Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
08,04,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2356/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.2014“
ЕАД, ЕИК *******, гр. Белово, чрез
управителя и представител М.С.В. против НП № 444700-F483637/28.06.20l9г. на
директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена на основание
чл. 180, ал.2 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 36696,44 лева.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя
процесуален представител, поддържа жалбата, вкл. на база ангажирани
доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството- жалбоподател подало
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 133911900234062/30.01.2019г.
Назначена била проверка за
наличие на основания за регистрация. Установено било, че то е дерегистрано по ЗДДС на 19.11.2018г., но за
периода 01.01.2018. - 31.12.2018г. реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 969 459.14лв.
Дружеството имало реализиран облагаем
оборот над 50 000лв., както към 31.12.2018г., така и още към 30.11.2018г.
Тъй като за периода 01.12.2017г.
- 30.11.2018г. имало формиран облагаем оборот от своята дейност на обща
стойност 840 055.15лв., дружеството
следвало да подаде ново заявление за регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1
от ЗДДС до 07.12.2018г. /в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнат оборот над 50 000лв.) Такова обаче било подадено на 30.01.2019г.- месец и 23 дни по-късно.
С Акт за регистрация по ЗДДС №
130421900380421/13.02.2019г., (връчен на управителя М.С.В. на 19.02.2019г.) и
от посочената дата „Б.2014“ ЕАД било регистрирано по ЗДДС на основание чл.102,
ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.96, ал.1 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл.102,
ал.З, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите. Така, ако дружеството бе изпълнило
в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, то акта
за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.12.2018г.(
последната възможна дата) и за периода
от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 19.02.2019г.
дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените доставки на услуги, за които данъка е изискуем от
получателя.
При извършена последваща проверка било
установено, че за периода от 01,01,2019-31,01,2019г..
дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 220 178,62., представляващи извършени
облагаеми доставки на услуги - СМР по Договор за възлагане на обществена
поръчка. За посочения период били издадени три фактури: Фактура N°
**********/08.01.2019г. на стойност 135 000.00лв.; Фактура №
**********/09.01.2019г. на стойност 31 587.34лв. и Фактура №
**********/28.01.2019г. на стойност 53 591.28лв. За посочения период не били
налични данни за получени плащания в брой, издадени сторно и/или ръчни касови
бележки, ВОП и доставки извън територията на страната. Мястото на изпълнение на
посочените доставки е на територията на страна.
Така, съобразно формулата,
описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС по извършените от дружеството облагаеми
доставки на обща стойност 220 178.62лв. за периода 01.01.2019г. - 31.01.2019г. бил
установен неначислен ДДС в размер на 36 696.44лв. върху данъчна основа на
доставките - 183 482.18лв.
Посочените констатации били документирани
с ПИП сер.АА № 1462095/15.04.2019г. ведно с Приложение № 1 към него.
Ако задълженото лице „Б.2014"
ЕАД е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.01.2019Г. - 31.01.2019г., както
е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да
подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за
покупките" и „Дневник за продажбите" за данъчен период месец
01/2019г. съгласно чл. 125, ал.1. ал.З и ал. 5 от ЗДДС в срок до 14.02.2019г.
Горните факти били преценени от
органа по приходите св. Н. като извършено от дружеството нарушение по чл.180,
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, тъй като то не е начислило ДДС в размер на 36 696.44лв. по извършени от
него облагаеми доставки на обща стойност 220 178.62лв. за периода 01.01.2019г.
- 31.01.2019г. и доколкото е било длъжно, но не е подало в срок заявление за
регистрация по ЗДДС
При тези констатации свидетелката
съставила против дружеството акт за такова нарушение, който е надлежно предявен на упълномощен ( л. 7-8) представител срещу подпис и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено и
обжалваното НП, което се критикува с доводи за нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Основното възражение в процесуален аспект
касае достоверността на датата на съставяне на НП, като същото се базира на
периода от време, установен между посочената дата на съставяне и датата на
връчване - повече от четири месеца. През този период, се твърди, била
извършвана ревизия и обективно било възможно при установената по този повод
комуникация да бъде връчен санкционния акт, още повече, че били издадени десет
такива ( виж жалбата). Последните факти не са спорни, но тяхното съществуване
не обуславя претендирания извод. От представените писма на л. 42 и сл.- стана
ясно, че на 10,06,19г. на ТД НАП Пловдив са били изпратени от офиса в Пазарджик 3 бр. административно-наказателни преписки,
вкл. и по процесния акт( л. 43) и на 05,07,19г.
те са били върнати в офиса в Пазарджик,
след като са окомплектовани с издадени три броя НП - по всяка преписка, вкл. по
процесната.
За доказване достоверността на датата на
съставяне на НП са представени и разпечатки на регистрите (по поредни номера)
на издадените в определен период НП-ия, вкл. и тези против дружеството - л. 33
и сл. ( виж на л. 37, маркирано процесното НП).
Информацията от електронния регистър установява, че на отразените дати са издадени 10 НП -ия против дружеството-жалбоподател (
систематизирани в списъка на л. 34).
Прави впечатление, че номерата на НП ( първите шестцифени са генерирани
автоматично от системата - последователни и възходящи , а останалата част,
която включва и буквен символ , и шестцифрен, последният всъщност повтаря
номера на АУАН ( виж процесните НП и
АУАН ). Така, че „ без да е защитена с материалната доказателствена сила на
официалните документи“ ( но не по изложените в жалбата съображения!!!) датата
на съставяне на НП е достоверна.
Тя е и в срока по чл. 34 от ЗАНН
като се има предвид датата, на която е установено нарушението и датата на
съставяне на акта.
В последния изрично е отразено от
съставителя му, че нарушението е установено с акта за регистрация по ЗДДС от
13,02,19г.АУАН е с дата на съставяне 23,04,19г., предявен и връчен на 08,05,19г.
на законовия представител на дружеството. Второто възражение в процесуален
аспект касае възприетото в акта основание за неговото съставяне - чл. 40, ал.2
от ЗАНН, която хипотеза предвижда съставяне на акта в отсъствие на нарушител,
когато той е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
неговото съставяне. В процесния случай не са събрани надлежни доказателства, че
нарушителят е търсен за съставяне на акта ( с нарочна писмена покана, или чрез
покана по телефона) . Сам съставителят на акта ( в последната част на
описанието) е приел, че „нарушението е установено с акта за регистрация по
ЗДДС“ , който съставлява официален документ по смисъла на чл. 40, ал.4 от ЗАНН
и съгласно дефиницията по чл. 93 от НК. Този документ обаче е диапозитивен, а
не свидетелстващ по отношение на
фактите, въз основа на които е взето решението за регистрация и не може сам по
себе си да бъде доказателство за тези обстоятелства.
Затова и следва да се обсъди отразеното
конкретно в акта основание за неговото съставяне чл. 40, ал.2 от ЗАНН. При
липса на доказателства за надлежна покана за съставяне на акта (
актосъставителката само предполага, че може да се е обадила - виж показанията й
) следва фактът, че нарушителят не е канен за съставяне на акта . Въпросът е дали и в каква степен това
нарушава правата му. Тъй като не е спазено изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН,
несъмнено е допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено. Защото:
участието на нарушителя при съставянето на акта
гарантира възможността му да узнае дали посочената в акта дата на
съставяне, място на съставяне и
съставител са достоверни. Така, ако нарушител не е бил канен за съставяне на
акт против него и не присъствал на съставянето му, но той впоследствие му е
надлежно предявен, напълно гарантирано е правото му на защита по фактите на
административно-наказателното обвинение, но не и това досежно достоверността на
датата, мястото и съставителя на акта.В процесния случай обаче тези реквизити (
дата, място, съставител) са напълно ( както се обсъди горе) доказани от
представените извадки от електронни регистри и писма за обмен на документи по
административно-наказателни производства между Офис Пазарджик и ТД НАП Пловдив.
Затова и дори и да се приеме, че нарушителят не е поканен и не е присъствал на
съставяне на акта, който е доказано несъмнено , че е съставен на посочените в
него дата и място, от посоченото в него лице
и впоследствие е бил надлежно предявен, допуснатото нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е съществено, тъй
като не е засегнало право на защита ( а
правото на възражение против акта е и реализирано).
По същество
нарушението е напълно доказано. Фактите, възприети от контролния и от
наказващия орган, не са спорни ( а са
доказани от събраните гласни и писмени еднопосочни доказателства - показанията
на актосъставителя, фактурите, представените актове за регистрация и
дерегистрация ) :
- Дружеството-
жалбоподател подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 с
вх. № 133911900234062/30.01.2019г
- за периода 01.12.2017г. - 30.11.2018г. дружеството
имало формиран облагаем оборот от своята дейност на обща стойност 840 055.15лв.,
като имало реализиран облагаем оборот над 50 000лв., както към 31.12.2018г.,
така и още към 30.11.2018г.( поради което следвало да подаде ново заявление за
регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 07.12.2018г. -в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот над 50 000лв.; Такова обаче било подадено 1 месец и 23 дни
по-късно - на 30.01.2019г.)
- за периода от 01,01,2019-31,01,2019г.. дружеството
е извършило облагаеми доставки на обща стойност 220 178,62., с неначислен ДДС в
размер на 36 696.44лв. и неподадени в срок до 14.02.2019г. Справка-декларация
за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и
„Дневник за продажбите" за данъчен период месец 01/2019г. съгласно чл.
125, ал.1, ал.3 и ал. 5 от ЗДДС.
При тези факти , верен е изводът, че ако
задълженото лице - дружеството- жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС през посочения
период, както е следвало да бъде,
същото е трябвало да начисли ДДС в посочения размер за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.102,
ал.З, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите. Така, ако дружеството бе
изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС, то акта за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.12.2018г.( последната възможна
дата) и за периода от тази дата до
датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 19.02.2019г. дружеството дължи данък
за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените доставки на услуги, за които данъка е изискуем от
получателя.
Горният извод съдържа отговор и
на едно от възраженията по същество, което се основава на твърдението за
наличие по отношение на дружеството едновременно на обстоятелствата за
дерегистрация и такива за регистрация. Чрез въведената с цитираната норма на чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС фикция, статутът на
нерегистрираните по ЗДДС лица по
отношение задължението им за заплащане на данък върху облагаемите доставки ( в
нормативно установения период) е
приравнен на този на регистрираните, но (!)-
нормата създава тази фикция само по отношение на лицата, които са били
длъжни, но не са подали заявление
.
В тази връзка възражението си
основава и на твърдение, че заявление не било подадено, тъй като дружеството по
отношение на него били налице и основания за дерегистрация; като такава била
постановена на основание чл. 176. т. 3 от ЗДДС- поради неизпълнение на закона,
състоящо се в невнасяне на дължим ДДС; дерегистрацията настъпила на
19.11.2018г., а като към 30.11.2018г. дружеството вече имало облагаем оборот за
задължителна регистрация.
Правилно се твърди в писмената
защита на въззиваемата страна, че разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС предоставя
възможност ( „може“ ) за преценка на органа по приходите - да откаже да
регистрира или да прекрати регистрацията. Преценката е предоставена с цел-
защита на фискалните интереси и се прави
между доходите от облагане на регистрираните по ДДС и риска от неплащане на ДДС и натрупване на
задължения от регистрираните по закона лица. Затова и законът с чл. 176
предвижда, че „. органът по приходите
може: 1.да откаже да регистрира лицето, независимо от наличието на оборот за
задължителна регистрация до отпадане на пречката по чл. 176 за регистрация,
като целта е- не се регистрират лица, които не плащат дължим данък върху
добавената стойност, което е и форма на „принуда“ за заплащане на тези
задължения и 2. да прекрати регистрацията на лицето, което има и санкционна
последица -. невъзможността да се ползва данъчен кредит.
В настоящия случай дружеството е
дерегистрирано по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и информация за това се съдържа в акта
за регистрация по ЗДДС -на л.4 по делото ; а това обстоятелства не само не се
оспорва от дружеството, но върху него дори се основава коментираното
възражение. Тоест към 19,11,18г. дружеството е имало неплатен ДДС, но отново от
акта за регистрация става ясно, че вече към 13,02,19г. са погасени всички
задължения и дари е реализиран оборот за регистрация.
Горното обсъждане обосновава
извода за обективна съставомерност на възприетото нарушение. Всъщност
квалификацията, която е възприета включва и санкционната норма на чл. 180,
ал.2, препращаща към ал.1 по отношение на санкцията, тъй като ал.2 въвежда вече
нов субект на отговорността чрез ново изпълнително деяние - лице, което не е начислило данък, тъй
като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този
закон в срок. Останалите норми
от възприетата квалификация, поставени в привръзка, са създаващата
коментираната горе фикция чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и нормата на чл. 86, ал.1
т.1 и 2 от ЗДДС, поставяща изисквания за начина и периода на начисляване на
данъка. Неизпълнението на тези конкретни изисквания е изрично и детайлно
отразено в НП- „Справка-декларация за
ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник
за продажбите" за данъчен период месец 01/2019. - в срок до 14.02.2019Г.“
Това, което е останало извън
преценката на наказващия орган е възможността за санкция по леконаказуемия
състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС, относим към ал.2 , а към ал.1 по отношение само
на санкцията - когато регистрираното
лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5
на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лв. (Виж решение № 743/8.11.2019г. на
Административен съд – Пазарджик по по канд № 904 / 2019г. )
В конкретния случай в изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че дружеството е начислило процесния
данък ( който е следвало да начисли до 14,02,19) със справка-декларация от
13,05,19г. , тоест преди изтичането на 6те месеца по ал.3 на чл. 180
Така , доколкото-
самоначисляването на данъка е в рамките на 6-месечния период по ал.3 на чл. 180
от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да се
приложи ( в този смисъл е и застъпено становище на процесуалния представител на
въззиваемата страна в писмената защита ),
която е и по-благоприятна за дружеството-нарушител. Доколкото 5% от неначисления данък са 1834,82
лева - до този размер следва да се
намали наложената с обжалваното НП, в който смисъл и то се измени.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
444700-F483637/28.06.20l9г. на директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП
Пловдив, с което на „Б.2014“ ЕАД, ЕИК *******, гр. Белово, с управителя и представител М.С.В., е наложена
на основание чл. 180, ал.2 от ЗДДС
имуществена санкция в размер на 36696,44 лева като
НАМАЛЯВА
имуществената санкция на 1834,82 лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: