РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Русе, 24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия
ВЪРБАНОВА КАН дело № 432 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от Първо РУ при ОД МВР Русе против Решение № 260160 от 14.10.2020 г.,
постановено по АНД № 1119/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1882-000321 от 24.04.2020 г.,
издадено от Началник на Първо РУ при ОД МВР Русе, с което на Й.А.З. за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП и на основание чл. 178д от с.з. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста)
лева. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят претендира отмяна
на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което да
се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответната в производството
страна, в писмена молба, взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и
извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е
неоснователна.
Районният съд е обсъдил
становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства. Счел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до цялостното опорочаване на НП. Приел е, че жалбоподателят
не е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му с НП
административно нарушение и неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
За да достигне до този извод, Районният съд е извършил анализ на събраните по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства.
По делото е безспорно
установено, че на 18.04.2020г., около 11.00 часа Й.А.З. е паркирал управлявания
от него л.а. "Мерцедес" с рег.№ Р 5550 РК на паркинга на магазин
"Лидл", на паркомясто, определено за хора с увреждания и обозначено
със знак Д21 - "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи
хора с увреждания". По време на извършената проверка З. не е представил
доказателства, че автомобилът се ползва от лице с увреждания. Не е спорно, че З.
е такова лице и това обстоятелство се установява от представеното с
възражението срещу АУАН ЕР на ТЕЛК. По делото е представена и карта за
паркиране на хора с трайни увреждания на Община Русе, издадена след издаване на
НП. При така установените факти, РРС е приел, че НП е материално
незаконосъобразно, защото административнонаказателната отговорност по на чл.
98, ал. 2, т.4 от ЗДвП се носи от лице, което е паркирало на място, определено
за хора с трайни увреждания, без самото то да е такова, а не от лице, което не
установи трайните си увреждания с карта, издадена по реда на чл.99а от ЗДвП.
Касационният съд намира
изводите на въззивния съд относно съставомерността на деянието, за което е
санкциониран Й.А.З., за правилни и в съответствие със събраните по делото
доказателства. Съгласно чл.98 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на
места, определени за хора с трайни увреждания. Редакцията на нормата не визира
забрана за паркиране за лица, непритежаващи карта за паркиране по чл.99а, ал.1
от с.з., а само на такива, които не са с трайни увреждания. Последните са
установяват с акт на органите на медицинската експертиза, в случая с Експертно
решение №3921/20.11.2018г. на ТЕЛК, в което са определени вид увреждане, дата
на инвалидизиране, % на трайно намалена работоспособност и неговия срок. Видно
е, че към момента на извършване на твърдяното нарушение З. е лице с „трайни
увреждания" по см. на §6, т.64 от ЗДвП вр. с §2 от Закона за хората с
увреждания, тъй като медицинската експертиза е установила над 50% трайно
намалена работоспособност, а именно 60%. Поради това забраната по чл.98 от ЗДвП
няма действие спрямо него.
Съдът намира наведените с
касационната жалба възражения относно удостоверяваните с карта, издадена по
реда на чл.99а от ЗДвП права за неоснователни, като на основание чл.221, ал.2
от АПК препраща към мотивите на въззивното решение.
Предвид изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260160 от
14.10.2020 г., постановено по АНД № 1119/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.