижда лишаване от свобода от
три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество, и двете -
тежки престъпления по см. на чл. 93, т. 7 от НК.
От доказателствата по делото се установява, че след повдигането на
обвинение, ищецът е започнал да преживява стрес, вследствие на който
общото му състояние се влошило. На ищеца е била наложена най-тежката
6
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за над 3 месеца, впоследствие
заменена с парична гаранция и забрана за напускане на страната. Ищецът
започнал да се затваря в себе си, да преживява тежко случващото се, засегнати
са били социалните му контакти. Негативните психо-емоционални
преживявания, причинени от незаконното обвинение, не са отшумели и към
момента, което се установява от заключението на СПЕ.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика относно това,
че при определяне размера на обезщетението, от значение е не само размера и
вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и налице ли е
разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за
масова информация. Преценява се степента на вредоносния ефект от
обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на
лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след
приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с
наказателното преследване е предпоставка да се преценят конкретно и
обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото
въздействие на незаконното обвинение върху личността. Ето защо, съдът
съобразява медийното отразяване и обществен отзвук на наказателното
производство. Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не
отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение
по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на
прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите
от широкото му разгласяване в общественото пространство е несъмнена и тези
вреди подлежат на обезщетяване.
Същевременно, съдът не може да игнорира установения по делото факт
на обремененото съдебно минало на ищеца, който е бил осъждан за извършено
престъпление на наказание „лишаване от свобода“ и този факт е известен, вкл.
и на разпитаната свидетелка. Последното без съмнение има значение, както за
името на ищеца в обществото, така и за обема на претърпените вреди,
доколкото в този случай нивото на душевните притеснения и негативни
изживявания е занижено и това следва да се вземе предвид при определяне
крайния размер на обезщетението.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното
обвинение е в размер 20 000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че така определеното обезщетение
в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди, без да е
източник на неоснователно обогатяване. До този размер исковата претенция
7
следва да бъде уважена, а за разликата до 100 000 лв. – да се отхвърли като
неоснователна.
Поради уважаване на главния иск до посочения по-горе размер, следва
да се уважи и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният
момент на забавата - в процесния случай - 08.06.2022 г.
По разноските в настоящото производство
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
27.02.2025 г. и пълномощно към него (лист 473 по делото). Представен е и
списък по чл. 80 от ГПК за разноските, сторени от ищеца в производството, в
размер на 1010 лева, от които 10 лв. - платена държавна такса и 1000 лева за
адвокатско възнаграждение. Ищецът е заплатил в брой сумата от 1000 лева за
адвокатско възнаграждение, както е отбелязано в самия договор. Съдът счита,
че са изпълнени условията и критериите, установени със задължителната
съдебна практика на ВКС (ТР № 6 от 2013 г.по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС) съгласно която условие за присъждането на направените разноски е те
действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено.
Наведеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно. Установената към
момента практика, след постановяването на решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело C‑438/22, е в смисъл, че при преценка наличието или липсата на
прекомерност на разноските на страната за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и при определяне размера на
възнаграждението на адвокат, оказал безплатна правна помощ, съдът
съобразява особеностите на конкретното дело – вид на спора, фактическа и
правна сложност, материален интерес, обем на предоставената защита. В
конкретния случай, съдът намира,че адвокатското възнаграждение от 1 000 лв.
е справедливо и адекватно на вида на спора, нивото му на правна и
фактическа сложност, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа /изготвяне и депозиране на исковата молба, по делото са
проведени две о.с.з, в които проц. представител на ищеца се е явил за
осъществяване на възложеното му проц. представителство, проведен е разпит
на свидетел, изслушано е заключението на съдебна експертиза/.
Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са
съображенията на ответника, се явява непропорционално и неадекватно на
положения от адвоката труд.
8
Ето защо, с оглед размера на уважената част от исковете, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, както и в цялост платената държавна
такса в размер на 10 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
разноските за СПЕ, които на осн. чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ не са внесени
предварително от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Т. Й. С. с ЕГН: **********, следните суми:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с
ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за
което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 507/2015 г.
по описа на СпНС /закрит/, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 100 000 лева;
сумата от 210 лв. – разноски по делото, от които 200 лв. - адвокатско
възнаграждение и сумата от 10 лева - разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София,
бул. Витоша № 2, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 400 лева, представляваща съдебни разноски
за възнаграждение на вещо лице по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9