№ 29
гр. *** , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена С. Томова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104319 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
Т. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. И. А. - АК ***,
съдебен адрес: гр. ***, *** против К. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***.***,
***
Твърди се, че ищцата била в трудово правоотношение с ******,
заемайки длъжността „Отчетник, измервателни уреди” като отчитала
водомерите на абонатите на дружеството в ***. ***. Твърди се, че на
14.06.2020г. между 18:30ч. и 19:00ч., при изпълнение на служебните си
задължения посетила имот, находящ се в ***. При отваряне на входната
врата от страна на ответника ***, срещу ищцата започнало да лае собственото
на ответника ***. Излага се, че тя неколкократно помолила ответника да
върже кучето, но той отговорил, че нямало как да го хване. Твърди се, че
внезапно, както си вървяла, към нея се спуснало кучето и ухапало левия й
крак в областта на глезената става, без да го провокира със свое действие.
Излага се, че пострадалата се стреснала и мястото, където била ухапана много
я заболяло. Установила, че кучето й причинило рана, която кървяла и се
притеснила да не би животното да е бясно. Излага се, че кучето избягало, а от
страна на стопанина не последвала никаква реакция. Твърди се, че веднага
след това ищцата посетила Бърза помощ, където обработили раната и я
1
превързали; насочили я към противобесен кабинет, където й поставили
противобясна ваксина и й назначили схема, по която да се поставят
останалите дози. Сочи се, че на 15.06.2020г. ищцата посетила кабинет по
съдебна медицина, където *** извършил преглед и й издал съдебно
удостоверение за нараняването и травмата, нанесена й от ухапването от
кучето на ответника. Установили се разкъсно-контузна рана, оток и
кръвонасядане в областта на глезена на левия крак и се заключило от
съдебния лекар, че механизма на уврежданията добре можел да бъде обяснен
с действие на зъбите на куче, като описаните травми сами по себе си
представлявали разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Навеждат се доводи за нанесени вследствие на ухапването неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, изразили се в
преживяната уплаха за личността и здравето й, в причинените остри болки по
време на ухапването и след това, при обработка на раната и неколкократното
превързване на същата, причинени силни болки и страдания по време на
поставяне на всяка една от дозите противобясна ваксина, физическите болки
и дискомфорта в крака след ухапването до заздравяване на раната,
причинената психична травма от инцидента, която не била отшумяла и се
отразявала на съня й, както на нея, така и на семейството й. Претърпените
физически болки и страдания причинили и психични травми, изразяващи се в
стрес и неприятни емоционални преживявания, които рефлектирали и върху
начина на живот на ищцата. Тя и към датата на завеждане на исковата молба
не можела да се отърси от инцидента, не спирала да се оглежда за кучета
около нея, страхувала се да се разхожда там, тъй като не знаела дали ще може
да реагира правилно при подобно нападение от страна на куче.
Ищцата счита, че претърпените от нея неимуществени вреди се
оценявали на 2 000лв. и претендира постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1 000лв., претендирана
частично от цялото вземане в размер на 2 000лв., за обезвреда на причинените
й вследствие на ухапването неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва иска. Твърди, че на сочената в исковата молба дата кучето не
било проявило никакво поведение спрямо ищцата, както и по принцип не
било агресивно, поради ръста и теглото си, а и защото било отглеждано в
оградено пространство. Сочи, че спрямо животното полагал грижи друг човек
и го стопанисвал, поради което ответника не следвало да отговаря. Твърди
още, че ищцата многократно идвала в имота на ответника и никога нямало
проблеми с кучето, то било ваксинирано редовно и водено на прегледи при
ветеринарен лекар. Признава, че на процесната дата ищцата била посетила
дома му, но оспорва да е имало инцидент с кучето, като твърди, че тя имала
травми от нахапвания от други кучета.
2
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
Не се спори и се установява от представения препис на трудов договор
№243 от 12.08.2019г., че ищцата *** работи по трудово правоотношение при
******, заемайки длъжност „отчетник измервателни уреди”.
Не се спори, че изпълнението на трудовите й функции включва
отчитане на измервателни уреди в *** доколкото ответника в писмения си
отговор също заявява, че е посещавала дома му многократно, както и не
оспорва посещението й в тази връзка на процесната дата 14.06.2020г. Това е
видно и от приложеното копие на отчетен картон за имота на ответника в ***
***
Приложените по делото медицински документи - медицинско
направление от 14.06.2020г., болничен лист от 15.06.2020г. и медицинско
удостоверение №241/15.06.2020г., изд. от съдебен лекар при ******, не се
обсъждат от съда отделно от заключението по съдебно-медицинската
експертиза, при изготвяне на което са изследвани и анализирани от вещо
лице, разполагащо с необходимите специални знания в областта на
медицината, с каквито съдът не разполага.
Установява се от това експертно заключение, докладвано в съдебно
заседание на 05.01.2021г. от експерта ***, че според приложените
медицински документи, на 14.06.2020г. на ищцата е била причинена малка на
площ разкъсно-контузна раничка, оток и кръвонасядане в областта на глезена
на левия крак. Според вещото лице механизма на уврежданията добре може
да бъде обяснен с действие на зъбите на куче, както се твърди от
пострадалата. Установява се, че в резултат на травмата пострадалата е
търпяла физически болки и страдания за срок от една и половина – две
седмици, като в първите няколко денонощия усещанията за болка са били по-
силни, постепенно тяхната интензивност е започнала да намалява, а за в
бъдеще не се очаква никакво влошаване на здравето, поява на болки или
други късни последици от инцидента. При това, според експертното
заключение, походката и „фината моторика” на долния крайник не са били
нарушени и не се очаква някакво отрицателно влияние за в бъдеще. Медико-
биологичната квалификация на тези увреждания е разстройство на здравето
временно и неопасно за живота. Установява се също така от заключението, че
за профилактика на болестта бяс на ищцата са били предписани 5 инжекции с
противобясна ваксина, които се поставят по схема – за периода от 15 юни до
13 юли 2020г., като самите инжекции са доста болезнени и причиняват
допълнителни болки и страдания, продължаващи няколко часа след всяка
апликация. Пострадалата не се е нуждаела от някакво друго специално
лечение, освен дезинфекция и марлена превръзка на мястото на раната през
първите няколко дни.
3
В о.с.з. на 05.01.2021г. е изслушано и заключение по допусната
съдебно-психологична експертиза, изготвена от експерта ***. Посочено е от
вещото лице, че процесното събитие има характеристики на внезапно,
непредвидимо и съпроводено със силна физическа болка. Първоначалната
реакция е емоционален шок, кратка, но интензивна, последвана от по-слабата
емоция, но не пренебрежима като преживяване – страх и желание да избяга от
заплахата. Установява се от експертното заключение, че през целия период на
интензивно възстановяване от инцидента и към момента на експертното
изследване пострадалата изпитва непреодолим страх от възможна среща с
кучета. Касае се за състояние на постоянна тревожност, което изчерпва
психичния ресурс и нанася трайни щети на психо-емоционалното здраве
ищцата, като според споделяното от нея често се случвало да променя
маршрута си, ако види куче пред нея или да стои в ступор, докато то отмине.
Според заключението на вещото лице споменът от преживяната травма е все
още ярък и с продължаващо травматично влияние върху ищцата, като той се
актуализира не само през деня при среща с кучета, но имало проява и на
внезапни нощни пробуждания, в резултат на сънуване на сюжети, свързани с
инцидента, което правело сънят й накъсан и непълноценен, отразявайки се
негативно на ежедневните ангажименти. Установява се също така от
експертното заключение, че към момента на експертното изследване ищцата
се опитва със собствен психичен ресурс и подкрепа на от семейството да се
справи с неотшумелите и непреработени емоционални последици от
преживяното. Споделила е при експертното изследване, че в продължение на
два месеца след инцидента е приемала успокоително лекарство, назначено от
специалист, но не можела да си позволи специализирана психотерапевтична
помощ, от която се нуждаела, поради липса на време и финансови средства.
Вещото лице е дало също така заключение, че психо-емоционалните
последици от инцидента могат да добият хроничен характер, ако не се
използва професионална психотерапевтична помощ тогава, когато ищцата е
изчерпала собствения ресурс за справяне, което трайно влошава качеството
на живот. Експертът е отбелязал в заключението и споделено от пострадалата
за поява на интензивен косопад след инцидента, но не е от компетентността
на това вещо лице даването на заключение за причините за подобно
състояние и възможната пряка причинна връзка със случилото се на
процесната дата.
Обсъдените по-горе експертни заключения се възприемат изцяло от
съда, като обективни, компетентни и неоспорени от страните.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства по искане
на ищцата.
Свидетелят *** – съпруг на ищцата, излага в показанията си, че
съпругата му работела като *** – *** и на 14.06.2020г. претърпяла инцидент
при изпълнение на служебните си задължения в ***. Твърди, че на посочената
4
дата ищцата се прибрала към 18.30.ч. в дома си и споделила, че при
посещение в дома на абонат, който се казвал ***, била захапана в областта на
глезена от куче от дребна порода. Разказала на св.***, че кучето било
агресивно и била помолила собствениците да го затворят, за да отиде до
шахтата и да отчете показанията на водомера. Разказала също, че на тръгване
и преди да стигне до уличната порта, кучето се спуснало и я захапало.
Свидетелят твърди още, че съпругата му изпитвала силна болка, той я
придружил до Спешно отделение, където й поставили ваксина против
тетанус, а на следващия ден посетила съответното отделение в Окръжна
болница, където трябвало да й бъде поставена ваксина против бяс. Даден й
бил график, в който трябвало да се поставят необходимите пет противобесни
ваксини. Свидетелят *** сочи също, че поведението на съпругата му се
променило след случилото се – страхувала се от бездомни кучета, бълнувала
нощем и се събуждала. Излага, че ищцата му споделила за появил се косопад.
Свидетелите *** и *** излагат в показанията си, че са в приятелски
отношения с ищцата и си гостували. Сочат, че им споделила за причиненото
ухапване от малко куче при изпълнение на служебните й задължения в ***
както и за болка, която изпитвала през период от минимум един месец, в това
число вследствие поставяната противобясна ваксина. И двамата свидетели
твърдят, че след случилото се забелязали, че когато идвала в домовете им се
страхувала от домашните им кучета, какъвто страх преди това нямала. Св.
*** сочи, че забелязал и при посещението им заедно в кафене, че тя се
стреснала от минаващи кучета.
Съдът изцяло кредитира обсъдените показания, като отразяващи
непосредствени възприятия на свидетелите за излаганите обстоятелства,
кореспондиращи помежду си и със събраните други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от
каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чиито надзор те се намират. При така предявената искова претенция, в тежест
на ищцата е да докаже настъпването на вреди в своя патримониум;
увреждащо действие от страна на животно, което е собствено на ответника
или се намира под негов надзор; наличието на причинно-следствена връзка
между увреждащото действие и търпените вреди.
Установи се от събраните в производството писмени доказателства,
обсъденото заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
както и показанията на разпитаните свидетели, че на 14.06.2020г. ищцата е
била ухапана от куче.
5
Съдът приема за установено също така, че кучето, което е ухапало
ищцата е било в дома на ответника ***, когато пострадалата е извършвала
отчет на водомера. В тази насока не е налице спор между страните, с оглед
заявеното от ответника в писмения му отговор. Недоказани останаха
твърденията на последния, че кучето, макар и да се е намирало в имота му –
на процесната дата и при други посещения преди това, е било собственост
или под надзора на трето за спора лице. При това, съдът приема, че то е било
под надзора на лицето, в чийто дом се е намирало – ответника ***.
Установи се също така, че вследствие причиненото ухапване от кучето в
дома на ответника, ищцата е търпяла физическа болка и психически
страдания. От заключението по съдебно-медицинската експертиза стана ясно,
че причинените на ищцата травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, като физическите
болки и страдания са продължили от една и половина до две седмици – по-
силни в първите няколко денонощия и с постепенно намаляваща
интензивност. Установи се от същото заключение, че ищцата е търпяла
физическа болка в продължение на по няколко часа и след поставянето на
всяка една от задължителните пет противобесни ваксини. Стана ясно също
така, че след посочения период не са останали негативни последици за
физическото здраве на ищцата.
Установи се обаче от заключението по съдебно-психологическата
експертиза, а и от показанията на разпитаните свидетели, че психическите
страдания при ищцата са били по-продължителни и не са отшумели в
изминалия шест месечен период след случилото се. Стана ясно от
заключението по съдебно-психологическата експертиза, че ищцата е
претърпяла първоначално емоционален шок, като реакция на случилото се,
последвана от страх и желание да избяга от заплахата. Поради графика на
поставяне на противобесните ваксини се е наложило да полага допълнителни
усилия и ограничения, съобразявайки начина си на живот с тази терапевтична
процедура. Установи се, че е продължила е да изпитва непреодолим страх от
възможна среща с кучета, което състояние изчерпва психичния ресурс и
нанася трайни щети на психо-емоционалното здраве. Стана ясно, че
преживения стрес се е отразил и на качеството на съня й, влошавайки го.
Установи се още от експертното заключение, че при изчерпване на
собствения ресурс за преодоляване на психо-емоционалните последици от
инцидента, ищцата следва да използва професионална психотерапевтична
помощ, за да не добият тези последици хроничен характер. Не се установи
наличие на пряка причинна връзка между увреждането и появилия се при
пострадалата косопад, поради което съдът не го отчита при преценка обема на
търпените вреди.
При съобразяване на гореизложените обстоятелства за
продължителността и интензитета на търпените от ищцата физически и
6
психически страдания и последиците от тях, съдът намира, че размера на
дължимото за репарирането им обезщетение следва да се определи на 1 000
лв. Съдът счита, че този размер удовлетворява и обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
С оглед горното, съдът намира, че исковата претенция, която е
предявена частично, е изцяло основателна и доказана и като такава следва да
бъде уважена, респективно осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
1 000лв., претендирана частично от цялото вземане в размер на 2 000лв.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да заплати на ищцата и направените по делото разноски,
които възлизат на: 50лв. за държавна такса; 360лв. за адвокатско
възнаграждение и 400лв. за възнаграждение на вещи лица или общо 810лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.50 от ЗЗД, К. Т. К. , ЕГН **********, с
адрес: ***.***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 1 000 (хиляда) лева , претендирана като частичен иск
от цялото вземане в размер на 2 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие причинено на 14.06.2020г. в
*** ухапване от куче, собствено на ответника и намиращо се под надзора му,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Т. К. , ЕГН **********,
с адрес: ***.***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. И. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, *** сумата от 810лв., представляваща деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8