РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 30.01.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми юни през хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17758 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът С.А.С. твърди, че на 14.06.2013 г., около
13.42 ч., в гр. Р., на главен път I-5
(Г. - Д.), при км 134+064, при
управление на лек автомобил „Опел корса“, с рег. № *******, Й.Н.Н., нарушил
правилата за движение (навлязъл в десен за
посоката си на движение завой със скорост 85-90 км/ч. и загубил устойчивост на
движение) и ударил лек автомобил „Рено експрес“ с рег.
№ ********, управляван от ищеца. Сочи, че по образуваното н.о.х.д. № 178/2014
г. по описа на РС, гр. Г. на виновния водач е наложено наказание по реда на чл.
78а НК.
Поддържа, че в резултат на произшествието е
получил множество телесни увреждания: открито многофрагментно разместено
счупване на лявата бедрена кост (супракондилно)
и субкапително счупване на втора, трета и четвърта кости (метатарзални)
на лявото ходило, довели до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник; травми, засягащи лява тазобедрена става и лява лакътна става (фрактура
на костта на лявата предмишница), довели до силно
ограничаване на функциите им; множество травми, представляващи натъртвания и
охлузвания в лявата и предна част на торса. Сочи, че за лечение на
травматичните увреждания е проведено активно болнично лечение през периодите
14.06.2013 г. - 25.06.2013 г., 26.06.2013 г. - 03.07.2013 г. и 10.04.2014 г. -
16.04.2014 г., включително хирургични интервенции чрез поставяне на кондиларна
плака, като са установени усложнения в следоперативния период и трудности при
възстановяването. Поддържа, че и към момента не може да си служи с левия долен
крайник, придвижването му става само с две помощни средства, като от злополуката до момента е
нетрудоспособен и провежда домашно лечение. Твърди, че през целия период на
лечение и придвижване изпитва интензивни болки и в продължение на месеци и
принуден да пие обезболяващи лекарства, като търпи физически страдания,
ежедневни неудобства при обслужване и емоционален дискомфорт, с оглед
невъзможността му да се грижи за себе си.
Поддържа, че към датата на увреждането, за лекия
автомобил, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската
отговорност“ със Застрахователна компания „Л.И.“ АД. Предвид изложеното, моли
съда да осъди застрахователното дружество – ответник, да заплати на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ обезщетение за причинените им неимуществени вреди, резултат
от процесното ПТП, в размер на сумата от 80 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане, както и обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за медикаменти,
лекарски прегледи, болничен престой, в размер на сумата от 3358.81 лв., ведно
със законна лихва от датата на съответния разход до окончателното плащане. Претендира
направените разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и
размер, като оспорва механизма на осъществяване на пътно - транспортното
произшествие, както и наличието на пряка
причинно - следствена връзка с получените телесни увреждания на ищеца. Сочи, че
приложената епикриза от МБАЛ „А.М.“ ООД, ИЗ № 3405/2014 г., за периода
10.04.2014 г. до 16.04.2014 г., не касае травма, свързано с пътнотранспортното
произшествие, а е причинена от падане. Поддържа, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с
принципа за справедливост. По отношение на иска за имуществени вреди, поддържа
че представените разходни документи не са направени с оглед травми, получени
при процесното произшествие. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника
Й.Н.Н. не взима становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
При предявен иск за обезщетение за претърпени
вреди пряко срещу застрахователя, въз основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
С влязла в сила присъда №202 от 14.04.2014 г.
на РС – Г., по н.о.х.д. №178/2014 г., е признат Й.Н.Н. за виновен в това, че на
около 13.42 ч. на 14.06.2013 г., на главен път I-5
/Г.-Д./, при километър 134+064, при управлението на лек автомобил лек автомобил
„Опел корса“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение, установени в чл.
16, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, чл. 10,
ал. 1, т.9 ,б. „г“ от ППЗДвП, като управлявания от него автомобил навлязъл в
десен за посоката си завой със скорост 85-90 км/ч. и загубил устойчивост на
движение, в резултат на което ударил лек автомобил „Рено експрес“, с рег. № ********
и по непредпазливост причинил на неговия водач С.А.С. средна телесна повреда,
изразяваща се в открито многофрагментно разместено счупване на лявата бедрена
кост (супракондилно) и субкапително
счупване на втора, трета и четвърта кости (метатарзални)
на лявото ходило, довели до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник, престъпление по чл. 343, ал.1, б „б“, предл. второ, вр. с чл. 342,
ал.1 НК, като на основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв. и на
основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т.7 НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и
приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК) решението по чл.78а НК е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, в влязлото в сила решение
на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано:
извършването на деянието от Й.Н.Н.; причиняването от него на твърдяната от
ищцата средна телесна повреда - открито многофрагментно разместено счупване на
лявата бедрена кост (супракондилно)
и субкапително счупване на втора, трета и четвърта кости (метатарзални)
на лявото ходило, довели до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник; противоправността на деянието - същото осъществява състав на
престъпление по чл. 343, чл. 343, ал.1, б „б“, предл. второ НК (причиняване на
средна телесна повреда на едно лице), поради което е и противоправно; както и
виновността на водача на лекия автомобил, действал по непредпазливост. Следователно,
налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като
възражението на ответното дружество, че ищецът не получил съставомерните
увреждания, изразяващи се в средна телесна повреда, респективно че не са в
пряка причинно - следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, е
неоснователно.
По делото са представени констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 42, съставен на 14.06.2014 г. от „младши автоконтрольор“ при сектор „Пътна
полиция“, гр. Г., подписан от участниците; протокол за ПТП № 1311079 от
14.06.2013 г. и схема на посетеното ПТП; протокол за оглед от 14.06.2013 г.,
извършен от дознател при РУ „Полиция“ и фотоалбум, гр. Г.; автотехническа
експертиза и съдебно медицинска експертиза по досъдебно производство № 466/2013
г. при РУ „Полиция“, гр. Г.. В автотехническата експертиза от досъдебното
производство е посочено, че произшествието е възникнало следствие на навлизане
на автомобил „Опел корса“ (поради загуба на
устойчивост) в лентата за движение на лек автомобил „Рено експрес“, в
момент и при отстояния до мястото на последвалия удар, които не са позволили на
водачите на автомобилите да ги спрат до мястото на удара. Загубата на
устойчивост на движение на лекия автомобил „Опел корса“ в десния за него завой,
е следствие движението му със скорост около стойността за критичната на този
автомобил, с оглед състоянието на гумите на автомобила (задните
гуми са напълно износени).
От приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че въз основа
на данните от протокола за оглед, мястото на удара по широчината на пътното
платно, е настъпил в дясната (южна)
лента на пътното платно, на около 1.50 м. вляво от десния край на пътното
платно, считано в посоката на движение на лек автомобил „Рено експрес“; по
дължината на пътното платно ударът е настъпил на около 8 м. след мантинелата
към пътното платно от ориентир 2 от протокола за оглед. Пътното
платно е двупосочно с ширина 7.55 м., с по една лента за движение във всяка
посока, разделени помежду си с бяла непрекъсната линия М1. Според заключението,
скоростта на движение на лек автомобил „Рено експрес“ преди удара е около 39.4
км/ч.; на лек автомобил „Опел корса“ около 83.6 км/ч. Опасната зона за спиране
на лек автомобил „Рено експрес“ при посочената скорост е около 27 м. В момента,
в който е било възможно на водачът на лекия автомобил „Рено експрес“ да
възприеме движещия се в противоположна посока лек автомобил „Опел корса“, не е
съществувала техническа възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие чрез аварийно спиране.
Приети са по делото епикриза на С.А.С. от
МБАЛ „Д-р Т.В.“, гр. Г., Ортопедично отделение, за болнично лечение от
14.06. 2013 г. до 25.06.2013 г.; епикриза от „Д-р Т.В.“, гр. Г., Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина за периода 26.06.2013 г. - 03.07. 2013 г.; както и епикриза от МБАЛ „Авис –
Медика“ ООД, гр. Плевен, Отделение по ортопедия и травматология, за периода
10.04.2014 г. – 16.04.2014 г.
От изслушаната в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза
от вещото лице д-р Т. Димитрова, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че вследствие на инцидента С.С. е
получил следните травматични увреждания: травматичен шок; открито
многофрагментно счупване на ляво бедро в долна трета; счупване на втора,
трета и четвърта предходилни кости на лявото ходило; разкъсно-контузна рана на
лявото ходило; охлузни рани на лявата лакътна става. Проведено е болнично
лечение от 14.06.2013 г. до 03.07.2013 г. и домашно лечение след това до около
7-8 месеца. Обичайният период за възстановяване на травмите е както следва: за
многофрагментното счупване в долния край на бедрената кост - 7-8 мес.; за счупване
на втора, трета и четвърта предходилни кости на лявото ходило - 1.5-2 мес.; за
разкъсно-контузна рана на ходило - 15-20 дни; за охлузна рана на лакътна става
- 13-14 дни. Към момента на изготвяне на експертизата състоянието на ищеца е
стабилизирано, възстановена е самостоятелната му походка.
Налице са следните последици от травмите:
левият долен крайник е по - къс с 2 см; стар оперативен белег - 9 см, в долната
трета на лявото бедро; стар белег от рана 3-4 см на лявото ходило; лявата
колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 %; лявата
глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 15 %; Съгласно
заключението, ищецът е получил ново счупване в горния край на лявата бедрена
кост 10 месеца след процесното пътнотранспортно произшествие. Скъсяването на
левия крак се дължи повече на „второто“ счупване (около
60-70 %). Намаленият обем на движенията на
лявата колянна и лявата глезенна става са остатъчно явление от „първото“
счупване на бедрената кост, получена при
процесното пътно транспортно произшествие. На ищеца му предстои нова операция
за изваждане на металните тела от крака. Посочено е, че разходите, направени от
19.06.2013 г. до 20.08.2013 г. за закупуване на лекарствени продукти и
медицински консумативи, като и за медицински манипулации са свързани с
получените при процесното пътнотранспортно произшествие травми.
Според
вещото лице, има причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно
произшествие и получените на 14.06.2013 г. травми от ищеца. В т. 3 от заключението (на въпроси на ответника), сочи че полученото на 10.04.2014 г.
счупване в горния край на бедрената кост, се получава при директен удар в тази
област при падане или усукване на тялото, когато крайникът е фиксиран, и не е в
причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.
В
допълнителното заключение на съдебно-медицинската експертиза вещото лице
поддържа, че ищецът е получил при процесното пътнотранспортно произшествие
травматична увреда на лявата предмишница, изразяваща се в счупване в средно -
долната трета на лявата лакътна кост, видно от ренгенова снимка от 23.02.2016
г. Лечение не е провеждано, защото не е установено и се образувала
псевдоартроза (лъжлива
става).
Свидетелката
А.А.С. (сестра
на ищеца)
заявява, че след процесното пътнотранспотно произшествие, ищецът е опериран,
като е бил един месец в болница, на легло.
След изписването се е грижила в къщи за него, като до април 2014 г. е
ставал за малко, с две патерици. Заявява, че втората травма и операция са след
падане на двора. След септември 2014 г. ищецът е започнал сам да се обслужва,
но не е могъл да работи по професията си (лесовъд) и да излиза. Сочи, че най - тежката
последица е за крака му, и до сега има болка, както и в ръката. След операцията
в Плевен ходи с една патерица.
Свидетелят
Р.Д. А. заявява, че знае за пътния инцидент и че му е извършена операция.
Посещавал е ищеца, който живее със сестра си, която се е грижила за него, тъй
като не е могъл да става, много го е боляло, знае и за втората операция в гр.
Плевен. Сочи, че има промяна в походка му - единият крак е по-къс и се е
затворил в себе си, започнал е да избягва контакти.
С оглед събраните
по делото доказателства, включително и признанието на ищеца в допълнителната
искова молба, че медицинска интервенция в МБАЛ “А.М.“ ООД, гр. Плевен е по
повод падане на ищеца в резултата на силна болка в крака въпреки ползваните
помощни средства, съдът намира че увреждането от 10.04.2014 г. (счупване в горния край на бедрената
кост)
не е в пряка причинно-следствена връзка (в този смисъл е и заключението на СМЕ) с
процесното пътнотранспортно произшествие, но следва да бъде съобразено
обстоятелството че след първата операция за поставяне на метален имплант е било
невъзможно на ищеца да се движи самостоятелно.
По делото не се спори, че към датата на
пътното произшествие е налице валидно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с обект – отговорността на водач
за вреди при управлението на лек автомобил „Опел корса“, с рег. № *******, страна
по който е ответното дружество.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, се установяват всички елементи от фактическия състав
разпоредбата на чл. 226 КЗ (отм.).
Обезщетението за неимуществени вреди в тази хипотеза, се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема (съгласно
ППВС №4/64 г.) предвид вида и обема на причинените травматични
увреждания, за които е установено, че са пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие на 14.06.2013 г.,
а именно: открито многофрагментно счупване на ляво
бедро в долна трета;
счупване на втора, трета и четвърта предходилни кости на лявото ходило; счупване
в средно - долната трета на лявата лакътна кост, както и разкъсно-контузна
рана на лявото ходило; охлузни рани на лявата лакътна става; периода на лечение и възстановяване - 7-8 м.
за най-тежкото увреждане, намаления обем на движение на лявата колянна става и
лявата глезенна става; обстоятелството че ищецът съгласно заключението на
вещото лице е стабилизирано. При отчитане на тези обстоятелства, вземайки
предвид факта, че за продължителен период от време ищецът е бил на легло, не е
могъл да се обслужва самостоятелно (три месеца според
допълнителното заключение на СМЕ) и е търпял
интензивни болки, както и социално-икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането, съдът намира, че сумата от 60000 лв., представлява
справедливо обезщетение за репариране на вредите от ПТП. До пълния предявен
размер от 80000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно претенцията за имуществени вреди,
съдът намира следното:
Приети са
по делото следните документи, за извършени разходи от С.А.С. - фактура №
********* от 19.07.2013 г. и касов бон, от „Г. - Ф.“ ЕООД, за фраксипарин, за
обща сума от 56.64 лв.; фактура № ********** от 20.08.2013 г. и касов бон от „Г.
- Ф.“ ЕООД за медикаменти и консумативи за сума от 21.81 лв.; фактура № №
********** от 04.07.2013 г. и касов бон за фраксипарин за сума от 28.32 лв.;
фактура № ********** от 09.07.2013 г. и касов бон от „Г. - Ф.“ ЕООД за
фраксипарин и др. за сума от 58.36 лв.; фактура № **********/26.06.2013 г. и
касов бон, от МБАЛ „Д-р Т.В.“ АД, гр. Г. за потребителска такса от 58 лв.; фактура
№ **********/19.06.2013 г. и касов бон, от МБАЛ „Д-р Т.В.“ АД, гр. Г. за
медицински консуматив – закл. конд. плака за сума от 1400 лв.
Посочените разходи за лекарствени продукти и
медицински консумативи, съдът приема, че са извършени във връзка с
уврежданията, получени от процесното пътнотранспортно произшествие, като
съобрази заключението на СМЕ, както и предписаното лечение в приложените по
делото епикризи от МБАЛ, гр. Г..
По делото са приети също така (разходите
касаят периода след 20.08. 2013 г.)
следните документи: фактура № ********** от 14.07.2014 г., издадена от „Болничен медицински център“ ЕООД, гр. Г. с
касов бон, за сумата от общо 35 лв. за физиотерапия; фактура № ********** от
06.08.2014 г., издадена от „Болничен
медицински център“ ЕООД, гр. Г. с касов бон, за сумата от общо 35 лв. за
физиотерапия; фактура № ********** от 03.07.2014 г. от „МБАЛ А.М.“ ООД, гр.
Плевен за сума от общо 60 лв. за рентгенови изследвания с касов бон; касов бон
от 09.04.2014 г. за дексофен в размер на 8.58 лв.; касов бон от 08.04.2014 г.
за заплатена такса на регистратура на ДКЦ „А.М.“ ООД; фактура № 30000001409 от
14.04.2014 г. и касов бон от МБАЛ „А.М.“ ООД за комплект ортопедични импланти
за сума от 280 лв.; фактура № ********** от „МБАЛ А.М.“ ООД, и касов бон от 15.04.2014
г. за ортопедични консумативи - плака и винтове за обща сума от 580 лв.; 2 бр.
фактури от 15.04.2014 г. и 21.04.2014 г. за медикаменти и консумативи съответно
в размер на 48.30 лв. и 14.41 лв.
Съобразно представените разходно-оправдателни
документи, както и заключението на вещото лице, съдът намира, че претенцията за
заплащане на имуществени вреди е основателна за сума в размер на 1623.13 лв.,
като до пълния предявен размер от 3558.81 лв. следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Относно разноските
При този изход на спора на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 5531.12
лв., съобразно уважената част. Съдът намира, с оглед релевираното възражение от
ответника, че с оглед фактическата и правна сложност на делото (събрани
са множество доказателства – писмени и гласни, изслушани са експертизи и др.),
че дължимото възнаграждение не е прекомерно.
На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените за разноски за експертиза
в размер на 21 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 797.20 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2964.93 лв.,
представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 265.49 лв. за
експертизи, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на С.А.С., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, адв. Г.И.Н., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортно
произшествие на 14.06.2013 г., около 13.42 ч., в гр. Р., на главен път I-5
(Г. - Д.), при км 134+064, по вина на Й.Н.Н., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при водач на лек автомобил
„Опел корса“, с рег. № *******, към датата на произшествието е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2013 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да
заплати на С.А.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. Г.И.Н., на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
сумата от 1 623.13 лв. (хиляда шестстотин
двадесет и три лева и тринадесет ст.), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лекарствени продукти, консумативи и медицинско изделие, във връзка с лечение на
травматични увреждания, в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3358.81 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на С.А.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, адв. Г.И.Н., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 5531.12
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, адв. Г.И.Н., да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“
АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 21 лв. - разноски за експертиза и сумата от 797.20 лв. - разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2964.93 лв. – държавна такса, както и сумата от 265.49
лв. - разноски за възнаграждение за експертизи, платени от бюджета на съда, съразмерно
на уважената срещу ответника част от исковете.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника Й.Н.Н., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: