РЕШЕНИЕ
№ 20321
гр. ******, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110120194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от ******* срещу Б.***** М. М. и Л. М. М., по реда на
чл. 422 ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че
дружеството има вземания към всеки от ответниците за топлоснабден имот – ********,
находящ се в гр. ******, общ. **********, основани на чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за следните
суми:
По отношение на Б. М. М. за следните суми: 1 104.86 лв., представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането;
259.06 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе г*****ница за
периода 01.12.2021 г. – 08.01.2024 г., 6.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.10.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 1.26 лв. –
обезщетение за забавено плащане на г*****ницата за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. –08.01.2024 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2975/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 171-ви състав.
По отношение на Л. М. М. за следните суми: 1 104.86 лв., представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането;
259.05 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе г*****ница за
периода 01.12.2021 г. – 08.01.2024 г., 6.13 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.10.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 1.26 лв. –
обезщетение за забавено плащане на г*****ница 6.13 лв. за периода 01.07.2021 г. –
08.01.2024 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2975/2024 г. по описа на СРС,
1
ГО, 171-ви състав.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден имот, находящ се в
гр. ******, ж.к. ***********, като за процесния период в същия е доставил топлинна
енергия, която те не са заплатили, като по този начин се обогатили неоснователно за сметка
на ищеца. С оглед изложеното в исковата молба излага, че ответниците дължат да върнат на
ищеца онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от
ответниците, с които се изразява становище за неоснователност на исковете по съображение,
че процесният магазин няма техническо съоръжение, което да е свързано с топлопреносната
мрежа на топлопреносното дружество, тоест имотът не е топлоснабден и в същия не е
подавана топлоенергия нито за отопление (включително чрез сградна инсталация), нито за
топла вода. Ето защо и ищецът не е имал техническа възможност да доставя топлинна
енергия в същия. Твърди се, че процесният имот е търговски обект – магазин и не е
сключван договор за доставяне на топлинна енергия за стопански нужди. Оспорват да са
били канени да сключат договор с ищеца, а освен това за тях не съществувало законово
задължение да сключват такъв договор. Оспорват да са били потребители на ТЕ през
процесния период. Считат, че не са обвързани с никакви измервания, начисления, сметки и
суми, доколкото не са се намирали в договорно правоотношение с ищеца. Молят съда да
отхвърли предявените искове, както и молят за присъждане на разноски за консултации с
адвокати във връзка с производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „******* не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
По предявените установителни искове с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД спорното материално право се обус*****я от кумулативната
даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на
ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и
обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното
настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска,
обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.
В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца
по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците са
се обогатили, ползвайки същата, и спестявайки дължимата цена. С оглед направените
оспорвания с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да установи в
производството, че процесният магазин е бил топлоснабден през периода, както и че в
същия е потребявана топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили задължението си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на
г*****ни задължения и изпадане на ответниците в забава за плащане на същите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-
2
продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен
писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
По делото не е спорно между страните, че през процесния период ответниците са
били собственици на процесното търговско помещение, че помежду им не е бил сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия, с
оглед което и дадената от съда правна квалификация е по чл.59 ЗЗД.
При така очертаните като безспорни между страните обстоятелства, съдът следва да
даде отговор на въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед събраните в хода на
съдебното дирене пред първата инстанция доказателства относно ползването на топлинна
енергия в процесния обект, в т.ч. и установено ли е по делото от страна на ищеца имотът е
да топлоснабден, доколкото възникването на твърдяното от ищеца притезателно право е
обусловено от ползване от страна на ответниците на доставената им от ищеца топлинна
енергия, за която не са заплатили дължимата цена, с което са причинили обедняване на
ищеца, обогатявайки се със спестените разходи.
Между страните не се спори, че **** М.а (майка на ответниците) е починала и
ответниците са нейни наследници по закон.
По делото като писмени доказателства са приети документи, както следва: заповед №
******г., на заместник-областния управител на област ******, заповед № ********** г. на
кмета на *******, писмо, изх. № ******г., подписано от кмета на район „******“, от
съдържанието на които съдът приема за установено, че наследодателят на ответниците е
притежавала правото на собственост върху 62,254 % ид.ч. от процесния ********, находящ
се в гр. ******, ****с площ 69,66 кв.м., а останалите ид.ч. от правото на собственост са
притежавани от **********“.
На следващо място, по делото са представени договор № ******* г., сключен между
етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: гр. ******, ж.к. *********** и
„******* за монтаж на електронни радиаторни разпределители и за извършване на услугата
топлинно счетоводство за разпределение на консумираната и измерена от общия топломер в
абонатната станция топлинна енергия, ведно с протокол за проведено на 14.08.2002 г. общо
събрание на етажната собственост от същия адрес, на което са взети решения за избор на
топлинни разпределители и сключване на договор с третото лице помагач за извършване на
услугата дялово разпределение. Не се установява от представените в тази връзка документи
да е предвидено монтирането на разпределители в процесния ********.
От третото лице помагач на ищеца са представени изравнителни сметки за аб. №
*********, инсталация № *********, както и констативен протокол за извършен отчет за ап.
2 и справка за показанията на измервателните уреди за адрес гр. ******, ж.к.******, в
съдържанието на които не се открива и не фигурира посочен процесният имот, означен от
ищеца като ******** в исковата молба. Посочен е аб. № ****** а в приложените справки
адресът е изписан по следния начин: ж.к. *********
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа
на документи, представени от ищеца и третото лице помагач, настоящата инстанция приема,
че за процесния период за имота служебно, при условията на неосигурен достъп, е
начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за сградна инсталация. Не е
начислявана ТЕ подгряване на вода, нито е начислявана такса мощност. Общата сума за
процесния период съгласно СТЕ е в размер на лева 3 762.54 лева за отопление на имота, а
останалата сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е
констатирало, че изравнителната сума за процесния период (т.е. за получаване на
ответниците) е в размер на 1 542.99 лева, което означава, че задължението на ответниците за
процесния период, изчислено с приспадане на сумата за връщане, се равнява на 2 219.55
лева. През процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки. Вещото лице е извършило оглед при ищеца на 12.05.2025 г. , във
3
връзка с поставената допълнителна задача, и е констатирало, че в помещенията не се
установяват радиатори, захранваща тръбна мрежа, както и преминаващи щрангове или
отоплителна тела.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена въз основа на документи, представени от ищеца и третото
лице помагач, съдът приема, че общият размер на задължението за ТЕ в процесния период е
2 734.70 лева, от които 2 301.17 лева – г*****ница, а сумата от 433.53 лева – начислена
лихва. Вещото лице е посочило, че липсват данни за начислени суми за такса БГВ и сградна
иснаталация.
По възражението на ответниците за неоснователност на иска:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че тежестта да установи по делото, че
през процесния период е доставил топлинна енергия в процесния търговски обект, че
същият е бил топлоснабден и че ответниците са ползватели на същия негова е именно
негова. Тежестта за доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно
разпределена, доколкото за да са се обогатили ответниците за сметка на ищеца, по делото
следва да бъдат установени при условията на г*****но доказване всички предпоставки за
основателност на така предявените г*****ни искове.
Според съдебния състав, от страна на ищеца, чиято е била тежестта за това в
производството, не се установява правнорелевантният факт, че процесният магазин е
топлоснабден. В представените от ищеца документи в тази връзка никъде не фигурира
процесният ********. Ищецът не е установил, че същият е част от отоплителната
инсталация на сградата, че в него са били монтирани три броя радиатори, съответно за
тяхната отоплителна мощност, респективно, че не е бил осигурен достъп или са били налице
другите предпоставки за начисляване на топлинна енергия по служебен път за имота. От
съдържанието на писмените документи се установява, че в процесната етажна собственост
съществува ап. 2, но претенцията на ищеца е насочена към****, а в съставените документи,
които ищецът твърди да касаят процесното търговско помещение, имотът не е
индивидуализиран надлежно по начин, по който съдът да приеме, че в съответствие с
действащата нормативна уредба за ищеца е възникнало право да начислява каквато и да е
топлинна енергия за този магазин. От друга страна, не са ангажирани доказателства от
ищцовата страна и за ползването на имота от ответниците през процесния период, извън
тези, свързани с правото им на собственост върху същия, от които се установява, че по
силата на наследствено правоприемство от ******** М.а, ответниците са придобили по 1/2
ид.ч. от 62,254 % ид.ч. от собствеността върху процесния търговски обект, като са станали
съсобственици със******.
Релевантно в настоящия случай е, че искът е предявен на основание чл. 59 ЗЗД с
твърдения, че ответниците не са потребители на конкретно количество топлинна енергия за
стопански нужди поради липсата на сключен писмен договор. Не само че не е установено в
съсобствения на ответниците и на ******* имот, която не е страна по делото, да са
монтирани отоплителни тела, доколкото това изрично е оспорено, но не е установено и
реално да е доставена топлинна енергия в този имот. От съвкупния доказателствен материал
не се установи, че именно ответниците не са осигурили достъп до същия, каквото
задължение последните и нямат, доколкото от ищеца не се доказа пълно и г*****но, че в
имота изобщо е имало радиатори. В допълнение, ищцовото дружество не е установил и
факта, че през процесния период именно ответниците са ползвали имота и по този начин са
се обогатили, като са спестили конкретни разходи за реално доставена в имота топлинна
енергия.
Ето защо и съдът намира, че ищецът не е изпълнил възложената му с доклада по реда
на чл. 154 ГПК доказателствена тежест. В конкретния случай доказване на притежанието от
страна на ответниците на идеални части от право на собственост върху имота само по себе
си не обус*****я основателността на претенциите, доколкото исковете не са предявени на
договорно основание, а се претендират вземания, произтичащи от неоснователно
обогатяване, поради ползване от ответниците на топлинна енергия на адреса на имота и
4
незаплащане на цената за същата. Не може да бъде възприето, че ако ответниците са
съсобственици на имота, то значи са били и ползватели на услуги, каквито в конкретния
случай не е установено да са били предоставени от ищеца през исковия период. Отделно,
това би означавало съдът да се произнесе по различни, а не по наведените с исковата молба,
фактически основания на предявените г*****ни искове и то въз основа на недоказани в
производството твърдения на ищеца.
Следователно ищецът не е доказал материалната легитимация на ответниците да
отговарят по предявените искове. При тези изводи на съда не следва да се анализират
подробно другите изложени съображения от ответниците, касаещи недължимостта на
начислената за имота стойност на топлинната енергия. Г*****ните предявени искове за
стойността на топлинната енергия са неоснователни, с оглед което и неоснователни се явяват
и останалите претенции на ищеца, предвид обусловения характер на същите.
За пълнота следва да бъде посочено, че неоснователни, във връзка с изложените вече
мотиви на настоящият съдебен състав, се явяват и претенциите на *******, насочени срещу
ответниците М.и, досежно сумите, касаещи услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода май 2021 г. – октомври 2022 г., както и претенциите за обезщетение за
забавено плащане върху г*****ницата за периода 01. 07. 2021 г. – 08. 01. 2024 г. Тук отново
следва да се вземат предвид твърденията в исковата молба, че между страните не съществува
договорно правоотношение през процесния период, респ. че ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца. Не става ясно на какво основание ищецът твърди да е
титуляр на вземанията за дялово разпределение на топлинна енергия, в това число и как е
настъпило обедняване в имуществената му сфера, предвид че се твърди услугата да е
осъществявана от друго лице въз основа на договор, сключен между това лице и етажната
собственост, а именно *********. В тази връзка, според настоящия съдебен състав, ищецът
без да твърди, че се намира в договорно правоотношение с ответниците, по силата на което
последните да са се задължили да заплащат цената на услугата дялово разпределение не на
лицето, което я е предоставило, а на ищеца, то последният не е легитимиран да претендира
тези вземания.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква единствено за
ответниците. Само един един от тях – Б. М. претендира разноски без да е посочил техен
конкретен размер и без да установява да са извършени реални разходи във връзка с
настоящото производство. Съобразявайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че липсва основание разноски в полза на
ответниците да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от *******, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.******,ул. ********, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Б. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, бул. „********** дължи, за признаване за установено, че Б. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, бул. „********** дължи на *******, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.******,ул. ******** следните суми: 1 104.86 лв.,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот – ********, находящ се в гр. ******, общ.
******, ж.к. „*****.“ бл. *****, с аб. № *********, инсталация *********, ведно със
законната лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 259.06 лв. –
обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе г*****ница за периода 01.12.2021 г.
– 08.01.2024 г., 6.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
5
16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 1.26 лв. – обезщетение за забавено плащане на
г*****ница в размер от 6.14 лв. за периода 01.07.2021 г. – 08.01.2024 г., по отношение на
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена
по ч.гр.д. № 2975/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от *******, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.******,ул. ********, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Л. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, ул. „*****.“ 19, бл. 3, вх. А, за признаване за установено, че Л. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „*****.“ 19, бл. 3, вх. А дължи на *******, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.******,ул. ******** следните суми: 1
104. 86 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.07.2021 г. – м.10.2023 г. за топлоснабден имот – ********, находящ се в гр.
******, общ. ******, ж.к. „*****.“ бл. *****, с аб. № *********, инсталация *********,
ведно със законната лихва за периода от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 259.05 лв.
– обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе г*****ница за периода 01.12.2021
г. – 08.01.2024 г., 6.13 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.10. 2022 г.,ведно със законната лихва за периода от
16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 1.26 лв. – обезщетение за забавено плащане на
г*****ница 6.13 лв. за периода 01.07.2021 г. – 08.01.2024 г., по отношение на които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 2975/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „*******“ ЕООД,
ЕИК ******* (с предходно наименование и правноорганизационна форма „*****“) на
страната на ищеца *******, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано от ищеца пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6