№ 209
гр. Плевен , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина А. Лалева
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600313 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов ВЧНД № 313 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК.
Производството е образувано по жалба от З. П. Г. от гр.Плевен, ул.******,
чрез адвокат С.Ч.-САК, против определение № 141/19.04.2021г., постановено
по ЧНД № 20214430200764/2021г. на Районен съд-гр.Плевен,трети
нак.състав.
С обжалваното определение, Районен съд-гр.Плевен, оставил без раз-
глеждане жалбата на З.Г., против постановление от 26.03.2021г. на РП-
гр.Плевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебното
производство № 6490/2020г. на РП-Плевен, съдържащо ЗМ-710/2020г. по
описа на Първо РУ-Плевен, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК,
поради недоказаност на обвинението.
В жалбата се изразява несъгласие на първо място, с основанието посочено
в определението на РС- гр.Плевен, с което е оставена жалбата без
разглеждане.Излагат се доводи за противоречивост на приетото в мотивите на
съда относно „допустимост“, „недопустимост“, „основателност“ и
„неоснователност“ на жалбата.Твърди се, че е налице несъответствие между
мотивите и диспозитива на обжалваното определение, което е предпоставка
за отмяната му.В този смисъл се цитира абзац от определението на съда,
съдържащо противоречащи и взаимно изключващи се изрази, а именно, че
жалбата е подадена в срок, от лице не в кръга на посочените в чл.243, ал.3 от
НПК, „допустима“, но „неоснователна“. Цитира се по нататък, в подкрепа на
твърдяното противоречие, че съда е счел жалбата и за „недопустима“.В
1
жалбата се излагат и доводи, за да се обоснове становището, че З.Г. има
качеството на „пострадала“, независимо, че досъдебното производство е
водено за документно престъпление.С жалбата се счита, че с определението
на съда е налице неяснота и объркване досежно преценката и формирането на
изводите на първоинстанционния съдебен състав, а именно дали жалбата
против постановлението за прекратяване на прокурора е счетена за
неоснователна или за недопустима.Излагат се доводи, че използването на
опорчения документ води до значителни имуществени вреди, под формата на
съдебни разноски, както и негативно отражение в правната сфера на
множество субекти.Цитира се съдебна практика.Иска се отмяна на
определението на първоинстанционния съд, като бланкетно, неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото на прокурора за
продължаване на разследването.
Въззивният съд след като прецени изложеното в жалбата, доказател-
ствата по делото и оспорваният съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.Разгледана по същество, е
основателна, само досежно наличие на основание да се отмени определението
на първоинстанционния съд, като се върне делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, а не на прокурора по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен
извършител, затова, че на 08.07.2018г. в гр.Плевен, бил съставен неистин- ски
частен документ, протокол за проведено общо събрание на собстве- ници на
сграда в гр.Плевен, ул.******, в частта относно присъствието и положен
подпис от името на П.Н.П. и бил употребен за да се докаже, че съществува
правно отношение- престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
С постановление от 26.03.2021г.. на Елеонора Янева-прокурор при РП-
гр.Плевен, наказателното производство по досъдебното производство №
6490/2020г. на РП-Плевен, съдържащо ЗМ-710/2020г. по описа на Първо РУ-
Плевен, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, е прекратено на
основание чл.199 и 243, ал.1,т1,във връзка с чл.24, ал.1,т.1 от НПК.Прокурора
е приел, че свидетеля Д.Д. макар да е осъществил формално състава на
престъплението по чл.309, ал.1 от НК, то не е налице престъпно деяние,
обвързвайки този си извод с чл.9, ал.2 от НК.Т.е деянието не съставлява
престъпление.
В постановлението на прокурора е посочено, че подлежи на обжалване
пред Районен съд-гр.Плевен, по реда на чл.243, ал.4 от НПК, в седем дневен
срок от получаването му.
В разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, е посочен кръга на лицата имащи
право на обжалване-обвиняем, пострадал или неговите наследници или
ощетеното юридическо лице.Това постановление е било обжалвано от З. Г.,
2
чрез адвокат С.Ч.-САК.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд на
първата страница от мотивите си, е приел, че жалбата против поста-
новлението на прокурора е „допустима“, а разгледана по същество-
“неоснователна“.
По нататък в определението на съда, в противоречие с прието вече за
допустимост на жалбата, се съдържат съображения относно „недопусти-
мост“ на подадената жалба, като се излагат доводи съобразно чл.74 от НК и
съдебната практика за фигурата на „пострадал“, при документните
престъпления. Съдът счел, че не е налице пострадал по смисъла на закона,
поради което няма лице, което да да би могло да обжалва, постановлението
на „РП Лом“, по реда на съдебният контрол.
С диспозитива, на определението си обаче, оставил жалбата без
разглеждане, поради „недоказаност на обвинението“.
От изложеното в мотивите и диспозитива на обжалваното определение, не
става ясно каква е волята на съда.Дали съдът е приел ,допустимост“ на
жалбата и „неоснователност“, или е приел, че същата е „недопустима“.
Налице е пълно противоречие от една страна в обстоятелствената част на
определението, от друга страна между обстоятелствената част на
определението и деспозитива му, относно основанието за оставяне на жалбата
без разглеждане, както и противоречивост и неотносимост на мотивите, към
предмета на съдебния кантрол, очертан с постановлението на
прокурора.Прокурора, е прекратил наказателното производство поради липса
на престъпление, обвързано с чл.9, ал.2 от НК, а не поради недоказаност на
обвинението.Жалбата е допустима или недопустима.Ако е допустима съда
дължи произнасяне по основателността й, ако не е допустима, то тя се оставя
„без разглеждане като недопустима“.В този смисъл, не е възможно да се
остави частната жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство,без разглежадане, поради недоказаност на
обвинението“.Ако ли пък съда е приел, че не това е основанието за
прекратяване на наказателното производство, то липсват мотиви, защо с
диспозитива на определението е прието, че обвинението е недоказано.
Изложените мотиви са неясни и противоречиви и не дават възможност на
въззивната инстанция да провери каква е действителната воля на
първоинстанционния съд.Те са довели съответно, до постановен неправи- лен
и незаконосъобразен съдебен акт.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени като неправилно
и незаконосъобразно, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав
на съда.
3
При това положение, въззивния съд не следва да се произнася по другите
възражения в жалбата, както и по възраженията свързани със
законосъобразността на постановлението за прекратяване от прокурора.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Плевенският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 141/19.04.2021г., постановено по ЧНД №
20214430200764/2021г. на Районен съд-гр.Плевен, като неправилно и
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4