№ 1219
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110218021 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. К. С., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 24-4332-026959/07.11.2024 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени наказания както следва:
1. на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
/две хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
/две хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва изцяло наказателното постановление, като
счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна, като
в жалбата навежда аргументи за това. На първо място твърди, че в
обжалваното НП е представена изцяло погрешна фактическа обстановка,
която не отговаря на действителността. Не е спиран за проверка като водач на
1
посоченото МПС и в посочените дата и час в НП е спрян като пешеходец. На
второ място се сочи, че отново поради факта, че не е управлявал описаното
МПС в посочените дата и час в НП, е отказал проверка с техническо средство
Алкотест Драгер 7510 с цел установяване на употребата на алкохол в
издишания въздух, както и проверка с техническо средство Drugtest 5000
ARKD 0049, с цел установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози. На трето място заявява, че за да може процесното деяние да
представлява каквото и да е административно нарушение, е необходимо то да
бъде осъществено виновно при условията на пряк умисъл или по
непредпазливост, т.е. да се установи съзнаването или допускането от дееца на
обществената опасност нарушенията, тъй като не е управлявал МПС в
посочения момент.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява
лично и се представлява от адв. С. Д., който поддържа жалбата, а в хода на
съдебните прения моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като счита, че от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин
извършеното деяние. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Началник Група в СДВР, ОПП - редовно
призована, не се представлява. По делото са депозирани писмено от
процесуален представител на въззиваемата страна – юрк. С.М., с които е взето
становище по жалбата, като моли съда да потвърди настоящото атакувано
постановление, при съобразяване с писменото становище и в обобщение и за
допълнителна яснота, фактическата обстановка на административното
нарушение, е установено по безспорен начин. Деянието и неговите
съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН,
така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Моли
още съдът да приеме, че нарушителят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в АУАН и процесното
НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му. Счита, че
АНО, правилно е определил размера на наложените санкции, същия е
правилно индивидуализиран, с оглед наличието на данни по преписката за
предишни нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за прекомерност по
отношение на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.10.2024 г., около 21,50 часа, жалбоподателят П. К. С. в гр.
София по ул. Владимир Минков - Лотко с посока на движение от ул. 514-та
към ул. Мим и Балканска управлява лек автомобил, марка „*******“, модел
„***“ с рама номер ********. Като на ул. Владимир Минков - Лотко пред
номер 5Б при подаден ясен и разбираем сигнал за спиране и извършване на
2
полицейска проверка (включен светлинен и звуков на служебен автомобил на
МВР). Водачът рязко увеличава скоростта си на движение, като не се
подчинява както следва : ул. Владимир Минков — Лотко, ул. 526-та, ул.
Източна тангента, ул. Поп Грую и на ул. Летоструй срещу номер 157 водачът е
спрян. При извършената проверка се установи, че автомобила не е
регистриран по надлежния ред, на същия са поставени регистрационни табели
с номер СВ 2090 НС. Водачът управлява МПС, след като е лишен от това
право по съдебен ред (мотивирана резолюция 23-4332-М000135). Лицето
отказва проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер 0142, с цел установяване на употреба на алкохол в издишаният въздух.
Същият отказва и проверка с техническо средство Drugtest 5000 ARKD 0049, с
цел установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Издаден е талон за медицинско изследване, № 086020 за ВМА.
За така констатираните нарушения свид. П. Х. съставил АУАН серия
АД, № 30564/16.10.2024 г. срещу жалб. П. К. С., в който описал така
констатираните факти и посочил, че са нарушени чл. 174, ал.3, пр. 1, чл. 103 и
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалб. П. К. С., който
отказал да подпише, като посочва, че има възражения, и екземпляр от същия
му бил връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от
жалб. П. К. С. срещу акта, в което оспорва изцяло фактическата обстановка,
която не отговаря на действителността и заявява, че не е управлявал
описаното МПС, а е спрян като пешеходец. Възражението е разгледано и
прието за неоснователно, а въз основа на акта било издадено процесното НП,
което жалбоподателят оспорва. Същото му било връчено лично на 20.12.2024
г.
Така възприетата фактическа обстановка съдът изгради въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а
именно: разпита на свид. П. Х. Х. и свид. И. В. И., както и писмените
материалите, приобщени към административно наказателната преписка,
надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, приложим субсидиарно в
производството по ЗАНН.
Показанията на посочените свидетелите И. В. И. и П. Х. Х. са в
достатъчна степен последователни, обстоятелствени и абсолютно
кореспондиращи с наличните по делото писмени доказателства, поради което,
съдът ги кредитира изцяло.
Посочените гласни и писмени доказателства върху които съдът
изгради вътрешното си убеждение са еднопосочни, непротиворечиви, поради
което допълнителен анализ съдът не намира за необходимо да излага.
Твърденията на жалбоподателя, че не е спиран за проверка като водач
на посоченото МПС не бяха подкрепени с никакви доказателства, а и бяха
оборени от показанията на свид. И. В. И., който категорично заяви, че водачът
не е спрял при подаване на звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил
3
на МВР, отказал е проверка с техническо средство Алкотест Драгер 7510 с цел
установяване на употребата на алкохол в издишания въздух, както и проверка
с техническо средство Drugtest 5000 ARKD 0049, с цел установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на
вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят,
респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство, като е описан
вида и номера му. Тези нарушения са описани откъм фактически параметри в
издаденото НП и им е дадена съответна правна квалификация.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
По пункт първи от НП:
Съдът прие, че безспорно се доказа в настоящото производство, че
жалб. П. К. С. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От обективна страна жалб. П. К. С. е нарушил посочената разпоредба,
тъй като на посочените в наказателното постановление дата и час е подаден
ясен звуков и светлинен сигнал за спиране от служебен автомобил на МВР,
като жалбоподателят въпреки това не се е подчинил, не е спрял и продължил
движението си.
Административнонаказващият орган е приложил правилно
материален закон. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда санкция
4
за неизпълнение на указания, дадени от органите, регулиращи реда за
движение по пътищата, като законосъобразно е индивидуализирано по вид и е
наложено предвиденото кумулативно наказание - лишаване от право да
управлява МПС, като същото е наложено в максимален размер, а глобата е
завишена над законовия минимум. Съдът намира, че деянието се
характеризира със завишена степен на обществена опасност, тъй като
преследването, което е извършено след като жалбоподателят не е спрял е
условие за създаване на допълнителни опасности за движението и няма
основание за изменение на наказателното постановление в тази му част.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че не са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателното
постановление в тази му част и същото следва да бъде потвърдено.
По пункт втори от НП:
Жалбоподателят е управлявал процесното МПС и е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Заради отказа е
издаден талон за медицинско изследване, приложен към делото. Това
нарушение отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача
концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да
бъде изпробван с техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС и глоба.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол е отказало да му
бъде направена проверка, респективно не е дало кръв за изследване.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, бил е поканен
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест,
като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката. Издаден му е
талон за медицинско изследване като същият не е дал кръв за изследване.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателят, е дали Б. е бил употребил алкохол или не, респективно
дали е управлявала МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръв
за изследване /независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил
алкохол или не/ е осъществил от обективна страна състава на
5
административното нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината -
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Наложеното му административно наказание за това
нарушение е в рамките на въведения в закона размер като глоба и като
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, същевременно то
е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което не
следва да бъде редуцирано.
По пункт трети от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е
жалбоподателят да е управлявал моторно превозно средство като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за наличие за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. Заради отказа е издаден талон за медицинско
изследване приложен към делото. Това нарушение отразява конкретно
съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на активно
поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с техническо
средство.
Наложеното му административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от
право да управлява МПС“ е в рамките на законоустановеното, адекватно е на
вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техните аналози е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил, бил е поканен да
6
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена
проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателят, е дали е бил употребил наркотично вещество или техните
аналози. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническо средство
/независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил такива или не/ е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, имал е формирани представи в съзнанието си за обстоятелствата,
при които действа.
Санкционната разпоредба на 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) приема, че санкцията за извършеното
нарушение е абсолютно определена – глоба в размер на две хиляди лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, поради което
съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат
определени по правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на
исковите претенции по ГПК, доколкото по въпросите на разноските по ЗАНН
се препраща към АПК, а за неуредените в АПК въпроси по разноските се
прилага ГПК по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН.
Предвид изхода на делото искането на защитата за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.
На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на СДВР следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
представляван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5
ЗАНН, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 27е Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, съдът счете, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателното постановление № 24-4332-
026959/07.11.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел Пътна
полиция СДВР, с което на П. К. С., ЕГН ********** са наложени следните
санкции: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за
нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. К. С. да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80.00
лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8