Р Е Ш Е Н И Е
№ 260172
гр. Кюстендил,15.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
При участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
439/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
О.Д.А.,ЕГН ********** ***,В.Л.А.,ЕГН **********, Р.С.А.,ЕГН ********** и Д.П.А.,ЕГН
**********,***,съдебен адрес-***-а,чрез адвокатите Р. Антимов и Светлана Канева
от АК-Кюстендил,са предявили против С.К.К. и Р.В.Х.,***, обективно съединени
искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че както към
датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Кюстендил,одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год. на ИД на АГКК,така
и към датата на предявяване на иска ищците са собственици на 124-сто двадесет и
четири квадратни метра,неправилно включени в обема на поземлен имот с
идентификатор 41112.500.1823 по КККР на гр.Кюстендил,както и да бъдат осъдени
да им отстъпят собствеността и предадат владението на СЪЩИТЕ.
Ответниците оспорват иска, правят възражение за нищожност и
незаконосъобразност на реституционна заповед,изд.от Кмета на Община
Кюстендил,от която ищците претендират да черпят права, правят възражение за
придобиване на основание давностно владение на спорната част от имота.
КРС,след като обсъди доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено пследното:
Ищците О.А. и Д.А.,видно
от Удостоверение за наследници изх.№ 1633/13.12.2019 год./л.14-15/,изд.от
Община Кюстендил,са съответно низходящи от първи и втори ред на Д. Г. А.,починал
09.02.1988 год. ,ищцата В.Л.А. е
преживяла съпруга,а Р.А. е преживяла съпруга на низходящият П.А.,поч.на
14.12.1995 год.Ищцата В.Л.А.,съгласно Удостоверение за наследници изх.№
150/29.01.2021 год./л.215/ е починала на 30.12.2020 год. и на нейно място са
конституирани наследниците й-другите двама ищци.
С договор за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 51,том II,нот.дело
№ 479/1957 год. на КНС /л.78-79/ Д. А. и В. А. придобили собствеността на неурегулиран парцел XIX-деветнадесети
в кв.272 по плана на гр.Кюстендил,състоящ се от 259.90 кв.м.,ведно с
построената в имота къща.Видно от договора за покупко-продажба,оформен в
нот.акт № 190,том III,рег.№ 2421,дело № 805/1947
год./л.14 от адм.д.№ 375/2018 год.АС-Кюстендил/ е,че И. В. Х.
придобила собствеността на имот кадастрален номер 2542-две хиляди двеста
петдесет и четвърти от кв.275-двеста седемдесет и пети по плана на
гр.Кюстендил,състоящ се от празно и застрено място от 328.85 кв.м.Съгласно
декларация за идентичност на лице с различни имена /л.167 от адм.д.№ 375/2018
год.КАС/ и удостоверение за наследници изх.№ 040170/16.01.2019 год./л.169 от
адм.д.№ 375/2018 год.КАС/,лицата И. В. Х. и
Е. М. Х. са
едно и също лице, а от договора за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 111,том
II,нот.дело № 757/1969 год./л.56 от адм.д.№ 375/2018 год.КАС/
се установява,че същата е продала на В. ВЛАДИМИРОВ Х. имот пл.сн.№ 772 от кв.53
по плана на гр.Кюстендил,състоящ се от 226.00 кв.м. празно и застроено
място.Съгласно Удостоверение за наследници изх.№ 02253344/15.03.2017 год./л.69
от адм.д.№ 375/2018 год.КАС/,изд.от Община Кюстендил,ответниците са наследници
на купувача по посоченият договор.
От експ.з-ния вх.№№ 15471/27.07.2020 год./л.94-108/,изп.от
в.л. инж.Д.В.Х. и експ.з-ние вх.№ *********.01.2021 год./л.183-189/на в.л.инж.В.С.С.
се установява,че:
1.По силата на регулационни промени имотите по посочените по-горе договори за
покупко-продажба са имали различна номерация по регулационните планове на
гр.Кюстендил,като по плана от 1960 год.,одобрен със Заповед № 668/19.07.1960
год.този на праводателите на ищците е бил с пл.сн.№ 770,отреден за парцел XI-770
от кв.53 по плана на гр.Кюстендил с площ от 277 кв.м.,а за имот пл.сн.№
772,собственост на Илинка Христова ,тогава с площ от 362 кв.м. не е бил отреден
самостоятелен парцел и същият,ведно с имот пл.сн.№ 773 е бил отреден за парцел XIII,772,773 от кв.53 по плана на гр.Кюстендил.
2.Със Заповед № 857/22.02.1961 год.е извършено регулационно
изменение на дворищната регулация по силата на която от имоти с пл.сн.№ 770-773
вкл. са проектирани два нови парцела и с нова номерация и конфигурация парцел XI-770
се презаписва за индивидуално жилищно строителство като парцел XII-770
с площ от 394 кв.м.,а номер XI-771,772,773 за
„кооперативно жилищно строителство“ с площ от 370 кв.м.
3.Регулачните сметки между имоти пл.сн.№ 770 и 772 са
уредени.
4.В даден на Д. и В. А.
като обезщетение за отчужденият им парцел XII,имот
пл.сн.№ 770 в кв.53 по плана на гр.Кюстендил имот в периода 1963-1965 год.
същите построили двуетажна масивна
жилищна сграда,като през 1965 год. прехвърлили собствеността на първият етаж и
½ ид.част от парцела на Р. Г. М.,а
през 1985 год. от П. Д.А.
било осъществено и надстрояване и пристрояване на трети жилищен етаж и
гаража,калканно прилепен до съседен имот.
5.По плана на гр.Кюстендил от 1965 год. имоти с пл.сн.№ от
768 до 774 вкл. са отредени за парцел X-„Културен дом“
и от имот пл.сн.№ 772 са взети 111 кв.м. за парцел XII-770
от кв.53 по плана на гр.Кюстендил,който вече е бил одържавен.
Видно от скица №
600/22.04.1964 год./л.130 от гр.д.№ 415/2013 год.КРС/ е това,че площта на
парцел XII-770 е от 394 кв.м.,включваща в себе си придаваемите се към
него 111 кв.м от имот пл.сн.№ 772 и 104
кв.м.от имот пл.сн.№ 773,както и отнетите от същият и придадени 98 кв.м. към
парцел XI.
6.По плана от 1989 год. имоти с пл.сн.№ 770 и 772 са с нова
номерация,като парцел XII-770 става XVII-3360 от кв.53 по плана на гр.Кюстендил, а имот пл.сн.№ 772 е
записан като имот с пл.сн.№ 3358 с площ от 224 кв.м.,за който е отреден парцел XIX-3358
в кв.53 по плана на гр.Кюстендил.
7.По последният действащ план на гр.Кюстендил от 1993 год.
парцелите по предходната точка са със запазени площ и конфигурация.
8. По силата на Заповед № РД-18-2936/12.04.2018 год. на
Началника на СГКК-Кюстендил в одобрените КККР на гр.Кюстендил горните имоти са
съответно записани като ПИ с идентификатори 41112.500.1822 с площ от 256 кв.м.
и ПИ с идентификатор 41112.500.1823 с площ от 348 кв.м.,като процесните 124
кв.м. са част от имот със сигнатура 772 и последваща такава 3358,а понастоящем
са такава от ПИ с идентификатор 41112.500.1823 и от същата част не може да се
обособи самостятелен УПИ.
9.Процесните 124 кв.са част от имот пл.сн.№ 772 от кв.53 по
плана на гр.Кюстендил,последваща сигнатура 3358,а понастоящем по КККР на
гр.Кюстендил от ПИ с идентификатор 41112.500.1823 по плана на гр.Кюстендил.
Установява се от материалите,съдържащи се в
преписката/л.66-93,л.124,л.125-131,148-153/ по издаването на Заповед №
94-О-19/14.01.1993 год./л.124/,изд. от Кмета на Община Кюстендил, видно от
която е че е отменена Заповед № 6442/30.12.1962 год. на ОНС-Кюстендил,с която е
отчужден парцел XII имот пл.сн.№ 770 в кв.53 по плана
на гр.Кюстендил /номерация към момента на отчуждаването/,а по новия план-парцел
XVII-3360 в кв.53 по плана на гр.Кюстендил,това че :
1.По точка 16 от заседание на Изпълнителният комитет на
Градски Народен Съвет-Кюстендил е взето решение, обективирано в протокол №
21/04.10.1962 год./л.80-82/,да бъдат обезщетени Д. Г. А. и В. Л.А.
с парцел XV в кв.31 по плана на гр.Кюстендил,за
това че е отчужден единственият им имот,представляващ парцел XII
в кв.543 по плана на гр.Кюстендил,състоящ се от 388 кв.м.,който се отрежда за
обществени нужди,като се изплати разликата /666.70 лв./ между цената на отчужденият имот и
подобренията /1 049.70 лв./ и цената на даденият в обезщетение имот /388 лв./
на отчуждените собственици.
2.С АДС № 664/02.01.1963 год./л.75/ на осн.§ 84 от
ППЗПНМ,цитираното в предходната точка решение и Заповед № 6442/30.12.1962 год.
на председателя на ОНС като държавен е актуван парцел XII,имот
пл.сн.№ 770 в кв.53 по плана на гр.Кюстендил,състоящ се от 388 кв.м.
3.По молба на ищеца О.А. *** е образувана административна
преписка по реституция на имота.
4.С нот.акт № 14,том I,нот.дело
№ 68/1963 год на Кюстендилският Народен
Съд /л.66/ ДРАГАН ГОНЕВ А. и ВИОЛЕТА Л.А. са признати за собственици на парцел XII-610
от кв.№ 31 по плана на гр.Кюстендил.
От писмо изх.№ 52/15.09.2020 год./л.140/ на Служба по
вписванията при КРС се установява това,че в периода 1961-1969 год.не са
издавани констативни нотариални актове за собственост по обстоятелствена
проверка на придаваеми се по регулация места на горните лица.
5.От уведомително писмо /л.18,л.74//от 14.01.1993 год.се
установява,че по сметка „Жилищно строителство“ ищецът О.А. е превел сумата от
1150.00 лв;6. Заповед № 94-О-19/14.01.1993 год./л.124/,изд. от Кмета на Община
Кюстендил е получена от Виолета А. на 14.01.1993 год.
6.С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 4,том III,рег.№
5888,дело № 4/2006 год./л.73/ ищците са признати за собственици на УПИ XVII,имот пл.сн.№
3360 от кв.53 по плана на гр.Кюстендил,целият състоящ се от 379 /триста
седемдесет и девет кв.метра/кв.м.
7.По молба /л.126/ на И. В. Х. от
16.06.1969 год.за издаване на технически протокол за имот № 772,бил изготвен
технически протокол № 20/69 год./л.124/,съдържащ твърдението на молителката,че
верните имотни граници на имот пл.сн.№ 772,който се владее с нот.акт № 190,т.III,р.2421,д.№
805/47 год.,не са отразени,в същият било отразено,че собственикът на имот
пл.сн.№ 770 е изплатил по регулация придаваемо се място от имот пл.сн.№ 772 през
1961 год. и се е снабдил с нот.акт за същото място,а друга част от 772 се
придавало към имот 769,но собственикът не го е изплатил и за това дава нов
пл.сн.№ 5563 от същото място със собственост на собственика на имот с пл.сн.№
772.Видно от нот.акт № 126,том II,нот.дело №
681/1980 год. на КРС /л.59 от адм.д.№ 375/2018 год.КАС/ е това,че собственикът
на имот пл.сн.№ 769 е признат за такъв на придаваемите се от имот пл.сн.№ 772
към собствения му имот 25-двадесет и пет кв.метра.На гърба на цитираният
протокол е отразена скица на имотите,а молбата е уважена чрез издаването на
Заповед № 1171/19.06.1969 год./л.129/ на председателя на Кюстендилски Окръжен
Народен Съвет.
От показанията на свидетелите К.Г.С.,В.Й.А.,Й. А. Г. и Г. Б. Д. се установява това,че : имотът на
ищците и бил владян от праводателите им и от тях самите,като са го предоставяли за ползване на
трети лица,находящата се в имота стара къща е била блъсната,ответниците са
владяли и владеят имот,съседен на този
на ищците,при обща граница,поставената между имотите ограда не е променяна с
годините.
Съобразявайки установеното съдът
счита,че предявеният иск е неоснователен,поради което ще се отхвърли.Мотивите
на съда са следните:
По исковете с пр.осн.чл.53 ЗКИР
Предявени са искове за установяване на обстоятелството,че както към
одобравяне на КККР на гр.Кюстендил със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год. на ИД
на АГКК,така и към настоящият момент ищците са собственици на претендираните
124 кв.м.,неправилно включени в обема на имот,собственост на
ответниците.Същевременно е предявен и иск за осъждане на ответниците да им
предадат владението на същата спорна част-иск с пр.осн.чл.108 ЗС,по който
съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГК се дължи отделен диспозитив относно принадлежността на правото на
собственост на процесната вещ,т.е решението по иска по чл.108 ЗС включва в себе
си както установителна,така и осъдителна част. В т. 4 от
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата
в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на
одобряване на кадастралната карта на населеното място. Например, в хипотезата
на чл. 16, ал. 1 ЗУТ,
когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на приет
първи подробен устройствен план на населеното място, в който случай грешката в
кадастралната карта има значение за размера на имотното обезщетение на бившия
собственик, част от чийто имот се отчуждава по силата на този първия подробен
устойствен план за обособяване на необходими площи за изграждане на обекти на
социалната инфраструктура,какъвто казус не е настоящият,защото не се касае за
грешка в кадастрална карта, свързана с план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ,поради
което производството по делото в тази част е недопустимо и подлежи на
прекратяване.
По иска с пр.осн.чл.108
ЗС.
За уважаване на иск с пр.осн.чл.108 ЗС ищците следва да докажат и установят
кумулативното наличие на трите му елемента,а именно: 1.Че са собственици на
твърдяното основание на недвижим имот,конкретно в казуса на част от
такъв;2.Ответниците владеят имота и 3.Ответниците владеят имота без основание.
Ищците претендират собствеността на основание реституция по реда на ЗАКОН
за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за
териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените
места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните
имоти и Закона за собствеността,поради това че имот,собственост на техни
праводатели е бил отчужден по реда на ЗПИНМ и реституиран с издаването на
заповед № 94-Д-19/14.01.1993 год. на Кмета на Община Кюстендил и снабдяването
им с констативен нот.акт за собственост № 4,том III,общ рег.№ 5888,дело № 4 82006 год. на Нотариус Д. С. с рег.№ 146 по регистъра на Нотариална Камара-гр.София на УПИ XVII,имот пл.сн.№ 3360 в кв.53 по плана на гр.Кюстендил,при описани в акта
граници и съседи,който по КККР на гр.Кюстендил представлява имот с
идентификатор 41112.500.1822 а имота на
ответниците е 41112.500.1823 в обема на който неправилно са включени процесните
122 кв.м. от реституираният им имот.
Доказателствата по делото-материалите от изисканата реституционна преписка
,експертните заключения на вещите лица инж.Д.В.Х. и инж.В.С.С.,кредитирани от
съда като обективни и безпристрастни и неоспорени от страните,както и
договорите за покупко-продажба в нотариална форма и удостоверенията за
наследници установиха това,щото имот,придобит възмездно /нот акт № 51,том II,нот.дело № 479/1957 г./по времетраене на бракът между Д. Г. А.,починал на 09.02.1988 год. и В.Л.А.
,последната ищца в настоящото производство до смъртта й,е бил отчужден при
действието на ЗПИНМ,собствениците са били обезщетени възмездно с отстъпването
на недвижим имот и заплащането на парично уравнение за разликата между
стойността на отчужденото и даденото в обезщетение,поради което реституцията на
бившият имот се е уреждала от посоченият по-горе закон,предвиждащ наличието на
няколко материалноправни предпоставки за реституция.
При наличието на предпоставките по
закона собствеността се възстановява по отношение на имота който е бил
отчужден,като отстъпеният в обезщетение имот е ставал или държавна /при отмяна
на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и
други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна
/чл.5,ал.1 редакция от 21.02.1992 год. до 05.11.1999 год.,от когато при
отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават
общинска собственост по силата на решението за отмяна./,или общинска
собственост при различните редакции на чл.5 от закона,както и при спазване на
предпоставките по чл.6 и чл.7,ал.2 от същият / когато отстъпеният в обезщетение
имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице,отмяна на отчуждаването може да се
иска,освен ако към момента на подаване на молбата за отмяна на
отчуждаването,имотът се върне в имуществото на молителят.
|
|
|
|
|
Реституционната заповед е своевременно
оспорена от страна на ответниците с отговора на ИМ с навеждне на доводи за
нищожността и материална незаконосъобразност.
По силата на чл.1,ал.1 и 2 от
цитираният закон лицата и техните наследници могат да искат отмяна на
отчуждаването при визираните там предпоставки,свеждащи се до изискванията сградите да съществуват към деня на влизане
на закона в сила и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически да не
е започнало,а когато сградите са съборени-да не е започнало фактически
строителството и дворното място отговаря на изискванията за образуване на
самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи.
Административното по съществото си
производство по реституция по чл.4 от ЗВСВНОИ се развива между АО и бившият
собственик,или негов наследник,поради което по силата на т.4 / 4. Косвеният съдебен
контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху
някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в
исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за
нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за
реституция на имота/ на Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК при спор за
собственост между реституирани собственици и трети лица по възражение на
последните е допустим.
Настоящия казус е такъв,поради което
съдът следва да разгледа възражението за незаконосъобразност на реституцията в
лицето на ищците.
Заповедта за реституция е издадена
през 1993 год.,поради което косвеният контрол върху същата следва да се
осъществи при съобразяване с нормите на Закон за административното
производство, действащ по това време,понастоящем отменен. Съгласно
разпоредбата на чл.
41, ал.3 ЗАП /отм/.
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Нормата на чл.4 от ЗВСВНОИ сочи кой
е органът ,който следва да се произнесе по заявлението за реституция-кмета на
общината по местонахождение на имота,като в казуса това изискване е
спазено-заповед № 94-Д-19/14.01.1993 год. е издадена от Кмета на Община
Кюстендил в предписаната от закона писмена форма,посочена е нормата на
основание на която се издава,поради което е в съответствие с дадените му
правомощия и доколкото интересите на молителят са били напълно удовлетворени,
то разпоредбите на чл.6,ал.1 ЗАП/отм/ и чл.15,ал.2 във вр. с ал.3 ЗАП/отм/ са
били спазени.
На следващо място следва да се
провери дали са били налице материалните и процесуални предпоставки за
издаването на заповедта.На първо място чл.1,ал.1 от соченият закон сочи кръгът
лица легитимирани да подадат заявление за реституция,а това по дефиницията на
чл.1,ал.1 са лицата и техните наследници.
От
материалите по реституция се установява,че заявлението за същата е подадено от
наследник на бивш собственик на имота-ищеца О.А..Както бе отбелязано по-горе
имота е бил придобит от Д. А.-възходящ на част от ищците,както и от единият
съсобственик-ищцата В.А. / бивша страна в процеса/, които са съпрузи,чийто брак
е прекратен на 09.02.1988 год.със смъртта на Д. А., след което са останали като
наследници преживялата го съпруга В.А. и низходящи-синът му О.А. и П. А.,наследници
на който са останалите ищци.Заявлението за реституция е подадено от лице,имащо
качеството на наследник-О.А.,но към този момент е бил жив и другият
собственик-ищцата В.А..
При това положение следва да се даде отговор на въпросът дали подаденото
от ищеца О.А. заявление
за реституция е надлежно,или административната процедура е опорочена,тъй като
заявлението е следвало да се подаде от жив бивш собственик ,евентуално от
всички наследници,респ. дали подаденото от един наследник заявление ползва
всички останали.Според настоящият състав на съда правото да се иска отмяна на
отчуждаване е имуществено право и като такова е наследимо.Това право,съгласно
чл.1,ал.1 от закона,влязъл в сила на 24.92.1992 год., е материално
преобразуващо,защото ако бъде упражнено и са налице материалните предпоставки
за реституция настъпва разместване в правата на собственост.Цитираната норма
сочи носителите на това право като употребява израза „лицата и техните
наследници“,което означава или бившият собственик,или наследниците му.Законът
не съдържа изрична процесуална регламентация относно подаването на заявлението
в хипотеза,при която бившият имот е бил съсобствен,или в режим на СИО,какъвто е
настоящият казус,при който е налице както преживяла съпруга,така и наследници,в
казуса низходящи на покойният и
съпруг,нито пък последица от подаването на заявлението само от преживялата
съпруга,респ.само от низходящите.Настоящият състав на съда счита,че заявлението
е следвало да се подаде от преживялата съпруга,която е първото измежду
посочените в закона лица,още повече че същата
има качеството и на наследник на покойният си съпруг. Никой не може да предяви
чужди права от свое име,освен в предвидените в закон случай,а както бе посочено
правото да се иска отмяна на отчуждаването е материално и е принадлежало на
повече от едно лице,като няма данни и доказателства от реституционната преписка
покойната ищца В.А. да е упълномощавала синът си О.А. да подава и от нейно име
заявление за реституция,нито пък такива някой от останалите наследници и ищци в
процеса да са
сторили също това.За разлика от земеделската реституция,при която нормата на
чл.14,ал.1 от ППЗСПЗЗ предвижда,че подаденото заявление от един наследник
ползва всички останали,норма с аналогично съдържание в процесният реституционен
закон не се съдържа.Поради изложеното съдът счита,че реституционната заповед е
незаконосъобразна като постановена при
липса на материалноправна и процесуално правна предпоставка-подадено заявление
от лице по смисъла на чл.1,ал.1 от закона.Следва да се изтъкне допълнително и
следното.Според настоящият състав смисъла на закона е при реституция на имотите
отчуждени конкретно при действието на ЗПНИМ,да се възстанови статуквото каквото
е било към датата на отчуждаването,т.е бившият собственик респ.наследниците му
да получат онова ,което е отчуждено а в патримониума на държавата,респ.
общината, да се върне реално това което е дадено като обезщетение,като при
регулационни промени относно номерация на парцели и имоти следва да се отрази
конкретно в заповедта върху какъв конкретен поземлен имот съгласно действащият
план,респ.КККР се възстановява собствеността и върху какъв се връща тя в лицето
на държавата,респ. общината,което изискване в заповедта не е спазено и
представлява основание за незаконосъобразността й поради несъобразяване с
чл.1,ал.1 от закона.Ако се приеме,че е
допустимо наследник,притежаващ ограничен обем права от наследството на
праводателят си,изразено в проценти,или идеални части,да иска реституция сам за
себе си би се стигнало до нежеланото състояние на съсобственост между този
наследник и държавата,или общината, при това по отношение на два имота-даденият
в обезщетение и отчужденият,ако такава реституционна претенция бъде
удовлетворена.Конкретно в казуса с оглед данните и доказателствата за това,че в
даденият като обезщетение недвижим имот е осъществено и застрояване,би се
получило състояние общината,респ.държавата,да получи правото на собственост на
застроен вече парцел,какъвто не е дала като обезщетение.Като се съобрази и това,че
съгласно нормата на чл.7,ал.2 от закона даденият в обезщетение имот следва да е
собственост на лицата към дадата на реституционната заповед, а това в казуса не
е така,защото съгласно експ.з-ние вх.№ 260592/12.01.2021 год. на в.л. инж.В.С.
в даденият като обезщетение недвижим имот на бившите собственици не само че е
реализирано строителство,но е прехвърлена и собствеността на ид.части от терена му на други лица ,то реституцията е била невъзможна,защото към 14.01.1993
год. никой от ищците не е бил носител на пълният обем права на незастроената
част от терена на даденият в обезщетение недвижим имот,т.е не са били налице
материалните предпоставки по чл.7,ал.2 от закона.Доказателства за изпълнение на
изискването на чл.6,ал.2 от закона се ангажираха и се съдържат в
реституционната преписка-уведомителното писмо за платена от ищеца О.А. сума от
дата 14.01.1993 год./л.74/.Изводимо от изложеното АО е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила и по чл. 11, ал. 2 от ЗАП, тъй
като административният акт е издаден без да са изяснени всички
обстоятелства,имащи значение за реституцията,конкретно това дали правото на
собственост към момента на реституцията принадлежи на отчужденият бивш
собственик в пълният му обем по аргумент от чл.7,ал.2 от ЗАКОН за
възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за
териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените
места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните
имоти и Закона за собствеността.
Вън и незавасимо от горното съдът
счита,че следва да се прецени заповедта за съответствие с целта на закона,
конкретно за това в какъв обем по отношение на отчужденият имот е била възможна
реституцията,обстоятелство за което в самата заповед не се съдържа нито
ред-нито по отношение на площта,нито по отношение на сигнатурите на имота който
се възстановява и на този,който се връща в патримониума на държавата.
Установи се от доказателствата по
делото-експертните заключения на посочените по-горе вещи лица,че имотът
собственост на Д. и В. А. е бил отчужден при действието на
ЗПИНМ /отм/ и правилника за приложението му.Съгласно чл. 39, ал.1 от
ЗПИНМ отм., действащ до 31.05.1973 г., отчуждаването на имоти,
отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се счита станало от деня
на обезщетяване на собственика с равностоен имот или пари в брой по влязла в
сила оценка.Съгласно експертното заключение на в.л.инж.С. отчуждаването
на имота е настъпило първо с плана от 1960 год.,когато площта му е била 277 кв.м.и същият е бил отреден за
кооперативно жилищно строителство,а в последствие с изменение на същият от 1961
год., по-конкретно по силата на Заповед № 857 от 22.02.1961 год.,имотът е бил с
променена номерация,но за същите цели-кооперативно жилищно строителство и вече
с увеличена площ от 394 кв.м.,получена в резултат на отнемането от имота на Илинка Христова-имот пл.сн.№ 772 и
придаването към имота на АЛЕКСОВИ на 111 кв.м.По силата на плана на
гр.Кюстендил от 1965 год. имотът вече е бил преотреден за „Културен
дом“,мероприятие което също не е реализирано.Бившите собственици на имот
пл.сн.№ 770 са обезщетени с недвижим имот и заплащане на левова равностойност
между отчужден и даден в обезщетение имот ,но не се събраха преки доказателства
за това,че са изплатили обезщетние на собственика на имот пл.сн.№ 772 за
горните 111 кв.м.По делото се събраха косвени доказателства,които обсъдени в
съвкупността им не могат да обусловят извод на съда,че собствениците на имот
пл.сн.№ 770 са заплатили обезщетение и
станали такива и на придаваемите се от имот пл.сн.№ 772 111 кв.м.Данни за
обезщетяването на наследодателите на ищците се съдържат в Протокол № 21/04.10.1962 год.от заседание на
ИК на ГНС-Кюстендил ,съгласно който е определена цената на парцела, който се
отрежда за „обществени нужди“-по 1.50 лв. за 277 кв.м.-това е площта на имот
пл.сн.№ 770 и по 1.70 лв. за 111 кв.м.-това е придаваемата се част от имот
пл.сн.№ 772,което обаче не може да обуслови извод на съда,че регулачните сметки
между двата имота са били вече
уредени.Определеното обезщетение за 111 кв.м. не означава,че стойността на
същите е била вече изплатена от собствениците на имот пл.сн.№ 770,нито пък че
са платени от държавата на последните.След датата на протокола и изготвянето
през следващата 1963 год. на АДС за отчужденият имот-на 02.01.1963 год.,
бившите собственици на имот пл.сн.№ 770 на 13.02.1963 год.са се снабдили с
конст.нот.акт № 14,том I,дело № 68/1963 год./л.86/,в който е
отбелязано,че отчужденият на ДРАГАН И В. АЛЕКСОВИ имот-парцел XII-770 e с площ от 277 кв.м.,а не с площ от
394 кв.м.,т.е придаденото по регулация място не е било заплатено.Като се съобрази
това,че с плана от 1960 год. отреждането на имота е за държавни нужди,както и
преотреждането му през 1961 год.и 1965 год.,това че ищците и праводателите им
са били реално обезщетени преди датата на изготвяне на АДС когато вече
държавата е била собственик на имот пл.сн.№ 770,към който са били придадени и
111 кв.м. от имот пл.сн.№ 772,то за бившите вече собственици на имот пл.сн.№
770 не е съществувало задължение да ги заплатят-чл.47,ал.2 ЗПИНМ /отм/.Това
задължение вече е било за държавата,защото по изменените планове от 1960 год.
не само имотът на праводателите на ищците,но и на праводателят на праводателят
на ответниците,вече е бил предвиден по плана за държавни нужди-държавно
кооперативно и индивидуално строителство и за културен дом.При това положение
възможната за реституция площ към датата на реституционната заповед е била 277
кв.м.,като ищците са признати незаконосъобразно за собственици на УПИ XVII,имот пл.сн.№ 3360 от кв.53 по плана
на гр.Кюстендил,който е с площ от 379
кв.м.,т.е възстановено е право на
собственост в по-голям обем от следващият се,поради което от една страна
оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с чл.1,ал.1 от
реституционният закон-ненадлежно възстановено право на собственост в следващият
се обем досежно площта на отчужденият имот, а от втора и за недоказаност на
първата предпоставка от иска по чл.108 ЗС,защото спорната част е такава от друг
имот,който не е собственост на ищците и не е подлежала на реституция.
Поради недоказаност на
принадлежността на правото на собственост на спорната част в лицето на ищците
искът подлежи на отхвърляне,като съдът счита че не е необходимо да излага
мотиви относно установеността но останалите две и ще отхвърли иска като
неоснователен.
По разноските
С оглед прекратяване на производството по делото и отхвърляне на исковата
претенция разноски се следват на ответниците.Всеки един от ответниците е
заплатил на адв.Г.Д. *** възнаграждение в размер на 600.00 лв. Договореното и
платено възнаграждение е за защита по два иска,при минимално такова от 600.00
лв. само по иска с пр.осн.чл.108 ЗС,определимо по действащата към датата на
подписването на договорите за правна помощ норма на чл.7,ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,поради което няма
осонвание за намаляването на това възнаграждение.Отделно ответницата К. е
платила и сумата от 547.00 лв. за възнаграждения на вещи лица,поради което
горните суми ще се присъдят в тежест на ищците.
Водим от горното
и на осн.чл.130 ГПК във вр. с чл.54,ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от О.Д.А.,ЕГН ********** ***, Д.П.А.,ЕГН ********** ***,В.Л.А.,ЕГН
**********,починала в хода на процеса и на нейно място конституирани
наследниците й О.Д.А. и Д.П.А.,с
посочени данни, и Р.С.А.,ЕГН ********** ***, против С.К.К. и Р.В.Х.,***, иск да
бъде признато за установено по отношение на ответниците,че ищците са
собственици на 124.00 кв.м./сто двадесет и четири/кв.м.от УПИ XII-3360 в кв.53 по плана на
гр.Кюстендил,целият с площ от 379.00 /триста и седемдесет и девет/кв.м./,при
граници и съседи: ул.“Ефрем Каранов“,УПИ XVIII-3358, УПИ XIX-3358, УПИ XX-3357 и УПИ-3361,отразени на
кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор 41112.500.1823,
находящи се в северната част на този имот,при съседи-от изток-поземлен имот с
идентификатор 41112.500.1822,от запад-поземлен имот с идентификатор
41112.500.1825 и от север-поземлен имот с иденфикатор 41112.500.1821 и да бъдат
осъдени да им предадат владението на същите.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта
му по предявеният от О.Д.А.,ЕГН ********** ***, Д.П.А.,ЕГН ********** ***,В.Л.А.,ЕГН
**********,починала в хода на процеса и на нейно място конституирани
наследниците й О.Д.А. и Д.П.А.,с
посочени данни, и Р.С.А.,ЕГН ********** ***, против С.К.К. и Р.В.Х.,***, искове
да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че както към датата
на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Кюстендил,одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008 год. на ИД на АГКК,така и към настоящият момент ищците са
собственици на 124.00 /сто двадесет и четири/кв.м.,неправилно включени в обема
на имот с идентификатор 41112.500.1823 по КККР на гр.Кюстендил,тъй като са
погрешно заснети като част от поземлен имот с идентификатор
41112.500.1823,вместо като такава от поземлен имот с идентификатор
41112.500.1822 с площ от 380.00 /триста и осемдесет/ кв.м. и адрес на
поземления имот-гр.Кюстендил,ул.“Ефрем Каранов“ № 2.
ОСЪЖДА О.Д.А.,ЕГН ********** ***, Д.П.А.,ЕГН
********** *** и Р.С.А.,ЕГН ********** ***,ДА
ЗАПЛАТЯТ на С.К.К. ***,сумата от 1147.00 / хиляда сто и четиредесет и
седем/лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето на
делото.
ОСЪЖДА О.Д.А.,ЕГН ********** ***, Д.П.А.,ЕГН
********** *** и Р.С.А.,ЕГН ********** ***,ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р.В.Х. ***,сумата от 600.00/шестотин/лева,представляваща
сторените от последният разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи,а в
частта му имаща характер на определение,по която производството по делото е
прекратено частично-в 7-дневен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: