Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260024/22.02.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари януари,
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 437/20 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби
на страните срещу решение № 58/23.06.2020 г. по т.д.№ 116/19 г. на Окръжен съд
– Добрич, с което са уважени отчасти
исковете, предявени от Ш.Я.М., Н.И.З. и М.Й.К. срещу Гаранционен фонд – София за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
Емил Й.К. при ПТП на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач
на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва.
Ищците обжалват решението в отхвърлителните му части. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона,
с молба за отмяна и за постановяване
на ново решение
по съществото на спора, с което
предявените искове бъдат уважени изцяло.
Гаранционен фонд – София обжалва решението
в осъдителните му части: за разликата
над 60000.00 лева, до уважения размер
от 100000.00 лева – за ищцата Ш.М. и за разликата над
по 2500.00 лева, до присъдения размер
от по 25000.00 лева – за ищците Н.З. и М.К.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба
за отмяна и за отхвърляне на
исковете за посочените във въззивната жалба размери.
Отговори на въззивните жалби
не са подадени.
Въззивните жалби
са подадени в срок и от надлежни
страни и са процесуално допустими. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелративен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Предявени
са обективно съединени искове от Ш.Я.М., Н.И.З. и М.Й.К., всички от гр.Балчик,
срещу Гаранционен фонд - София за присъждане на сумите от 200000.00 лева за
първата ищцата и по 100000.00 лева за всеки от останалите двама, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Емил Й.К.
при ПТП на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва,
на основание чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557, ал.1,
т.2, б.„а“ КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Третото
лице – помагач Д.В.В. не изразява становище.
От
приложената преписка № 514/2018 г. на Окръжна прокуратура – Добрич и досъдебно производство
№ 192/2018 г. на РУ на МВР – Балчик се установява, че на 30.08.2018 г., в тъмната
част на денонощието, по пътя Варна-Каварна, товарен автомобил „IVECO STRALIS“, per.№ 110М394, управляван от Д.В.В.
ударил движещия се пред него велосипедист Емил Й.К., който загинал в резултат
от удара.
Назначената
комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза установява, че велосипедът е бил снабден със спирачен механизъм на
двете колела и светлоотразителни елементи на рамата,
но пострадалият не е ползвал светлоотразителна
жилетка.
Според вещите лица, причината за смъртта е
несъвместимо с живота разкъсване на гръбначния мозък в шийния
отдел и на черния дроб, получени при конкретното пътно-транспортно
произшествие, следователно е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между получените при произшествието травми и настъпилата смърт на пострадалия.
Безспорно е по делото, че образуваното досъдебно производство
№ 192/2018 г. не е приключило с влязъл в сила акт.
Не се спори и относно факта, че към датата на
настъпване на произшествието, товарен автомобил „IVECO STRALIS“, per. № 110М394, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Приложеното удостоверение за наследници №
455/01.10.2018 г. на Община - Балчик установява, че починалият е син на ищцата Ш.М.
и брат на ищците Н.З. и М.К..
Ищците са предявили пред Гаранционен фонд претенция за
заплащане на обезщетение вх.№ 24-01-916/917 от 10.12.2018 г., но ответникът не
изплатил обезщетения по нея.
По делото са изслушани показанията на свид.С. С. А. и П. Ж. С. - роднина на страните, които
установяват, че първата ищца – майка на Е. К. приела много тежка смъртта на
сина си – все още тя е отчаяна и съкрушена, намира се в постоянен стрес,
потиснатост и вътрешна опустошеност. Братът и
сестрата на загиналия болезнено изживели и продължават да изживяват внезапния
му край. Между тях е съществувала емоционална връзка, отношения на особена
близост, подкрепа и доверие, обичайна за отношенията между връзка между братя и
сестри.
Въз основа на правилно приетата за установена
фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за допустимост на
предявените искове.
Правилен е изводът за наличие на предпоставките по
чл.519, т.1, вр. с чл.557,ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за
причинените на ищците вреди, настъпили в резултат от ПТП на 30.08.2018 г., виновен
за което е Д.В.В., управлявал МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Доказан в процеса е фактът, че в резултат от нарушението
на правилата за движение по пътищата от водача на МПС Д.В.В.,
по непредпазливост е причинена смъртта на Е.Й.К. – пряката причинна връзка с
причинените на ищците неимуществени вреди е налична.
Съдът е изложил подробни мотиви и ръзсъждения
относно правната природа, вида и характера на неимуществени вреди – болки и
страдания и начина на определяне на дължимото обезщетение съобразно чл.52 от ЗЗД,
които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Ищците, като наследници по закон на пострадалия Е. Й.К.
са от категорията лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по
чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.52 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди, съдът е преценил възрастта на пострадалия, характера на понесените
болки и страдания от ищците и икономическата конюнктура в страната.
С оглед пълната преценка на тези критерии настоящата инстанция
приема, че справедливият размер на претърпените неимуществени вреди е в размер
на 150000 лева за ищцата Ш.М., на 50000 лева за ищцата Н.З., а претендираните от М.К. неимуществени вреди са недоказани.
От събраните гласни доказателства се установява, че
ищцата Ш.М. е живяла в България и в Германия, където се е намирала и по време
на произшествието. Тя и сина й не са съжителствали в едно домакинсто,
не са имали ежедневни контакти и отношенията им са били обичайните между майка
и син. Безспорно е, че ищцата е преживяла мъка от загубата, каквато би
преживяла всяка майка, загубила детето си. Заключението на назначената от
настоящата инстанция СПЕ не установява какво е влиянието на смъртта на сина й
върху психическото състояние на Ш.М., предвид факта, че преди произшествието тя
е преживяла тежка катастрофа, загубила е сестра си и е невъзможно да се
разграничи отражението на всяко от тези стресиращи събития върху психиката й.
От друга страна, починалият Е. К. е живял на квартира
заедно със сестра си – ищцата Н.З., работел като общ работник и е осигурявал
прехраната им; сестра му не работела, тъй като не била добре здравословно и се
грижела за домакинството. Следователно, особено близката връзка между втората
ищцата и пострадалия е доказана. Двамата са живели като брат и сестра, не са
имали създадени семейства и взаимно са се подкрепяли, което обосновава извод
основателност на иска за сумата от 50000 лева.
Предявеният от М.К. иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на брат му Е., е недоказан. Гласните
доказателства не установяват особени близки и емоционални отношения между
двамата братя. Ищецът М. пътувал често заедно с майка си до Германия, живеел в гр.Варна,
а от обстоятелството, че от време на време семейството се се
събирало да празнува, не следва извод за основателност на претенцията. Предвид
факта, че във въззивната жалба ответното дружество
изразява становище за основателност на иска, предявен от М.К. за сумата от 5000
лева, настоящата инстанция следва да се съобрази с това при постановяване на
решението.
Основателно е възражението на ответника по чл.51, ал 2
от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалото лице. Принос по смисъла на закона е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Приложеното ДП № 192/2018 г. установява вида на
облеклото на пострадалия при извършения оглед на местопроизшествието, който в
нарушение на чл.80, ал.1 ЗДвП не е ползвал светлоотразителна
жилетка при управлението на велосипеда извън населените места, през тъмната
част на денонощието и при намалена видимост и по този начин е допринесл за настъпването на вредоносните последици.
Приносът на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпването на
вредоносния резултат правилно е определен от съда на 50 %. Следователно,
размерът на обезщетението за ищцата Ш.М., след редуцирането му с 50 % е в
размер на 75000 лв., поради което обжалваното решение – в (астта
му, с която искът е уважен за разликата над 75000 лева, до 100000 лева следва
да бъде отменено, а искът за посочената сума – отхвърлен. По отношение на
ищцата З. определеният от съда размер на обезщетението от 25 000.00 лв. е
правилен и в тази му част решението следва да бъде потвърдено. След редуциране
на размера от 5000 лева за ищеца М.К., предявеният от него иск е основателен за
сумата от 2500 лева. Обжалванотото решение по
отношение на него следва да бъде отменено за разликата над 2500 лева, до 25000
лева и искът за сумата – отхвърлен.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответното дружество сумата от 200.00 лева – юрисконсултско
възнагражденшие.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 58/23.06.2020 г. по
т.д.№ 116/19 г. на Окръжен съд – Добрич В ЧАСТИТЕ МУ, с които
Гаранционен фонд – София е осъден да заплати на Ш.Я.М. сумата над 75000 лева, до 100000 лева и на М.Й.К.
– за сумата над 2500 лева, до 25000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Ш.Я.М. – за сумата над
75000 лева, до 100000 лева и от М.Й.К. – за разликата над 2500 лева до 25000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на смъртта на Е. Й.К. при ПТП на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач на
МПС без сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/23.06.2020 г. по т.д.№ 116/19 г. на Окръжен съд
– Добрич в останалите му обжалвани части.
В необжалваните му части,
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ш.Я.М. и М.Й.К.,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Гаранционен фонд“ – София сумата от 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ - София, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.С.Ж. сумата от 4065.00 лева адвокатско
възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ по чл.38 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.