Решение по дело №1792/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Г. М. П. от гр. Аксаково, обл. Варна, срещу Решение № 0800-2325/13.07.2023 г., издадено от В. Л., в качеството му на гл. архитект на община Аксаково, с което е отменено издаденото на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ Удостоверение за търпимост № 15/27.01.2020 г. на гл. архитект на Община Аксаково за строежи „Гараж със застроена площ 30,52 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 62,78 кв.м., находящи се в УПИ VІІ-634, кв. 33 по действащия план на гр. Аксаково, Община Аксаково, област Варна“. Иска се съдът, след като разгледа делото, да се произнесе с решение, с което да отмени Решение № 800-2325/13.07.2023 г. като недопустимо, а в условията на евентуалност като незаконосъобразно. Оспореният административен акт се атакува с доводи както за нищожност поради липса на компетентност у неговия издател, така и с доводи за незаконосъобразност поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателя за откриване на административно производство, поради наличие на съществени пороци във формата и съдържанието на акта доколкото от съдържанието на акта не става ясно какво е правното основание за издаването му, както и поради неправилно приложение на материалния закон – Закона за устройство на територията (ЗУТ). Претендират се разноски.

В съдебно заседание се поддържа жалбата.

Ответната страна – Главният архитект на Община Аксаково оспорва жалбата. Заявява, че решението е правилно, тъй като строежът, за който е издадено удостоверението за търпимост не е бил допустим по разпоредбите на ЗУТ, както тогава – така и сега.

Заинтересованите страни – М. Я. У. и И. Я. С. чрез процесуален представител – адв. Д. П., оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Жалбоподателят Г. М. П. е уведомен лично за издаденото Решение № 0800-2325/13.07.2023г. на Гл. архитект на общината с писмо изх. № 9400-1062/1/24.07.2023г. на 26.07.2023 г., видно от приложеното на лист 4 от административната преписка известие за доставяне. Жалбата срещу акта е подадена не по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК – чрез органа, а е депозирана в деловодството на съда на 09.08.2023 година. Чрез сделка за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт вх. рег. № 24980 на СВ при РС – Варна от 19.08.2021 г. (л. 18 от делото) Г. П. е придобил жилище, находящо се на втория етаж на жилищната сграда в УПИ VІІ-634 в квартал 33 по плана на гр. Аксаково, идентичен на парцел VІІ-428 по стария план на града, както и прилежащата му изба с площ от 16,34 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж в имота, ведно с  (една втора) ид. части от дворното място цялото с площ от 615 кв.м. по скица, а по предходен документ за собственост 570 кв.м, както и селскостопанска сграда със застроена плащ от 62,78 кв.м. и гараж със застроена площ от 30,52 кв. метра. От изложеното следва, че жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от издаденото Решение № 0800-2325/13.07.2023 г. на Гл. архитект на община Аксаково. С жалбата е сезиран териториално и материално компетентния съд. Наличието на всички положителни процесуални предпоставки, както и отсъствието на отрицателни такива навеждат на извод за допустимост на жалбата, поради което съдът следва да я разгледа по същество.

По фактите:

Производството пред органа е започнало по повод постъпило от И. Я. С. заявление вх. № 9400-1062/ 10.07.2023 г.(л. 8 от адм. преписка). С него се съобщава, че заявителят е съсобственик в УПИ VІІ-634 в квартал 33 по плана на гр. Аксаково, върху което са разположени сградите, относно които е издадено Удостоверение за търпимост № 15/27.01.2020 година. За издаденото Удостоверение за търпимост лицето е узнало във връзка и по повод взаимоотношенията с другите съсобственици в имота. До органа е отправено искане да се извърши проверка по случая и посоченото удостоверение от 27.01.2020 г. да бъде отменено поради несъответствието му с обективните обстоятелства. Към заявлението са приложени 4 бр. нотариални актове, позволяващи да се проследи трансформацията на собствеността относно притежаваните от И. Я. С. вещни права в УПИ *** в квартал 33 по плана на гр. Аксаково, както и протокол от о.с.з. от 07.03.1986 г. по гр. дело № 351/ 1986 година на Районен съд - Варна.

След като се запознал със заявлението на Ив. С. и приложените към него доказателства, главният архитект на Община Аксаково издал оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 0800-2325/13.07.2023 г., с което е отменил издаденото на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ Удостоверение за търпимост № 15/27.01.2020 г. за строежи „Гараж със застроена площ 30,52 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 62,78 кв.м., находящи се в по действащия план на гр. Аксаково, Община Аксаково, област Варна“.

След уведомяване на заявителя Ив. С. и останалите заинтересовани страни в производството е последвало оспорването му по съдебен ред от Г. М. П., както вече се посочи по-горе в изложението.

В хода на административното производство ответникът е изследвал хронологията при трансформацията на собствеността върху процесния УПИ VІІ-634, кв. 33 на гр. Аксаково като установяванията му в тази връзка са изложени подробно в издадения индивидуален административен акт. Установяванията започват от протокол от открито съдебно заседание на Районен съд – Варна, проведено на 07.03.1986 г., по дело № 351 по описа за 1986 г., с който е извършена съдебна делба на поземлен имот, находящ се на административен адрес в с. Аксаково, Варненско, [улица]. Съгласно този протокол, имотът е поделен на три реални дяла като следва: 1/ съпрузите Б. Д. И. и М. С. Д. получават в дял жилището на приземния етаж на жилищната сграда, навес с площ 9 кв.м. и построен до него клозет, разположени на северозапад от сградата, заедно с 1/3 (една трета) ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, обособени като дял първи по експертното заключение на вещото лице; 2/ съпрузите Я. Й. С. и Ж. Б. С. (дъщеря на Б. и М. И.) получават в дял жилището на първия етаж на жилищната сграда, избено помещение от 16,42 кв.м., селскостопанска сграда с площ 2,9 кв.м., разположена на запад от жилищната, и гараж с площ 34 кв.м в югоизточната част на двора, заедно с 1/3 (една трета) ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, обособени като дял втори по експертното заключение на вещото лице; 3/ съпрузите Н. Н. К. и П. Б. К. (също дъщеря на Б. и М. И.) получават в дял жилището на втория етаж на жилищната сграда, гараж с площ-23,56 кв.м, който тангира с външната северна стена на жилищната сграда, и селскостопанска сграда с площ 15 кв.м., залепена за западната стена на гаража, заедно с 1/3 (една трета) ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, обособени като дял трети по експертното заключение на вещото лице.

Видно от доказателствата, представени от ответника ведно с административната преписка, административното производство, което е приключило с издаване на отмененото Удостоверение за търпимост, е започнало по повод подадено заявление вх. № УТ31-5/ 22.01.2020 г. от Е. М. А. – бивш собственик на жилището, находящо се на втори етаж от жилищната сграда в УПИ VІІ-634 в квартал 33 по плана на гр. Аксаково, ведно със съответните идеални части от сградата, на селскостопанска постройка и гараж, попадащи в дял ІІІ според съдебната делба, собственост на Н. Н. К. и на П. Б. К., по силата на същия протокол. Със заявлението на Е. А. на административния орган са представени необходимите приложения: копие от титул за собственост, легитимиращ я като собственик на заявените за узаконяване обекти, на жилището на втория етаж и на съответните идеални части от жилищата сграда и от дворното място; декларация, в която Е. А. посочва, че заявените за узаконяване обекти са изградени преди 2000 г.; декларации от М. П. Я. и И. А. С. – собственици на съседни имоти, че са съгласни и не възразяват срещу построените на общата им регулационна граница в УПИ VІІ-634 сгради на допълващото застрояване; декларация от Ж. Б. С., че е съгласна и не възразява с построените в общия им с Е. М. А. имот гараж и селскостопанска сграда; Конструктивно становище, изготвено от лице с пълна проектантска правоспособност и геодезическо заснемане.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза със следните въпроси към вещото лице: 1. Да даде заключение кой е действащият към момента на издаване на процесното удостоверение за търпимост застроителен и регулационен план за имота и какви са предвижданията на този план? 2. Кой е действащият към 31.03.2001г. застроителен и регулационен план и какви са предвижданията на този план? 3. При оглед на място да даде заключение процесните „гараж“ и „стопанка постройка“, които са обект на удостоверението за търпимост, отговарят ли на условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ?

В проведеното на 16.01.2024 г. о.с.з. вещото лице е представило заключението си. Същото се кредитира от съда като дадено компетентно, обективно и безпристрастно.

В отговора на поставения първи въпрос вещото лице отговаря, че към 24.01.2020г., когато е издадено процесното удостоверение за търпимост, действащ е Застроителния и регулационен план на гр. Аксаково, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001г. на кмета на Община Аксаково, съгласно който имотът е идентифициран като [УПИ] от кв.ЗЗ. Съгласно същия Застроителен план, зоната, в която попада [УПИ] от кв.33, е „Жм" и предвиждането е за малко етажно застрояване с максимална плътност на застрояване 40%, КИнт- 1.1, минимална свободна дворна площ 60%, минимална озеленена площ 40%.

От в.л. е установено, че към 31.01.2001г. е действал Регулационния план, одобрен със заповед №187/15.02.1980г. на Председателя на ОНС-Варна, съгласно който имотът, в който са разположени постройките, предмет на издаденото удостоверение за търпимост, е индивидуализиран като парцел VII-428, от кв.33. Към посочената дата няма застроителен план, който да указва конкретното предназначение на имотите.

В отговора на последния поставен въпрос, експертът дава заключение, че процесните „гараж“ и „селскостопанска постройка“, които са предмет на отмененото с процесното Решение Удостоверение за търпимост № 15 от 27.01.2020 година не отговарят на условията на § 127, ал.1 от ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед на обстоятелството, че в по-голямата си част изложените от страните доводи касаят законосъобразността на отмененото Удостоверение за търпимост № 15 от 27.01.2020 г., съдът намира за необходимо изрично да посочи, че предмет на настоящото съдебно производство е не законосъобразността на това Удостоверение, а законосъобразността на Решение № 0800-2325/13.07.2023 г., издадено от гл. архитект на община Аксаково, с което същото удостоверение е отменено.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона, т.е. да провери наличието на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.

Следователно, първият въпрос, на който съдът следва да отговори при решаване на правния спор, е относно компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт. За да се отговори на този въпрос, обаче, следва да се установи какъв е характерът на административното производство и по кой ред се развива то, съответно – в кои процесуални норми е разписана процедурата за издаване на акт със същото съдържание като обжалвания.

В разглеждания случай административният орган е посочил като правно основание за издаване на оспореното Решение единствено § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С тази норма се установява нов период (нова хипотеза), различен от вече посочените в § 16 от ПР на ЗУТ, с който се установява „строителна амнистия“ за незаконно извършените строежи, като се приема, че ако те отговарят на изрично посочените материални предпоставки, следва да се приемат за търпими строежи, поради което не подлежат на премахване или на забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Посочената законова разпоредба не регламентира възможност за повторно произнасяне на органа по въпрос, който вече е разгледан от него и има постановен акт по същество, нито му дава т.нар. право на отзив като сам оттегли издаден от него индивидуален административен акт.

Правото на отзив е регламентирано от законодателя в чл. 91 и следващите от АПК, но само при наличие на посочените в ал. 1 от същата разпоредба предпоставки.

Друга възможност за преразглеждане на вече издаден индивидуален административен акт е предвидена в чл. 99 и следващите от АПК чрез възобновяване на производството.

Тези две производства са разписани в две различни глави на Дял І от АПК, съответно в Глава VІ, озаглавена „Оспорване на административните актове по административен ред“, и в Глава VІІ, озаглавена „Възобновяване на производствата по издаване на административни актове“. Съответно различни са и материалните предпоставки за образуване на всяко едно от тези два вида административни производства – при първото административният акт все още не е добил правен стабилитет, а при второто административният акт вече е влязъл в сила, което именно налага производството да бъде възобновено.

Следва да се има предвид и това, че производството по чл.99 и сл. АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по съдебен ред и то само при наличие на някое от основанията по чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК. Отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Това производство засяга стабилитета на административния акт, поради което основанията за възобновяване са посочени изчерпателно и не могат да се тълкуват разширително. Възможността да инициират производството е предоставена на ограничен кръг субекти, а установените от законодателя срокове са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска възобновяване.

В оспореното Решение № 0800-2325/13.07.2023г. ответникът не е посочил нито една от тези правно регламентирани възможности като не са изложени и доводи за наличието на която и да е от хипотезите, предвидени в чл. 91 или чл. 99 от АПК. Не са посочени и съображенията на органа относно характера на заявлението на И. Я. С. от 10.07.2023 г. и неговата допустимост, които са го мотивирали да издаде разглеждания в настоящото производство административен акт. Ето защо оспореното решение е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Предвид липсата на такива мотиви в акта за съда остава неясно какво е правното основание, въз основа на което той е издаден. Това е съществено процесуално нарушение доколкото осуетява възможността за осъществяване на съдебен контрол, една от целите на който е да се установи материалната законосъобразност на акта като се обоснове извод налице ли е кореспонденция между изложените в него фактически основания и посоченото от органа правно основание за издаването му или такава кореспонденция липсва. Констатираното нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд Варна намира, че оспореното решение страда и от друг порок. Съдейки по естеството на изложените от И. Я. С. доводи в негово заявление вх. № 9400-1062 от 10.07.2023г. с него се атакува законосъобразността на конкретно посоченото удостоверение за търпимост от 27.01.2020 година. Удостоверенията за търпимост, както издадените на основание § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ, така и тези, издадени на основание § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, каквато е разглежданата хипотеза, представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Специалният закон ЗУТ/ не предвижда процедура за оспорване на тези актове по административен ред, поради което това може да бъде направено единствено по реда на чл. 215 от същия закон. Тоест, компетентен да се произнесе по такива жалби/искания е единствено административния съд по местонахождение на имота по аргумент от чл. 215, ал.1, изречение І-во на ЗУТ. Какъв е характерът на заявлението (молбата, искането, жалбата), с която е сезиран органа, следва да се преценява съобразно естеството на изложените в него доводи, а не според начина, по който то е назовано от самото лице-заявител. Вярно е, че в заявлението си Ив. С. е поискал от органа да извърши проверка и проучвания, след което да отмени удостоверението на търпимост, издадено по молба на Е. М. А., но тези искания по никакъв начин не обвързват органа, а още по-малко го задължават да ги изпълни. Преди да администрира искането, е следвало органът сам да съобрази дали в целия обем от правомощия, с който разполага, има такива, чрез които да удовлетвори исканията на заявителя, а ако установи, че не разполага – да изпрати заявлението ведно с преписката в съда. Съдебната практика в този смисъл е непротиворечива. В разглежданата хипотеза такава преценка не е извършена от ответника. Главният архитект, без да посочи конкретно правно основание за започване на ново административно производство, е приел, че разполага с правомощия да отмени атакуваното пред него удостоверение за търпимост. Съответно, без да излага аргументи относно допустимостта на жалбата (заявлението) на И. Я. С., я е разгледал по същество.

Предвид тези съображения, оспореното решение страда от най-тежкия порок – некомпетентност на неговия издател. Наличието на толкова сериозен порок, който не подлежи на саниране, е основание за прогласяване нищожността на оспореното решение, респ. жалбата, срещу Решение № 800-2325/13.07.2023 г. на главния архитект на Община Аксаково, е основателна.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски по делото в размер на 1000лв., който са в минимален размер, съгласно чл.8 ал.3 от НМРАВ.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият състав на Административен съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВЯ ЗА НИЩОЖНО по жалба на Г. М. П. Решение № 0800-2325/13.07.2023 г., издадено гл. архитект на община Аксаково, с което е отменено издаденото на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ Удостоверение за търпимост № 15/27.01.2020 г. на гл. архитект на О. А. на строежи „Гараж със застроена площ 30,52 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 62,78 кв.м., находящи се в УПИ VІІ-634, кв. 33 по действащия план на гр. Аксаково, О. А., област Варна“.

ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати в полза на Г. М. П. с [ЕГН], от гр. Аксаково сума в размер на 1000 /хиляда/лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.