ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2947
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК във връзка с
чл.130 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от С. Д. С., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. И. В. , срещу определението на Районен съд –
Пловдив № 12928 от 24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 13706/2022 г., с
което е върната като недопустима подадената от жалбоподателката исковата
молба и прекратено производството по делото.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност на постановеното от
първостепенния съд преграждащо определение с искане до въззивния съд за
неговата отмяна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275,
ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от С. Д. С., ЕГН: **********, срещу
1
съсобствениците в сграда с идентификатор 56784.518.1159.1 по КК на гр.
Пловдив, с която се иска от съда на основание чл. 32, ал. 2 ЗС да вземе
решение за управление на общата сграда с административен адрес: гр. *****,
р-н ******, ул. *******" № ***, относно извършването на ремонтни дейности
по общите части на сградата, а именно: покрив и фасада на сградата, като в
решението на съда се определи обема на извършваните дейности, съобразно
приетата експертиза по делото, и се определи изрично, че същите следва да
бъдат извършени след реализиране на съгласувателна процедура по чл. 151,
ал. 2 ЗУТ и при спазване на изискванията на ЗКН.
За да обоснове исковата си претенция ищцата е изложила съображения,
че на проведено на 23.09.2022 г. общо събрание на собствениците/ ОСС/ са
взети следните решения:
По първа точка от дневния ред: Необходимо извършване на незабавен
и спешен ремонт на покрива на сграда , с цел предотвратяване на по-големи
щети и вреди, както и възстановяване на цвета на фасадата, съгласно
одобрен проект от Паметници на културата от 1998 г.
По втора точка от дневния ред: Упълномощава М. М. да проведе
преговори за възлагане на ремонтните дейности на М.Я., както и да подготви
и представи подписване на договор за РСМР.
Ищцата твърди, че взетите решения от ОСС на 23.09.2022 г. са вредни
за сградата , тъй като същата е декларирана като единична недвижима
културна ценност с писмо № 395/13.02.1985 г. на НИПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗУТ , текущ ремонт на сградата се изпълняват
след съгласуване по реда на Закона за културното наследство.Такава
съгласувателна процедура не е реализиране от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата и извършване на дейности по сградата
създава опасност от разрушаване или унищожаването на вещта. Поддържа
също, че изпълнителят по сключения на 26.09.2022г. договора за извършване
на РСМР не отговаря на императивните изисквания на чл.15,ал.4 от ЗКС ,
поради което изпълнените от него действия са вредни за вещта.
С обжалваното пред въззивния съд определение № 12928/ 24.11.2022г.,
първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищцата и прекратил
производството по делото, поради недопустимост на предявения от нея иск. В
решаващите си мотиви съдът е изложил съображения,че ищцата не възразява
2
срещу самото решение взето от мнозинството, а срещу начина на неговото
изпълнение, като твърди, че не е била предприета процедура по съгласуване
на предстоящия ремонт на сградата. В молбата ищцата не излагат твърдения
за това, че самото решение е вредно, а за това, че ще бъде изпълнено без
предварително съгласуване. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС
предмет на защита са фактически действия на съсобствениците, чието
изпълнение е вредно. Целта е да бъдат предотвратени действията или
бездействията на мнозинството, които увреждат общата вещ. Съгласуването е
правно действие- такова по издаване на положителен /съгласувателен/
административен акт и е свързано със самото изпълнение на взетото решение.
В тази насока Законът за културното наследство предвижда друг ред на
защита с конкретно уредени права и задължения на собствениците и
администрацията, както и санкции при неизпълнение на разпоредбите- чл. 71,
чл. 72, чл. 73, чл. 197, чл. 200 и други.
Изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни
аргументи за недопустимост на предявения от ищцата иск, се споделят изцяло
и от настоящия състав на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, общата вещ се използва и
управлява по решение на мнозинството от съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта. Когато мнозинство не може да се образува,
както и когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ, по силата
на чл. 32, ал. 2 от ЗС районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ. Следователно, законът предвижда по
правило мнозинството от съсобствениците да вземе решение за начина и
реда, по който да се извличат ползите от общата вещ, както и да се поддържа
и запази тя, но не ги задължава. Когато решение не се взима било поради
бездействието на мнозинството, било поради факта, че такова не може да
бъде формирано, или когато решение е било взето, но то е във вреда на вещта,
законът овластява съдът да предприеме съответните мерки, като по този
начин замести липсващото или вредното решение на съсобствениците.
Пределите на тази компетентност се очертават от рамката на управителната
власт на мнозинството – съдът може да постанови съсобствениците да
предприемат мерки, за да се запази вещта, вкл. като ги задължи да понесат
3
разноските за това, но не и да предприемат промени в общия имот, да изменят
вида му и пр. С това законът предоставя на съсобственика на вещ, относно
която не може да се формира мнозинство на съсобствениците, възможността
да избира измежду това, сам да извърши необходимите разноски за запазване
на вещта, като претендира по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС от останалите
съсобственици припадащата им се част от направените разходи, или да
поиска от съда да вземе необходимите мерки вместо мнозинството. По силата
на цитираната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от ЗС такъв съсобственик има
правото да се обърне към съда и да поиска той да постанови съсобствениците
да извършат необходимите за запазване на общата вещ разноски.
В настоящия случай, както законосъобразно е посочил и
първоинстанционния съд, ищцата не оспорва необходимостта от извършване
на незабавен и спешен ремонт на покрива на сграда и не възразява срещу
взетото в този смисъл решение на проведеното на 23.09.2022 г. общо
събрание на собствениците, а твърди , че решение е вредно поради това, че
ремонтът на покрива на сградата, ще бъде изпълнен без предварително
съгласуване съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗУТ и от лице не
отговарящо на изискванията на чл.15,ал.4 от ЗКС.
След като се касае за недвижима културна ценност по смисъла на
Закона за културното наследство /ЗКН/, то на основание чл. 151, ал.2 ЗУТ,
дейностите по чл. 151, ал.1 ЗУТ следва да се изпълняват след съгласуване по
реда на Закона за културното наследство.
Разпоредбата на чл. 71, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/
въвежда редица задължения за собствениците, ползвателите и
концесионерите на недвижими културни ценности, а именно да полагат
необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние при спазване на разпоредбите на закона и актовете по прилагането
му, да уведомяват незабавно Националния институт за недвижимо културно
наследство, регионалните инспекторати по опазване на културното
наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за
действия спрямо тях в нарушение на закона и т.н.
В чл. 72 и следващите ЗКН е предвидена процедура, която следва да
бъде спазвана при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима
културна ценност , каквато се твърди да е съсобствената на страните по спора
4
сграда, от увреждане или разрушаване. Въведено е задължение за
собственика по уведомяване на кмета на общината и др.посочени в нормата
лица, както и предприемане на незабавни действия по обезопасяването.
Следва процедура по даване на указания за укрепване на културната ценност,
които указания в случай, че не бъдат спазени от собственика се изпълняват от
общината за сметка на собственика, концесионера или ползвателя.
Необходимо е също така кмета на общината по местонахождение на
недвижимата културна ценност да назначи комисия с определен състав / чл.
73, ал.1 ЗКН/, която посредством констативен протокол установява
състоянието на културната ценност, както и вида и обема на необходимите
укрепителни, консервационно-раставрационни и ремонтни работи. Въз
основа на този протокол кмета на общината издава заповед, с която задължава
собствениците, ползвателите или концесионера за тяхна сметка да извършат
необходимите ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по
реда на чл. 84, ал.1 и 2 ЗКН.
Изложеното дотук и съпоставено с настоящия правен казус, води до
извода, че е недопустимо по реда на чл.32,ал.2 от ЗС, както е поискано от
ищцата, гражданският съд да вземе решение относно извършването на
ремонтни дейности по общите части на сградата недвижима културна
ценност по смисъла на ЗКН , да определи обема на извършваните дейности,
съобразно приетата експертиза по делото,както и да посочи изрично на
съсобствениците , че ремонтните дейности следва да бъдат извършени след
реализиране на съгласувателна процедура по чл. 151, ал. 2 ЗУТ и при спазване
на изискванията на ЗКН.
След като Законът за културното наследство предвижда друг ,
специален ред на защита с конкретно уредени права и задължения на
собствениците и администрацията, както и санкции при неизпълнение, то
предявеният от ищцата иск е недопустим, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Изводът е, че частната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението №12928/24.11.2022г. постановено по
гр. д. № 13706/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6