Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Варна, ……………….2019 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, ХVІ–ти състав, в публично заседание на четвърти декември, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното
от съдията Кипров адм. дело № 2517 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и
следващите във връзка с чл. 21, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ и е образувано по жалба на А.Б.Т. ***, ЕГН **********, срещу отказ на директора на дирекция „Морска
администрация“ – Варна с рег. № В-1556/16.07.2018 година по заявление с вх. № 500/28.06.2018 г. на А.Б.Т.
за признаване на плавателен стаж.
С развити в жалбата доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му в противоречие с
материалния закон, се иска постановяване на решение за отмяна на обжалвания
отказ и произнасяне по същество или изпращане на преписката на административния
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и
присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар, съгласно
представен списък. Жалбоподателят твърди, че представените документи са доказателство за осъществения от
него плавателен стаж за периода 1986 г. – 1993 година. В депозирана чрез
пълномощника адв.С. писмена молба с.д.
18836/31.10.2018 г. се излагат допълнителни доводи за незаконосъобразност на
оспореният индивидуален административен
акт.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция
„Морска администрация“ – Варна, чрез упълномощения процесуалния представител
юрисконсулт Н. , оспорва
жалбата и излага подробни съображения за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор с.д.
18205/22.10.2018 г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано
по заявление с вх. № 500/28.06.2018 г. /л.
16 от преписката/, с което А.Б.Т. е поискал да му бъде признат положеният от
него като старшина на катер с рег. № ВН 4272 и ВН 4526 плавателен стаж през
периода 1986 г. – 1993 година,необходим за нуждите за придобиване на право за
заемане на длъжност „капитан на кораб до 40 БТ,извършващ сезонен превоз на хора
с до 35 души на борда”. Към заявлението
са приложени моряшка книжка, трудова книжка, удостоверение за водач на
плавателен съд до 10 БРТ, свидетелство
за придобита правоспособност „корабен моторист“ втора степен и удостоверение
за завършен курс по парасейлинг през 1992 година /л. 6 – л. 12/.
По подаденото от Т. заявление се е
произнесъл директорът на дирекция „Морска администрация“ – Варна, който е
постановил отказ с рег. №
В-1556/16.07.2018 г. /л. 26/, като е посочил, че заявеният плавателен стаж не
може да бъде вписан в електронния регистър на морските лица.
С жалба рег. № В-Ж-9/30.07.2018 г.
/л. 4 – л. 5/, А.Т. е обжалвал този отказ по административен ред пред изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – София, който с писмо
рег. № Ж-8/02.08.2018 г. /л. 1 – л. 2/ е
отхвърлил
жалбата като неоснователна. Писмото е връчено
на Т. на 4.08.2018 г. ,след което на 17.08.2018 г. /л.27 от делото/ той подава
жалба до АС-Варна.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок по чл.149,ал.3 от АПК от легитимиран субект, при наличие на интерес
от обжалването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,съдът намира жалбата за основателна,предвид следното :
Оспореният отказ е издаден от компетентен
орган и в съответната писмена форма, но при наличието на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – основание за отмяна по
чл.146,т.3 от АПК.
Смисълът на подаденото от Т. заявление с вх. №
500/28.06.2018 г. се състои в искането да му бъде признат плавателен стаж придобит от него през периода 1986 г. – 1993 г. на длъжност
„старшина на катер“,като такъв по чл.44,т.4,б.”г” от Наредба № 6 от 5.04.2012
г. за компетентност на морските лица в Република България,а именно – плавателен стаж от 12 месеца „като водач на
кораб до 40 БТ”, извършващ сезонен превоз с до 12 души на борда. Целта е
включването на Т. в
подготвителен курс за придобиване на правоспособност за заемане на длъжност
„капитан на кораб до 40 БТ”, извършващ сезонен превоз на хора с до 35 души на
борда. Този смисъл е правилно разбран
едва от горестоящият адм.орган при произнасянето му с писмо № Ж-8/2.08.2018 г.
,но не и от компетентният орган постановил оспореният отказ. Така заявеното
искане предполага оценка на плавателния стаж, т.е. по естеството си то е такова по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 6 от
5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България, а не вписването му в електронния регистър по
чл.82,ал.4 от Наредбата, в какъвто смисъл е постановен оспореният отказ. Постановявайки
акт за отказ за вписване на плавателния стаж в електронния регистър на
морските лица,органът се е произнесъл по непредявено пред него искане,с което е
допуснал съществено процесуално
нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Потвърждение
за последното е посоченото вече противоречие между акта на компетентния
орган и постановеният при обжалването по административен ред акт на горестоящия адм.орган - в мотивите на оспорения отказ са анализирани
разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 82, ал. 4 от Наредбата , докато в акта на по-горестоящия административен орган /изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – София/ е обсъждано съответствието с изискванията на чл. 44, т. 4,
б. „г“ от Наредбата. Резултата от
допуснатото процесуално нарушение се
изразява в неправилното издирване на приложимите
материално-правни норми – за удостоверяване полагането на плавателния стаж е приложена действащата
към момента на подаване на заявлението нормативна уредба, а не тази действаща към
момента на полагането му - периода 1986
г. – 1993 година. Доколкото оценката на положеният в миналото плавателен стаж
за нуждите на провеждащ се към момента на подаване на заявлението подготвителен
курс се предхожда от проверка за действителното полагане на този
стаж,то последната се определя от съответните разпоредби на относимите нормативни
актове, които са били в сила по време на твърдяното полагане на стажа в периода 1986 г. – 1993 г. В този
смисъл, представените от А.Т. документи са останали необсъдени от компетентния административен орган съобразно приложимия материален закон
регламентиращ условията за придобиване
на плавателен стаж. Това процесуално нарушение води до второ съществено
такова - при евентуалната положителна
констатация за наличието на придобит от Т. плавателен стаж,компетентния орган е
следвало,но не е извършил оценка дали същият може да бъде признат като такъв по чл.44,т.4,б.”г”
от действащата към момента на заявлението Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност
на морските лица в Република България.
Незаконосъобразният по изложените
съображения отказ следва да бъде отменен и тъй като от една страна органът не е извършил административнопроизводствено
действие без което издаването на акта е невъзможно,а от друга страна същото не може да бъде
извършено от съда , то на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по заявлението на Т. съобразно
гореизложеното в тези мотиви относно приложимите по време нормативни актове.
При новото произнасяне,компетентният адм.орган следва да има предвид,че неотносими
към казуса са изложените в писмо рег.№ Ж-8/2.08.2018 г.
правни доводи относно валидността до
1.01.2009 г. на притежаваните свидетелства за правоспособност – както бе
посочено по-горе,валидността на удостоверителните документи подлежи на уреждане
от действащия към момента на издаването им материален закон /първи етап на
проверката/,а оценката на плавателния стаж
след установяване придобиването на такъв в миналото ,т.е.
приравняването му на стаж по
чл.44,т.4,б.”г” от Наредба № 6/5.04.2012 г. / , подлежи на уреждане от
действащият към момента на подаване на заявлението материален закон, регламентиращ условията на този стаж – втори
етап на проверката.
При този
изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и съобразно
представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването
им /л. 24 и л. 46 от делото/, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 510,00 лева /10,00 лева заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на директора на дирекция „Морска администрация“ – Варна с рег. №
В-1556/16.07.2018 година по заявление с
вх. № 500/28.06.2018 г. на А.Б.Т. за
признаване на плавателен стаж и ВРЪЩА преписката на същият адм.орган за произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Морска
администрация“ – Варна да заплати в полза на А.Б.Т. ***, ЕГН **********, сумата
от 510,00 лева /петстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :