№ 526
гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Л. Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500543 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя „А1 България“ ЕАД,
надлежно уведомен за днешното съдебно заседание. От процесуалния му
представител адвокат Р. е постъпила писмена молба, с която моли да се даде
ход на делото в отсъствие на представител на страната. Взема становище по
въззивната жалба. Претендира разноски.
За ответника по въззивната жалба Кооперация Трудово Производителна
Кооперация "ПЪРВИ МАЙ" се явява председателят на Кооперацията - Й. С.
Ц..
Председател Ц. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №678 от 15.06.2022г.
постановено по гр.д.№20215220102342 по описа на съда за 2021г. е прието за
установено на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с
чл.79 ЗЗД, по отношение на ТПК „Първи май“, ЕИК ***, със седалище и
1
адрес на управление: обл. ***, представлявано от Й. С. Ц.- председател, че
съществува вземане на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от ***- главен изпълнителен директор
и ***- изпълнителен директор, за сумата в размер на 99 лева месечни такси за
използване на услуга по договор Т0654790 за периода от 21.09.2019 г. -
20.07.2020 г., за мобилен номер **********, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК №
908/20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд- гр.
Пазарджик, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда - 17.05.2021 г., до окончателното плащане.
Отхвърлен е предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка
с чл. 415 ГПК във връзка с чл.92 ЗЗД, с който се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ТПК „Първи май“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: обл. ***, представлявано от Й. С. Ц.- председател, че
съществува вземане на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от ***- главен изпълнителен директор
и ***- изпълнителен директор, за сумата в размер на 120 лева /сто и двадесет
лева/ - неустойка за неизпълнение на договор Т0654790, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
908/20.05. 2021г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд- гр.
Пазарджик.
Със същото решение е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК ТПК
„Първи май“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. ***,
представлявано от Й. С. Ц.- председател, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от ***- главен изпълнителен директор и ***- изпълнителен директор, сумата
в общ размер на 141,63 лева, представляваща сторените разноски в исковото
и в заповедното производство.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част с въззивна жалба
подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „А1 България“
ЕАД чрез пълномощника си адв.Л. Р., с вх.№13241 от 27.06.2022г., а именно-
в частта с която е отхвърлена претенцията на дружеството за сумата от 120лв-
неустойка за неизпълнение на договор.Твърди се, че в тази част решението е
неправилно поради нарушаване на материалния закон и е
2
необосновано.Оспорва се извода на съда, че е налице нищожност на
неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Счита че този
извод на съда е неправилен, необоснован и противоречи на материалния
закон и на съдебната практика както и на практиката на ЕС.Счита, че
нищожността на неустойката не следва да се свързва със забраната за
неоснователно разместване на блага доколкото такъв критерий не бил
посочен в ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС. Цитира се решение на ВКС-№36 от
08.03.2017г. по т.д.№318/2016г. на ВКС, ІІ т.о. според което прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави и че уговарянето на неустойката вместо обезщетение при разваляне на
двустранен договор, е допустимо при договори с продължително и
периодично изпълнение /ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и служи за
обезщетение на всички вреди, включително и за бъдещи вреди от
предсрочното погасяване на договора. Жалбоподателят се позовава на
решение на СЕС от 22.11.2018г.- по дело С-259/2017г., образувано по
преюдициално запитване на МЕО-дружество с основен предмет на дейност
извършване на телекомуникационни услуги в Португалия, в което било
застъпено становището, че сумата дължима при неспазване на минималния
срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за
доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно
изискуема в случай и на неизпълнение на задължението за плащане и че е без
значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното
право и че независимо от квалификацията на сумата по националното право,
същата е дължима предвид факта, че е неразделна част от общата цена и става
незабавно изискуема в случая на неизпълнение на задължението за
плащане.Позовава се жалбоподателят и на директива /ЕС/ 2018/1972г. на
Европейския парламент и на Съвета /ЕПС/ от 11.12.2008г. за установяване на
Европейски кодекс за електронни съобщения, предвиждаща възможността
държавите членки да разрешават специфични мерки-пропорционални,
недискриминационни и публично оповестени, които да обхващат
неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчиците-Приложение
VІ, част А, буква“д“, при регламентиран максимален срок на обвързаност на
абонатите от 24месеца, защитаващ в максимална степен правата на
ползвателите-чл.105, 1 от Директивата. Твърди жалбоподателят, че
претендираната неустойка от ищеца е изцяло съобразена с посочените актове
3
на ЕС и не страда от нищожност. Коментира се и сключена съдебна спогодба
от КЗП и мобилния оператор, с протокол от 21.04.2016г. по гр.д.
№12268/2014г. по описа на СГС, като съдът е одобрил като непротиворечащ
на закона и добрите нрави стандартен размер на неустойката по типови
договори- неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер,без отстъпка до изтичане на съответния срок на абонамента, при
прекратяване на договора по инициатива или по вида на абоната, преди
изтичане на срока за ползване или достъпът до мрежата бъде спрян. Или
когато абонатът е физическо лице потребител,максималния размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугата
на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Като в този
хипотеза в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът
дължал на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на трайните устройства закупени
или предоставени за лизинг /на изплащане/, съответстваща на оставащия срок
на ползване на съответния абонамент и да присъди неустойка съобразно
посочения съдебен акт. Жалбоподателят счита, че постигната съдебна
спогодба между страните по делото има характер на влязло в сила съдебно
решение на основание чл.234 ал.3 от ГПК и представлява съдебна практика,
която е служебно известна на съда и този факт не подлежал на доказване.
Направен е извод,че физическите лица са поставени в неравноправно и
неблагоприятно положение от търговците ако се приеме, че неустоечните
клаузи в договори, сключени между търговци са нищожни поради нарушение
на закона и на добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по
договори с физически лица-потребители неустойки да се дължат.Като
последен довод се сочи, че размерът на претендираните неустойки-за
оставащите 6/шест/месеца от срока на договора, се доближава максимално до
този, важащ за физическите лица, признат от съда като непротиворечащ на
закона и добрите нрави, поради което счита, че неустойката в процесния
случай не се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли да
се отмени решението в обжалваната му част и се уважи претенцията за
неустойка в размер на 120лв ведно със законната лихва.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
4
насрещната по спора страна с вх.№15491 от 28.07.2022г. ТПК „Първи Май“
гр.Септември чрез председателя Й. Ц., в която се твърди, че жалбата на
ищеца за претендираната сума като неустойка е неоснователна и че
кооперацията не дължи такава неустойка. Оспорва се истинността на целия
договор №ТО654790 като се поддържа, че той е невалиден.Твърди се,че
номерът на личната карта на подписалия договора е различен, за което са
представени доказателства и че чрез „пребутване“ на този договор, ищецът на
практика е извършил кражба през цялото време на действието му.Моли
поради невалидността на договора относно дължимите 120лв за неустойка да
се отмени цялото решение №678.
Същинска насрещна въззивна жалба която да отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК,включително и да е внесена следващата се ДТ по
обжалването няма подадена, въпреки указанията на исковия съд, поради
което следва да се приеме, че предвид отговора подаден срещу
първоначалната жалба становището на ответната кооперация е да се потвърди
решението в обжалваната от ищеца част.
Следва да се отбележи и това, че по повод погрешните указания на
исковия съд за подаване на отговор срещу подадена несъществуваща
насрещна въззивна жалба, дружеството първоначален ищец „А1 България“
ЕАД е посочило, че в тази жалба няма изложени конкретни пороци на
решението, договорът е валиден и че услугата е предоставяна на ответника
поради което се дължат съответните месечни такси и че номерът на личната
карта не е реквизит от договора и няма отношение към валидността, нито към
действието на договора.Моли да се потвърди решението в осъдителната му
част.
Председател Ц. – Аз оспорвам цялото решение на РС. Защото ни беше
направено указание от РС дали моят отговор, да се счита, като насрещна
въззивна жалба и то само по частта. Поддържам отговора си. Оспорвам
въззивната жалба от ищеца, където го обжалват за неустойката. Нямам
доказателствени искания.
Съдът констатира, че по делото няма насрещна въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба от страна на ответника в производството пред
първата инстанция. Писменият отговор няма такова съдържание, което да
5
отговаря на изискванията на закона, каквито данни по делото няма.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Председател Ц. : - Ув. окр. съдии, тъй като това не се счита за
решението жалбата, а само оспорване на иска и жалбата на практика за
неустойката считам, че тя е неоснователна, тъй като целият анекс е
несъстоятелен, нередовен, защото всички клаузи в договора и анекса не са
верни. Ищецът оспорва, че всички данни на фирмата са вярно написани, но
лицето което ги представлява, данните са некоректни. Посочени са стари
данни. Към делото съм приложил ксерокопие на личната ми карта, която не
съответства. Тя е актуална от 2011 г., а посоченият анекс е от 2013 г. Смятам,
че това е достатъчно доказателство, защото при такива неверни данни не
мисля, че трябва да произлизат други действия.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
02.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:02
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6