гр. Стара Загора, 29.11.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на девети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2496 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни
искове по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел. енергия относно
притежавания от него обект с ИТ № 2939032 – помпена станция „ОРЕШНИК"
с.Орешник, Община Тополовград. Обектът бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със
съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел.
енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството
трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД осъществявало дейност по снабдяване на потребители
с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, клиентът заплащал изчислената сума за пренос
по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
През периода от
01.10.2014г. до 31.10.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е
заплатило на ответното дружество сумата 1 144.54лв. по Фактура №**********/31.10.2014г.,
представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се
в Община Тополовград.
По посочената фактура
ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента
ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.
Посочената по-горе от
исковата молба сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство
било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник".
Счита, че измерването по този начин и конкретно на това място, било
незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с
Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване
на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
При отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,
ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ
наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба
относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за
пренос по електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие
на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния случай за
Помпена станция „Орешник", границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца
Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
7,700 км., започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на
Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД.
С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник".
Във връзка с изложеното
по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството
е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени
документи, за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за
електропровод „Венеция"/; Извод „Рила"; Вик – Зимница; ПС Ханчето
След получаване на това
писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на
всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и
нивото на измерване, като енергията се измервало на ниво СН и ВИК ЕООД не
заплащала такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по
отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено.
Във връзка с това, от
дружеството било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008r., с което
отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които е изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило Писмо изх. № 01/09.01.2009г.,
с което уведомявало, че следва да им бъде
предоставен документ за собственост на Електропровод 20 kV извод
„Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., дружеството било изпратило по отношение на електропровод
„Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени
и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Независимо, че дружеството било собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД не изпълнявало задълженията си и продължавало
да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо
на ниво средно напрежение.
Считат за безспорно, че
ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставяли на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи са предадени на дружеството ни. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше
уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
„Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно
- заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект средно напрежение. Ако се установи, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се
явявала недължимо платена и платена без основание.
При това положение за
дружеството възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за
пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без
основание като за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. сумата била в размер на
800лв.
Освен дължимата сума в размер
на 800лв., ответникът дължал и обезщетение в размер на законна лихва считано от
датата на плащане на недължимо платената сума, до датата на предявяване на
молбата в съда - 09.05.2019г., както следва:-сумата 365.53лв. /триста шестдесет
и пет лева и 53 стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на
800лв. по Фактура №**********/31.10.2014г. - 07.11.2014г., до датата на
предявяване на молбата в съда - 09.05.2019г.
Искането е да се
постановите решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да се осъди
ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********,
1. Сумата 800лв. /осемстотин
лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник", ИТ № 2939032, за периода 01.10.2014г. - 31.10.2014г., представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата завеждане на
исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
2. Сумата 365.53лв. /триста
шестдесет и пет лева и 53 стотинки/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 800лв. по Фактура №**********/31.10.2014г. - 07.11.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда - 09.05.2019г.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като
неоснователна.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл.
39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България.
Съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."
По силата на чл. 7, т. 1
от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е I измервателна точка (ИТН), посочена в
исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия,
се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора
при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
било доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена
от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги била издадена фактурата, представена
към исковата молба, стойността на част от която съставлявала исковата сума.
Действително, ищецът бил
клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител
по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на
електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като
„транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежало на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката).
„ЕВН България Електроразпределение" ЕАД,
като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършвало услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало
следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала
по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона
за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за
търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата
енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в
процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на
измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа.
Обектът на ищеца бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен бил фактът, че
присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ,
бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия.
Начинът на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване
и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в
цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако
присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване
към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.,
аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от
4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства може да се
установи, че процесните обекти са присъединени през 1995 г.
Видно било, че принципът,
залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, бил
че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определяли/договаряли към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта !!!
Действително след
присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът бил подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорват твърдението, че
към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия
ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните
съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост,
представени по преписката сочели, че правото на собственост е на Община
Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са
представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на
приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения
от баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от
26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kVAC проводник 95 L-7180
м. и ел.провод20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L-738 М, същите са били
приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г.). За доказване на това
обстоятелство представят цялата коренспонденция по случая. Ищецът не е доказал
правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите
(за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от
21.01.2015 г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и едва
тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето е сменено
на 19.11.2015 г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка от
14.01.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от
ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 е посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е видно, че тя
отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума била дължима, тъй като
обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия
ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът имал правата и
задълженията по тях.
Аналогично на издадените
от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали
одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител били съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвеждал и утвърждавал правилото, че:
• потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните
мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на
крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия
Ако се установи, че
мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение. ВЪПРЕКИ
ЧЕ КЪМ МОМЕНТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ ОБЕКТЪТ Е ПРИСЪЕДИНЕН НА НИВО НИСКО
НАПРЕЖЕНИЕ, то действително недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде
единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията на ищеца. Не е
ясно обаче как е изчислен размерът на тази претенция.
Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период. Сумата по процесната фактура била
основателно начислена и дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Ищецът е претендирал
присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение,
считано от датата на плащане на недължимо платената сума до датата на
предявяване на исковата молба в съда. Считат, че искът е неоснователен. Касаело
се за задължения, които са без точно определен срок за изпълнение, поради което
по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата
на поканата. По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата
на предявяване на иска, поради което и не можело да се приеме, че до тази дата
ответникът е изпаднал в забава.
Претендирани са разноски.
В
съдебно заседание се явява пълномощник на ищеца и по негово искане в допуснато
увеличение на размера на иска за главница със сумата от 58, 98 лева.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната
квалификация на предявения иск за главница е чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащането и получаването на сумата от 800 лева (858, 98 лева
след увеличение на иска) от страна на ответника, а задължение на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането
й.
По иска по чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже
изискуемостта на вземането си или датата на получаване на сумата от
ответника.
По
делото е представена фактура № **********/31.10.2014 г. за отчетен период
01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. за сумата от 2877, 02 лева. Същата фактура е
предмет на настоящото дело и е описана в исковата молба, като се твърди че по
нея ищцовото дружество е заплатило на ответника т.е. на ЕВН България
Електроснабдяване процесната сума от 858, 98 лева. Фактурата обаче е издадена
от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД с ЕИК ********* (сегашно
наименование Електроразпределение Юг). Плащането видно и от платежно нареждане
от 07.11.2014 г. и от извлечение на ищцовото дружество е извършено в полза на
ЕВН България Електроразпределение.
След
като ответникът не е получил процесната сума, няма как да отговаря за нейното
връщане. Ищецът е насочил иска си срещу грешния ответник, като в настоящия
случай не се касае за неяснота или противоречие в самата искова молба, което да
задължава съдът да даде указания за изправяне на нередовности. И в
обстоятелствената част и в петитума ищецът твърди, че ответното дружество ЕВН
България Електроснабдяване е получило сумата. Съдът няма задължение да сверява
представените доказателства с твърденията на исковата молба преди решаване на
делото.
Всички
останали аргументи не следва да се разглеждат и обсъждат по делото, доколкото в
настоящия случай ЕВН България Електроснабдяване не е материалноправно
легитимиран (не е носител на задължението за връщане на сумата) по делото и
исковете следва да се отвхърлят като неоснователни.
По
разноските.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 50 лева депозит за вещо
лице и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.
235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД искове да се осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, ЕИК ********* следните суми:
1. Сумата
858, 98 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник", ИТ № 2939032, за периода 01.10.2014г. - 31.10.2014г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата
завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника
на ищеца.
2. Сумата
365.53лв. /триста шестдесет и пет лева и 53 стотинки/, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на
недължимо платената сума в размер на 800лв. по Фактура №**********/31.10.2014г.
- 07.11.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 09.05.2019г.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: