№ 161
гр. Костинброд, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100986 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано във връзка с подадена искова
молба от Е. М. Г. и Е. М. Г., чрез тяхната майка и законен представител- В. П.
Г. и М. М. Г., действащ лично и чрез своя законен представил и родител- В. П.
Г., срещу ЗК „Армеец“ АД, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Ищците извеждат субективните си права от твърдения, че между
ответника и K. С. К., е съществувало застрахователно правоотношение, което
е възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по силата на което ответникът бил
застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Фолксфаген“,
модел „Голф“ с рег. №****.
Сочи, че на 25.02.23 г., е настъпило застрахователно събитие-
пътнотранспортно произшествие (ПТП), между л.а. марка „Фолксфаген“,
модел „Голф“ с рег. №****, който е бил управляван от K. С. К. и лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №*****, управляван от В. Г.. В
последния автомобил е посочено, че са пътували на предна дясна седалка-
съпруга на водачката, непосредствено зад него в детско столче, е пътувала
тяхната дъщеря Е. Г., по средата на задната седалка е пътувал М. Г., а
1
непосредствено зад водача на автомобила, е била Е. Г..
В исковата молба се релевират твърдения, че произшествието е
настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. марка
„Фолксфаген“, който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно в
района на км 80+193 след като следвал ляв завой, изгубил контрол над МПС и
навлязъл в десния банкет, спрямо посоката на движение, след което се върнал
на пътното платно и навлязъл в лентата за насрещно движение, където
настъпил удар с насрещно движещият се лек автомобил „Ауди“, управляван
от В. Г.. Сочи се, че след инцидента от органите на МВР било установено, че
K. К., е бил управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,7
промила.
Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на Е. Г., е била
причинена- контузия в областта на главата с наличие на ескорации по лицето и
подкожен травматичен оток, на Е. Г. била причинена контузия на дясната
подбедрица с ексорации по същата, а на М. Г., била причина контузия в
областта на главата- охлузване на главата челно в дясно с охлузване и
травматичен оток.
Навеждат се твърдения, че непосредствено след инцидента на Е. и М.
Г.и е била оказана хирургическа обработка от ЦСМП- гр. Монтана, а на Е. Г.
спешна медицинска помощ.
Твърди се, че в резултат на ПТП, ищците са били в лошо физическо
състояние, в резултат на което се е наложило приемането на силни
болкоуспокояващи, а за претърпените увреждания се е наложило
продължително лечение. Навеждат се твърдения, че ищците са претърпели
продължителни физически страдания, които са довели слабост, сънуване на
кошмари, безпокойство и притеснение, каквито не са имали преди инцидента.
Сочи се, че K. С. К., е бил осъден по силата на одобрено споразумение
от 17.10.23 г., по н.о.х.д.№142/23 г. по описа на РС- Берковица, като с молба
от 29.06.23 г., отправена от ищците до ответника, е поискано изплащане на
обезщетение, на което не са били получили отговор. При изложените
фактически твърдения, ищците молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника:
1. да плати сумата 2000 лЕ. на Е. М. Г., действаща чрез своята майка и
законен представител В. П. Г., представляващ частичен иск от сумата от 3000
2
лЕ., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
под формата на болки страдания и стрес, настъпили вследствие на ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на претенцията към
ответното дужество-10.04.23г.;
2. да се осъди ответника да плати на Е. М. Г., действаща чрез своята
майка и законен представител В. П. Г., сумата от 2000 лЕ., като предявен
частичен иск от сумата от 3000 лЕ., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, под формата на болки страдания и
стрес, настъпили вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията пред ответника- 10.04.23г.;
3. да се осъди ответника да заплати на М. М. Г., действащ лично и чрез
своята майка и законен представител В. П. Г., сумата от 3000 лЕ.,
представляваща частичен иск от сумата от 4000 лЕ., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от негова страна, под
формата на болки страдания и стрес, настъпили вследствие на ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на претенцията към
ответното дружество- 29.06.23г.
Претендират се и съдебни разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с която релевира доводи, за неоснователност на предявените
искове. Прави възражение за наличие на съпричиняване по отношение на
резултата, както и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предявени са претенции за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди на увредените лица срещу застрахователя на
гражданската отговорност на водача на МПС, от чиито действия е настъпило
ПТП, при което на ищците са причинени телесни увреждания.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, е необходимо ищците да докажат, че е настъпило твърдяното събитие
3
поради виновно противоправно деяние на водач на МПС, чийто застраховател
по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, в
причинна връзка с което са претърпели неимуществени вреди – болки и
страдания.
Страните не спорят, а и съдът е обявил за безспорно и ненудаещо се
от доказване фактите, че ответникът е застраховал гражданската отговорност
на водача на л.а. марка „Фолксфаген“, модел „Голф“ с рег. №****, както и
това, че на 25.02.23 г., е настъпило ПТП между л.а. марка „Фолксфаген“,
управляван от K. К., модел „Голф“ с рег. №**** и лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. №*****, управляван от В. Г., в който са пътували и
Е. Г., Мариан Г. и Е. М. Г..
Съдът намира, че по делото се доказа безспорно, че причината за
настъпването на ПТП, е поведението/субективното действие/ на пътното
платно на K. С. К., явяващ се водач на л.а. марка „Фолксфаген“, модел „Голф“
с рег. №****, който е загубил контрола върху управляваното от него МПС,
навлязъл е в насрещната лента, в резултат на което е реализирал удар с лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №*****.
Лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Голф“ с рег. №****, е бил
застрахован при ответника, като водачът му K. К., е бил осъден по силата на
одобрено споразумение от 17.10.23 г., по н.о.х.д.№142/23г. по описа на РС-
Берковица, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Съдът намира, че е неоснователното релевираното възражение от
страна на ответника по делото, че може да се вмени у водача на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №*****, вина и наличие на съпричиняване у
крайния резултат.
От приобщената по делото писмени и веществени
доказателства/протоколи и снимков материал, които са били събрани в хода на
ДП/, така и от приетата АТЕ по делото, която съдът кредитира в цялост като
пълна, обективна и в достатъчна степен ясна, съдът намира, че водачът на лек
автомобил марка „Ауди“ не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, дори и чрез аварийно спиране.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че в резултат на
ПТП на ищците са били причинени следните телесни увреждания: на Е. Г.-
контузия в областта на челото вляво с охлузвания и лек подкожен травматичен
4
оток, което и е причинило болки и страдания, като е отзвучало за около 10
дни; на Е. Г. – охлузвания в областта на дясната подбедрица, причинила на и
болка и страдания, като е отзвучало също за около 10 дни, а на М. Г.- контузия
в областта на челото вдясно с охлузвания и лек подкожен травматичен оток,
което му е причинило болки и страдания, с прогнозен срок за възстановяване
около 10 дни.
Горните изводи на съда се подкрепят от приобщената по делото СМЕ,
която съдът кредитира в нейната цялост, така и от приобщените по делото
писмени доказателства, съдържаща се в медицинската документация.
Съдът намира, че по делото не се установи да са били налице някакви
усложнение с възстановяването на ищците след инцидента, като и това, че
същите към този момент са с пълно физическо възстановяване. Не се
установиха и някакви допълнителни усложнения, които да са свързани с
тяхното психическо състояние след инцидента. За такива не се съдържат и
данни в свидетелските показания на бащата на ищците- М. Г., приобщени в
хода на съдебното дирене.
С оглед приобщените по делото доказателства, сред които е и
посочената по- горе СМЕ, съдът намира, че се явява частично основателно
релевираното възражение от страна на ответника за наличие на бездействие у
водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. №*****, който не е
бил поставил обезопасителни колани на двете деца- М. Г. и Е. Г., в резултат на
което са получили травматични увреждания в областта на своите глави,
вследствие на удар в твърди предмети. При наличието на поставени
обезопасителни колани, същите най- вероятно биха получили сходни
травматични увреждания, като тези на тяхната сестра- Е. Г., в областта на
подбедрицата им или други по- леки.
Ищците претендират претърпени неимуществени вреди, като съгласно
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., на Пленум на ВС размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
5
загрозявания и др.
Ищците неиминуемо са претърпели стрес и уплаха при самия
инцидент, а причинените телесни увреждания и физически болки са
отшумели за около период от десет дни. При отчитане на изпитаното
емоционално притеснение и уплаха и с оглед характера на претърпяните
телесни увреждания, съдът намира, че справедливо и адекватно на
конкретните обстоятелства се явява обезщетение в размер на 4000 лЕ. за Е. Г.
и по 2000 лЕ. за М. и Елеонора Г., като за последните двама се отчита факта,
че същите са били без поставени обезопасителни колани по време на
инцидента.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелството, че не имало продължителен период на възстановяването за
ищците, като същите не са изпитали болки или ограничения в ежедневието си,
извън традиционните свързани с такъв тип увреждания. Съдът намира, че така
определения размер на обезщетението е справедлив и съответен на
конкретните обстоятелства по делото – механизма на реализиране на самото
ПТП, начина на настъпване на уврежданията, техния интензитет,
продължителността на възстановителния период и конкретните лични и
битови фактори при неговото протичане.
Претендираният от ищеца по-висок размер на обезщетението спрямо
М. Г., съдът счита, че не отговаря на тези обстоятелства, тъй като в случая не
се установяват конкретни фактори, които да обуславят подобен размер,
поради което претенцията следва да се отхвърли за сумата над 2000 лЕ. до
сумата от 3000 лЕ. като неоснователна и недоказана. Останалите претенции
следва да се уважат до претендирания размер като основателни и доказани.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищеца има право на разноски по делото,
съответни на уважената част от претенциите, като доколкото същият е
освободен от ДТ и разноски по делото, то в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от общо 755 лЕ./за заплатена сума от 300 лЕ. за АТЕ, 300 лЕ.
за СМЕ и сума от 280 лЕ. за ДТ по трите претенции/, която да се заплати по
сметка на РС- Костинброд.
Ищецът има право за разноски, като доколкото се претендира
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, то съобразно чл.7, ал.2, т.2,
6
вр. чл.2, ал.2 от Наредба №1 от 2004г., следва да се присъди в полза на адв. О.
сумата от 1800 лЕ. с ДДС за трите уважени претенции. Възнаграждението е
определено съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида на
спора, интереса, характера и количеството на конкретно извършената работа
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът М. Г. следва да заплати на
ответника разноски в размер на 115 лЕ. от общо 805 лЕ. (300 лЕ. –
възнаграждение на вещо лице по АТЕ, 300 лЕ. – възнаграждение на вещо
лице по СМЕ, 5 лЕ. – за съдебно удостоверение и 200 за
юриск.възнаграждение).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Армеец“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2000
лЕ. на Е. М. Г., ЕГН**********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. П. Г., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, под формата на болки страдания и стрес, настъпили
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на претенцията към ответното дужество-10.04.23г., представляващ
частичен иск от сумата от 3000 лЕ..
ОСЪЖДА ЗК „Армеец“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2000
лЕ. на Е. М. Г., ЕГН**********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. П. Г., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, под формата на болки страдания и стрес, настъпили
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на претенцията към ответното дужество-10.04.23г., представляващ
частичен иск от сумата от 3000 лЕ.,
ОСЪЖДА ЗК „Армеец“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2000
лЕ. на М. М. Г., ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на своята
7
майка В. П. Г., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, под формата на болки страдания и стрес, настъпили
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на претенцията към ответното дужество-10.04.23г., като отхвърля
претенцията за сумата над 2000 лЕ. до пълния претендиран размер от 3000
лЕ., предявената като частичен иск от 4000 лЕ. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Армеец“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати по сметка на РС- Костинброд сумата от 755 лЕ.
за заплатени възнаграждения за вещи лица и държавна такса.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати на адв. В. В. О.- САК, на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, сумата от 1800 лЕ. с ДДС за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН**********, действащ лично и със
съгласието на своята майка В. П. Г., да заплати на ЗК „Армеец“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 115 лЕ.,
представляваща сторени разноски по делото, съобразно отхвърлената част на
предявената от негова страна претенция.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8