Присъда по дело №563/2021 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 21 април 2022 г. |
| Съдия: | Румяна Петрова Петрова |
| Дело: | 20213100200563 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 31 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
2021г. на ОС- Варна.
ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:
Г. Г. Ф. в това, че на 15.12.2019г. в гр. Варна направил опит умишлено да умъртви М.
П. К. на 37 години, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини- престъпление по чл.115 във вр. с чл.18ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия Ф. обвинение, като счита, че от
всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства вината на
подсъдимия Г. Г. Ф. за извършено от него престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК е
доказана по несъмнен и безспорен начин. В пледоарията излага установената според него
фактическата обстановка, основана на доказателствените източници, събрани и проверени в
хода на съдебното следствие, доказващи по категоричен начин присъствието на подсъдимия
на местопроизшествието на ул. "Г. В." №12 в инкриминираната вечер, както и нанасянето от
негова страна на удари с продълговат предмет по окосмената част на главата, по лицето и по
десния горен крайник на пострадалия К.. В подкрепа на този извод е направен подробен
анализ на доказателствата, водещи до еднопосочния извод, че именно подс. Ф. е нанесъл 22
удара в главата, носа, бедрата и торса на пострадалия М.К., и че средството, което той е
използвал е било бухалка, прът или нещо подобно твърдо и с продълговата форма. Изразява
мнение, че това вероятно е ВД №1- метална тръба 56 см. с диаметър 2 см. със заварена
планка и тръбичка, но същото не било категорично установено. Счита, че обстоятелството,
че подсъдимият е замахвал с посоченото средство към главата и тялото на пострадалия в
момент, в който М.К. се е намирал паднал на земята, съборен от самия Ф., се установява и от
изгледания в с.з. на 02.11.2021г. видеозапис - до часа 21:40:35 на записа. Намира, че в
обясненията на подсъдимия до известна степен се съдържа признание за действията му, но
дава различна интерпретация на случилото се, което било израз на неговата защитна теза.
Последната обаче според държавното обвинение е в разрез със събраните по делото
доказателства, които я опровергават и изграждат картина, различна от неговата.
Обосновавайки обвинителната си теза прокурорът прави доказателствен и правен анализ на
събраните по делото доказателства, отчитайки и констатираните противоречия в тях
противоречия, като аргументира тезата си за довършен опит по чл.115 от НК. В тази връзка
е изложил позицията си по отношение на св. Д.С. и значимостта на заявеното от него при
свидетелстването му относно достоверността на показанията на пострадалия К.. Счита, че
доказателствата по делото противоречат на показанията на този свидетел, досежно
обстоятелството, че К. скачайки от оградата паднал на главата си и именно от там са
неговите наранявания. Горното е в противоречие със заявеното от свидетелите Я., В. и П.,
според които пострадалия е бил в безсъзнание, в който смисъл е и отразеното в епикризата,
където е отразено, че в момента на прегледа К. е бил трудно контактен и че преценка за
сетивност, висши корови функции и координираност не могат да се изследват. Нещо повече,
пострадалия е получил наранявания по лицето, носа и окосмената част на главата, както и
„интрацеребрален хематом с размери 19/13 мм. фронтално вляво“, което изключва
възможността тези наранявания да са получени едновременно от падането му. А от друга
страна счита, че при подобно падане няма как да не е имал никакви нарушения на
съзнанието. От съдебно медицинската експертиза била установена контузия на мозъка,
обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност за
живота не се презюмира от обвинението, а се извежда и от показанията на св.В., че когато се
е приближил, пострадалият К. бил започнал да хърка, а според св.Я. К. бил безпомощен и в
явно тежко състояние, като се молил за живота му. В този смисъл счита, че са и показанията
на св.П., който се обадил да побърза линейката, понеже се притеснил от раната на главата.
1
От тук държавното обвинение прави обоснован извод, че при липса на специализирана
медицинска помощ, дошла в кратко време, е можела да настъпи смъртта на М.К..
Коментирайки доказателствата по делото прокурорът счита, че действията на
подсъдимия Г.Ф. сочат на категорично осъзнаване от негова страна на естеството на
използваното оръжие и на последиците от нанесените 22 удара. В тази връзка установените
от съдебно-медицинската експертиза наранявания сочат, че Г.Ф. не е бил в състояние да
контролира нито дълбочината на проникването на тежкия продълговат предмет в главата и
гърдите на К., нито начина, по който те ще засегнат разположените в поразените части на
тялото органи, като обстоятелството, че не се е стигнало до смъртоносно увреждане, е било
извън волята на подсъдимия. Т.е. подс.Ф. с действията си е направил всичко възможно, за да
причини такъв резултат, а именно: подбрал е средство, годно да причини смърт и го е
насочил със сила към човек, който не е бил в състояние да избяга или да се защити, защото е
бил паднал на земята и безпомощен. Мотивът на подсъдимия според прокурора за това били
влизанията в дома му, за което и той отправил закана към К., че ще го пребие.
Основавайки се на доказателствата държавното обвинение изключва с носеният от
пострадалия нож той да е провокирал по някакъв начин неконтролируемата реакция от
страна на подс. Ф., тъй като между тях не е имало конфликт към 15.12.19г. Счита, че
поведението на пострадалия, който е минал покрай буса, носейки коритото, не би могло да
се интерпретира като застрашаващо подсъдимия. Очевидно е, че М.К. не би могъл да извади
ножа и да застраши подс.Ф., защото след като е скочил от оградата, е носил в двете си ръце
тежкото желязно корито. На следващо място, именно подсъдимият първо е съборил на
земята, а после е нанесъл множество удари на К., като изпадането на ножа от джоба на
пострадалия по никакъв начин не е било първопричина, отключваща агресивното поведение
на Ф.. Т.е. - не се касае за пряк сблъсък между подсъдимия и пострадалия, при който да е
изваден нож като въоръжена заплаха от страна на К., а за хладнокръвно подготвен и нанесен
побой за „наказание“, без подсъдимият да е бил обект на непосредствено нападение, от
което да се защити.
Според прокурора не би могло да се приеме, че деянието е извършено при неизбежна
отбрана или при мнима неизбежна отбрана, както и при превишаване пределите на
неизбежна отбрана поради уплаха, тъй като счита, че спрямо подсъдимия не е имало
непосредствено противоправно нападение, което да е застрашавало неговата или на негови
близки личност или права. Горното се потвърждава и от съдебно-психиатричната и
психологична експертиза, според заключението по която у подсъдимия е имало негативна
емоция, но изпитването на страх се съдържа единствено в неговите думи и „би могло да е
манипулативно“. Според вещите лица не е налице и афектно състояние у подс.Ф., тъй като
липсват трите фази на физиологичния афект: няма я вегетативната симптоматика, липсва
абстиненция и липсва последваща депресия. Счита, че съдържанието на умисъла у
подсъдимия за престъплението, в което е обвинен се извлича от съществуващите обективни
факти, свързани със средството, с което е извършено деянието- предмет с цилиндрична
конфигурация и продълговата форма; от множеството удари-първо към главата, а после към
торса; от посоката на ударите (тя се извлича не само от съдебно-медицинската експертиза,
но и от показанията на св.В.а и св.Я.); от местата на нараняванията на пострадалия К.; от
интензивността на посегателството, както и от уязвимостта на органите в тялото на М.К.-в
областта на главата, където се намират жизненоважни органи - мозъка, а и кръвоносни
съдове. За преценката относно състав на „опит за убийство“ или „средна телесна повреда“, е
необходимо да се установи дали е могло да настъпи смърт от съответните наранявания и да
се изясни въпроса за субективната страна на деянието, която при опита за убийство може да
бъде само с пряк умисъл, а не с евентуален. Прокурора обосновава умисъл за опит за
убийство, изхождайки от конкретно установеното по делото- подсъдимият е използвал
бухалка или метална тръба с размер около 50 см., с която е ударил 22 пъти пострадалия
М.К., в това число и по главата, което обективира пряката цел за умъртвяване. Извън
2
крайниците, всеки орган от човешкото тяло и главата, е жизнено важен и поразяването му с
няколко удара „със замах и със значителна сила“, обективно може да доведе до смърт. ОП-
Варна счита, че нанесените брутални удари върху жизненоважните органи на пострадалия
са имали несъвместими с живота последици, а подсъдимият е съзнавал това. Подс.Ф. е
действал при алтернативен пряк умисъл за убийството на пострадалия М.К., тъй като е
съзнавал, че нанася силни удари в главата, носа, челото на пострадалия, а главата е
жизненоважна и уязвима част от човека, в която се намира мозъкът, като по този начин Ф. е
обективирал целта си да умъртви жертвата, а не само да я нарани. Подсъдимият е действал
със съзнанието за неопределеност на възможната увреда – от най-тежката степен - смърт, до
най-леката - а именно лека телесна повреда. Това е така, тъй като използваното от него
средство и силата, с която е нанесъл ударите в главата и носа, в зависимост от различни
фактори могат да засегнат в различна степен пострадалия, като подсъдимият е искал
настъпване на увреждане от всякакъв вид, включително и смърт. Тоест при алтернативен
пряк умисъл, какъвто е настоящия казус, деецът следва да отговаря за опит към убийство, в
зависимост от това дали смъртта на пострадалия е настъпила или не. Извършвайки тежък
побой над пострадалия, с изброени наслагващи се 22 силни удари, някои от които в жизнено
важни области на тялото, подс.Г.Ф. несъмнено е допускал в своите мисловни представи
вероятното настъпване на смъртта на М.К., но се е отнесъл безразлично към резултата.
Поведението му ясно разкрива умисъл към насилствено лишаване от живот, а не само да
причини телесни повреди на пострадалия, поради което осъщественото от него представлява
опит към умишлено убийство, а не причинена телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК, като от
съществено значение са доказаните действия на подсъдимия, а преценката дали умисъла му
е ограничен само до засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия, или е насочен
към лишаването му от живот, се извършва с оглед използваните средства, разстоянието, от
което се посяга на жертвата, броя и насочеността на ударите, силата, продължителността и
интензитета на въздействие върху пострадалия, броя, тежестта и локализацията на
нараняванията.
Деянието е останало във фазата на опита, тъй като е довършено изпълнителното деяние
- деецът е нанесъл един силен удар в главата на пострадалия, с който е причинил разкъсно-
контузна рана, но не е настъпил целения от подс.Ф. вредоносен резултат, поради независещи
от него причини. Ненастъпването на целените и исканите от дееца вредоносни последици от
престъплението - смъртта на М.К., се дължи единствено на бързата намеса на св.Д. и до в
известна степен на действията на семейство Я.и, както и на своевременно оказана адекватна
медицинска помощ на пострадалия. Предвид естеството на фактите по делото, относимата
към казуса правна фигура е по чл. 18 ал. 1 от НК – касае се за довършен опит към убийство,
като не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на престъплението, поради което моли съда да постанови осъдителна присъда.
При индивидуализация на деянието следва да бъдат отчетени степента на обществената
опасност на деянието, която е висока предвид това, че се касае за посегателство срещу най-
ценното благо-живота на човека. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
бъдат отчетени причината за побоя, която е била обусловена до някаква степен от
пострадалия К., с неговото неразрешено влизане в имота на сем.Ф.и. Обстоятелството, че
деянието е останало във фазата на опита, макар и не по волята на подсъдимия. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, която е ниска, същият работи, грижи се за близките си
и за детето си, налице са по делото писмени данни, че той има онкологично заболяване -
тромбоцитопения. Съпругата му също има тежко заболяване след 2012г. Липсват други
наказателни производства, данните за личността му сочат, че Ф. има положителен облик и
добри характеристични данни. В това число такива данни за него дават и самите свидетели
на случката, които са негови съседи, а не на последно място и според съдебно-
психиатричната експертиза същият е благоразумен, миролюбив и контролиран човек.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства според държавното обвинение следва да се
3
имат предвид настъпилите допълнителни последици за здравето на М.К., наличието на
предходна съдимост за подс.Ф., която следва да бъде отчетена при преценката на
обществената опасност на извършителя, макар и да е реабилитиран. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се цени и несъответствието на житейския мотив със стореното,
както и с неподготвеността на пострадалия К. за подобна ситуация с нападение върху него.
При така изтъкнатите обуславящи отговорността обстоятелства, счита, че наказанието
спрямо подс. Ф. следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които са многобройни по смисъла на закона. Предвид
изложеното, счита, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55ал.1т.1
от НК, като му се наложи „лишаване от свобода“ с продължителност 5 години и 6 месеца.
По отношение предявените в съдебно заседание два съединени граждански иска от
страна на пострадалия М.К., то гражданския иск за 2000 лева имуществени вреди, счита, че
следва да се отхвърли изцяло като недоказан. Вторият граждански иск намира за частично
основателен, тъй като пострадалия К. безспорно е претърпял и болки, и морални страдания,
от причинените му телесни увреждания, а именно контузията на мозъка, разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и травматичен оток по лицето,
многофрагментно счупване на носните кости, като в съответствие с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД същият следва да бъде уважен до размера на 4000лв., като за разликата до 15000 лв., се
явява несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. По отношение на
веществените доказателства по делото – нож, метална тръба, черна шапка с козирка,
хартиено тиксо, термометър с пластмасова опаковка, обтривки, дървена бухалка, след
влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
В хода на производството пострадалия М. П. К. е встъпил като граждански ищец и е
предявил граждански иск против подсъдимия Г. Г. Ф. за сумата от 2000лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението, предмет
на настоящото дело; както и граждански иск за сумата от 15 000лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, предмета на настоящото делото.
Подсъдимият Г. Г. Ф. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като лично
и чрез упражняваната от него защита в лицето на адв. П.Д. и адв. Н.И. застъпват тезата, че
същият е осъществил престъпление по чл.129ал.2 от НК, а не опит за убийство.
Защитниците изразяват становище, че обвинението се гради на избирателно кредитиране на
доказателствата, като неоснователно се изключват тези на св. М., която според тях е видяла
човек на оградата, който скочил или паднал долу и си ударил главата. Горното според
защитата се подкрепя и от св. С., според който пострадалия заявил, че удара в главата не е
причинен от Ф., а от прескачането на оградата и падането на земята. За да заяви това
обстоятелство в съда обаче пострадалият поискал от подсъдимия сумата от 10 000 лв., като
отказът му довел до това, че в с.з. К. заявил, че удара в главата е от подсъдимия, а не от
падането му. На следващо място, защитата счита, че няма доказателства подс. Ф. да е
причаквал пострадалия, както и че го срещнал няколко дни преди това и му се заканвал. В
тази връзка счита, че неправилно се ползват гласните доказателства, тъй като прокурорът
обосновал ударите по главата със свидетелските показания на Я., който бил заявил, че видял
няколко удара в тялото, но не и по главата. В друг момент казва, че нямало удари, само го
бил ритал. Относно емоционалното състояние на Ф. –според св.Н.В., подс. Ф. бил на
разстояние от М., бил афектиран и нервен, докато експертизата за психическото състояние
дала заключение, че не е налице физиологичен афект. Никъде обаче в нея се не посочвало,
че няма уплаха. Обстоятелството, че пострадалия е държал нож и го бил насочил към
подсъдимия, според защитата се потвърждава и от показанията на св.В., пред който
подсъдимият същата вечер заявил какво точно е видял, и че е бил заплашен с нож от
пострадалия.
От доказателствата според защитата се установява, че подс.Ф. е нанасял удари по
4
тялото на пострадалия, но от видеозаписа и от свидетелските показания не се установява по
безспорен начин, че има удари в главата. Оспорва се установената разкъсно-контузна рана
по окосмената част на главата да е получена от удар с метален прът, така както сочи
прокурора, още повече че според съдебните медици, същата би могла да бъде получена при
падането от вратата на оградата. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че
пострадалия е наранил главата си при падане от тази врата, както е посочила св.М. и няма
такива безспорни, че са нанесени удари по главата. Нещо повече, удара, нанесен в тилната
част на К. според експерта може да бъде получен, както от удар с твърд предмет, така и от
падане върху твърд предмет, като единствено този удар може да се получи при падане върху
твърд предмет, но не и останалите удари, които е получил К.. Според защитата именно този
удар в тилната част, експертизата установява, че е застрашаващ живота на пострадалия К., а
не останалите, които били в неговото тяло и основно в краката на пострадалия, което водело
до извод, че желанието на Ф. е било не да умъртви К., а да му нанесе телесна повреда. За да
е налице пряк умисъл, трябва дееца да е желал настъпването на този резултат, а ако той е
искал да го убие с този метален предмет или бухалка - голям тежък предмет, той е могъл с
няколко удара в главата да го свърши за минута. Вторият път отново е бил при него и му е
нанасял удари в тялото. Ако е искал да го убие е щял да го довърши. Според защитата не е
искал и това е установено по делото, че не е желал настъпването на този резултат, а и
подсъдимия сам заявил: “Защо ще го убивам този човек?!“.Предвид горното защитата
пледира за оправдаване по обвинението за опит за убийство, тъй като счита, че Ф.
умишлено е причинил средна телесна повреда на пострадалия.
По отношение на наказанието се споделя становището на прокурора, че са налице
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, от
изслушания запис се установява, че подсъдимия се обажда, дори и втори път, за да търси
медицинска помощ, не е бил безразличен, добри характеристични данни, трудов човек, и
сега в момента работи, прекрасно семейство, детето му е пълен отличник, сериозни
здравословни проблеми, съжалява за стореното. С оглед превес на смекчаващите
обстоятелства – многобройни смекчаващи обстоятелства и цялостната негова личностна
характеристика, отношението му към процеса, защитата предлага да не се налага ефективно
наказание, отчитайки неговата ниска обществена опасност. По отношение на гр.иск
предоставя на съда да реши.
Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Г. Г. Ф. е роден на 12.08.1976г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, български гражданин,
със средно образование, женен, работещ, неосъждан /реабилитиран/.
Св.Георги Георгиев и неговата сестра М. Ф.а (майка на подсъдимия Г.Ф.) притежавали
в съсобственост две къщи с двор и сервизни помещения, находящи се в гр. Варна, ул."Г.В."
№14. Имотите били необитаеми, тъй като и двамата съсобственици се преместили да
живеят на други места още преди десет години.
Подс. Г.Ф. често посещавал къщата на майка си, находяща се в гр. Варна, ул."Г.В."
№14. В двора на същата той се грижел за куче, и още две вътре в къщата, които хранел
ежедневно. Подсъдимият също живеел на друг адрес. До имота на ул. "Г. В." се придвижвал
с бял микробус „Р.М." с per. №В 2303 РХ.
Предвид обстоятелството, че имота бил необитаем и изоставен, в него прониквали
различни лица по различни причини, предимно с цел кражба. Един от тях бил пострадалият
М.К.. Той водел скитнически начин на живот, бил наркозависим и преживявал, като
обикалял кофите за смет в гр.Варна, от които събирал метални отпадъци за продан. В
началото на м.12.2019г. той се нанесъл да живее в изоставена къща, в близост до
стопанисвания от подс.Г.Ф. имот в гр.Варна. На няколко пъти св.К. влизал в двора на
къщите на ул."Г.В." №14 в гр.Варна, като си играел с едно от кучетата на подс.Ф.. По време
5
на едно от тези влизания вътре, св.К. бил предупреден от непознат мъж, че ако го види
собственика да влиза вътре, "ще има проблеми!".
На 15.12.2019г. вечерта след 21:00 часа, св. М.К. преминал от ул."Христо Македонски"
по ул.'Тустав Вайганд" в гр.Варна, обикаляйки контейнерите за смет и търсейки нещо ценно.
Св.К. бил облечен с черно яке и носел шапка с козирка. След като не намерил нищо, той
решил да влезе в къщата, собственост на семейство Ф.и. Тъй като входната врата била
заключена с катинар, св.К. прескочил оградата на двора. По същото време пред адреса на
ул.'Тустав Вайганд" №14 бил паркиран микробуса „Р.М." с per. № В 2303 РХ, управляван от
подс. Г.Ф.. Последният стоял вътре в буса и наблюдавал действията на свидетеля М.К..
Свидетелят К. се бавил около две минути в двора на къщата, след което излязъл. Това
станало, като прескочил оградата, носейки в ръка старо метално корито. В този момент
подс. Г.Ф. излязъл от към дясната страна на микробуса „Р.М.". Затичвайки се, подсъдимият
се приближил до св.М.К., хванал го отзад за връхната дреха и като го дръпнал рязко, го
съборил на земята. Това станало пред блока на №12, на ул. „Г.В." №12 в гр. Варна. След
падането на св.К. на земята, подс.Г.Ф. започнал да го удря по главата, лицето и различни
области на тялото, с неустановен твърд предмет (тръба или бухалка). Св.М.К. започнал да
вика от болка, но подс.Ф. продължил да му нанася удари (повече от 20 пъти- 21) без да
спира. Това продължило до 21:40:35ч.- въпреки че свидетелят крещял силно от болка.
Виковете на св.М.К. били чути от свидетелката Д.. Тя излязла на терасата в блока, в който
живеела със съпруга си - св.В. и извикала на подс. Г.Ф. да спре да нанася удари, защото ще
убие намиращия се на земята човек. По същото време виковете на св.К. били чути и от
св.Я.Я., който излязъл на терасата си и също извикал на подс.Ф. да спре побоя, защото ще
убие човека. Стреснат от виковете им, подс.Г.Ф. спрял да нанася удари на М.К., качил се в
микробуса си и потеглил назад. Малко след това обаче се върнал, спрял микробуса от
дясната страна на тротоара пред същата сграда, и излязъл от него. След това отново се
приближил до лежащия на земята св.М.К. и го ритнал няколко пъти по тялото.
В 21:41ч. на телефон „112" било направено обаждане от страна на св. Д. от телефон с
мобилен номер №**********. Същата съобщила, че видяла мъж, който пребил друг мъж на
улицата, като първия в момента се оттеглял от местопроизшествието с бял микробус, като
посочила и регистрационния номер на същия. Осъществена била връзка с дежурния на
Първо РУ - Варна и изпратен патрул.
В 21:42ч. на 15.12.2019г. на телефон „112" било направено обаждане и от мобилен
номер ********** от св.Я.Я.. Последният бил свързан със „Спешна помощ" и поискал да
дойде линейка на мястото.
В 21:43ч. на 15.12.2019г. на телефон „112" се обадил и подс. Г.Ф. от мобилен номер
**********. Същият съобщил на оператора, че бил „нападнат от един наркоман" в
гр.Варна, ул."Г.В." №14. По време на разговора подс.Ф. разбрал, че съседите му вече са
позвънили на телефон „I12", поради което зачакал идването на полицията. В 21:49 часа на
улицата пристигнал патрулен автомобил на Първо РУ при ОДМВР-Варна, и от него слезли
двама патрулни полицаи-свидетелите Г.П. и Х.Х.. В 21:52часа подс. Ф. повторно се обажда
на тел. 112 с молба за помощ и медицински екип, като по време на позвъняването пристига
и полицейския екип. Св. Д., която била излязла на улицата, посочила на пристигналите
полицаи подс.Ф. като извършител на деянието. Служителите П. и Х. осигурили и запазили
местопрестъплението до пристигане на екип с разследващ полицай. После дошъл екип на
„Спешна помощ", който откарал св.М.К. в МБАЛ „Света Анна"- гр.Варна. Там последният
бил настанен в Клиниката по неврохирургия. Състоянието на св.М.К. било тежко, като той
бил с явна опасност за живота, поради установените контузия на мозъка и счупване на носа.
Извършен е бил оглед на местопроизшествието, по време на който са установени
мъжка шапка, термометър, хартиено тиксо и нож. При огледа е намерена и метална тръба,
както и дървена бухалка, но последните не могат да се свържат пряко с извършеното
6
престъпление.
На 16.12.2019г. било проведено освидетелстване (оглед на лице) на подс.Ф.. На
дясната кубинка на подс.Г.Ф. била намерена засъхнала кафеникава течност. По долнището
на анцуга му били открити капки червеникава течност. Изрязани били ноктите на двете му
ръце с цел изследването им.
С протокол за доброволно предаване били предадени кубинките (ботушите) и анцуга
на подс.Г.Ф., на органите на разследването.
На 16.12.2019г. с протокол за доброволно предаване е предаден диск със записи от
охранителна видеокамера, монтирана на фасадата на сграда, находяща се в гр.Варна,
ул."Хан Кардам" №28. Камерата е била насочена в посоката на местопроизшествието.
По делото е назначена съдебно - медицинска експертиза №576/2019г., видно от
заключението по която въз основа на съхраняваната в Клиниката по неврохирургия при
МБАЛ „Св. Анна“- Варна медицинска документация вещото лице и проведения клиничен
преглед е установено, че на инкриминираната дата М. П. К. е получил контузия на мозъка,
разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и травматичен оток
по лицето, многофрагментно счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана по гърба
на носа, травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясната длан, кръвонасядания в
областта на двете бедра, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото коляно,
разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани по окосмената част на
главата, лицето, десния горен и долните крайници.
Преценени в своята съвкупност, според вещото лице същите са резултат на не по-
малко от осем удара, реализирани в гореописаните анатомични области. Морфологичните
особености на травматичните увреждания в областта на лявото бедро дават основание да се
приеме, че същите са резултат на удари с предмети, притежаващи цилиндрична
конфигурация и продълговата форма. Останалите увреждания са резултат на действието на
твърди, тъпи предмети. Последователността на получаване на гореописаните травматични
увреждания и в какво положение е бил св.К. от медицинска гледна точка, не може да бъде
определена, реално същият може да получи тези увреждания, както при изправено, клекнало
или легнало положение. Установената контузия на мозъка е обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. В своята съвкупност останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от Протокол №1408/17.12.19г., не е установена концентрация на алкохол в
кръвта на подс.Г.Ф..
Назначена била и съдебно - медицинска експертиза за освидетелстване №1310/2019г.
на подсъдимия, видно от заключението по която са налице червеникави кръвонасядания в
основата на втори и трети пръст на дясната ръка и още две ожулвания в основата на 3-ти и
4-ти пръст на лявата ръка на подс.Ф.. Посочените кръвонасядания в основата на втори и
трети пръст на дясната му ръка според вещото лице биха могли да бъдат получени по време
на инцидента.
Видно от заключението на комплексната съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, Георги Гаврилов Ф. е психично здрав и не страда от психично разстройство. У
същия отсъстват анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Към 15.12.19г. той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. При преценката на
психичното състояние на Георги Гаврилов Ф. е направено заключение, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект, уплаха и
смущение. Физическото и психичното състояние на Георги Гаврилов Ф. му позволяват
правилно да възприема фактите, имащи значение за разследването и дава достоверни
7
обяснения за тях.
Съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на веществени доказателства
№3/09.01.2020г. е установила наличие на петна от кръв по иззетите от подс.Ф. кубинки.
По делото е назначена и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на
получения видеозапис от охранителна камера. Експерта е установил, че не е налице
манипулация на видеозаписа, макар и кадрите да не са с достатъчно добро качество за
разпознаване на лицата на тях. В същото време обаче те позволяват да се определят
събитията, описани по-горе и тяхната последователност. Разпитан в съдебно заседание
вещото лице Ж. сочи, че от записа се установява, че на пострадалия са нанесени толкова
удара, колкото е посочил в заключението.
Видно от Протокол №20/ДНК-45 за ДНК профилиране от 18.03.20г., петънцата от кръв
по иззетия анцуг на подс.Г.Ф., са на същото лице, а кръвта, иззета от десен ботуш на
подс.Г.Ф., е на св.М.К..
Съдът намира, че описаната по- горе фактическа обстановка е установена по несъмнен
и безспорен начин въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, както и тези
на ДП приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, заключенията
по назначените съдебно- медицински, комплексна съдебно психиатрична и психологическа,
лицево- идентификационна, ДНК експертизи, вкл. и на веществените доказателства, както и
писмените доказателства на ДП и тези приобщени към доказателствения материал в хода на
съдебното производство.
Условно показанията на разпитаните по делото свидетели биха могли да се разделят на
две групи, едните- св. М., св. Георги Георгиев и св. С., подкрепящи защитната теза, а
всички останали са в подкрепа на обвинението. От всички доказателства обаче се установява
безспорно, че на инкриминираната в обвинителния акт дата подсъдимият се е намирал с
микробуса си пред къщата на майка си. Присъствието си там обяснява с факта, че отглеждал
кучета в двора на имота, които отишъл да нахрани. Според прокурора подсъдимият е бил
там с намерение да причака евентуално лица, които проникват в имота му, което звучи по-
достоверно, имайки предвид късния час и продължителното време на престоя му. Докато
подсъдимият приготвял храната в микробуса твърди, че чул шум от къщата и след това
видял човек вътре, който се бил покатерил на вътрешната страна на портата и се опитвал да
се качи най-горе на портата. Видял, че носел някакви железа. Подсъдимият сочи, че излязъл
от микробуса и го попитал какво прави там, като му казал, че е собственикът и да излезе.
Тогава това лице се хлъзнало или спънало на железата, които бил качил горе на плочата и
полетял с главата надолу пред него. Подсъдимият твърди, че тогава това лице си разбило
главата в асфалта на бордюра. Когато след падането се окопитил, мъжът извадил нож и
тръгнал срещу него, при което, за да се защити той взел сопа. Тръгнал от едната страна на
микробуса, а мъжът от другата и се срещнали пред автомобила. Тъй като този мъж бил с
нож срещу него, подсъдимият го дръпнал, той паднал на земята и вдигнал сопата, като му
казал да не става, да стои долу на земята. Тъй като обаче той се опитал да стане с ножа,
започнал да го удря. Подсъдимият твърди, че е удрял мъжа само по краката, за да не може
да стане и с цел да се защити, тъй като предполагал, че ще го наръга. Обадил се на тел.112
да поиска помощ, като след това се оттеглил от местопрестъплението, което действие
обяснява с необходимостта да направи място, за да паркира линейката. Тъй като обаче и по-
назад в улицата нямало място, той пак се върнал на същото място. Лансираната от защитата
теза намира опора в показанията на свидетелите М., Георгиев и св. С.. Първата сочи, че
въпросната вечер, прибирайки се у дома си, чула шум, нещо като изтрещяване на метален
предмет/ уточнява дори, че било корито/ и след това някаква фигура на мъж, която била на
плочата на вратата. Мъжът прескочил от там и паднал с главата надолу, като твърди, че го
видяла да си удря главата при падането в земята, а след това чула и как изохкал. Съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка относно обстоятелството, че видяла как
8
пострадалия паднал и си ударил главата. На първо място, същата не съобщава да е
възприела присъствието и на подсъдимия в близост до падането на К., нито пък отправените
от Ф. думи към същия, непосредствено преди падането. Няма как ако свидетелката е видяла
падането на фигурата и удрянето на главата в земята, да не е видяла подсъдимия, който сочи
в обясненията си, че К. паднал пред него. С оглед на това и съдът счита, че св. М. не е била
на местопрестъплението същата вечер/ макар и с други мотиви за разлика от държавното
обвинение/ и не кредитира нейните показания. Св. Георгиев в показанията си съобщава
версията на подсъдимия, който му разказал какво според него се е случило същата вечер.
Т.е. неговите показания са опосредени и възпроизвеждат чутото от Ф., поради което следва
да бъдат ценени с оглед целия доказателствен материал. От своя страна С. свидетелства за
познанството си с подсъдимия и с пострадалия К.. С последния заявява, че били заедно в
Затвора Варна и там именно К. му споделил за случката, включително и за падането, при
което си ударил главата отзад, както и за намеренията си да извлече от това финансова
изгода от подсъдимия, за да не го съди. Обяснява как по инициатива на К. се обадил на
подсъдимия, с когото заедно били в ареста и му казал за предложението на пострадалия.
Твърди, че подсъдимият реагирал отрицателно, тъй като считал, че не е извършил
престъпление. Целта на К. според С. била срещу тези пари да си оттегли обвиненията. Дори
и пострадалия да е искал да извлече изгода като промени показанията си, каквото явно се
цели да се установи чрез св. С., както и обстоятелството на лъжесвидетелстване при
предходните разпити на ДП, то по делото са налице достатъчно доказателства, вкл. и
съдебно медицинска експертиза, която установява времето, начина и мястото на
причиняване на телесните увреждания на пострадалия, поради което съдът не кредитира
заявеното от него. Ето защо дискредитирането на пострадалия като свидетел не е успешно,
тъй като оттеглените от него показания биха били в противоречие с останалия
доказателствен материал. Явно целта на защитата с разпита на този свидетел е да установи,
че нараняванията по главата на К. са от падането на пострадалия, а не от ударите, нанесени
му от подсъдимия, така както според С. дори К. му обяснил случилото се. Опровергаването
на обвинението чрез дискредитирането на св. К. е безрезултатно, тъй като настоящият
състав на съда, счита, че то се подкрепя от показанията на св. Д., Я., В., а така също и на
полицейските служители Х. и П.. Действително между показанията на св. К., дадени в
съдебно заседание и на ДП е налице противоречие, досежно обстоятелството по какъв начин
е проникнал в къщата. В съдебно заседание К. заявява, че е влязъл в къщата като прескочил
оградата, докато на досъдебното производство, чиито показания съдът е приобщил към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, е посочил, че е
влязъл през дупка в оградата. Последното обаче се опровергава от показанията на св. Д.,
според която пострадалия К. не би могъл да проникне в двора на къщата оттам, тъй като в
дупката се побирала главата на кучето. С оглед на това съдът констатира, че показанията на
св. К. на ДП относно начина, по който е влязъл в къщата, собственост на майката на
подсъдимия, не са достоверни с оглед заявеното от св. Д., но относно факта на нанесения от
подсъдимия побой се ползват с кредит на доверие, включително и относно обстоятелството,
че ударите по главата му не са от падането от оградата на къщата. В тази връзка
показанията му в съдебно заседание и тези на ДП са еднопосочни, а именно - относно факта,
че не е падал, а е бил ударен отзад по главата и тогава е паднал. Съдът кредитира
показанията на св. К., тъй като същите кореспондират и със заключението по съдебно-
медицинската експертиза за нанесения му удар в тилната част на главата, но дали това е
станало преди падането или след като е бил съборен на земята, не се установява и от
заключението по видео-техническата експертиза. Предвид горното, съдът приема, че същият
е бил съборен от подсъдимия на земята чрез дръпване и след това същият започнал да му
нанася ударите по главата, лицето, тялото. Действително са налице неточности в кой момент
е станало това, дали непосредствено до оградата на къщата или след като се е отдалечил от
там, но пък са налице достатъчно данни, изводими от заключението по назначената видео-
9
техническа и лицево- идентификационна експертиза, чрез която е фиксирано мястото на
нанесения побой, а така също и от протокола за оглед на местопроизшествие/ фотоалбума/, в
който са фиксирани следите от кръв и от излъчения в съдебно заседание видеозапис от
охранителна камера. Всички те в своята съвкупност очертават описаната по-горе фактическа
обстановка и потвърждават показанията на пострадалия, че не е падал от оградата, а е
получил ударите в главата след като е бил съборен на земята. Горното според съда изключва
твърдението на подсъдимия, че бил заплашен от К. с нож, тъй като на видеозаписа от
камерата се вижда, че той е бил с гръб към него, когато го е повалил на земята, а и в ръцете
си е носел обемист овално- правоъгълен предмет. Нещо повече, вещото лице по видео-
техническата експертиза сочи, а и горното е видно и от видеозаписа, че подсъдимият излиза
из зад паркирания микробус бягайки и се насочва към пострадалия, като го събаря на
земята- действия, които не обосновават отбрана, а нападение от страна на подсъдимия. Ако,
както твърди Ф. целта му е била да се защити, тъй като К. е бил с нож срещу него когато се
срещнали пред микробуса, то заснетото на записа опровергава обясненията му. Напротив,
действията на подсъдимия са целенасочени- той застига в гръб пострадалия и го събаря на
земята, след което започва да го удря с неустановения предмет, приличащ на бухалка, като
ударите, които е нанасял са били със сила, видно и от показанията на св. Я.. В тази връзка
съдът кредитира показанията на св. К., както и тези на св. Д. и св. Я., предвид
обстоятелството, че фактите съобщени от свидетелите- очевидци се потвърждават и от
заключението по видео- техническата и съдебно- медицинската експертизи. Съдът намира,
че нанасяните от подсъдимия удари не са били единствено в областта на краката, с цел да
попречат на пострадалия да стане, както твърди подсъдимият. В тази връзка кредитира
показанията на св. Д. и св. Я./ показанията му са приобщени от ДП към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК/ като незаинтересовани от изхода на делото, макар те да
не са възприели всички нанесени от подсъдимия удари, но именно тяхната намеса е
предотвратила продължаването на побоя от страна на Ф.. Видно от показанията на св. Д.,
когато чула викове от улицата, поглеждайки през прозореца видяла мъж да лежи на земята и
друг, който да му нанася удари с бухалка, прът или нещо друго в тялото, ориентирани в
областта от кръста нагоре- торса, врата и главата. Имало и други удари според свидетелката,
които подсъдимият нанасял, но това било след като се върнал на местопроизшествието и
тогава те били ориентирани в торса и по-скоро били ритници. Сочи, че видяла 3-4 удара,
като изкрещяла на биещия да спре, защото ще убие човека. Свидетелката описва какво е
било състоянието на пострадалия-стенел, охкал и викал, като по главата, лицето и дясното
му рамо имало кръв, връхната му дреха също била напоена с кръв. В този смисъл са и
показанията на св. Я., дадени на ДП, видно от които той е възприел нанасянето на удари от
страна на подсъдимия с доста голяма сила с дървена бухалка, която той държал с две ръце.
Нанасял ударите в тялото и по- конкретно в лявата част, в областта на ребрата, гърдите и
ръката. Възприел около 2 удара, които били нанасяни според него доста силно, тъй като
лицето вдигало бухалката нагоре и след това нанасяло ударите. Извикал му да спре, че ще
убие човека и тогава той спрял и се отдръпнал. Обадил се на тел. 112 и слязъл долу, но
бухалката вече не била у подсъдимия. Св. Я. дава сведения и за разговора, който провел с
подсъдимия- последният оправдал действията си с това, че му „писнало“ да го краде, както и
че лицето имало нож и го нападнало. Свидетелят съобщава какво е било състоянието на
пострадалия- бил със затворени очи, дишал, но не може да определи дали е бил в съзнание.
От своя страна св.В. не е бил очевидец на побоя, но съпругата му/ св. Д./ била до прозореца
и му казвала какво точно се случва. Когато слязъл пред входа видял пострадалия да лежи в
безпомощно състояние по гръб, стенейки, но бил в съзнание. Проверил му пулса, като
свидетеля се притеснил, тъй като пострадалия започвал да хърка и можело да се задави от
кръвта. Сочи, че непосредствено до главата на К. имало корито от някакъв метал, а около
него и някакъв нож. Когато дошла Бърза помощ и го вдигнали, видял че в областта на тила
имало червеникава течност, наподобяваща кръв. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че
10
това лице няколко пъти влизало в къщата и го нападнал. Полицейските служители П. и Х.
не са очевидци на станалото, като в показанията си възпроизвеждат състоянието на
пострадалия. Според св. Х. К. имал наранявания в областта на лицето и главата. В
показанията си, депозирани на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281 от НПК, които съдът кредитира, уточнява, че пострадалият, когото разпознали като
лице от криминалния контингент имал обилно кървене в областта на главата, в горната част
на тялото, от дясната страна в областта на ръката, бил неадекватен, тъй като не отговарял на
въпросите им. Казвал само че го боли, но не и къде, бил със затруднено дишане. Св. Д. му
разказала какво е възприела и кой бил извършителят, а именно подс. Ф.. Последният пък му
представил друга версия, а именно когато отивал към къщата на майка си видял лицето на
земята, като отрекъл да му е нанасял побой. В този смисъл са и показанията на св. П., който
сочи, че когато пристигнали на място, според него пострадалия бил в безсъзнание и имал
голяма рана на главата- разцепена глава с разцепен нос, личало си че е бил ударен по
главата. От присъстващи на място лица установили кой е извършителят. В показанията на
същия, депозирани на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от
НПК, е видно, че на място установили пострадалия, който лежал по гръб на уличното
платно, от главата му имало обилно кървене, повече в дясната част. Под главата, дясната
ръка и таза също имало червеникава течност върху настилката. От св. В.а разбрали
подробностите на случилото се, както и кой е извършителя. Според П. обаче, Ф. отрекъл да
е нанасял побой над пострадалия, обяснил само че го видял на земята, отивайки към къщата
на майка си. Същевременно обаче докато разговарял с подсъдимия св. П. сочи, че
забелязали червеникави петна в областта на слабините по долницата на анцуга му, с която
бил облечен и по десния ботуш. Показанията на св. П. се потвърждават и от заключението
по назначената ДНК експертиза, вещото лице по която е установило, че кръвта по анцуга е
от подс. Ф., а тази по десния ботуш е от св. К.. Горното опровергава твърдението пред
полицейските служители на Ф., че е видял пострадалия на земята, отивайки към къщата на
майка си. Съдът кредитира показанията на описаните по- горе свидетели като обективни,
взаимно допълващи се и безпротиворечиви, като същите установяват по несъмнен и
безспорен начин, че автор на нанесения на пострадалия побой е именно подсъдимия.
Последният първоначално на мястото на престъплението, пред полицейските служители
отрекъл да има нещо общо със случилото се, но в съдебно заседание обяснява, че нанесените
на пострадалия удари били в долната част на тялото и то единствено с цел да се предпази от
ножа, който той насочвал към него. От друга страна пред св. В. и св.Я. оправдава действията
си с набезите на лицето в имота им, както и с това, че е бил нападнат от него. Съвкупната
оценка на доказателствените източници обаче опровергава заявеното от подсъдимия и
лансирано като защитна теза, тъй като по безспорен начин се установява, че Ф. е нанасял
удари не само по ръцете и краката, но и в областта на главата и лицето на К.. В този смисъл
са и показанията на самия пострадал, дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК. В същите пострадалия сочи, че е бил ударен по врата с
нещо, метален предмет. Това според него е станало преди да бъде съборен на земята, но от
доказателствата по делото не се установява по този начин да е получил този удар. В
останалата част обаче, съдът кредитира показанията му, в които сочи, че бил удрян с нещо,
може би метален предмет и ударите били по главата, по ръцете, по цялото тяло. Не видял
кой му нанасял ударите, както и самия предмет. Според пострадалия ударите били много, но
не може да каже колко. След като някакъв мъж извикал, нападателят спрял да го удря. В
разпита си на ДП не отрича да е имал нож в себе си, но твърди, че дори не успял да го
извади от джоба на дънките или якето си. Показанията на пострадалия кореспондират и със
заявеното от очевидците на нанесения побой- св. Я. и св. Д., поради което съдът ги
кредитира. Нещо повече, същите се потвърждават и от заключението по назначената видео-
техническа експертиза. Видно от същото, на лицето според вещото лице са били нанесени
21 удара. В горния смисъл е и заключението по съдебно- медицинската експертиза, която
11
установява причинените телесни увреждания на пострадалия. Видно от същата, на К. са
причинени контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата,
кръвонасядания и травматичен оток по лицето, многофрагментно счупване на носните
кости, разкъсно-контузна рана по гърба на носа, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясната длан, кръвонасядания в областта на двете бедра, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на лявото коляно, разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица.
Според вещото лице получените увреждания са причинени от най- малко 8 удара, нанесени
в различни анатомични области. Горното не изключва ударите да са повече, но ако са били
наслагвани един върху друг няма как да се разбере дали са били един или два удара в тази
област. Вещото лице сочи, че ударът в носа може да е получен от предмет с цилиндрична и
продълговата форма, каквито според него са нараняванията в областта на бедрата. Но е
категоричен, че ударът е бил много силен, нанесен с твърд тъп предмет и е довел до
многофрагментарно счупване на носните проходи. Констатираните увреждания на К. са
били по лицето, носа, окосмената част на главата, а не единствено по бедрата, както твърди
подсъдимия, поради което и не следва да бъде кредитирана защитната му теза. Както и
представителя на прокуратурата е посочил, от падането от оградата няма как пострадалия да
получи едновременно наранявания по лицето, по носа, по окосмената част на главата и
„интрацеребрален хематом с размери 19/13 мм. фронтално вляво“, поради което настоящият
състав на съда приема, че тези наранявания на К. са причинени от Ф., а не от падане. Нещо
повече, подсъдимият в съзвучие с показанията на св. М. твърдят, че пострадалият е паднал с
главата надолу и ударил главата си в земята/ бордюра на тротоара според Ф./. Ако
констатираното от медиците състояние на времена опасност за живота е вследствие на
получения удар на пострадалия при падането му от оградата, то необяснимо е как същият
много бързо се е съвзел, станал и продължил пътя си без на видеозаписа да има видими
пречки да се движи нормално с оглед сериозното нараняване, което се твърди от защитата,
че е получил. Нещо повече, от видеозаписа е видно, че пострадалия е бил в обхвата на
камерата в 21:38:50 часа когато отива към къщата и се появява отново в обхвата в
21:40:05часа, когато е нападнат от подсъдимия. Време недостатъчно да прескочи оградата,
да вземе вещи от двора, отново да прескочи, да удари главата си и да се съвземе от
сериозната травма, всичко това за около 2 минути. Същевременно по делото не се установи
конкретният предмет, с който са причинени уврежданията, а единствено, че е имал
продълговата и цилиндрична форма. В този смисъл са показанията на свидетелите Я. и Д.,
докато св. К. не може да конкретизира предмета- желязо или дърво. С категоричност по
делото обаче не е доказано подс. Ф. да си е послужил с някои от предметите- веществени
доказателства по делото. В тази връзка и съдебно- медицинската експертиза на веществени
доказателства не дава отговор на въпроса дали деянието е извършено с някои от иззети
вещи- дървена бухалка и метална тръба. Изложените по- горе съображения относно начина
на причиняване на телесните увреждания още веднъж дискредитира тезата на защитата по
какъв начин са получени нараняванията на пострадалия в областта на главата. Видно от
заключението по съдебно- медицинската експертиза контузията на мозъка е обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота, докато в своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Че състоянието на пострадалия е било животозастрашаващо
се извлича и от показанията на свидетелите Я., Д., П., Х., част от които сочат, че К. бил
неадекватен, неконтактен, което е отразено и в приложената по делото епикриза, а св. В. се
притеснил, че започва да хърка и може да се задави от кръвта си. Нещо повече, от
изслушаните записи от телефон 112 става ясно, че подсъдимият два пъти е звънял, видимо
притеснен за състоянието на пострадалия, което сочи, че не само обективно състоянието му
е било животозастрашавващо, но и субективните представи на присъстващите на място са
съответствали на отразеното в съдебно- медицинската експертиза. Следва да се посочи, че
претендираният от защитата извод, че умисълът на подсъдимия е обхващал единствено
12
засягане телесната неприкосновеност на К., но не и лишаването му от живот, не може да
бъде обоснован с обстоятелството, че контузията на мозъка, обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота, има характеристиките на средна телесна повреда.
Подобен подход би бил законосъобразен само ако характерът и тежестта на уврежданията са
единствените обстоятелства от значение за съдържанието на умисъла. Действително при
телесната повреда деецът трябва да съзнава, че извършва действие, което според
използваните начини и средства е от естество да причини увреждане на здравето и телесната
цялост на друго човешко същество, да съзнава най-общо, че деянието слага начало на
причинния процес на телесното увреждане на жертвата. Но за умисъла на дееца следва да се
съди не от неговите обяснения, а от обективните обстоятелства, по действията му, като в
съдържанието на умисъла трябва да се обхваща съзнаването на всички фактически
обстоятелства, които принадлежат към престъпния състав и по- конкретно за две категории
обстоятелства – за фактите, очертани в състава на престъплението в особената част на
наказателния закон и за общественоопасния характер на деянието и неговите последици и то
към момента на извършване на деянието. Предвид горното и без правно значение е
заявеното от подсъдимия след деянието, че намерението на същия не е било да лиши
пострадалия от живот. Правната доктрина и в съдебната практика еднозначно приемат, че
освен характера и тежестта на уврежданията, от съществено значение са броят, насочеността
на ударите, силата, продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия,
броят и локализацията на нараняванията, използваните средства, както и разстоянието, от
което се посяга на жертвата. Наред с това изводите за субективната страна на деянието се
изграждат върху доказаните по делото реални действия на извършителя, които обективират
формираните в съзнанието му представи. С оглед на това, съдът намира, че правилно
деянието на подс. Ф. е било квалифицирано от прокурора като опит за убийство по чл.115
във вр. с чл.18ал.1 от НК, а не по чл.129 от НК, който извод се налага от обективно
установеното в хода на разследването, в каквато насока всъщност е спора между защитата и
държавното обвинение. Отчитайки средството, с което е извършено деянието- в случая
предмет с цилиндрична конфигурация и продълговата форма; насоката и силата на ударите/
информация съдържаща се в показанията на св. Я. и Д./, мястото на нараняването-ударите са
нанасяни по главата, лицето, а след това в тялото; разстоянието, от което се посяга на
жертвата- видно от видеозаписа ударите са били отблизо и със замах отгоре надолу;
интензивността на посегателството- нанесени са 21 удара с цилиндричния неуставен
предмет и то по уязвими органите на тялото- в главата на пострадалия, където се намират
жизненоважни органи – мозъка и кръвоносни съдове, съдът счита, че представното
съдържание на умисъла на подсъдимия е включвало и представата, че смъртта ще настъпи
закономерно. Не на последно място, въпреки че в хода на делото не е установено средството
на престъплението, то съобразявайки фактите, съобщени от свидетелите, досежно неговите
характеристики, то следва да се приеме, че е било от естество да причини смърт. Нещо
повече, подсъдимият е нанасял ударите си от близко разстояние, с голяма сила, няколко от
тях са били в областта на главата, носа / многофрагментарно счупване на носните проходи/,
поради което Ф. е съзнавал, че не може така да нанася ударите, че са се ограничи само до
причиняване на средна телесна повреда, поради което същият е действал с пряк умисъл. При
посегателствата срещу личността по принцип умисълът е с неконкретизирано съдържание,
характеризиращ се с една неопределеност или алтернативност на представите, като той
предвижда най- общо настъпването на два или повече резултата / телесна повреда или
смърт/ и иска или допуска настъпването на който и да е от тях. В тези случаи когато деецът
действа с пряк неопределен умисъл и поради независещи от него фактори причини настъпи
по- лекия резултат, то същия следва да отговаря за опит към по- тежки резултат, както е в
конкретния случай. Подсъдимият е подгонил пострадалия, съборил го на земята, след което
без да е бил провокиран от някакво противозаконно действие на К., започнал да му нанася
удари по главата, лицето, носа, тялото, поради което правилно деянието е било
13
квалифицирано като опит за убийство, а не телесна повреда. Нещо повече, явно дълго време
преди деянието у подсъдимият се е наслоявал негативизъм предвид честите набези и
кражби на лица в изоставения им имот, което се потвърждава и от заявеното от него
непосредствено след деянието пред св. Я., че му „писнало“ да го краде. Това до известна
степен, а също така и дългия престой на микробуса пред имота в късните часове на
денонощието, през зимата, обосновават по- скоро извода на прокуратурата, че подсъдимият
е причаквал именно лица, които биха влезли в имота с цел кражба, макар подсъдимият да
твърди друго. За горното свидетелства и заявеното от него при обаждането му на тел. 112, а
именно че бил нападнат от един наркоман, което обстоятелство, макар и вярно според
пострадалия, няма как да е било известно на подсъдимия към онзи момент.
С оглед изложеното съдът намира, че от субективна страна подс. Ф. е извършил
деянието при алтернативен пряк умисъл. От доказателствата по делото се установява, че от
причинените на подсъдимия увреждания е могла да настъпи смъртта му, тъй като ударите са
били много на брой, нанасяни със сила, в уязвими органи на тялото/ главата/, което са все
обективни действия, сочещи на целта на подсъдимия да умъртви пострадалия. Ударите по
главата и лицето са били от естество да причинят смъртта на К., факт, който е бил съзнаван
от подсъдимия, поради което и целта му е била да го умъртви, а не само да го нарани.
Съзнавал е, че е възможно не само да нарани пострадалия, но и да причини смъртта му,
предвид силата и насочеността на ударите/ главата, лицето, носа/ , средството и е искал
настъпване на увреждане от всякакъв вид, включително и смърт. Деянието на подс. Ф. е
останало във фазата на опита по смисъла на чл.18ал.1 от НК. Налице е довършеност на
деянието с нанасяне на удари в областта на главата пострадалия, но не е настъпил целения
резултат и то поради независещи от подсъдимия причини. Предвиденият в състава на
престъплението по чл.115 от НК съставомерен резултат - смъртта на пострадалия, не е
настъпил поради действията на св. Д. и св. Я., които възпрели подсъдимия, а така също и с
оглед оказаната навременно медицинска помощ.
Настоящият състав на съда счита, че в случая подсъдимият не може да се позовава на
неизбежна отбрана. За да е налице тя е необходимо деянието на подсъдимия да е извършено
с цел да се защити от непосредственото противоправно нападение на пострадалия. За да не е
престъпно неговото деяние, той е следвало да отблъсне нападението чрез причиняване вреди
на К. в рамките на необходимите предели. В случая съдът намира за безспорно установено
на първо място, че пострадалия не е нападал и удрял подсъдимия, поради което и по
отношение на последния не може да намери приложение института на неизбежната отбрана.
А от друга страна, ако се приеме, че пострадалия е заплашил с нож подсъдимия,
непосредствено след като паднал през оградата с носеното от него корито, то за да е налице
това обстоятелство, което изключва отговорността на подсъдимия е следвало да има
нападение, общественоопасно и противоправно или поставяне в състояние на реална
заплаха за живота на подсъдимия и това състояние да е продължавало непосредствено преди
нанасянето на ударите от подсъдимия. В конкретния случай от доказателствата по делото/
видео-техническата и лицево- идентификационна експертиза на видеозаписа/, пострадалия
не е насочвал нож или по някакъв друг начин да е заплашвал подсъдимия. Напротив, Ф. е
този, който го напада в гръб, поваля на земята и започва да го удря с неустановен предмет,
приличащ на бухалка. От доказателствата по делото не се установява твърдяното от
подсъдимия, поради което съдът не кредитира обясненията му, досежно насочване на нож
от страна на пострадалия към него, както и твърдението му, че след падането му на земята,
К. се опитал да стане с ножа и той затова започнал да го удря, но само в краката. Нещо
повече, за наличието на нож не е било съобщено от Ф. при обаждането му на тел. 112, а
само, че бил нападнат от наркоман с някакво желязо. Подобни действия не се наблюдават на
видеозаписа, а от друга страна, същите се опровергават от показанията на св. К., които съдът
кредитира в тази им част. Той е категоричен, че не е заплашвал подсъдимия с нож, напротив
според него след като излязъл от къщата, прескачайки оградата усетил удар по врата и
14
паднал на земята, след което започнали ударите. Предвид горното, съдът намира, че в
случая не е налице неизбежна отбрана, нито превишаване пределите на неизбежна отбрана,
доколкото не е било налице нападение от страна на пострадалия. Нещо повече, описаното
по- горе поведение на подсъдимия не кореспондира с уплаха или смущение. Напротив подс.
Ф. бягайки е тръгнал към пострадалия и го съборил на земята в гръб. Съгласно чл.12 ал.4 от
НК деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. Наказуемостта на
превишаването отпада само ако се дължи на една от указаните причини – уплаха т.е.
затормозяващо психичните процеси чувство на силен страх или смущение т.е. поставящо
субекта в положение на дезориентация и объркване, но не и на другите възможни състояние
на нарушено психическо равновесие например избухване на гняв. В конкретния случай се
касае по- скоро за избухване на гняв, тъй като подсъдимия, видно от видеозаписа се насочва
към пострадалия бягайки и го напада в гръб. Но и от съдебно- психиатричната и
психологическа експертиза се установява, че спрямо подсъдимия не са били констатирани
проблеми по повод годността му за формиране на представи относно естеството на деянието
и неговите последици.
От друга страна дори и да се приеме, че в близост до вратата на имота, която не е била
обхваната от камерата пострадалия К. е заплашил с нож подс. Ф., с оглед на това, че от
записа е видно, че той е се е отдалечавал с носена от него вещ и е бил нападнат в гръб от
подсъдимия, то се налага извод, че към този момент нападението/ с уговорката, че не е
имало такова/ е било прекратено, поради което действията на подсъдимия биха могли да се
ценят само като извършени в състояние на силно раздразнение, а не и като извършени при
неизбежна отбрана. Според съдебната практика състоянието на силно раздразнение или
т.нар. физиологичен афект представлява мощен изблик на чувства, бурна нервна реакция,
предизвикана от действията на пострадалия чрез упражненото насилие, тежка обида или
клевета, или друго противозаконно действие, в резултат на които деецът не е в състояние и
няма време да обмисли спокойно своето поведение. Физиологичният афект възниква
спонтанно като реакция на непосредствено извършеното от пострадалия противозаконно
действие. Състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия обаче
също от доказателствата по делото не се установява. Вещото лице Г. сочи, че в случая,
макар и да е била налице стресова ситуация, не са налице следващите три фази на
физиологичен афект- няма я вегетативната симптоматика, липсва абстиненция, липсва
следващото депресия. Относно депозираното от св. В. в съдебно заседание, че подсъдимият
след деянието е бил видимо афектиран, изнервен, ядосан, като лицето му излъчвало
неприязън, неприятни чувства, според вещото лице Г. това са наблюдения на свидетел,
докато физиологичният афект е много лично изживяване на освидетелстваното лице, като не
всяка негативна емоция е физиологичен афект. Предвид горното съдът счита, че при
подсъдимия не се установява да е настъпило такова силно раздразнение, носещо
характеристиките на мощно емоционално избухване, при което чувствата да са завладявали
до такава степен съзнанието му, че волята му се подчинява предимно на тези чувства.
Поведението на подсъдимия не би могло да се квалифицира по реда на чл. 118 от НК/
алтернативно чл.132 от НК/ предвид това, че от друга страна по делото не са установи да е
имало противозаконни действия от страна на пострадалия К., които да са предизвикали
подобна силна и бурна реакция у подсъдимия, в резултат на която той да не е бил в
състояние и да е нямал време да обмисли спокойно своето поведение. В разпоредбата на чл.
118 от НК / чл.132 от НК/ изчерпателно са изброени средствата, чрез които може да се
предизвика подобно силно раздразнение, за да бъде подведено деянието под съответния
състав, а именно – упражнено насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно
действие от страна на пострадалия спрямо подсъдимия. В конкретния случай пострадалият
не е осъществил подобно противозаконно действие, с което да е предизвикала подобна
бурна нервна реакция у подсъдимия, като такова не би могло да се приеме и влизането в
15
имота на подсъдимия и изнасянето на вещ без особена стойност. Няма данни К. да е
упражнил и насилие спрямо подсъдимия, нито да е отправил тежка обида или клевета.
Описаното по- горе действие- изнасяне на вещ от двора на имота, не представлява такова
друго противозаконно действие, от което биха могли да настъпят тежки последици за
подсъдимия или за негови близки. Предвид горното настоящият състав на съда приема, че
не е налице поведение на пострадалия, което да покрива изчерпателно посочените в чл. 118
от НК/ чл.132 от НК/ противозаконни действия, отключващи състоянието на силно
раздразнение.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Г. Г. Ф. за
извършеното от него престъпление по чл.115във вр. с чл.18ал.1 от НК, съдът намира, че
същото следва да бъде определено при условията на чл.55ал.1т.1 от НК, под предвидения
минимум, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така
щото и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В тази
връзка като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено чистото му
съдебно минало. Видно от справката за съдимост наказателната отговорност спрямо
подсъдимия е била реализирана с влязла в сила на 03.12.2003г. присъда като на основание
чл.23ал.1 от НК му е било наложено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а
именно Десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от три години. По тази присъда Ф. е реабилитиран на основание чл.
86ал.1т.1 от НК на 03.12.2006г, като за разлика от становището на ВОП, настоящият състав
на съда счита, че това осъждане не носи отрицателни последици, включително отрицателна
оценка за личността му, тъй като съгласно чл.85ал.1 от НК за съда възниква безусловна
забрана след реабилитация на подсъдимия да отчита същото осъждане при
индивидуализация на наказанието, освен ако в някое отношение със закон или указ е
установено противното. Според цитираната норма реабилитацията заличава осъждането
като факт от миналото и лицето се счита неосъждано, поради което миналото осъждане не
може да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство дори на плоскостта на
лоши характеристични данни. / Решение № 426/ 03.02.3009г., Второ н.о.; Решение № 40/
12.03.2013г., второ н.о.; Решение № 217/01.06.2015г., второ н.о.; Решение
№263/17.11.2017г., второ н.о., Решение №327/26.01.2018г., второ н.о. и др. / Към датата на
престъплението по отношение на Ф. не са налице други регистрирани престъпни прояви,
поради което настоящият състав счита, че същият е личност с ниска степен на обществена
опасност. От доказателствата по делото може да се заключи, че същият е с положителни
характеристични данни, тъй като полага обществено полезен труд- работи като шофьор.
Следва да бъде отчетено и неговото семейно положение- семеен с едно дете, за което полага
грижи. Не на последно място като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
вземат предвид здравословното състояние на Ф./ има онкологично заболяване/ , както и това
на неговата съпруга. Следва да бъде отчетено и противоправното поведение на пострадалия
К., както и множество други лица, които многократно са извършвали набези в съсобствения
на майка му имот. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде третирано
и поведението му след деянието, същият се е обадил двукратно на телефон 112, явно
притеснен, както от състоянието на пострадалия, така и от стореното от него. Не без
значение е и факта, че същият е останал на местопроизшествието до идването на полицията
и Бърза помощ и не е направил опит да се укрие. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени високата степен на обществена опасност на
деянието, с оглед на това, че същото представлява най-тежкото посегателство над най-
ценното човешко благо-живота. При многобройност на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като съобрази и обстоятелството, че значително по-голямата им относителна
тежест обосновават извода, че и най-лекото, предвидено за престъплението по чл. 115 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко, съдът наложи на подс. Ф.
наказание под минимума на предвиденото, а „Лишаване от свобода за срок от ПЕТ
16
ПОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА”, което същият да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът счита, че с този размер на наказанието ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от
НК и ще се въздейства спрямо подсъдимия превъзпитаващо и възпиращо в извършване на
други престъпления като се изолира за по-продължител период от време от обществото.
Чрез този размер на наказанието според съда ще се постигне дължимия баланс между
степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем
държавна принуда – от друга.
На основание чл.59ал.1 от НК следва да бъде зачетено предварителното задържане на
подс. Ф. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело, считано от
29.01.2020г. до 03.08.2020г., както и „Домашен арест“, считано от 03.08.2020г. до
31.08.2020г.
С оглед наказателно правната част на присъдата, предявеният от пострадалия К.
граждански иск в размер на сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от престъплението следва да бъде отхвърлен като недоказан.
В хода на съдебното производство пострадалият не е ангажирал доказателства за сторени
разходи във връзка с размера и основанието на този иск, поради което същият следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на гражданският иск за неимуществени вреди, предявен от К. спрямо
подс. Ф. за сумата от 15 000 лева, в резултат от престъплението, предмет на настоящото
дело, съдът намира за частично основателен. Същият намира правното си основание в
нормата на чл.45 от ЗЗД, съгласно който текст всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С осъщественото престъпление подсъдимият Ф. е причинил
болка и страдание на пострадалия К., за които същият следва да бъде обезвъзмезден по
справедливост. Паричния еквивалент на моралните вреди, претърпени от пострадалия
следва да бъде съобразен с причинените на К. телесни увреждания, състоящи се в контузия
на мозъка, разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и
травматичен оток по лицето, многофрагментно счупване на носните кости, разкъсно-
контузна рана по гърба на носа, травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясната
длан, кръвонасядания в областта на двете бедра, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на лявото коляно, разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица. Установената в
хода на разследването контузия на мозъка е обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота, докато останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези обективни данни са относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение. Предвид горното за определяне на справедливото обезвъзмездяване
на пострадалия от значение са причинените многобройни телесни увреждания,
продължителността на побоя, използването на интензивни по своята сила удари с предмет,
годен да причини смърт, което е довело до продължителни телесни страдания на
пострадалия и продължителен срок на отзвучаването им. В тази връзка обстоятелството, че
престоят на пострадалия в болнично заведение е бил кратък, не води до извод за липса на
болки и страдания, още повече, че е била налице и реална опасност на живота му. Предвид
горното счита, че с оглед реално претърпените вреди в най-пълна степен причинените на
увреденото лице страдания биха били компенсирани с уважаване на гражданския иск в
размера до 5000лева, като за разликата до първоначално предявения размер от 15000лева,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на веществените доказателства по делото :
17
I. Запечатани веществени доказателства с поставени карти за изследвано ВД иззети при
оглед на местопроизшествие проведен на 15.12.2019 г. в гр.Варна, ул." Г.В.":
1.ВД №1- метална тръба 56 см.с диаметър 2 см. със заварена планка и тръбичка;
4.ВД №4- хартиено тиксо;
5.ВД№5- термометър с пластмасова опаковка;
6.ВД№6-тиксо;
7.ВД №7-обтривки от червеникава течност и
8.ВД №8-дървена бухалка
II. Запечатано веществено доказателство, иззето при оглед на местопроизшествие - гр.
Варна, тревна площ, намираща се под кръстовището на ул."Панайот Медникаров" и „Г.В.",
проведен на 16.12.2019г.:
- 1 бр.метална тръба с дължина около 93 см. и ширина 2см следва след влизане на
присъдата в сила да се отнемат в полза на Държавата.
III. Веществени доказателства с поставени карти за изследвано ВД, предадени с
протокол за доброволно предаване от 16.12.2019 г. -вещи от Г. Г. Ф. с ЕГН **********:
-1 бр. хартиен плик и един брой хартиен пакет, съдържащ долнище на анцуг, сив на
цвят;
--Кашон, съдържащ един чифт ботуши до глезена, след влизане в сила на присъдата
следва да се върнат на подсъдимия, тъй като не са налице основания за отнемането им на
основание чл.53 от НК.
4. Веществените доказателства- хартиен плик с поставени карти за изследвано ВД,
съдържащ нокти от лява и дясна ръка, иззети при освидетелстване на Г. Г. Ф. на 16.12.2019г.
5. Два броя запечатани хартиени пликове с поставен печат на БНТЛ при ОД на МВР –
Бургас, съдържащи:
- Обтривка от устната кухина, иззета като сравнителен образец от Г. Г. Ф. с ЕГН
********** на 16.12.2019г.
-Обтривка от устната кухина, иззета като сравнителен образец от
свидетеля М. П. К., след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
VII. Веществени доказателства с поставени карти за изследвано ВД иззети при оглед на
местопроизшествие проведен на 15.12.2019 г. в гр.Варна, ул." Г.В.":
ВД №2- нож с черна пластмасова дръжка и 12 см. острие;
ВД №3- черна шапка с козирка, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат
върнати на пострадалия М. П. К..
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Г. Г. Ф. следва да
заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 2254,60
лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, сумата от 316, 40лв.,
разноски в съдебното производство по сметка на ВОС, както и 200лв., представляващи
държавна такса върху размера на уважения граждански иск, в полза на ОС- Варна.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
СЪДИЯ:
18
19