Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4444 по описа за
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземания по
договор за паричен кредит.
В исковата молба ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София твърди, че на 29 септември
Ответницата Д.Д.Ц. ***, в
писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначеният
й особен представител адв. В.С. ***, оспорва предявения иск като неоснователен
и моли съда да го отхвърли. Твърди, че не са изпълнени разпоредбите на чл.99,
ал.4 от ЗЗД и не е надлежно уведомена за цесията. Поддържа, че не са налице
условията за автоматична предсрочна изискуемост, клауза от договора на която се
позовава ищецът в подаденото от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, за да обоснове изискуемостта на процесните вземания,
поради което счита, че иска е преждевременен. Посочва, че по отношение на
вземанията за договорна лихва, за неустойка за непредоставено обезпечение, за
такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, за нея няма
валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите в
договора, които ги уреждат са нищожни, поради факта, че е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес - противоречие с добрите нрави и е
налице неравноправна клауза. Счита, че въведената в договора за кредит
отговорност за разноски и за неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, представляват по съществото си неустойка, дължима
при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането, респ. за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и че с
предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е
свързана със забава на длъжника. Изтъква, че не дължи начислените от кредитора
суми за договорна лихва, неустойка и за такси разходи, а дори да се приемат за
валидни клаузите на чл. 20, чл.21 и чл.22, с които се въвежда отговорността за
разходи, по делото не се доказа извършването на същите.
С влязло в
сила определение № 2597/05.11.2018 г. на основание чл. 232 ГПК производството
по делото е прекратено в частта по предявения иск за заплащане на сумата от 31,
37 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.10.2017 г. до
31.05.2018 г., поради оттегляне на исковата молба в тази й част.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 2697/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 1720 от 19.06.2018г., по силата на която
ответницата в настоящото производство Д.Д.Ц. *** е осъдена да заплати на заявителя-ищец
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София сумите: 537.12
лева главница по Договор за кредит "Бяла карта" № 47935, сключен на 29.09.2016
г. с ,,Аксес Файнанс” ООД; 42.30 лева договорна лихва за периода 05.10.2016 г.
- 06.10.2017 г.; 161.13 лева неустойка за неизпълнение на задължение за периода
от 06.11.2016г. до 06.10.2017г.; 197, 50 лева разноски и такси за извънсъдебно
събиране на вземането; 31.37 лева законна лихва за забава за периода от 07.10.2017
г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2018г.
- момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на вземането; както и сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по делото Д.Д.Ц. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в
предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е
предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.
Видно от
представения по делото договор за кредит "Бяла карта", сключен на 29.09.2016
г. между "Аксес Файнанс" ООД /кредитодател/ (трето по делото лице) и
ответницата Д.Д.Ц. /кредитополучател/, кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта "Бяла карта" Ассеss Finаnсе/iСаrd, а кредитополучателят се е задължил
да го ползва и върне съгласно условията на договора (чл.2, ал.1), а именно: при
годишен процент на разходите 45, 90% и годишен лихвен процент 43, 20%. Срокът
на договора е 6 години (чл. 4, т. 1). Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора
и Приложение № 1 към него кредитодателят предоставя на кредитополучателя от
името на ,,Интеркарт Файнанс” АД /картоиздател/ платежен инструмент -
кобрандирана кредитна карта с № 479435, като с подписване на договора
кредитополучателят е удостоверил получаването му. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора за кредит кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения
му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение,
дължимо за предходния месец. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят в
3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, като наред с това
представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени
условия (виж и чл. 16, ал. 1). Според предвиденото в чл. 21 от договора, в
случай че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл. 16
дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено е в чл. 22,
че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е
парично задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен
лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно
изискуемо, като в този случай съгласно ал. 5 от същия член кредитополучателят
дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите
на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността
по извънсъдебно събиране на задължението. Наред с това, в ал. 4 на чл. 22 е
предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2, 50 лева за всеки ден до
заплащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора,
т.е. 15 % от максималния кредит лимит. Във всеки случай на забава
кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава (чл. 22,
ал. 3). В чл. 18, т. 3 от договора е предвидена възможността кредитодателят по
всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице.
Представено е и Приложение № 1
към договора, в което кредитополучателят е декларирал получаването на
кредитната карта -Бяла карта /Access Finance/iCard и че е запознат с Общите
условия на ,,Интеркарт Файнанс” АД (също представени по делото).
Видно от
приложения по делото рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. "Аксес Файнанс" ООД, в качеството на
продавач или цедент и ищецът по делото "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, като купувач или цесионер, са постигнали съгласие
продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания,
ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви,
произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла
карта", сключени от продавача с физически лица, като тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към този договор, което ще бъде съставяно на
хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Договорено е още, че
при спазване условията на този договор ще се прехвърлят периодично и други
вземания, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съответното Приложение
№ 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, подписване и
подпечатване то става неразделна част от договора. Към всяко отделно Приложение
№ 1 се съставя анекс, в който страните договарят покупната цена на конкретните
вземания, прехвърлени със съответното приложение.
По делото са представени стр.1, 5 и 11 от
упоменатото Приложение № 1 от 11.04.2018 г. към горепосочения рамков договор,
от което се установява, че под № 186 фигурира и вземането към Д.Д.Ц. по кредит № 479435 от 29.09.2016 г. с посочен размер и задължението по
него, което съдържание е в съответствие с предвиденото минимално необходимо за
индивидуализиране на вземанията съгласно § 2, т. 2. 2 от договора за цесия.
В § 4,
т.4.5 е уговорено, че с договора продавачът упълномощава купувача с правата за
уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава да издаде и изрично
пълномощно. В изпълнение на посочената клауза на л.31 по делото е представено
като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 29.12.2016г.,
извършена от Маргарита ИвА.а, нотариус в район РС-София с рег. № 260 на НК, с
което "Аксес Файнанс" ООД, чрез законния си представител Цветан
Петков Кръстев е овластил "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с правата да уведоми от името на "Аксес Файнанс"
ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани по
Рамков договор за прехвърляне на вземания, сключен на 11.11.2016г., включени в
което и да е подписано Приложение № 1 между страните, което е станало
неразделна част от Рамковия договор за цесия.
По делото
(л.7) с исковата молба е приложено уведомление от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД до ответницата Д.Д.Ц., с което същата се
уведомява за извършеното прехвърляне на задължението й по процесния договор,
като по делото няма доказателства същото да е достигнало до длъжника преди
депозиране на исковата молба. С оглед искането на ищеца за връчването му с
исковата молба на ответницата, това е сторено в настоящото производство на
назначения й особен представител на 14.03.2019 г., видно от приложеното на л.65
по делото съобщение.
От страна
на ответницата не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатила на "Аксес
Файнанс" ООД или на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за кредит суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която не е изпълнена от вещото лице, тъй като
ищецът не е внесъл определения му депозит за възнаграждение на вещото лице,
поради което експертизата е заличена с протоколно определение от 29.05.2019г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва, неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение по договор за кредит.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно отношение
между първоначалния кредитор "Аксес Файнанс" ООД и ответницата,
произтичащо от договор за кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на
главница, възнаградителна лихва, такси и неустойка, по който кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответницата заемната сума и е
настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответницата
на предявеният иск в тежест на същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответницата Д.Д.Ц. и
първоначалния кредитор"Аксес Файнанс" ООД, както и че последният е
изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на усвоената сума по
кредитната карта. Процесният договор за кредит е двустранно подписан (съдържа
подпис на ответницата на всяка страница) и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договора за кредит. Доводите
за нищожност на отделни клаузи не са в състояние да обосноват недействителност
на целия договор по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, поради което наведените
от ответната страна бланкетни оспорвания в тази насока са неоснователни.
Поначало между страните не е
спорно нито наличието на валидно облигационно правоотношение между ответницата
и кредитора "Аксес Файнанс" ООД, нито се оспорва дали кредиторът е
изправна по договора страна, включително и ответницата не оспорва задълженията
си към "Аксес Файнанс" ООД, описани в исковата молба и предмет на
издадената заповед за изпълнение. С отговора на исковата молба ответницата не е
оспорила изложените от ищеца твърдения досежно наличието на договорни отношения
между нея и "Аксес Файнанс" ООД, произтичащи от Договор за кредит
"Бяла карта" от 29.09.2016 г. с предоставена съгласно договора
кредитна карта, както и не е оспорила претендираните с исковата молба
задължения, включително по отношение на техния размер и период на начисляване
на обезщетението за забава, които задължения са предмет на издадената заповед
за изпълнение на парично вземане по ч. гр. д. № 2697/
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за кредит е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че ответницата виновно не е изпълнила
договорните си задължения за заплащане на процесните суми.
Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало договорната
отговорност на ответницата, поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същата съдът е издал в полза на ищцовото дружество Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1720 от 19.06.2018г. по ч.гр.д. № 2697/2018г.
за претендираните със заявлението суми.
С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е кредитодателя
по договора за кредит, а лице, което не е страна по този договор, то първият
спорен въпрос (с оглед и възражението на ответницата с отговора на исковата
молба) е този за материалноправната легитимация на ищеца и задължението на
ответницата да изпълни на него задължението си, поето с договора за кредит,
сключен с "Аксес Файнанс" ООД. В тази връзка с оглед твърденията на
ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. с прехвърлител на вземанията "Аксес
Файнанс" ООД, в негова тежест в производството бе да докаже сключването на
валиден договор за цесия, по силата на който е придобил вземането на кредитора
по договора за кредит спрямо длъжницата-ответник и изпълнение на задълженията,
визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София се позовава на представения
като доказателство по делото договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между цедента (продавач) "Аксес
Файнанс" ООД, гр.София и цесионера (купувач) „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, гр. София с приложението към него, в което са
посочени вземанията, които се прехвърлят, сред които е и вземането към ответницата.
Действително
с посочения договор за цесия "Аксес Файнанс" ООД е прехвърлил и продал
на купувача „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем и договори за потребитески
кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си
на заемополучатели по тях (наречени вземания), които продавачът е посочил и
определил в списък Приложение 1 към този договор (§2, т.2.1). Установи се по
делото, че сред цедираните вземания е и вземането, което цедента е имал към ответницата
Д.Д.Ц., произтичащо от договора за кредит "Бяла карта" от 29.09.2016г.
- в Приложение № 1 към договора за цесия (извадка от стр.1, 5 и 11, приложена
на л.27-29 по делото), в което са описани вземанията, които цедентът прехвърля
на цесионера, е индивидуализирано това вземане чрез името на длъжника и ЕГН,
номера и датата на договора и дължимите суми за главница и лихви.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия,
става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и цесионера от
момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на длъжника и третите
лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До
уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно
изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника
и на трети лица.
Следователно
в конкретния случай, за да породи действие спрямо длъжницата и ответница по
иска, сключеният между цедента (продавач) "Аксес Файнанс" ООД,
гр.София и цесионера (купувач) „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, гр. София договор за цесия е трябвало да бъде съобщен на длъжницата от
предишния кредитор, в случая "Аксес Файнанс" ООД. До изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
Едно
от възраженията на ответницата е, че цесията не й е била съобщена, в качеството
й на длъжник, поради което тя няма действие за нея. Съдът приема възражението
за неоснователно.
Действително,
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е
уведомил длъжницата за осъществената цесия преди съдебното предявяване на
вземането. В настоящия случай обаче съдът
приема, че длъжницата-ответница е била уведомена за извършеното прехвърляне на
вземането по начин, който гарантира правата й, каквато е и целта и смисъла на
разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. За
такова редовно уведомяване съдът приема получаването на преписа от исковата
молба с приложеното към нея уведомление (л.7), съдържащо изявление и
уведомление за извършената цесия на вземанията по договора за кредит от 29.09.2016г. Видно от приложеното на л. 65
съобщение на съда от 11.03.2019 г., препис от исковата молба и приложенията към
нея, в т. ч. и цитираното уведомление, е връчено на особения представител на ответницата
по иска на 14.03.2019 г. Следователно, на тази дата длъжницата е получила
изходящото от цедента, чрез пълномощника му „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, до нея уведомление.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия казус. Представителната власт на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, е възникнала на база представеното
пълномощно от 29.12.2016г. на л.31 по делото, включително и на основание § 4, т.4.5
от договора за цесия и същият е действал съобразно обема на представителната си
власт.
Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на 235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
(то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде
доказано), то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (виж Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Макар и да не е направено възражение
от ответната страна, следва да се изтъкне, че уведомяването на длъжницата за
извършената цесия чрез връчването на уведомлението за това на особения й
представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник (арг.
от Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК).
С
оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответната страна за
ненадлежното й уведомяване за извършената цесия не намира опора в закона и се
опровергава от събрания доказателствен материал. Поради това следва да се
приеме, че длъжницата-ответница е надлежно уведомена за извършеното от
кредитора прехвърляне на вземането му по договора за кредит от 29.09.2016г. на
ищцовото дружество, поради което това прехвърляне има действие спрямо нея.
Следователно ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД се легитимира като кредитор по вземането, възникнало от договора за кредит,
поради което същото може и да търси от ответницата изпълнение на задължението
по този договор.
От страна
на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на
договора, цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е обявена на 06.10.2017 г.
Правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора
да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен
начин. Според възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК
решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., ІІ г. о. на ВКС, което
разглежда въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението
е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се
приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.
18 от ТР № 4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на
чл. 422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е
настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва
да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В настоящото
производство ищецът не навежда доводи и не представя никакви доказателства за
това, че ответницата е уведомена за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В чл. 22, ал. 1 от договора е
предвидено, че при забава в плащане, на което и да е задължение по договора с
повече от 10 дни или при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в
рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, Кредитодателят има право да
обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо. Независимо от така
постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е
породила действие, доколкото по делото не е доказано, че волеизявлението на
кредитната институция, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до знанието на длъжницата на посочената дата по някой от
уговорените в договора начини. /чл. 28 от договора/. Ето защо, поради липсата
на категорични доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се
приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за
кредит на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост.
Уведомяването на длъжницата, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вкл. с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след пред предявяване на
иска, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като се явява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение /в този смисъл са и решение 139/05.11.2014 г. по т. дело № 57 / 2012
г. на ВКС, т. о., решение 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362 / 2015г. на ВКС,
II т. о. и др./. В случая не е осъществена хипотезата за настъпил краен срок на
договора, в който случай съдът следва да вземе предвид този факт.
От
гореизложеното следва извод за недоказаност на твърдяната предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В случая не могат да бъдат приложени постановките на т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по
т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, тъй като в исковата молба няма твърдения и по делото не са представени
доказателства, от които да се установят вноските с настъпил падеж и тези, за
които падежът не е настъпил. Поради тази причина съдът не може и на основание
чл.162 от ГПК да изчисли размера на задължението. Както бе посочено по-горе
назначената съдебно-счетоводна експертиза е заличена по вина на ищеца, поради
което също не може да се установи този размер.
Наред с
казаното по-горе, съдът намира, че следва да изложи мотиви относно заявените от
ищеца претенции за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер 161. 13 лв. и за заплащане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 197. 50 лв., както и
относно възражението за нищожност на тези клаузи от договора.
Процесният
договор за кредит "Бяла карта" от 29.09.2016 г. е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има
качеството "потребител", задължение на съда е да извърши проверка
дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл. чл. 16 е предвидено, че при
неплащане на текущо задължение на падежа, Кредитополучателят се задължава в
срок от 3 дни след падежа, да предостави на Кредитодателя допълнително
обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в
договора условия. Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора при непредоставяне на
допълнително обезпечение – поръчител в срока по чл. 16 Кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение и се начислява на 6-то число на месеца. Наред с това,
според клаузата на чл. 22, ал. 4 от Договора, при забава за плащане на текущото
задължение или на чл. 12, ал. 1, Кредитополучателят дължи разходи за действия по
събиране на задължението – по 2, 50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. Съгласно чл.22,
ал.5 от договора след настъпване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв.,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка в размер на 161, 13 лева,
съдът, съгласно дадените в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения, следва да
извърши преценка за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на
добрите нрави. Съобразявайки последиците от неизпълнение на задължението за
предоставяне в срок от три дни след падежа на допълнително обезпечение –
поръчител, отговарящ на посочени в чл. 16 от договора изисквания, в случай на
неплащане на текущо задължение на посочения в договора падеж, съдът намира, че
неустойката не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от него. Действително уговорената неустойка има
санкционна функция, но уговореният размер е прекомерен спрямо чистата стойност
на кредита, и поради това уговорката се явява в противоречие с обезщетителната
функция на неустойката. Включена по този начин неустойката по същество е
добавък към възнаградителната лихва на кредитора, предвид условията, на които
трябва да отговаря допълнителното обезпечение, и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка
за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за установяване на
нейната дължимост в настоящото производство – за неоснователен.
По
отношение на претенцията за присъждане на сумата от 197, 50 лева - разходи и
такси по извънсъдебно събиране на вземането, съдът счита искането за
недоказано. Видно от текстовата редакция на 22, ал. 4 и ал. 5 от договора,
задължението е за служител, който осъществява и администрира дейност по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя, но по делото няма
представени доказателства за реално извършена работа от такъв характер, като
изпращане на напомнителни писма и електронни съобщения, покани за изпълнение и
др. Отнапред установените размери на разходи, могат да се приемат за
ограничителни, но не и за непременно дължими, без оглед на това положил ли е
кредитора усилия по връчване на такива съобщения, които да са довели до
намаляване на имуществото му и в този смисъл да са разход по договора, наложен
от неизпълнението му от страна на кредитополучателя. Освен това съдът прие, че
предсрочната изискуемост е настъпила в хода на исковия процес, поради което
разходи за извънсъдебно събиране на вземания изобщо не е следвало да бъдат
извършвани. Поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
От друга
страна уговорката за заплащане на разходи и такси по извънсъдебно събиране на
вземането противоречи на императивни законови разпоредби. Така заявените от
ищеца разходи и такси са свързани с действия на кредитора при забава в
плащанията, т. е. представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане,
а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тя не може да надвишава законната лихва. С уговарянето на тези
разходи и такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен изложеното следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която императивно въвежда забрана да се
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквато представлява таксата за събиране на
задължението, т. е. клаузата противоречи на цитираната норма на ЗПК.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.
Предвид гореизложеното, предявеният от
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, в качеството й на
частен правоприемник /цесионер/ на "Аксес Файнанс" ООД, против Д.Д.Ц. иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК - за
установяване по отношение на ответницата съществуването на вземания на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, произтичащи от
Договор за кредит "Бяла карта" от 29.09.2016 г., както следва: 537.12 лв. главница; 42.30 лв.
договорна лихва за периода 05 октомври
При този
изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответницата не е
представила доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да
се произнася в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Васил
Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявана от Т. А. К., срещу Д.Д.Ц.,
ЕГН: **********,*** - къща, положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на
вземания на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
произтичащи от Договор за кредит "Бяла карта" от 29.09.2016 г., както
следва: 537.12 лв. главница; 42.30 лв. договорна лихва за периода 05 октомври
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: