№ 160
гр. Пазарджик, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело
№ 20225200900077 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
На второ повикване в 11:56 часа, се явиха:
Ищецът С. А. Т. - редовно призован чрез процесуален пълномощник
адв. Р. М., се явява лично и с адв. Б. В. – редовно преупълномощена от адв. Р.
М., с представено и приложено по делото преупълномощително от 04.10.2022
г.
Ответникът ЗК "Л.И." - редовно призован чрез процесуален
пълномощник юрк. К. А.. Явява се юрк. К. А. - редовно упълномощена с
приложено по делото пълномощно.
Явяват се свидетелите М.Т. и И.А. при режим на довеждане. Същите се
намират пред съдебната зала.
Свидетелят Р. Б. А. - нередовно призован, не се явява. Призовката на
същия е върната в цялост с отбелязване на лицето, връчващо призовката, че
лицето Р. А. живее в Г. и апартаментът е необитаем, по сведение на И.И..
АДВ. В.: Моля да дадете хода на делото.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл.143 и чл. 146 от ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба вх. №
2556/20.04.2022 г. от С. А. Т. от гр. П., чрез адв. Р. М. от САК, срещу
„Застрахователна компания "Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н "С.", бул. "С.Ш." №** с правно основание чл. 432,
във вр. с чл. 380 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на
20.04.2021 г. и сумата от 3064,65 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - разходи за лечение в резултат от ПТП,
настъпило на 28.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на уведомяването за настъпване на произшествието
20.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата и съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът е направил доказателствени искания за приемане на основание
чл. 300 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството
по делото - извършеното деяние от застрахования в ответното дружество
водач Р. Б. А., вината на дееца, вредоносния резултат - причинените телесни
повреди на С. А. Т. и наличието на причинно следствена връзка между
вредите и деянието. Направил е искане за приемане на представени писмени
доказателства; за събиране на гласни доказателства – трима свидетели при
режим на довеждане за установяване претърпените от ищеца неимуществени
вреди и за процесното ПТП, за назначаване на СМА и САвТЕ с поставени
въпроси на л. 7 от делото.
Иска се да се задължи ответника да представи застрахователна полица
валидна от 27.12.2019 г. до 26.11.2020 г. и даване на възможност за
ангажиране на допълнителни доказателства, респ. доказателствени искания и
указване на необходимостта от ангажиране на доказателства за твърдените от
тях факти и предприемане на съответните процесуални действия.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК "Л.И." АД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
2
пострадалата М., която е пътувала без поставен предпазен колан, което е
довело до настъпване на травмите и, както и принос и поради неправилно
проведено лечение – напускане на болницата в У., в която е била настанена по
собствено желание въпреки изричните предупреждения на лекарите. Изразява
становище по направените доказателствени искания,като оспорва
допускането на втори свидетел за установяване на едни и същи обстоятелства
и искането за представяне на застрахователна полица, тъй като оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП. Поставя допълнителни въпроси към СМЕ. Моли на
основание чл. 186 от ГПК да се изиска от РС - Пазарджик АНД № 1766/2020г.
по описа на РС Пазарджик, разпит на свидетел при режим на призоваване
свид. Р. Б. А. с посочен в отговора адрес и възможност за посочване на втори
свидетел при режим на довеждане и искания за допускане на комплексна
СМАвТЕ с поставени въпроси, и даване възможност за нови доказателствени
искания. Иска се призоваване на делинквента Й.Д.К. като свидетел за
уточняване на механизма на ПТП. Оспорва се да са изготвени снимки и описи
на щетите.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която се оспорват възраженията на ответника. Поддържа заявените искания в
исковата молба, като не поддържа искането по чл. 190 от ГПК. Поддържа
искането за разпит на трима свидетели по делото. Прави искане за допускане
на СПсЕ. Възразява срещу искането за събиране на гласни доказателства
относно механизма на настъпване на процесното ПТП,чрез разпит на
виновния водач, като заинтересован от изхода на делото. Възразява срещу
постановените въпроси в комплексната СМАвТЕ и поставя допълнителни
такива.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба. Поддържат се направените доказателствени
искания в отговора на исковата молба и се оспорват направените искания от
ищцовата страна. Няма нови доказателствени искания.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество. Съдът счита, че в
случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава
3
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и
затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищеца са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане
за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 28.08.2020 г.,
респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна.
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени
от ищеца с исковата молба писмени доказателства е основателно, поради
което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото.
Съдът отлага произнасянето по направените искания по чл. 192 от ГПК
за задължаване на трети неучастващи по делото лица до представяне на
писмени молби до третите неучастващи по делото лица да представят
намиращи се у тях документи.
Съдът отлага произнасянето по назначаване на Комплексна САвТЕ и
СМЕ и СПсЕ за след разпит на свидетелите.
Искането за събиране на гласни доказателства е основателно, като се
допуснат до разпит 2 свидетели на ищцовата страна след посочване на
имената им и 2 свидетели на ответната страна, а именно свид. Р.Б.А. от гр. П.,
ул. "Р." №******, след внасяне на депозит в размер на 25 лв. по сметка на
Окръжен съд - гр. Пазарджик и представяне на доказателства в едноседмичен
срок от получаване на определението и 1 свидетел при режим на довеждане
след посочване на имената му. На основание чл. 186 от ГПК да се изиска от
РС Пазарджик АНД № 1766/2020 г. по описа на РС - Пазарджик.
С определение на съда № 251 от 13.09.2022 г. по настоящото дело е
изпратен проект на доклад до страните. Разпределена е доказателствената
тежест, приети са писмените доказателства и е дадена възможност на
страните да обосноват исканията си.
АДВ. В.: Поддържам исковата молба. Поддържам и допълнителната
искова молба. Оспорвам релевираните възражения срещу иска в отговора,
изразени от ответника. Нямам възражения. Нямам искания за допълване по
4
отношение на съобщения ни проекто-доклад. Водим допуснатите ни двама
свидетели за неимуществени вреди, които са пред залата. Запозната съм и че е
постъпило АНД № 1766/2020 г. на РС – Пазарджик, като моля да се приложи
към настоящото търговско дело. Поддържам исканията за експертизи, но
определението на съда е, че ще се произнесе по това искане в днешното
съдебно заседание.
ЮРК. А.: Оспорвам предявените искове. Поддържам отговора на
исковата молба, както и отговора на допълнителната искова молба. Нямам
възражения по доклада. Поддържам направените от нас доказателствени
искания. Във връзка с неустановения свидетел, който е поискан от нас, моля
да ни бъде дадена възможност след запознаване с материалите по
постъпилото наказателно дело, евентуално да посочим друг свидетел, който
да бъде разпитан за механизма. Не възразявам да се допуснат двамата
свидетели, поискани от ищцовата страна. Нямам други искания на този етап.
Съдът намира, че следва да бъде обявен изготвеният проект за доклад,
обективиран в Определение № 251 от 13.09.2022 г. за окончателен такъв по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение №
251 от 13.09.2022 г. по настоящото дело, за ОКОНЧАТЕЛЕН ТАКЪВ ПО
ДЕЛОТО.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИОБЩАВА като доказателство по делото АНД № 1766/2020 г. на
РС – Пазарджик.
ДОПУСКА да бъдат разпитани като свидетели по делото М.К.Т. и
И.Р.А..
ПРИСТЪПИ се към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля А.:
И.Р.А. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, внук на
ищеца.
СВИД. А.: Желая да свидетелствам по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
5
НК.
СВИД. А.: Знам за делото. Аз по принцип живея в Г. и приятел ми
звънна и ми каза, че дядо ми е претърпял катастрофа и не се знае дали ще
оцелее. Купих си билет и на сутринта се прибрах. Когато пристигнах на
летище С., ме закараха в болницата и съм го видял как излиза от
операционната. Това става на другия ден. На същия ден не съм бил в
България, когато се е случил инцидента. Видях какво беше положението.
Близо 6 месеца съм се грижил за него, защото той си беше на легло. Обадих
се на жена ми в Г. да вземе детето и да се прибере, защото все пак трябва да
се чисти, да се готви, защото аз трябваше да се гледам дядо и да се грижа за
него. Аз живея при него, в неговия апартамент. Дядо ми живее със съпругата
си - бабата, която трудно се движи с краката - тя е доста болничка – захар,
кръвно, хернии – доста е сложно и не може да се грижи за него.
Като отидох в болницата, дядо беше целия в кръв и като ме видя, почна
да реве и аз се разплаках. Целият беше в кръв, веждата му беше пукната,
ръката. Кракът беше счупен. Като ме видя, че съм се прибрал, той не
очакваше – изкарват го от операционната. Аз застанах до него и му викам:
„Айде, мина. Ще се оправиш“ - да го окуража малко, обаче той като ме видя
почна да реве, и аз почнах да рева. Ние колко време се грижим за него,
защото той още не се е пенсионирал, работеше си, получаваше заплата от
1200 лева там. Работеше в „Д.“ като мотокарист и сега изведнъж … Той си е
свикнал, той може да седи на едно място. Той си търчи нещо да направи, не е
такъв човек - да седи и да чака.
Мисля, че дядо ми остана най-малко 10-тина дена в болницата.
Постоянно го карахме на прегледи, на снимки. При положение, че нашият
апартамент, където живеем, е на третия етаж и в блока асансьорът не работи,
всеки път го сваляме на гръб от третия етаж до долу, до колата. От много
години не работи асансьорът. В такава държава живеем, че някой е влезнал и
е откраднал мотора. Аз говорих с комшиите да видим да направим нещо,
защото на мен ми беше най-тежко да го свалям и да го качвам, защото всяка
седмица го карахме на снимки да видим какво става с крака му. Това е след
като го изписаха от болницата. Десетина дни си беше в болницата. След като
го изписаха го прибрахме с личния му автомобил, с неговата кола – той си
има кола. Аз от доста години живея с дядо ми, откакто съм се родил – той ме
6
изгледа.
Дядо, като се прибра в къщи, се чувстваше ужасно. И не само той, а
всичките. Той беше на легло и като започнеше да се изхожда, започваше да
реве като дете. Беше го срам, което е нормално. Аз го чистех и той ревеше.
Той не щеше да се храни, за да не се налага да се изхожда. Той беше на
подлога. Бяхме му купили каквото е нужно, обаче не можеше да се оправи с
тези неща. Аз го къпех, аз го оправях. 6 месеца беше на легло дядо ми – 6
месеца и 10-15 дни. После лека-полека, когато бяхме ходили да му купим
тоалетен стол, започна да сяда да се оправи, вкарвахме го в банята. Той се
опитваше да стане сам, аз му помагах и го държах да го карам до тоалетната,
да седне, да го изкъпя, да направя един душ, за да може да му олекне. То не
може само да лежи. Той вземаше и лекарства, и се потеше много. Трудна
работа. Лекарят му беше казал да не стъпва известно време, защото има доста
пирони на крака и може да ги счупи, както се и счупи единият пирон и си
остана вътре – не са го изкарали.
На него му беше писнало вътре само да седи и го сваляхме малко пред
входа да седи, да се види с човек, да диша малко въздух. Сваляхме го с
количката, но беше много трудно. Много трудно започна да ходи сам. Взехме
му от Г. количка.
Дядо ми тръгва за някъде да си купи една закуска или нещо, но започва
да го боли и си търси място да седне, постоянно си куца. Ходихме на лекар,
обаче казват, че трябва пак да го оперират, за да извадят пироните. Той няма
да се оправи, защото е на възраст – колко му е, толкова. Лекарят каза, че по-
добре едва ли ще стане – без да куца и да не го боли. След като го изписаха от
болницата, много често го карахме да му видят крака, за да се оправи. Имаше
едни инжекции, които бяха доста скъпички. Даже докторът каза, ако искаме,
да ги вземем. Аз казах, че ще ги направим и ще направим каквото е нужно, за
да може да се оправи и да се върне, както си беше. Направихме инжекциите,
обаче пак не са помогнали. Близо 400 лева е една инжекция.
Дядо ми си беше много здрав човек – нямаше нито кръвно, нито захар, а
след катастрофата – кръвно, захар, сърцебиене – какво ли не е получил. Той
се стресира много, ревеше си. Седи, седи, реве, и нас ни разревава така,
разстройва и нас. Реве от този случай, че са го блъснали. Той, като са го
блъснали, е изгубил съзнание, обаче на другия ден, на третия ден вече си
7
гледаше крака - трябваше да се изпикае, но не може да отиде. Не можеше
дори и на прозореца да отиде. Един път вземах и го карах на терасата да гледа
малко улицата, а пък точно нашия прозорец показва тази улица „П.“, където
се случи инцидента, и той като я видя, повече почна да реве и бях му казал, че
повече няма да го изкарваме там.
Като спеше дядо ми се събуждаше с рев и се секваше. Преди
катастрофата не е имало такива неща. Той си беше по-здрав и от мен. Никога
нищо не го е боляло човекът.
Преди да изпишат дядо ми от болницата бяха го водили на ехограф.
Опитвали са се да го изправят да се раздвижват, но той не можеше да се
движи. Казаха да му купим патерици като го изписваха. Някъде 7 месеца след
изписването от болницата започна да се опитва да ходи с патерици. Той се
опитваше, обаче не можеше да си изправи крака, защото го беше страх да
стъпи, за да не счупи пироните отвътре, както ги е счупил. Като го изписаха,
се опитвахме малко да се раздвижи и да се оправи, но не можеше да се движи
дори и с патерици. Ние си го казвахме. Бяхме докарали от Г. една инвалидна
количка и с нея го качвахме. С патерици изобщо не можеше да ходи. Даже и
проходилка му купихме. С проходилката се опитваше да ходи бавно. Беше го
страх да стъпне и да не направи друга беля. Доста време мина докато започне
да става сам до тоалетна – на 7-ия, 8-мия месец. На 7-мия месец стана и
започна да ходи до тоалетна, и пак с помощта на нас, с помощта на съпругата
му. Преди това аз го чистих и с помощта на бабата. Проходилката започна да
я ползва, защото не можеше да ходи с патерици и лека полека. Около 6-7
месеца след прибирането му от болницата започна с проходилката да се
придвижва.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
Сне се самоличността на свидетелката Т.
М.К.Т. – ** г. българка, бълг. гражданка, неосъждана – съпруга на
ищеца.
СВИД. Т. Желая да свидетелствам по делото.
На свидетелката се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВИД. Т. Ще говоря истината. Аз горе спях. Обади се приятеля на
8
мъжа ми по телефона да слезне долу и той слезна. Аз му казвам: „Много
жега, недей слиза, лягай!“ Той вика: „Не, ще отивам, да не се сърди“. По
едно време чувам, че викат: „Умря, умря“. Ние сме близо до пътя. Излизам
на прозореца и всичко се вижда. Аз съм на 3 етаж. Гледам отгоре и питам
едно момче: „Какво стана, чоджум?“ Той ми вика: „Блъснаха мъжа ти и
той умря“. Аз почнах да се скубя, да плача. Започнах да слизам по стълбите.
Като отидох линейката дойде, полицаи много. Аз плача. Вземаха го с
линейката. Исках и аз да се качвам в линейката, но полицая казва: „Бабо,
седи. Аз сега ще те пращам до болницата“. Спря една кола, качиха ме в тази
кола и отивам. Като отидох, него го свалят от линейката и аз влизам. На мен
ми казват: „Бабо, недей!“ Аз исках да го видя, защото ми казаха, че е умрял.
Отидох и му викам: „С.е, С.е!“. А той губи съзнание и вика: „Къде се
намирам?“ Аз му казах, че е в болницата. Пита ме как стана, а аз му казах, че
не знам. Изкараха ме мен навън, че много плачех. Вкараха го, снимка
правиха. Не знам какво, но помагаха момчетата. Искаха придружител и аз
отидох с него за придружител. Това става на същия ден, когато стана
катастрофата. Катастрофата беше по светло, но докато правят снимките, стана
тъмно. Питаха кой ще остане за придружител и аз останах. От болките, не е в
съзнание, изкарва системите. Много болки имаше, плаче. Аз му хващах крака
- така ми го прави, така ми го прави. Цяла нощ не съм мигнала. Момчето
вдигна телефона и пита: „Вярно ли е, че баща ми почина?“. Казах му, че не е
вярно и че е станала катастрофа. На децата кураж давах – те са в Г.. Викат ми:
„Бабо, кажи честно. Ние тръгваме да летим“ . Аз казвам: „Ела, бабо. Аз не
мога вече с него да се справям. Много вика, много думи казва. Искат да му
връзват с връзки ръцете“. Той каза, че ще дойде. Искаха пари от мен да го
оперират мъжа ми, но аз нямам. Отивам в сестра ми в къщи да искам пари.
Нося и плащам пари да го оперират. Вкараха го в операционната да го
оперират и децата идват - щерка ми, снаха ми, момчето - дойдоха. Като ги
видях в болницата, малко ми олекна. Викам: „Слава на Бога, че дойдоха да
ми помагат.“ Дадохме пари, оперираха го. После момчето, щерка ми и аз го
гледахме в болницата. 5-6 месеца беше на подлога. 6-7 дни стоя в болницата.
Момчето отиде и плати някакви суми, че е лежал в болницата и излезна. От
къщи отивахме на проверка, сваляме го от третия етаж долу, носиш го на
болницата с количка. Връщаш се, пак търсиш хора да го качиш, защото не
работи асансьора. 6 месеца на подлога сереше, покаеше. Влезна му един
9
страх. Става през нощта – плаче, плаче, плаче. С него заедно плачем
всичките, на крак сме. Отивам на личната докторка да му дава нещо да спи, че
през нощта много плаче. Даде му „Ксанакс“ и лекарства за сърцето. От
катастрофата и захар получи. И едни други лекарства – цяла чанта с
лекарства - 7 лекарства му давам. В корема слагаме инжекция да не се
съсирва кръвта. Превръзки, това-онова - до 6 месеца беше на леглото, никъде
не шава. Докато станат 6 месеца, всеки месец на 10-15 дни ходихме на
снимка. Не може да се прибират счупените кости. Много бяха счупени
костите. Излизаме оттам, много плачем. Щерка ми остана цяла година с мен
да ни придружава, да ни помага - аз не мога, аз съм диабетичка. Момчето
остана 4-5 месеца ли, колко. Искаха да ги пъдят от работа и си отидоха. И
така карахме до една година. След една година ни дават да отиде на ТЕЛК, да
му дават някой лев за хранене. Отрязаха го. Пратихме документите в С.. И от
там ни отрязаха и сега с една пенсия (моята диабетишка пенсия) караме.
През тези 6 месеца един път го дигнахме, той падна, аз щях да умра,
започнах да си скубя косите. Като става, върти му се свят и падна. Аз имам
две хернии и не мога да вдигам, щерката едва го вдигна. Вкарахме го вътре,
после отидох в хола – плаках, плаках с щерката: „Какво ще правя? Сама не
мога да го гледам, като не става сам да става да ходи“. Вземахме
проходилка. С патериците пада. С проходилката крачка по крачка, отзад
щерката го хваща и едва-едва ходеше до тоалетната. Едва отива. За ставането
- не може да стане. Щерката го хваща така, като бебе, вдига го. После пак
така - до кухнята. Много сме теглили. Господ да не дава на никой такова
тегло.
Мъжът ми много плачеше и се страхуваше. Все казваше: „Ще умра. Ще
умра.“ От катастрофата получи страх. Сега е малко по-друго. Преди пиеше по
цял „Ксанакс“, сега му даваме половинката. Аз му казах: „Дай да намалиш
малко, за да не свикнеш с това лекарство“. И аз пия „Ксанакс“. Много рядко
слиза С. долу. Все го е страх, че ще умре. Има страх у него. Водихме го на
невролог, влизах с него при невролога и оттам му изписаха лекарства. Аз съм
все с него и го придружавам.
След една година започна да ходи сам до тоалетна с бастуна – с два
бастуна да ходи до тоалетна. След операцията не можеше да си свива крака в
коляното. Пратиха ни на рехабилитация, на раздвижване, но стана по-зле.
10
Започнахме да ходим на рехабилитация след една година. Карах го на
санаториум във Велинград. Преди това не съм го водила на рехабилитация.
Аз ходих там за краката и него го водих там и той каза, че на Велинград му е
било по-хубаво. Там едно хубаво момче му каза как да стъпи на стълбите. И
двата му крака бяха здрави преди, но след катастрофата единият крак се
счупи – десният май. Другия беше малко по-здрав, но много синьо беше, дето
от катастрофата е влачен. Краката, лицето, главата одраскана - много беше
счупен, синини имаше.
Свидетелката се освободи от залата със съгласието на страните.
АДВ. В.: Ние поддържаме исканията по чл. 192 от ГПК за изискване на
пълната медицинска документация от болничните заведения. Молбите са 3
броя и са представени към исковата молба и са към 3 различни лечебни
заведения.
Моля да допуснете изслушване на съдебно-медицинска експертиза след
постъпване на документите от лечебните заведения.
Относно механизма на настъпване на произшествието, направили сме
искане в т. 7 в допълнителната искова молба да доведем един свидетел-
очевидец при довеждане, тъй като ищецът не е бил сам, когато се е прибирал
към къщи, което поддържам.
Поискали сме и психологическа експертиза с допълнителната искова
молба. Други искания нямам.
ЮРК. А.: След като се запознах с материалите от досъдебно
производство, заявявам, че не поддържам искането за разпит на свидетел.
Нямам искане за разпит на свидетел. Не възразявам да бъде заличен този
свидетел с оглед неустановяването му.
Не възразявам да бъде допуснат искания от ищеца свидетел. Не
възразявам и за исканията по чл. 192 от ГПК.
Поддържам нашето искане за изготвяне на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза. Във връзка с искането за
психологическата експертиза, възразявам срещу това искане, тъй като считам,
че не са налице обективни данни относно психологичното състояние на
ищеца преди настъпване на ПТП, въз основа на които да бъде направено
сравнение със сегашното му състояние.
11
АДВ. В.: Поддържам искането. Считаме, че психологът може да
събеседва с ищеца. Психолозите си имат методи, по които да отграничат
проявлението на конкретен факт в съзнанието и психиката на ищеца.
Съдът, след преценка на направените доказателствени искания от
процесуалните представители на страните, счита, че следва да бъде заличен
като свидетел по делото допуснатия като такъв Р.Б.А., като се допусне
свидетел при довеждане от ищцовата страна за установяване на механизма на
извършване на ПТП, респ. съпричиняване на вредите, като следва да се даде
едноседмичен срок на ищцовата страна да посочи имената на свидетеля.
На основание чл. 192 от ГПК следва да бъдат изпратени до третите
неучастващи по делото лица представените молби за изискване и прилагане
на посочената в същите медицинска документация: „МБАЛ - Пазарджик“ АД,
МБАЛ „ХИГИЯ - СЕВЕР“ ООД и УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ - КЛОН
МЕДИЦИНСКА СТРУКТУРА „ЗДРАВЕ“ – гр. Пазарджик. След представяне
на медицинската документация и изслушване на допуснатия свидетел, Съдът
ще се произнесе по искането за допускане на съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, респ. съдебно-психологична експертиза.
АДВ: В.: Други искания нямаме.
ЮРК. А.: Нямаме други искания. Моля да разрешите да ми бъде
изпратен на и-мейл препис от протокола от днешното съдебно заседание.
За събиране на доказателства, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 28.11.20122 г. от 10:40 часа , за
която дата и час ищецът уведомен от днес, ответникът - уведомен чрез
процесуалния пълномощник юрк. А.. Свидетелят при довеждане.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от третите неучастващи по делото лица посочената в
приложените нарочни писма медицинска документация на основание чл. 192
от ГПК.
След изслушване на допуснатия свидетел и представяне на
документацията, Съдът ще се произнесе по направените искания за допускане
на съдебно-автотехническа, медицинска и съдебно-психологическа
експертизи.
12
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на и-мейл адреса на
процесуалния представител на ответника, посочен в отговора на исковата
молба.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
12:51 часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13