Р Е Ш Е Н И Е № 1
град Несебър, 12.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 728 по
описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск за прекратяване на граждански брак с развод и намира правното си
основание в чл.49, ал.1 от Семейния кодекс. Движи се по реда на глава ХХVІ от
ГПК.
Ищецът В.И.Т. с ЕГН **********,***,
твърди, че с ответницата С.В.Д.-Т.,***, ********, са сключили граждански брак
на 21.09.1997г., за който е съставен Акт за граждански брак № ІІ-181 на Община
Бургас, и че от брака си имат родени две деца: И.В. Т. с ЕГН ********** и С.В. Т.
с ЕГН **********. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди също, че
двамата са разделени от месец юни 2013г., като децата са се установили да
живеят заедно с майката, а ищецът като техен баща им заплаща издръжка, а
въпросите за местоживеенето на децата, режима на лични отношения с тях и
издръжките, са били предмет на гр.д.№ 576/2014г. по описа на Несебърския районен
съд. Според ищеца бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен
поради брачни провинения на последната, изразяващи се в проявено незачитане към
съпруга си, системни отсъствия от семейното жилище, неполагане на необходимите
грижи за семейството, упражняване на тормоз, предполагаема изневяра, отчуждаване
между бащата и децата, родени от брака. В началото брачните отношения между
съпрузите са се развивали нормално, но през последните 5-6 години съпругата е
започнала да пренебрегва семейството и свързаните с него задължения. Под
влияние на родителите си, които не одобрявали ищеца и бракът му с ответницата,
тя е започнала да закъснява, а впоследствие и да отсъства от семейното жилище
дори и за продължителни периоди. Това е станало причина и за последващото
отчуждаване между съпрузите, на практика макар и в едно жилище, всеки от
двамата е имал отделно домакинство, прекъсната е всякаква физическа и духовна
връзка между тях, а с времето скандалите между двамата, и предизвиквани
единствено от ответницата, били почти ежедневни. Въпреки положените от ищеца
усилия, положителна промяна на отношенията му със съпругата му не е настъпила.
Така през месец юни 2013г. ищецът е напуснал семейното жилище и се установил да
живее в апартамент в град Несебър, като от тогава е срещал трудности по повод
осъществяването на срещите и контактите си с децата, създавани от ответницата.
По тази причина ищецът се е принудил да потърси съдебна намеса, като е подал
молба, въз основа на която било образувано гр.д.№ 576/2014г. по описа на
Несебърския районен съд. По настояване на ответницата и нейния баща, ищецът
твърди, че е напуснал и жилището, в което се е установил да живее след
раздялата – апартамента в град Несебър. При други разговори с ответницата, тя
го е информирала, че има вече извънбрачни връзки с други мъже и търси такъв, с
когото да съжителства занапред. Счита, че с действията си ответницата цели да
демонстрира неуважение към ищеца, незачитане, превъзходство и унижение.
Посочва, че с времето и той вече не желае да поддържа връзки с нея. Според
ищеца бракът му с ответницата е изпразнен от вътрешно съдържание и поради
нейните брачни провинения той е лишен от смисъл, както и поради факта, че всеки
от двамата съпрузи е установил свой собствен начин на жИ.т.
Моли съдът да постанови решение, с което да
бъде прекратен сключеният между него и ответницата граждански брак, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, без да прави искане за произнасяне по
въпроса за наличие на брачна вина. Посочва, че семейното жилище се намира на
адрес град Бургас, улица ********, и тъй като понастоящем то се ползва от него,
моли след прекратяването на брака, то да бъде предоставено за ползване именно
на него. Като друга последица от прекратяването на брака моли на ответницата да
бъде възстановено предбрачното фамилно име. По останалите въпроси, свързани с
личните и имуществени въпроси след прекратяването на брака, а именно издръжката
на децата, личните отношения с тях, ищецът насочва към съдебното дело, по което тези въпроси са
разрешени с влязло в сила решение, и по които счита, че брачният съд не следва
да се произнася по тях. Изрично заявява, че не претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответницата заявява, че счита иска за допустим. Счита неоснователни твърденията
на ищеца, изложени в исковата молба, но вместо да отправя изявленията си към
съда, използва случая да уведоми ищеца като му напомня, че през определен
период издръжката за семейството е осигурявана от нея и от нейните родители,
докато ищецът не е работил, както и да му напомни, че апартамента в град
Несебър е семейното им жилище и че същият се притежава от двамата в режим на
съпружеска имуществена общност. На съда счита за необходимо да посочи, че
ищецът е дезинтересиран от родените от брака деца, а за времето до раздялата на
съпрузите, той предизвиквал у тях
основно страх. Не възразява бракът им да
бъде прекратен с развод и също не прави искане съдът да се произнесе за наличие
на протИ.брачно поведение, довело до разстройството на брака. Заявява, че желае
след прекратяването на брака с развод да запази придобитото по време на брака
фамилно име „Д. – Т.”. За разлика от ищеца, като семейно жилище посочва
апартамент, находящ се на адрес: град Несебър, ********, чието ползване моли да
бъде предоставено на нея, където живее и понастоящем с родените от брака деца.
По останалите въпроси, касаещи личните и имуществени отношения, също счита, че
следва да бъдат уредени по начина, по който е разрешен спорът им по гр.д.№
576/2014г. по описа на Несебърския районен съд.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично като заявява, че поддържа предявения иск и че е категоричен в
желанието си бракът му с ответницата да бъде прекратен с развод. В подкрепа на
твърденията си за дълбокото и непоправимо разстройство на брака ангажира
писмени доказателства. Променя становището си относно семейното жилище, като
твърди, че характер на такова има това, посочено от ответницата в отговора на
исковата молба, и че същото следва да бъде предоставено на нея. Не поддържа
искането си след прекратяването на брака ответницата да възстанови предбрачното
си фамилно име.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гасни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните в процеса са съпрузи и
са сключили граждански брак на 21.09.1997г., за
което е съставен Акт за граждански брак № ІІ-181 / 21.09.1997г. на РУАТОН
„Изгрев”, община Бургас, като съпругата добавила фамилното име на съпруга си
към своето и е приела да носи фамилното име „Д. – Т.”. От брака си имат родени
две деца – непълнолетния И.В. Т., роден на ***г. и малолетната С.В. Т., родена
на ***г.
От показанията на разпитания в
хода на съдебното дирене свидетел се установява, че след сключването на брака
им съпрузите са се установили да живеят в жилище, находящо се на адрес: град
Бургас, улица ********, където са живеели заедно с децата до месец юни 2013г.,
когато съпругата заедно с децата се е установила да живее в друго жилище,
находящо се за адрес град Несебър, ********. Една от причините ответницата да
се установи да живее в друго населено място е свързана с работата й, но
едновременно с това и нежеланието й да продължи да съжителства с ищеца. Видно
от изготвения социален доклад от АСП – Дирекция „Социално подпомагане” град
Поморие, същата работи като ******* нотариалната кантора на нотариус Л.Ч. в
к.к.Слънчев бряг с уговорено месечно възнаграждение в размер на *** лева,
децата учат в град Бургас: през учебната 2014/2015г. И. Т. е ученик в ІХ клас в
******, а С. Т. е ученик в V клас в ****** със засилено изучаване на немски
език.
Ищецът е продължил да живее сам в
жилището в град Бургас, улица ********, което е негова лична собственост, тъй
като е придобито преди сключването на брака като го е закупил с договор за покупко-продажба от
25.06.1997г., обективиран в нотариален акт № ******. на нотариус при Бургаския
районен съд. Същият работи като адвокат в град Айтос и ежедневно пътува от град
Бургас и обратно.
На 08.07.2014г. ищецът В.Т. е
подал искова молба срещу ответницата С.В.Д.-Т., въз основа на която е било
образувано гр.д.№ 576/2014г. по описа на Несебърския районен съд. Делото е
приключило с одобрена от съда съдебна спогодба, по силата на която двамата са
постигнали споразумение по чл.127, ал.1 от Семейния кодекс, и според която
упражняването на родителските права спрямо родените от брака им деца И.В. Т. и С.В.
Т., да се упражняват от тяхната майка С.В.Д.-Т., като на техния баща е
определен подходящ режим на лични отношения с децата и същият се е задължил да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко едно от тях до
настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Молбата за прекратяването на
брака с развод е допустима, а преценена по същество, съдът счита за
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.49,
ал.1 от СК „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен”. Това
означава, че единственото основание за развод, което може да се релевира по
исков ред според действащото българско семейно право, е дълбокото и непоправимо
разстройство.
Брачната връзка е общност от духовни, морални, биологически и икономически
елементи. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минималната
наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна
връзка. Това състояние съществува, когато неповратимо изчезнат между съпрузите
взаимната любов, вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие,
взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на
семейството, и когато тези отношения и чувства се заменят с отношения на
студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза,
на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. То е състояние,
при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от
нейното дължимо според морала и закона необходимо вътрешно съдържание.
Преценката на съда дали такова състояние е налице, е правен въпрос.
От друга страна разводът не е
предоставен на свободното усмотрение на съда, а почива на законовите условия,
че решението на съда, относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство
на брака подлежи на контрол за законосъобразност. Затова наличието на това
състояние на брака трябва да бъде установено от съда във всеки отделен случай и
въз основа комплекса на всички обстоятелства трябва да се прецени и констатира.
Съдът има задължението да изследва този въпрос, тъй като установяването на
причините, довели до това, е извънредно съществено и е от значение за
основателността на предявения иск – откриването на истинските причини за
брачното разстройство е необходимо за постановяване на обосновано и справедлИ.
решение, то позволява да се направи задълбочена преценка на състоянието на
брака.
Твърденията на ищцовата страна, относно
това, че страните имат сериозни разногласия по всеки въпрос, свързан с
разбирането за съвместен жИ.т, че отношенията им са свързани предимно със скандали,
предизвиквани от ответницата, за ролята на всеки от съпрузите, относно приноса
за благополучието на семейството, като липсата на обикновените белези за
нормален съпружески жИ.т, съдът приема за доказани чрез свидетелските
показанията.
Същевременно започналото по-рано
отчуждаване между съпрузите, разногласията, няма как да бъдат преодолени с
оглед окончателната фактическа раздяла между тях, продължаваща вече година и
половина, напротив, неминуемо биха се задълбочили при положението, при което е
изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях. Налице е
състояние, при което бракът е опразнен от съдържание и запазването му не
създава нормални условия за жИ.т на съпрузите. Поради пълното отсъствие на
дължимото съдържание на брачната връзка, съдът стига до извода за нейното
„дълбоко” разстройство.
В изпълнение на задълженията си
съдът изследва въпросът дали е налице „непоправимо” разстройство на брака –
дали то е трайно и окончателно, или доказаните по делото факти представляват
обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят,
изгладят, поправят, дали е налице временно нарушение на брачното равновесие,
запазена ли е жизнеспособността на брака и може ли той да се заздрави. Загубата
на доверие, охладнелите отношения между съпрузите, нежеланието и на двамата да
се съобразяват с желанията и интересите на другия и демонстрирането на липса на
намерение да се правят компромиси за постигане на разбирателство в семейството,
няма как да бъдат променени в положителна посока през време, през което
страните са във фактическа раздяла, и брачното съжителство да продължи.
Установяването на двете родени от
брака деца при майка си след окончателната фактическа раздяла между съпрузите,
и предвид ангажиментите, които тя е поела, свързани с
отглеждането и възпитанието им, налагат, след прекратяването на брака, те да
продължат да живеят при майка си, което обуславя необходимостта на нея да бъде
предоставено упражняването на родителските права, като на бащата бъде определен
подходящ режим на лични отношение с децата, както и да им заплаща ежемесечна издръжка
в подходящ размер. Страните не спорят, напротив споразумели са се в друго
производство, относно режима на лични отношения между децата и техния баща,
както и относно размерът на издръжката, която той следва да заплаща за всяко
едно от децата, поради което в същия смисъл съдът следва да се произнесе по
тези въпроси с решението си. Обстоятелството, че съпрузите вече са постигнали
съгласие за тези отношения не означава, че съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси, както настоява ищеца, защото разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК
задължава съда да се произнесе дори и да не е направено такова искане.
Установи се, че жилището, в което
съпрузите преобладаващо са живеели до 2013г., а впоследствие е продължило да се
обитава единствено от ищеца, е на адрес: град Бургас, улица ********, поради
което и по смисъла на § 1 от ДР на СК представлява семейно такова. Съдът не
споделя становището на страните, макар и да не няма спор между тях, че характер
на семейно жилище има друго такова и в частност това, в което ответницата се е
установила да живее заедно с децата от фактическата раздяла с ищеца. Макар, че на съпругата следва да се
предостави упражняването на родителските права, с оглед обстоятелствата, че тя
се е установила да живее и работи в град Несебър, ответникът продължава да
живее в семейното жилище, то е негова еднолична собственост, че ответницата не
изявява желание да й бъде предоставено за ползване, не би било морално и
житейски оправдано ищецът да бъде отстраняван от него, и същото да се
предостави на ответницата, която не желае запазване на брачната връзка. Поради
това ползването му следва да бъде предоставено на ищеца. Относно ползването на
други притежавани от съпрузите недвижими имоти съдът не следва да се произнася,
тъй като такива имуществени отношения могат да бъдат предмет на отделно
производство, т.е. не могат да се съединяват с брачен иск, освен ако не е
предмет на споразумение.
Другият въпрос, повдигнат от страните,
чието разрешаване се иска на основание чл.326 от ГПК, е това за фамилното име
на съпругата, което следва да носи след развода. Страните не спорят по повод
направеното от ответницата искане след прекратяването на брака същата да запази
придобитото със сключването на брака фамилно име „Д. – Т.”. От друга страна не
са изложени твърдения от страните, че запазването на брачното фамилно име на
съпругата в резултат на развода може да има за нея отрицателно морално и
обществено значение.
На основание чл.6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да
заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева всеки от тях в полза
на Държавата по бюджета на съдебната власт.
На основание чл.78, ал.6, във
връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да заплати и държавна такса
върху присъдените издръжки в размер на 4% върху тригодишните платежи.
Стойността на тригодишните платежи за издръжките на двете деца е 10 800
лева, а дължимата такса е 432 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му,
относно присъдените издръжки.
Страните не претендират
заплащането на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по
присъждането на такива.
Предвид гореизложеното
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак, сключен на 21.09.1997г. в
град Бургас, между В.И.Т. с ЕГН **********,***, и С.В.Д.-Т. с ЕГН **********,***,
за който е съставен Акт за граждански брак № ІІ-181 от 21.09.1997г. на РУАТОН
„Изгрев”, община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца И.В. Т. с ЕГН **********
и С.В. Т. с ЕГН **********, на майката С.В.Д.-Т. с ЕГН **********, като
определя на бащата В.И.Т. с ЕГН **********, режим на лични отношения с двете
деца: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния
ден до 19.00 часа на неделния ден, както и 20 (двадесет) дни през летния сезон,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАЩА на И.В. Т. с ЕГН **********, със съгласието на майка си С.В.Д.-Т. с
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от влизане в сила на
решението до навършване пълнолетие на детето или настъпването на друга
законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАЩА на С.В.Д.-Т. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете и С.В. Т. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 150 лв. (сто и
петдесет лева), считано от влизане в сила на решението до навършване пълнолетие
на детето или настъпването на друга законоустановена причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: град Бургас, улица ********, на В.И.Т.
с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака С.В.Д.-Т. с ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име „Д.-Т.”.
ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН **********,***,
да заплати окончателна държавна такса по бракоразводното производство в размер
на 20 лв. (двадесет лева) по сметка на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА С.В.Д.-Т. с ЕГН **********,***,
да заплати окончателна държавна такса по бракоразводното производство в размер
на 20 лв. (двадесет лева) по сметка на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА В.И.Т. с ЕГН **********,***,
да заплати сумата в размер на 432 лв. (четиристотин тридесет и два лева),
представляваща държавна такса върху присъдените издръжки, по сметка на
Несебърския районен съд.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
на решението в частта, относно издръжките.
Решението в частта, с която е
допуснат развода, влиза в сила от неговото постановяване.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: