РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110200138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „С**** М***И****” ЕООД против Наказателно постановление №
03-2300512/21.06.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „С*** М**** И****” ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на
основание чл.416 вр. чл.413 ал.2 от КТ за нарушение по чл.64 от Наредба
№2/04г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно
и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, изпраща
писмени бележки
Въззиваемата страна, редовно призована, в първото съдебно заседание
представител не се явява, изпраща писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На 12.05.2023г. при извършена проверка на строителен обект находящ
се в гр. Варна ул. Св. Т*** С****“ №7 въззивникът допуснал преминаване от
ниво терен до втора излята плоча над изкоп с дълбочина 2 метра по проходно
мостче което не е оразмерено и обезопасено от двете страни за риска от
падане от височина с присобления които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за
ръце и средно перило за ръце.
Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно
производство срещу въззивникът, като бил съставен АУАН.
Актосъставителят квалифицирала нарушението по чл.64 от Наредба №2/04г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. АНО издал наказателното
постановление като изцяло възприел изложените в АУАН фактически
констатации.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на "И****" гр.Варна, съгласно заповед на Изпълнителния
директор на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. С****.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. И., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелите в хода на съдебното
производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които
преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.64
от Наредба №2/04г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата
на чл. 64 от Наредба №2/22.03.2004 г. работните платформи, проходните
мостове и стълбите в границите на строителната площадка се оразмеряват
така, че да имат достатъчна здравина и се обезопасяват и използват така, че
2
да предпазят хората от падане или от падащи предмети. В тази връзка съдът
намира, че жалбоподателя е правилно наказан. Горното обстоятелство сде
установява с помощта на гласните и писмени доказателства приложени по
делото. Свидетелят И. е категоричен, че стационарната платформа не е била
обезопасена така, че да се предотврати падането от височин на работниците.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил
субекта на нарушението и е наложил наказание Имуществена санкция на
„С**** М**** И****” ЕООД.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно
описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено
процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя с обстоятелството, че неточно в НП бил написан
адреса на дружеството и фамилията на управителя.
По делото са представени доказателства отстраняване на нарушението от
жалбоподателя. Съдът намира, че отстраняването на нарушение веднага след
установяването му представлява маловажен случай, при който е приложима
разпоредбата на чл.415в от КТ само в случаите в които не са произтекли
вредни последици за работници и служители. В конкретния случай не са
произтекли вредни последици за работниците.
Като съобрази обаче обстоятелствата, свързани с осъществяване на
конкретното нарушение, последиците от същото, както и конкретната
обществена опасност съобразно с анализираните обстоятелства, съдът
установи, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ. В
конкретния случай работодателят е нарушил правилата на Наредба №2. В
последствие обаче, това задължение е изпълнено. Нарушението е от
категорията на онези, които биха могли да бъдат отстранени по реда на КТ,
3
отстранено е незабавно след проверката и от него не са произлезли вредни
последици и същото е маловажно по смисъла на чл.415в от КТ.
Доказателствата за отстраняване на нарушението са били представени на
съда. Правилно е било издадено НП, с което дружеството е наказано на
осн.чл.413 ал.2 от КТ. Това наказателно постановление обаче, не е влязло в
законна сила и отстраняването на нарушението следва да бъде взето предвид
от съда, съответно, НП да бъде изменено, като да се наложи санкция на
основание чл. 415в от КТ. Жалбоподателят е отстранил нарушението веднага
след извършване на проверката. Това обстоятелство е видно от приетите и
приложени по делото писмени доказателства. Безспорно от деянието не са
настъпили вреди. Съдът отчита факта, че жалбоподателят не е санкциониран
за нарушения по КТ и нарушението е за първи път /няма данни за други
нарушения/. Горното води до извод, че жалбоподателят има правилно
отношение към законоустановения ред и с оглед на обществената опасност на
деянието, съдът намира за справедливо да наложи на въззивника наказание на
основание чл. 415в от КТ в размер на 100 лв., като по този начин съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите предвидени в закона. При определяне
размера на санкцията по чл. 415в от КТ, съдът намира, че същата следва да
бъде минимална. Не са налице такива отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват наказание в по- голям размер.
Имуществена санкция в размер на 100 лева е напълно достатъчна за да се
постигнат предвидените от закона цели и на индивидуалната и на генералната
превенция. Имуществена санкция в минимален размер от 100 лв. е достатъчна
за да се въздейства предупредително и възпиращо както на дееца, така и на
останалите субекти.
Искания за разноски са направени единствено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна ДИТ гр.Варна е направила разноски –поискала е
ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера
изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
4
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени
едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д
„ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно
сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 4 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300512/21.06.2023 г. на
Директора на Дирекция "И**** по труда" - Варна, с което на „С*** М***
И***” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на основание чл.416 вр. чл.413 ал.2 от КТ
за нарушение по чл.64 от Наредба №2/04г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като НАЛАГА на „С**** М*** И****” ЕООД
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
100 ЛЕВА на основание чл.415в от КТ.
ОСЪЖДА на „С**** М**** И****” ЕООД да заплати на Дирекция
„И**** по труда“-Варна сумата от 4 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5