№ 21918
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110135483 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил срещу ответника В.
В. Г., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните вземания: 139.29 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ***;
25.60 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг
за периода 15.09.2021 г. – 08.06.2023 г.; 30.87 лв., представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г. и 7.95 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба /27.06.2023г./ до плащането.
В исковата молба и уточнението към нея ищецът навежда твърдения,
че наследодателят на ответника, в качеството на собственик на процесния
топлоснабдения имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан от договор
за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна
енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през този период Общи условия.
Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен
сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение
на имота.
1
Посочва, че наследодателят на ответника не е изпълнил задълженията
си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение
през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж.
Сочи, че ответникът, в качеството му на единствен наследник по закон
на починалия клиент на топлинна енергия, отговаря в цялост за задълженията
за процесния период, поради което моли за неговото осъждане да заплати
претендираните суми
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Г., чрез
назначения от съда особен представител Р. Н., подава отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че ответникът, в качеството му
наследник на задълженията, не е изпаднал в забава. Оспорва вярното
отразяване на потребената в сградата топлинна енергия, както и дължимостта
на сумите за такса за дялово разпределение, доколкото разпоредбите на
Наредба 16-334/2007 са отменени. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
взема становище по предявените искове, като сочи, че същите са допустими и
основателни.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ от 1998 г., че процесният имот е придобит от А. А. Д., починала на
11.11.2021 г.
2
От представения по делото нотариален акт от 2022 г., се установява, че
В. Г., че признат за собственик на процесния недвижим имот, придобит по
наследство – т.е. съдът достига до извод, че по делото се установява, че
имотът е бил собственост на А. Д. до смъртта й.
С оглед на това се установява, че в рамките на исковия период /2020-
м.4.2021г./ собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и
потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява наследодателят
на ответника - А. Д..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, Д. - като собственик на
топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответника да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От представеното по делото удостоверение за наследници на А. Д., се
установява, че неин единствен наследник по закон е ответникът по спора - В.
В. Г., поради което същият се явява отговорен за пасива на наследството и
дължи заплащане на сумите за потребена топлинна енергия в имота.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и на разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
3
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.
Във връзка с направеното от ответника възражение за нищожност на
нормативната уредба, досежно ползваната от ищеца изчислителна формула за
дялово разпределение, следва да бъде посочено, че с решение № 11603 от
31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение,
потвърдено с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по
описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от
2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в
редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба,
действително са обявени за нищожни и са отменени.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е.
занапред.
В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с
което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на
ВАС, съдът приема, че за процесния период Методиката представлява
приложим административен акт.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на сумата от 163.14 лева.
От приетата по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в рамките на исковия период са извършени
плащания от потребителя в размер на 23.85 лева, които са взети предвид от
ищеца, като общият размер на непогасените задължения за главница възлиза
на 139.29 лева – за топлинна енергия и БГВ, 25.31 лева – мораторна лихва,
30.88 лева – услуга за дялово разпределение и 7.95 лева –мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
задължението на ответника по спора, след приспадане на извършените от
потребителя плащания, възлиза на горните суми, поради което предявения от
ищеца иск за главница за топлинна енергия в размер на 139.29 лева се явява
изцяло основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
4
период. По делото се установява, че за исковия период от начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 30.88 лева, поради което и този иск, предявен за сумата от 30.87 лв., се
явява изцяло основателен.
По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност:
Исковата молба е подадена на 27.06.2023 г., т.е. погасени по давност
биха се явили всички вземания с падеж 3 години преди тази дата /т.е. с падеж
преди 27.06.2020 г./
Най-ранното от претендираните от ищеца вземания е това за м.05.2020
г., чийто падеж настъпва 45 дни след края на фактурирания период – т.е. на
15.07.2020 г.
С оглед на това, съдът намира, че направеното от ответника възражение
се явява неоснователно.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
5
В конкретния случай, установява се по делото от изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, че размерът на дължимото обезщетение за забава
възлиза на сумата от 25.31 лева, поради което съдът намира, че предявеният
иск се явява основателен до този размер, а за горницата до пълно заявения
такъв от 25.60 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 7.95 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в размер на 100
лева – заплатена държавна такса, 600 лева – депозити за извършване на ССчЕ
и СТЕ, 5 лева – съдебно удостоверение, като е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените
разноски възлиза на сумата от 805 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 772.44 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е отправил искане за присъждането на
такива, разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от: 139.29 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ***; 25.31 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода 15.09.2021 г.
– 08.06.2023 г.; 30.87 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от
датата на депозиране на исковата молба /27.06.2023г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу В. В. Г., ЕГН ********** осъдителен
иск чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 25.31 лева до пълно
заявения такъв от 25.60 лева /т.е. за сумата от 0.29 лева/ – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 08.06.2023г.,
както и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 7.95 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
08.06.2023 г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. Г., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 772.44 лв.
– сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатени държавни
такси, депозити за изготвяне на експертизи и определено от съда
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7