Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
..........10.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI-
ти въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР АЛБЕНА АРСОВА,
ПРОКУРОР ЮЛИАНА ХРИСТОВА,
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 2101 по описа на
съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 01.03.2017г.,
постановена по н.о.х.д. № 3108/2016г., по описа на СРС, НО, 96- ти състав, съдът
е признал подсъдимия А.Й.С. за виновен в това, че в периода 29.03.2014г.- 17.04.2014г.,
в гр.София, в условията на продължавано престъпление / с три деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите/ противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, четири броя мобилни телефони на обща стойност 5 340,00
лева, собственост на ЕТ „Е.-Г.Г.“, представлявано от Г.Х.Г., които владеел-
предадени му били с протокол за доброволно предаване от 20.03.2014г. от Г.Х.Г.,
както следва:
1. На 29.03.2014г. в
гр.София, противозаконно присвоил чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Vertu“ /“Верту“/, модел „Ascent Ti“
/“Акцент Ти“ с IMEI № 356282010035693,
на стойност 1 400,00 лева, собственост на ЕТ „Е.-Г.Г.“, представлявано от Г.Х.Г.,
която владеел- предадена му била с протокол за доброволно предаване от 20.03.2014г.
2. На 02.04.2014г. в
гр.София, противозаконно присвоил чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Vertu“ /“Верту“/, модел „Ascent Ti“
/“Акцент Ти“ с IMEI № 356282010446528,
на стойност 1 440,00 лева, собственост на ЕТ „Е.-Г.Г.“, представлявано от Г.Х.Г.,
която владеел- предадена му била с протокол за доброволно предаване от
20.03.2014г.,
3. На 17.04.2014г. в
гр.София, противозаконно присвоил чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Samsung Galaxy Note II“ /“Самсунг Галакси Ноут 2“/, с IMEI № 355696058764453, на стойност 1 700,00 лева и
мобилен телефон марка
Решение
по ВНОХД № 2101/2016г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 2 стр.
„Samsung Galaxy S4“ /“Самсунг Галакси Eс
4“/, с IMEI № 359544050819899, на стойност 800,00 лева, на обща
стойност 2 500,00 лева, собственост на ЕТ „Е.-Г.Г.“, представлявано от Г.Х.Г.,
която владеел- предадена му била с протокол за доброволно предаване от
20.03.2014г., поради което и на основание чл.206, ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и осем месеца, като на основание чл.304 от НПК го оправдал в това, че
инкриминираните вещи са му били връчени в качеството на длъжностно лице- младши
разузнавач /04 Районно управление „Полиция“/ в 03 група „Издирване“ на 03
сектор „Издирване“ към отдел „Противодействие на криминална престъпност“ при
СДВР, както и че е извършил деянията в качеството си на длъжностно лице и по
първоначалната правна квалификация по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.66,
ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
четири години.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А.Й.С. да заплати направените по делото
разноски в размер на 165,00 лева по сметка на СДВР и сумата от 80,00 лева по
сметка на СРС, както и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Против така
постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест от СРП, в който са
изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна в частта относно квалифицирането
на деянието като такова по чл.206, ал.1 от НК вместо като длъжностно
присвояване по чл.201, вр. чл.26 от НК. Поддържа се, че съгласно акт за встъпване
в длъжност подсъдимият е бил назначен на длъжност „младши разузнавач“ и е имал
качеството на длъжностно лице. Прави се искане присъдата да бъде отменена и
съдът постанови нова, с която да приложи закона за по- тежко наказуемото
престъпление и да увеличи размера на наложеното наказание на две години
„Лишаване от свобода“, което да отложи с изпитателен срок от две години.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А.С., в която са
изложени доводи, че е наложено наказание за престъпление, за което подсъдимият
не е имал обвинение. Поддържа се, присъдата е постановена в противоречие със
закона и доказателствата по делото не са обсъдени съобразно чл.305, ал.3 от НПК, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане
присъдата на СРС да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия
А.С. за невиновен по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание
представителят на СГП не поддържа протеста на СРП като счита първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия поддържа, че по отношение на процесните вещи има сключен
облигационен договор, който не променя собствеността на вещта. Твърди, че не са
обсъдени показанията на свидетелите Й.А.и Ц.И., които установяват, че А.С. е
бил коректен кредитозаложник и по делото липсвали доказателства, от които да се
Решение
по ВНОХД № 2101/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 3 стр.
установява кой е
собственик на вещите. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът
постанови нова, с която да признае подзащитния му й за невиновен по
повдигнатото обвинение.
В последна дума
подсъдимият А.С. изразява съжаление за това недоразумение, което се породило от
факта, че за този случай в 04 РУ не бил заведен никакъв материал и следващите
няколко месеца сменил дирекциите на местоработата.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи, направените възражения и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна
СРС е приел, че към 20.03.2014г. свидетелят Г.Г.притежавал фирма ЕТ „Е.-Г.Г.“ и
стопанисвал магазин, находящ се в гр.София, бул.********, в който се продавали
нови и употребявани мобилни апарати.
С акт за встъпване в
длъжност от 28.05.2013г., съгласно Заповед № З- 6613/09.05.2013г. подсъдимият А.С.
бил назначен на длъжност „младши разузнавач“ /04 Районно управление „Полиция“/
в 03 група „Издирване“ на 03 сектор „Издирване“ към отдел „Противодействие на
криминална престъпност“ при СДВР. Съгласно специфичната длъжностна
характеристика подсъдимият С. имал основни длъжностни права и задължения като
част от тях била да участва пряко в предотвратяването и разкриването на
престъпления, като извършва проверка по сигнали, да участва при провеждането на
оперативни комбинации, самостоятелно да взема процесуални решения в рамките на
своите правомощия, като спазва разпоредбите на НПК.
Във връзка с окръжна
телеграма на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР на 20.03.2014г. в
гр.София подсъдимият С. в екип със свидетелите Т.П.и С.М.извършили проверка на
магазини за мобилни телефони. При извършена проверка в магазин на бул.********,
стопанисван от ЕТ „Е.-Г.Г.“ подсъдимият С. и свидетелите Т.П.и С.М.решили да
проверят дали свидетелят Г.Г.притежава документи за по- скъпите телефони. В
хода на проверката подсъдимият С. установил, че за осем броя от мобилните
апарати свидетелят Г.Г.нямал документи за собственост. Подсъдимият С. обяснил
на свидетеляГ., че трябва да му предаде мобилните апарати, като за целта
съставил протокол за доброволно предаване от 20.03.2014г., в който описал мобилните
телефони с техните IMEI- номера. В
протокола свидетелят Г.посочил, че е закупил телефоните от свои познати и
случайни хора и на по- късен етап ще представи документи за всички мобилни
апарати.
След като съставил
протокола за доброволно предаване, подсъдимият С. взел със себе си телефоните и
със свидетелите П. и М. напуснали магазина. На следващия ден свидетелят Г.Г.занесъл
в 04 РУ СДВР копие от документите за придобиването на процесните осем мобилни
Решение
по ВНОХД № 2101/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 4 стр.
апарати,
удостоверяващи собствеността на същите и ги предал на подсъдимия С.. Последният
обяснил на свидетеляГ., че трябва да направи допълнителна проверка дали не се
издирват във връзка с извършено престъпление. Същевременно подсъдимият решил да
присвои част от задържаните от него мобилни апарати.
На 29.03.2014г. в
гр.София, подсъдимият С. отишъл в заложна къща „Е. К.*“ ЕООД, където заложил
мобилен телефон марка „Vertu“ /“Верту“/, модел „Ascent Ti“ /“Акцент Ти“ с IMEI
№ 356282010035693 за сумата от 700,00 лева и му бил издаден заложен билет № 69089/29.03.2014г.
Заложният билет бил подписан от подсъдимия С. и служител на заложната къща.
Подсъдимият С. подписал и декларация, че е собственик на заложения от него
мобилен телефон.
Няколко дни по-
късно, на 02.04.2014г. подсъдимият С. отново отишъл в заложна къща „Е. К.*“
ЕООД, където заложил мобилен телефон марка „Vertu“
/“Верту“/, модел „Ascent Ti“ /“Акцент Ти“ с IMEI № 356282010446528 за сумата от 650,00 лева. за залога
бил издаден заложен билет № 69238/02.04.2014г., в който изрично било записано,
че заемателят дава в залог на заложната къща горепосочената собствена движима
вещ. Заложният билет бил подписан от подсъдимия С. и служител на заложната
къща, като към него фигурирала и декларация от името на подсъдимия.
На 08.04.2014г. след
като бил заложил посочените два мобилни телефона марка „Vertu“ подсъдимият се свързал със свидетеля Г.и го извикал 04
РУ СДВР, където му обяснил, че някои от предадените с протокола за доброволно
предаване мобилни телефони не се издирват и му върнал три от тях- марка „Vertu“, модел „Constellation“, а останалите
мобилни апарати му казал, че ще му ги върне на по- късен етап.
Подсъдимият знаел,
че трябва да встъпи в длъжност като „младши разузнавач“ група „Оперативно-
издирвателна дейност“ на Гранично полицейско управление- София към Регионална
дирекция „Гранична полиция“- Аерогара при ГД „Гранична полиция“ към МВР, която
била различна от досегашната му работа. С. бил уведомен, че на 17.04.2014г.
следвало да подпише акт за встъпване в длъжност.
Подсъдимият С. към
17.04.2014г. не върнал на свидетеля Г.или на съответните служители от 04 РУ-
СДВР „Samsung Note II“ с IMEI 355696058764453 и марка „Samsung Galaxy S4“
35954050819899. Вместо това подсъдимият напуснал 04 РУ СДВР и встъпил в друга длъжност,
като задържал двата телефона за себе си.
В началото на месец
юни 2014г. свидетелят Г.разбрал, че подсъдимият е напуснал 04 РУ- СДВР, поради
което се свързал с него по телефона и го попитал какво става с мобилните му
телефони. Подсъдимият отговорил, че е в отпуск и му предстои преместване в
„Гранична полиция“. Свидетелят Г.продължил да търси подсъдимия по телефона,
който му обещавал, че ще му върне останалите мобилни телефони, определял му
срещи, на които не ходел.
На 17.06.2014г. свидетелят
Г.изготвил заявление до началника на
Решение
по ВНОХД № 2101/2016г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 5 стр.
04 РУ- СДВР и
поискал съдействие да бъдат върнати вещите или да бъде информиран писмено защо
не са му върнати и на какво основание се задържат.
Досежно значимите за
правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието,
авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на
обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно
изяснена от първоинстанционния съд.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- частично обясненията на подсъдимия
А.С., показанията на свидетелите Т.П./приобщени по реда на чл.281, ал.5,
вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, С.М./приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2,
пр.2 от НПК/, Й.А./приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2,от НПК/, Г.Г./приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, М.П.,
С.М., Н.А./приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Ц.И.
/приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, В.Т./приобщени
по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/ и Д.Х./приобщени по реда на
чл.281, ал.10 от НПК/, акт за встъпване в длъжност, вътрешни правила за
условията и реда за съхранение на веществени доказателства, протоколи за
покупко- продажба, разписка, протокол за доброволно предаване, заложни билети, заключения
на съдебно- графическа и съдебно- оценителна експертизи, справка за съдимост,
както и прибощените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в
кориците на делото.
От приложената по
делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на
възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно и обосновано е достигнал
до извода, че подсъдимият А.С. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.206, ал.1, вр.чл.26, ал.1 1 от НК. След като е получил владението върху
инкриминираните телефони, подсъдимият започнал да ги третира като свои
собствени и на 29.03.2014г. и 02.04.2014г. заложил два от тях, а на
17.04.2014г. присвоил останалите два. Изпълнителното деяние на обсебването може
да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В конкретния
казус е налице първата хипотеза. Подсъдимият е следвало да върне мобилните телефони
на свидетеля Г.Г.или да ги предаде на съответните служители в 04 РУ- СДВР,
което подсъдимият С. не направил, а ги задържал за себе си. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че в случая е налице довършено
престъпление, тъй като подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху мобилните
телефони, свое собствено владение и за него е била налице реална възможност да
се разпореди с тях, което е и основание да се приеме, че не е налице опит за
извършване на престъплението.
Обосновано съдът е
приел, че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като
деянията са извършени през непродължителен период
Решение
по ВНОХД № 2101/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 6 стр.
от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Изводите
на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази
насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло
споделя.
Настоящият съдебен
състав намира, че изводите на Софийски районен съд при определяне на наказанието
са правилни. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото
съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че част от инкриминираните вещи
са били върнати лично от него на собственика им ЕТ „Е.-Г.Г.“ и липсата на други
образувани наказателни производства, а като отегчаващи- високата стойност на
инкриминираните мобилни телефони и заеманата длъжност при извършване на
престъплението- служител на 04 РУ- СДВР. Предвид санкцията предвидена в разпоредбата
на чл.206, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав прецени, че
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок една година и осем месеци, с
изпитателен срок от четири години, е правилно и законосъобразно определено.
Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята
строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите
и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този
начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото. Наказването с това наказание е еднакво
необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и
на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира
носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е
строго и неизбежно, но не и несправедливо.
Съдебният състав намери за
неоснователен протеста на СРП, че подсъдимият С. е осъществил състава на
престъпление по чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. За състава на престъпление
по чл.201, ал.1 от НК е необходимо деецът да има качеството длъжностно и вещите
да му бъдат поверени от съответното юридическо лице, ЕТ, държавно учреждение за
пазене или управление. В този смисъл инкриминираните вещи, макар и предадени
във владение на подсъдимия С., не са му били поверени от 04 РУ- СДВР в
качеството му на длъжностно лице.
Настоящият съдебен
състав намери за неоснователно възражението на защитата, че съдът неправилно е
тълкувал понятието „разпореждане“. Инкриминираните вещи се били във владение на
подсъдимия С. и за него е съществувала реална възможност да се разпореди с тях,
което е и направил, залагайки два от телефоните и задържайки за себе третия
телефон.
При цялостната извършена
на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
необоснованост, непълнота на доказателствата или допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
Решение
по ВНОХД № 2101/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 7 стр.
Воден от горното, и
на основание чл.334,
т.6 и чл.338 от НПК Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.03.2017г.,
постановена по н.о.х.д. № 3108/2016г., по поиса на СРС, НО, 96- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.