№ 27
гр. Плевен , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600002 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
№
02.04.2021 г. гр.Плевен
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Плевенският окръжен съд, трети въззивен наказателен състав, в открито
заседание , на 03.02.2021 г., в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Доротея Симеонова
Секретар: Дафинка Борисова
Прокурор : В.Д.
1
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД №
2/2021 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Б.П., от
ПлАК, като служебен защитник на подсъдимия Р.С., против присъда
№260035 от 03.12.2020г. на Плевенски районен съд.
В жалбата са изложени доводи за явна несправедливост и
незаконосъобразност на наложеното наказание от подсъдимия Р.З., тъй като
въпреки становището на представителя на обвинението и това на защитата на
подсъдимия, първоинстанционният съд е наложил наказание на Р.З., при
условията на чл. 54 от НК, макар че извършеното от него деяние покрива
материално-правния критерий за приложението на чл. 78а от НК, поради
това, че подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност, за извършеното от него престъпление е предвидено наказание по
ниско от три години лишаване от свобода и престъплението, за което му е
повдигнато обвинение е такова на формално извършване, т.е. за
осъществяването му не се изисква причиняването на съставомерен резултат,
поради което не са и налице имуществени вреди.
Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като на основание чл. 78а от НК
подсъдимият З. бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание – глоба, в минимално предвидения размер от
1000 лева.
Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия заяви, че
поддържа жалбата , по изложените в нея съображения и моли,
първоинстанционната присъда да бъде изменена, в посочения по-горе смисъл,
а подсъдимият З. заяви, че поддържа казаното от неговия защитник.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело,
представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази становище, че
жалбата е неоснователна, тъй като не са налице условията на чл. 78а от НК,
поради това, че няма възстановяване на щетата от 70 лева, установено от
писмените доказателства по делото.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата и
становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение
на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от
страна, имаща право да стори това, а при разглеждането и по същество
въззивната инстанция прие за установено следното:
2
С обжалваната присъда подсъдимият Р. С. З. е признат за
виновен в това, че на 19.01.2020г. в отдел „305, подотдел „к“, находящ се в
землището на гр.Плевен, местност „***“, без редовно писмено позволително
извършил сеч на 1/един/пространствен куб.м. липови дърва на стойност 70лв.
от частен горски фонд, собственост на С.Ц.Г., П.Ц.А., К.Х.Г. и Ж.Х.Г.-
четиримата от гр.Плевен като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл.235, ал.6, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е бил осъден на наказание
пробация, със следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1година, с периодичност 2 пъти седмично.
- по чл.42а, ал.2 т. 2 от НК «задължителни периодични срещи с
пробационен служител» – за срок от 1 година.
- по чл. 42а, ал. 2, т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно, за срок от 1 година.
Със същата присъда подсъдимия Р.З. е бил осъден да заплати в полза
на държавата сумата от 70,00 лева, представляваща равностойността на
предмета на престъплението, а именно 1 пространствен куб.м. липови дърва.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият З. е бил осъден да
заплати направените деловодни разноски в полза на ОДМВР-Плевен в размер
на 54,90 лева.
На основание чл. 53, ал.1, буква „а” от НК вещественото
доказателство - 1бр. ръчен трион, задържан по АУАН №151/23.01.2020г.
по регистъра на РДГ-Ловеч съдът е отнел в полза на държавата.
Страните по делото нямат спор по квалификацията, обективната и
субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние, приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и
относно доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на
проведеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения както представителят на Районна
прокуратура – гр. Плевен, така и защитата на подсъдимия са изразили
становище, че в случая са налице условията за приложението на чл. 78а от
НК, тъй като към момента на извършване на деянието той е неосъждан,
/реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от НК, с налагане на административно наказание, а посочената като
щета стойност на имуществото, обект на извършеното престъпление по
чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК – сумата от 70 лева, е несъставомерна и
предвиденото за това престъпление наказание е по-малко от три години
лишаване от свобода.
3
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд е
изложил съображения, според които в конкретния случаи е неприложима
разпоредбата на чл. 78а от НК, спрямо осъщественото от подсъдимия
престъпно деяние, тъй като причинените вреди, съставляващи стойността на
1 пространствен куб.м. липови дърва, на стойност 70 лв., собственост на
четиримата пострадали, не са били възстановени, позовавайки се на редица
решения на ВКС на РБ в посочения смисъл.
Според настоящия съдебен състав доводите на първоинстанционния
съд, за неприложимостта на разпоредбата на чл. 78а от НК, са правилни, но
са приложими в случаите, когато причинените от деянието имуществени
вреди са елемент от състава на извършеното престъпление, за които случаи се
отнася и цитираната съдебна практика, в мотивите към първоинстанционния
съдебен акт. В процесния случай причинената щета, съставляваща стойността
на 1 пространствен куб.м. липови дърва, на стойност 70 лв., собственост на
четиримата пострадали не е елемент от престъпния състав на чл.235, ал.6,
вр. ал.1 от НК, тъй като това престъпление е от така наречените
престъпления на формално извършване и наличието на щета не е необходимо
да е налице за неговото осъществяване.
Опора за това си становище въззивната инстанция черпи от
Тълкувателно решение №2 на ВКС на РБ - ОСНК , от 22.12.2016г., което е
издадено по повод приложението на чл. 343 от НК, но на стр. 7 от същото
изрично е посочено, че независимо от това, че разглежданата материя е
свързана с причинените вреди от престъпления по чл. 343 от НК,
поставените въпросите касаят всички видове престъпления, за които са
приложими диференцираните процедури по гл. 28 и 29 от НПК, т.е. това
решение е относимо и към случая, предмет на настоящото дело, с оглед
възможността за разглеждането му по реда на Глава двадесет и осма от НПК
– Освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание. На стр. 9 от посоченото тълкувателно решение е посочено, че „…
предпоставка за прилагането на диференцираната процедура по Глава 28 от
НПК, е да бъдат възстановени причинените от престъплението имуществени
вреди, които са елемент от фактическия състав на престъплението“.
Следователно не всички имуществени вреди, които са настъпили като пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпно деяние трябва да бъдат
възстановени, като необходимо условие, за прилагането на диференцираната
процедура по Глава 28 от НПК, а само тези, които са елемент от фактическия
състав на престъплението.
При тези съображения настоящата инстанция счете, че в конкретния
случай са налице всички предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 78а
от НК, по отношение на извършеното от подсъдимия Р.З. престъпление, тъй
като към момента на извършване на деянието той е неосъждан,
/реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от НК, с налагане на административно наказание, а посочената като
щета стойност на имуществото, обект на извършеното престъпление по
4
чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК – сумата от 70 лева, е несъставомерна и
предвиденото за това престъпление наказание е по-малко от три години
лишаване от свобода. Това налага първоинстанционната присъда да бъде
изменена, в частта и касаеща осъждането на подсъдимия Р.З. на пробация,
като същият следва бъде признат за виновен в това, че на 19.01.2020г. в
отдел „305, подотдел „к“, находящ се в землището на гр.Плевен, местност
„***“, без редовно писмено позволително, извършил сеч на
1/един/пространствен куб.м. липови дърва на стойност 70лв., от частен
горски фонд, собственост на С.Ц.Г., П.Ц.А., К.Х.Г. и Ж.Х.Г.-четиримата от
гр.Плевен като случаят е маловажен – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1,
от НК, като на основание чл. 78а от НК Р.З. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание –
да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1 000 лева.
При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивният съд не констатира допуснати от Плевенския районен съд
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на страните по делото .
По изложените съображения и на основание чл.334,т.3, вр.чл. 337, т.4,
от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №260035 от 03.12.2020г. на Плевенски
районен съд, по НОХД № 2345/2020г., по описа на Районен съд-гр.Плевен,
като ПРИЗНАВА подсъдимия Р. С. З. – роден на ***г. в гр.Плевен,
български гражданин, ромски произход, без образование, не работи, неженен,
адрес за призоваване в страната: с.***, обл.Плевен, ул.“***“№7,
неосъждан/реабилитиран/, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
19.01.2020г. в отдел „305, подотдел „к“, находящ се в землището на
гр.Плевен, местност „***“, без редовно писмено позволително извършил сеч
на 1/един/пространствен куб.м. липови дърва на стойност 70лв. от частен
горски фонд, собственост на С.Ц.Г., П.Ц.А., К.Х.Г. и Ж.Х.Г.-четиримата от
гр.Плевен като случаят е маловажен – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1
от НК, като на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание – да заплати в полза на
държавата глоба, в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционната присъда в останалата и част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6