Р Е Ш Е Н И Е
№
39
гр.
Велико Търново, 09.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 746/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК
Същото е образувано
по жалба, подадена от М.Т., в качеството й на законен представител на двете й малолетни
деца Р.И.К. и Й.И.К., против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № ПО -
04000422078130-004-001/03.08.2022 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 106/11.11.2022 г. на директора на ДОДОП –
Велико Търново, с който на децата е отказано възстановяване на сумата от общо
900 лева във връзка с данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ за покойния им
баща.
Приходната агенция по
същество отказва възстановяване на заявените от всяко от двете деца 450 лева,
защото отказва да признае данъчно облекчение за 2021 г. по чл. 22в от ЗДДФЛ и
надвнесен данък в размер на 900 лева по подадена данъчна декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ на техния баща, който е починал на 15.10.2021 г. с мотива, че предвид
смъртта му на посочената дата, той не покрива критериите по чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ към 31.12.2021 г. да не е лишен от родителски права.
С жалбата до съда
тези доводи се оспорват като неправилни с довода, че смъртта на родител не
лишава същия от това качество по отношение на децата му и не може да се третира
като баща, лишен от родителски права и след като към 31.12.2021 г. децата на
Иван К. и М.Т. не са настанени извън семейството им и върху тях няма учредено попечителство,
са изпълнени изискванията на закона за ползване на данъчно облекчение за деца
по чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ от страна на наследодателя им. В съдебно заседание
процесуалния представител на оспорващите поддържа жалбата си и претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответната страна –
директорът на дирекция ОДОП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че няма как да се признае претендираното
облекчение на наследниците на починалия през 2021 г. К., тъй като поради факта
на смъртта му през м. 10.2021 г. същият не е правоимащо лице към 31.12.2022 г.,
доколкото към посочената дата не отговаря на изискването да не е лишен от родителски
права по чл. 22в, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ. По тези мотиви иска жалбата да се
отхвърли и на ответната страна да се присъдят разноски за юк възнаграждение в
размер на 400 лева.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл.
служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените
по делото Удостоверения за раждане, децата Й.И.К. и Р.И.К. са родени съответно
на *** г. и *** г. от майка М.Д.Т. и баща И.Д.К..
Бащата И.Д.К. починал
на 15.10.2021 г., като оставил за свои наследници посочените малолетни деца
по-горе, чиито законен представител е майка им видно от представеното Удостоверение
за наследници по делото.
На 26.04.2022 г.
майката М.Д.Т., действаща като законен представител на детето Р.К. подала ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи на починалото лице И.Д.К., в която заявила за
възстановяване сумите от по 450 лева за всяко от двете деца на починалия – Р. и
Й. (при равни дялове от по ½) на общата сума от 900 лева, представляваща
данъчно облекчение по чл. 22в на ЗДДФЛ за 2021 г. на починалия им баща.
По така подадената
декларация е възложена проверка за прихващане и/или възстановяване на починалия
И.Д.К. с Резолюция № ПО-04000422052510-0РП/29.04.2022 г. Същата е приключила с
АПВ № ПО-04000422052510-004-001/29.05.2022 г., с който на покойният К. е отказано
претендираното облекчение и съответно е отказана за възстановяване сумата от
900 лева. С Решение по жалба срещу АПВ № 72/21.07.2022 г. на директора на ДОДОП
това АПВ е обявено за нищожно с мотива, че субект на проверката и актът е починало
лице, вместо неговите наследници, както изисква законът.
Въз основа на
посоченото решение на ДОДОП е възложена нова проверка по прихващане и/или
възстановяване по подадената ГДД по чл. 50 за починалото лице, адресати на
която вече са наследниците на покойния И.Д.К. – децата Й.И.К. и Р.И.К.,
представлявани от майка им, като тази повторна проверка е възложена с Резолюция
№ ПО -04000422078130-0РП-001/25.07.2022 г., издадена от Л.Ж.– началник на
сектор при ТД на НАП, оправомощена с правомощието за възлага проверки със
Заповед № 444/07.05.2019 г. на НАП. Няма данни кога и как е връчена тази
резолюция на законния представител на децата, но връчването не се оспорва.
Тази повторна
проверка е приключила с обжалвания в настоящето производство АПВ № ПО -
04000422078130-004-001/03.08.2022 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, с който на двете деца Й.И.К. и Р.И.К. е отказано възстановяване
на претендираната сума от 900 лева общо за двамата. Мотивите на приходния орган
са, че претендираното данъчно облекчение за деца не се следва на наследодателя
на заявителите, тъй като чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ се прилага за лица, които са
живи към 31.12.2021 г. и като такива упражняват родителски права и същото не се
следва да починали преди тази дата лица, респективно на техните наследници.
АПВ е връчен на
електронната поща на майката и законен представител на децата на 26.09.2022 г.,
но междувременно е подадена жалба от нея срещу АПВ на 03.08.2022 г. чрез ТД на
НАП до ДОДОП, заведена на 16.09.2022 г.
Решаващият орган е
намерил за неоснователна тази жалба, тъй като е намерил за правилни мотивите на
проверяващия орган, че липсва правна възможност и основание в конкретния случай
данъчното облекчение за деца да се приложи за доходите на починало лице, тъй
като към 31.12.2021 г. то не покрива критериите по чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Решението на ОДОП е връчена на законния представител на децата на 12.11.2022 г.
електронно. Недоволни от него, същите са оспорили потвърдителното решение чрез
законния си представител с жалба, подадена на 24.11.2022 г., въз основа на
която е образувано настоящето дело.
В хода на същото
като доказателство е приета преписката по издаване и оспорване на АПВ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу АПВ от надлежни субекти – деклараторите, чрез законния им представител,
след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по
същество същата е основателна по следните мотиви:
След служебно
извършена проверка, съдът установи, че АПВ е издаден в предвидената от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Спазена е процедурата по Раздел 1 на Глава ХVI. Проверката е приключила в определения срок, надлежно
определен от органа, който я е възложил. С оглед изложеното, не се установяват
пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на АПВ.
Предмет на спора е
правилното приложение на материалния закон (конкретно на чл. 22в от ЗДДФЛ) и в
частност въпросът имат ли право наследниците на починало лице да получат възстановяване
на сумата равна на данъчното облекчение за деца на своя наследодател, ако той е
починал преди 31.12 на годината, за която се претендира това облекчение.
Нормата на чл. 22в
от ЗДДФЛ регламентира данъчно облекчение за деца и понастоящем гласи:
Чл. 22в.
(Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) (1) Местните физически
лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава –
членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно
облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17:
1. двеста лв. – при
едно ненавършило пълнолетие дете;
2. четиристотин лв.
– при две ненавършили пълнолетие деца;
3. шестстотин лв. –
при три и повече ненавършили пълнолетие деца.
(2) Данъчното
облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
1. към 31 декември
на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на Европейския
съюз, или на друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство;
2. детето не е
навършило пълнолетие;
3. (изм. – ДВ, бр.
24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.) към 31
декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.
(3) Данъчното
облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната
година е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при
условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или
попечител – в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата
на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не
по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за
закрила на детето, или
4. приемен родител –
в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно
семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
(4) (Изм. – ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Данъчното облекчение се ползва до
размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17
и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или
роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. Когато
размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни
основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител,
съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на
годишна данъчна декларация по чл. 50.
(5) (Отм. – ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.).
(6) (Изм. – ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023
г.) Данъчното облекчение може да се ползва и чрез приспадане от сумата от
годишните данъчни основи по чл. 17
на следните лица, когато за тях са налице условията по ал. 1 – 3:
1. родител, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на
развод;
2. лице по ал. 1,
което е починало през данъчната година и при условие че другият родител,
съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното
облекчение за съответната данъчна година; в този случай облекчението се ползва
чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 9
за доходите на починалото лице, като условията по ал. 3 се прилагат към датата
на смъртта.
(7) (Изм. – ДВ, бр.
17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.) Данъчното облекчение се ползва
включително за годината, в която детето е родено, навършило e пълнолетие или е
починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат
към датата на смъртта.
(8) Обстоятелствата
и условията по ал. 1 – 7 се декларират с декларация по образец.
(9) (Нова – ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Когато в нарушение на условието по ал. 4
пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко
от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на
ползваното облекчение.
(10) (Нова – ДВ, бр.
102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) Възстановената сума въз основа на
данъчното облекчение не подлежи на принудително изпълнение.
Съответно
по отношение на ползването на данъчното
облекчение за деца за 2021 г. приложима е и нормата на § 9 от Закон за държавния бюджет на Република България за
2021 г., който предвижда:
(1) При ползване на
данъчното облекчение за деца по чл. 22в от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г.
сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от
същия закон, е при:
1. едно ненавършило
пълнолетие дете – в размер на 4500 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 9000
лв.;
3. три и повече
ненавършили пълнолетие деца – в размер на 13 500 лв.
Т.е. касае се за данъчно
облекчение, което родител има право да използва във връзка с отглеждане на своите
деца, при определени условия. В случая няма спор, че това данъчно облекчение се
претендира от наследниците на починал родител – 2 негови малолетни деца по реда
на чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ. Според тази норма годишната данъчна декларация по
ал. 1 за доходите на починали лица може да се подава от наследниците по закон
или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители.
Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Т.е. очевидно е, че
подавайки данъчна декларация по реда на чл. 50, ал. 9 наследниците на починалия
по същество упражняват правата си на такива, доколкото данъчните права и задължения
на наследодателя им, като имуществени са наследими. Именно защото наследяват
техните задължения, лицата декларират доходите на наследодателя си с цел да се
определят данъчните задължения на починалия по реда на ЗДДФЛ, вкл. като се
приспаднат облекченията. Данъкът, който се определя по ЗДДФЛ е винаги годишен –
за съответната календарна година (в случая, за годината, в която наследодателят
им е починал), като е ясно, че лицето може да е починало по всяко време на
годината в рамките на същата. Но именно защото се касае за годишен доход, който
се изчислява за периода от 01.01. до 31.12. на съответната година, законът изисква
лицето, чийто доход се намалява да отговаря на определени условия към 31.12 на съответната
година. Съответно, за да признае отново годишно данъчно облекчение за деца,
законът изисква към края на периода лицето да отговаря на определени условия:
да е родител, който не е лишен от родителски права, детето да не е настанено
извън семейството и да не е учредено попечителство или настойничество. Касае се
за облекчение, което се изразява в намаляване на облагаемите доходи на родител
с определена сума, пропорционално на децата, за които той се грижи. По същество
ответната администрация оспорва качеството на почиталия като родител, нелишен
от родителски права по съдебен ред, с твърдението, че той следва не може да е правоимащ,
просто защото не е жив. Стриктно погледнато обаче, условието на закона не е
такова. ЗДДФЛ в чл. 22в, ал. 3 поставя изискването родителят да не е лишен от родителски права (при
това към 31.12 на съответната година, което от своя страна означава, че право
на това данъчно облекчение биха имали дори лица, които са били лишения от тези
права за целия периода на годината и са придобили или възстановили тези си
права на 31.12, въпреки че подобно тълкуване едва ли кореспондира изобщо със
смисъла на нормата). Това обаче само показва, че тази разпоредба се нуждае от
логическо тълкуване, особено в усложнени хипотези като настоящата, изхождайки от
целта на облекчението. Цитираното данъчно облекчение е своеобразна помощ на държавата
към родителите за отглеждане на децата им, от която помощ те следва да се
лишени, само когато не отглеждат адекватно същите и съответно - са лишени от родителски
права по надлежния – съдебен, ред. Лишаването от родителски е крайна мярка,
която представлява цялостно отнемане на родителските правомощия. Това е
изключителна мярка, която се предприема за защита на децата в отношенията им с
родителите. Предпоставките за отнемане на родителските
права са изчерпателно изброени в чл. 132, ал. 1 от Семейния кодекс,
но най-общо родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки
случаи по чл. 131 от Семейния кодекс, когато поведението му представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, а също
така и когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка. Т.е. касае се изключителна и крайна марка прилагана по отношение
на родител, който по същество сам се е дезинтересирал или е опасен за детето
си. Това е мярка, която се прилага винаги с надлежен съдебен акт. Смъртта на
родителя слага естествен край на фактическото упражняване на родителските
права. В случая обаче , става въпрос за една естествена последица от този обективен
юридически факт. Никаква санкционна последица за родителя, още по-малко за
неговите осиротели деца, не може да има от този юридически факт, защото починалият
родител не може да бъде приравнен от каквато и да е правна гледна точна на родител,
лишен от родителски права от съда – нито от морална, нито от юридическа, вкл. и
от гледна точна на данъчното право. Ето защо, настоящият съд не споделя
разбирането на ответника, че починалият родител е родител лишен от права, още
повече, че в случая нито се твърди, нито се доказва децата или някое от тях да
е настанено извън семейството и да е учредено попечителство или настойничество.
Вероятно е се касае за законодателен пропуск, както смята ответника (предвид
факта, че едва от настоящата година ЗДДФЛ е уредил и хипотезата на ползване на
данъчното облекчение от родител на починало дете в хода на съответната година),
но този пропуск не е изобщо съществен и не изключва първо, стриктното прилагане
на закона и второ – при необходимост разумното му тълкуване. Последното обаче
дори не е наложително в случая, защото стриктно погледнато ЗДДФЛ позволява да бъде
лишен от това облекчение само родител, който е лишен от родителски права, което
както се каза става с нарочен юридически акт, като крайна и изключителна мярка,
санкционираща родителя за негово неприемливо и юридически укоримо поведение
спрямо детето, които са нормативно разписани като основания за това в СК.
Лишаването от родителски права не е равносилно на смърт на родителя и за това,
смъртта, като обективен юридически факт, не се включва нито в разбирането, нито
в стриктно разписаните условия на чл. 22в, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, за да се
откаже данъчното облекчение на наследниците на починалия родител и не може да
се твърди, че става въпрос за някакъв пропуск, а за невярно тълкуване на
нормата от ответник. Ето защо, съдът намира, че неоснователно приходната администрация
отказва приспадане на съответната сума от 9 000 лева от доходите на починалия родител
на жалбоподателите и данъчното облекчение за децата в размер на по 450 лева за
всяко от децата като наследник или 900 лева общо с процесия АПВ. Това налага
отмяна на процесния АПВ и връщането на преписката за нова произнасяне, съобразно
тези мотиви на съда.
При този изхода на
делото е основателно искането за присъждане на разноски на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ на жалбоподателите, и като се отчита фактическата и
правна сложност на делото съдът счита, че на адвоката се следва възнаграждение от
ответника в размер на 400 лева, съгласно в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въпреки че с процесия
АПВ е отказано възстановяване на сумата от 900 лева, следва да се отчита, че се
касае за нормативно определено като общо производство, в което обаче участници
са две лица, съответно - всяко със свой интерес от спора, поради което и
изрично ответникът е посочил, че тази сума се отказва общо на двете деца на К.. В този смисъл общата сума, претендирана
от двете деца – жалбоподатели възлиза на 900 лева или по 450 лева за всяко и
съобразно горното предмет на всяко отделно вземане от приходната администрация е
сумата от по 450 лева или 900 лева за двете деца общо, както е посочил и
ответника в потвърдителното си решение. Т.е. независимо от инкорпорирането на
отказа в един акт, по същество са налице откази за възстановяване на сумите от
по 450 лева за всяко дете, което е самостоятелен субект в производството,
приключило с процесния АПВ (вкл. и по разбирането на ответника, обективирано и в
първото му решение, и в настоящето), и на основание чл. 160, ал.
7 във връзка с чл. 129, ал.
7 от ДОПК това решение е окончателно.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.К. и Й.И.К., малолетни деца,
действащи чрез законния си представител М.Т., Акт за прихващане и
възстановяване № ПО - 04000422078130-004-001/03.08.2022 г. на инспектор по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който е отказано възстановяване на
данък по ЗДДФЛ за 2021 г. общо в размер на 900 лева, потвърден с Решение №
106/11.11.2022 г. на директора на ДОДОП – Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на ТД на НАП – Велико Търново за
ново произнасяне по подадената на 26.04.2022 г. ГДД по чл. 50, ал. 9 от
наследниците на И.Д.К. съобразно мотивите на съда в настоящето решения за
възстановяване на претендирания данък.
На основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв ОСЪЖДА НАП да плати на
***Б.Б. от ВТАК сумата от 400 (четиристотин) лева за оказаната от нея безплатна
правна помощ на Р.И.К. и Й.И.К. за воденето на настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал.
7 от ДОПК.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: