ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 71829.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500548 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. Н. Ш., против Разпореждане № 12151 от 04.06.2020 г. по ч.гр.дело №
2416 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено
заявление № 11056/03.06.2020 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. И. В. от *** за сумата от 112,47 лева,
представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, начислена с фактура
№ *** г., и сумата от 190,68 лева, представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от *** г. за
ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Поддържа, че уговорената с процесия договор неустойчна клауза не е нищожна и не
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 вр. с чл.143 ЗЗП, както неправилно
и необосновано според него е приел районният съд. Сочи, че претендира неустойката в
намален размер от три абонаментни такси съгласно постигнатата между частния
жалбоподател и Комисията за защита на потребителите спогодба, поради което счита, че
неустойката на противоречи на добрите нрави и не би довела до неоснователно обогатяване
на мобилния оператор. По отношение на претенцията за разликата между цената на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договор за лизинг от *** г. за ползване на устройството, жалбоподателят
твърди, че в договора за мобилни услуги липсва неяснота относно формирането на нейния
размер, като посочва, че същият представлява разликата между общата лизингова цена и
последната актуална ценова листа към момента на прекратяване на договора. Счита, че това
вземане няма неустоечен характер, като твърди, че заповедният съд не е компетентен да
преценява дали уговорката за заплащането му е нищожна, без да е запознат какъв е размерът
на направената отстъпка, което би подлежало на изследване в исковото производство. На
следващо място посочва, че лизингополучателят се обогатява неоснователно, тъй като е
получил устройството на по-ниска цена, а не го е върнал на мобилния оператор, след като е
спрял да заплаща дължимите лизингови вноски. Поради изложените съображения
жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде
издадена заповед за изпълнение против Е. И. В. за сумите, посочени по-горе. Претендира и
1
направените от заявителя разноски.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 2416 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с 11056/03.06.2020 г., подадено от „Теленор България“ ЕАД
против Е. И. В. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 249,80 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 25.04.2018 г. до 24.07.2018 г. по
допълнително споразумение от *** г. към договор за предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер ***;
2. сумата от 203,11 лева, представляваща лизингови вноски за отчетен период
от 25.04.2018 г. до 24.10.2018 г. по договор за лизинг от *** г. за ползване
на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold;
3. сумата от 112,47 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси, начислена с фактура № *** г.;
4. . сумата от 190,68 лева, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договор за лизинг от *** г. за ползване на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A3 2017 Gold;
5. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С Разпореждане № 12151 от 04.06.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 249,80 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.04.2018 г. до 24.07.2018 г. по допълнително споразумение от *** г. към договор за
предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер ***, сумата от 203,11 лева,
представляваща лизингови вноски за отчетен период от 25.04.2018 г. до 24.10.2018 г. по
договор за лизинг от *** г. за ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017
Gold, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
върху тези главници, както и за сумите от 14,98 лева- държавна такса за заповедното
производство, и 215,06 лева- адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
заявлението, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 112,47 лева,
представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, начислена с фактура
№ *** г. и за сумата от 190,68 лева, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг
от *** г. за ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold. За да
отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел неустоечните клаузи за неравноправни и
недействителни по аргумент на чл. 143, т. 5 ЗПП. Приел е, че уговорките излизат извън
присъщите функции на неустойката, тъй като води до неоснователно обогатяване на
търговеца и нарушава принципа на справедливост като противоречи на добросъвестността.
Намерил е сключената между „Теленор България“ ЕАД и Комисията за защита на
потребителите спогодба за ирелевантна по отношение на действителността на клаузата за
неустойка, доколкото нищожността се преценява към момента на сключване на договора с
потребителя и императивният режим на закрила на потребителите изключва изменението на
клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на престациите. Уговорката за
заплащане на разликата в стандартната цена без абонамент на предоставеното по процесния
договор за лизинг устройство и преференциалната цена заповедният съд е приел, че също е
неравноправна поради това, че в договора за мобилни услуги липсва посочване на
стандартната цена, което позволява на мобилния оператор да определи едностранно размера
2
ѝ към момента на прекратяване на договора с потребителя.
В т. 9 на заявлението претенцията е посочена в общ размер 756,06 лева за
неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг
към него.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че длъжникът не изпълнявал
задълженията си да заплаща месечните абонаменти и използвани услуги по горепосоченото
допълнително споразумение и вследствие на неизпълнението мобилният оператор издал
фактура № *** г., с която му начислил неустойка, равняваща се на три месечни абонаментни
такси, както и сумата от 190,68 лева, представляваща разликата между преференциалната
обща лизингова цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold, предоставено
на длъжника по сключен между страните във връзка с допълнителното споразумение
договор за лизинг от *** г., и стандартната цена на устройството без абонамент. Сочи се
още, че длъжникът не е заплащал и дължимите лизингови вноски за периода от 25.04.2018 г.
до 24.10.2018 г. по договора за лизинг. Сумите се претендират ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане.
Към заявлението е представен Договор за мобилни услуги от *** г. за номер *** с
месечна абонаментна такса от 24.99 лева с ДДС, с приложена към него декларация-съгласие
и ценова листа. Към договора е сключено Допълнително споразумение от *** г., с което е
уговорено ползване на мобилни услуги с абонаментна такса по договора за мобилни услуги
и е предоставено на потребителя Е. И. В. мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017
Gold. В допълнителното споразумение е уговорено, че срокът на договора за мобилни
услуги е продължен до *** г., както и че в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставени от оператора по вина и по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
вноски за всяка една СИМ карта до края на този срок. Уговорено е също така ,че във всички
случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната
актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на
прекратяването на настоящия договор по отношение на коя да е СИМ карта, посочени в
него, и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг.
Към допълнителното споразумение е представена декларация –съгласие за получени
от потребителя Общи условия и приложение –ценова листа за абонаментни планове от ***
г., подписано от потребителя. Към допълнителното споразумение е представен и договор за
лизинг от същата дата, за горепосоченото мобилно устройство.
Съдът намира, че клаузата в горецитираното допълнително споразумение,
предвиждаща, че при прекратяване на договора за мобилни услуги потребителят дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти до края на срока на договора,
е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 ,т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да
заплати необосновано висока неустойка и цели обогатяване на търговеца-мобилен оператор.
Преценката за неравноправност на определена клауза в потребителския договор, какъвто са
явява сключеният между страните договор за мобилни услуги, се извършва към момента на
сключването му и не е обусловена от поведението на търговеца, който в случая е преценил
да не претендира неустойката в пълния уговорен размер, а в редуциран такъв от три
месечни абонаментни такси. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1,
т. 5 ЗЗП на клауза от потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, няма за
последица намаляване на неустойката до размер, който не е обосновано висок, а води до
3
нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съобразявайки горното, правилно
заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата от 112,47 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя поради
неизпълнение на Допълнително споразумение от *** г., сключено към Договор за мобилни
услуги от *** г., в размер на три месечни абонаментни такси, начислена с фактура № *** г.
Този извод важи и за неустоечната клауза в частта , предвиждаща при
прекратяване на договора за мобилни услуги от *** г. и допълнително споразумение към
него от *** г. потребителят да дължи разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ
карта, посочени в него, и заплатената от потребителя при предоставянето му от оператора
цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. Съдът намира, че
при подписване на допълнителното споразумение към договора за предоставяне на мобилни
услуги и договора за лизинг потребителят няма яснота относно цената на предоставеното му
мобилно устройство без абонамент, респ. цената на отстъпката и тази разлика не може да
бъде определена изначално. Това създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, не отговаря на изискването за добросъвестност и излиза
извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че неустойката от 112,47
лева, представляваща три месечни абонаментни такси, начислена с фактура № *** г., и
неустойката от 190,68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от *** г. за
ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold, които се претендират със
заявлението, противоречат на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за тези суми. Предвид това разпореждането на заповедния съд в тези обжалвани
части следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12151 от 04.06.2020 г. по ч.гр.дело № 2416 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
11056/03.06.2020 г., подадено от „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. И. В. от *** за сумата от 112,47 лева, представляваща
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, начислена с фактура № *** г., и
сумата от 190,68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от *** г. за
ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A3 2017 Gold.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4