Присъда по дело №1329/2011 на Районен съд - Казанлък

М  О  Т   И  В  И  :

 

        

Обвинението срещу подсъдимия С.А.К. е по чл.325 ал.2, във връзка с чл.325 ал.1 от НК за това, че на 24.07. 2010г. в гр. Казанлък е извършил непристойни действия (като водач на МПС е нарушил грубо правилата на движение от Закона за движение по пътищата- препречил пътя на друго МПС, заплашил с нож Д.М.М. и Д.П.М.,***), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта- полицаите при РУП Казанлък И.Д.И., И.Г.И., И.Х.С. и Т.П.Т. /отказал да изпълни полицейски разпореждания, направил опит да избяга с автомобила си от местопроизшествието, отправил обидни изрази по отношение на служителите на РУП Казанлък, заплашил ги с уволнение и физическа саморазправа/, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

         Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.

         Представителят на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства: справка за нарушител от региона от ОД МВР гр.Казанлък от 20.09.2010г., справка за заведени актове за установяване на нарушения по УБДХ, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, протокол за оглед на местопроизшествие от 24.07.2010г., заключението на назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза и показанията на свидетелите Д.М.М., Д.П.М., И.Д.И., И.Х.С., С.Т.Й., Т.П.Т., Д.Д.М., Р.П.П., Л. Т. Я., изцяло кореспондиращи помежду си, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 24.07.2010 год., около 19.00 часа, св.Д.М.М. управлявал личния си автомобил „Шкода Октавия” с рег.№СТ1122АР в гр.Казанлък по ул.„Старозагорска”, в посока запад-изток, като с него били съпругата му- Д.М. и дъщеря му Д.М.. На източния край на моста на Старата река бил спрял, на знак „Стоп”, джип „Мицубиши” с чужд регистрационен №*****, управляван от С.К.. Св.М. спрял зад него и след като подсъдимия тръгнал, потеглил и той. Джипът пресякъл булеварда бързо, след което, минавайки покрай кафене „Кулата”, започнал да се движи много бавно с около 2-3 км/ч. Поради това свидетелят М. подал ляв мигач и предприел маневра изпреварване. Когато се изравнил успоредно с подсъдимия, К. без да подава мигач, завил рязко наляво.  М. натиснал рязко спирачките и спрял, като натиснал клаксона, защото се стреснал, че автомобилите ще се ударят. Джипът също спрял и автомобила на свидетеля се оказал заклещен между левия(северния) тротоар и джипа на К.. М. изчакал около 10-15 секунди подсъдимия да премести джипа, но той не помръдвал и това мотивирало свидетеля да излезе от автомобила си и да отиде до врата на водача на джипа. Там, през отворения му прозорец, попитал К.: „Какво правиш, бе? Щяхме да се блъснем.” К. бил сам в джипа, като според свидетеля целия се тресял, като дрогиран. Подсъдимият казал: „Ей сега ще те заколя.”, като М. видял, че държи с двете си ръце къс нож с черно острие. От думите на К., които звучали сериозно, в комбинация с ножа и състоянието му, свидетелят се уплашил, веднага се дръпнал от джипа и влязъл в колата си. Дал назад, но джипът сторил същото. Когато М. тръгнал напред, подсъдимият поел в същата посока, като все го заклинвал между тротоара и неговия джип. Като разбрал, че няма да може да излезе оттам, свидетелят излязъл от колата и се обадил на тел.166. Съпругата му се уплашила от поведението на К. и също слязла от колата, като извикала на подсъдимия да спре, тъй като ще се ударят. Последният посегнал и към нея с ножа и й казал: „Ще те заколя.” М. се уплашила още повече и се върнала в колата, като в това време пристигнал полицейски автомобил на РУП Казанлък със служители, при същото управление: И.Д.И., И. Г.И. и Р.П., изпълняващи служебните си задължения като автопатрул. Като забелязал полицейския автомобил, К. се опитал да напусне место-произшествието, потегляйки срещу полицейския автомобил. Св.И.Г.И. включил светлинен и звуков сигнал и разположил патрулния автомобил напречно на пътното платно, като така попречил пътя за бягство на водача. Полицаите И.Д.И. и Р.П. слезли от патрулния автомобил и се насочили към джипа, за да установят самоличността на водача му. В този момент полицаите чули предупрежденията на св. М. да внимават, защото малко преди това подсъдимия ги заплашвал с нож. Полицаите се представили на водача, разпоредили му да изгаси двигателя и да си даде документите за проверка, но същият отказал да ги представи, започнал да вдига стъклото на вратата и направил опит да потегли срещу патрулния автомобил, в който все още бил св.И.Г.И.. Полицаите И.Д.И. и Р.П. повторно разпоредили на К. да спре, като го предупредили, че в противен случай ще употребят физическа сила спрямо него. Полицаите познавали водача- С.К., тъй като много пъти го били спирали за проверка, съставяйки му и актове, тъй като не притежавал СУМПС. Въпреки полицейските разпореждания подсъдимият продължил с опитите си да потегли, казал на св.И.Д.И.: „Ти ли ще ми кажеш какво ще правя бе, ченге грозно, ще правя каквото си искам бе, педал?!” Св.И.Д.И. се пресегнал през все още отворения прозорец, извадил ключовете от контакта на джипа. Р.П. отворил вратата на водача, свидетелите И.Д.И. и И.Г.И. му разпоредили да излезе извън автомобила, но К. не изпълнил разпореждането, поради което се наложило полицейските служители да използват физическа сила и помощни средства. Поставили му белезници. Пред събралите се много хора  К. крещял: „Грозни ченгета, педали, нищожества, ще ви уволня! Просто не знаете с кой си имате работа.” Казал, че бил чукал всички жени в града и техните бил чукал и пак щял да ги чука, щял да пребие полицаите и прочие, дърпал се, блъскал полицаите и всячески им оказвал съпротива, като се държал неадекватно- тресял се през цялото време, с цялото си тяло. К. бил отведен в сградата на РУП Казанлък.

При извършения оглед на автомобила, на пода под седалката на водача, било намерено и иззето черно сгъваемо ножче. Докато му били съставяни актове по ЗДвП, ЗБЛД и ЗМВР и се оформяли документите му по задържането в РУП Казанлък К. продължил да се държи с полицейските служители, в това число и с помощник-оперативния  дежурен и дежурните на пост №1 (свидетелите И.С., Т.Т. и С.Й.), изключително агресивно и арогантно. Отправял им обидни и заплашителни думи: „Тъпи ченгета, много сте смели тука, ама ще видите вие като ме пуснете, ще ви намеря един по един и ще видите тогава, отвържете ме да видим кой кого ще бие!”. Подсъдимия заявил на свидетеля С.Й.:„Майка ти да еба, тъпанар, ще наеба жена ти пред теб, като се видим навън!” От показанията на дежурните полицаи е видно, че К. през цялата нощ буйствал в ареста на РУП Казанлък, като блъскал по металната решетка, викал  и крещял.

От изложеното по-горе се налага изводът, че в случая подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325 ал.2 пр.І-во и ІІ-ро вр. с чл.325 ал.1 от  НК. От обективна страна С.К.,***, е извършил непристойни действия (като водач на МПС е нарушил грубо правилата на движение от Закона за движение по пътищата- препречил пътя на друго МПС, заплашил с нож Д.М.М. и Д.П.М.,***), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта- полицаите при РУП-Казанлък И.Д.И., И.Г.И., И.Х.С. и Т.П.Т. /отказал да изпълни полицейски разпореждания, направил опит да избяга с автомобила си от местопроизшествието, отправил обидни изрази по отношение на служителите на РУП Казанлък, заплашил ги с уволнение и физическа саморазправа/, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

От субективна страна престъплението е извършено от С.А.К. при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

         К. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че не е обиждал и заплашвал полицаите и че никога не е имал намерение да прави подобно нещо. Относно инцидента на пътя с водача на л.а.„Шкода Октавия” заявява, че се е държал по начин да не предизвика сбиване и си останал в автомобила, макар че водача на лекия автомобил- св.М. бил отворил вратата му и му крещял директно в лицето. Съпругата на последния също му крещяла, че е завил без да даде мигач. Отрича да е заплашвал св.М. и св.М. с ножа, като заявява, че същият е бил забит на таблото на джипа. Горното се опровергава от показанията на разпитаните свидетели- полицейските служители, както и М. и М..  

          Подсъдимият и неговият процесуален представител изцяло оспорват приетата за установена, в обвинителния акт на РП Казанлък, фактическа обстановка. Двамата излагат обстановка, като правят  анализ на част от доказателствения материал и правни изводи, като приемат, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление  от страна на К.. Излагат, в тази връзка, съображения. 

Защитникът на подсъдимия намира за безспорно установено, че С.К. си карал автомобила, спрял е на знака „Стоп” на моста и пресякъл с нормална бавна скорост- 5, 10 или 2 км. в час. Той си избирал скоростта. Заявява, че нямало норма, която да  задължава водача с каква скорост да се движи, в рамките на ограничението. Защитникът на подсъдимия твърди, че зад К. се е движил автомобила на свидетеля М. и неговото семейство. Счита, че е повече от очевидно ясно, че за този свидетел имало данни, че е употребил алкохол. Признава, че това не е доказано, въпреки направените искания от подсъдимия. По- нататък в пледоарията си процесуалният представител на С.К. заявява, че свидетеля М. е предприел изпреварване, без да подаде звуков сигнал на тесния участък, на улица „Старозагорска”, тъй като е имало паркирани МПС от лявата страна на платното, по посока на движение на автомобила. Защитникът на подсъдимия описва свидетеля М. като изнервен водач, със самочувствие. Изказва подозрение, че същия е имал  контакти с полицията, имал връзки влиятелни, на които може да разчита, и че може да окаже някакво въздействие върху К.. Действията на М., по време на инцидента са интерпретирани по следния начин: „натиска продължително клаксона, с което го стряска. К. не го е видял и не е предполагал, че зад него автомобила може да предприеме маневра- изпреварване. Той спира на разстояние по- малко от 10 м. от кръстовището, това е документирано в досъдебното производство. Тогава нахъсаният свидетел М. отива при него, отваря му вратата, проявява грубо поведение…” Защитникът на подсъдимия прави следния коментар: „Подсъдимият е в своя автомобил, водач на МПС не е тръгнал да буйства, не е употребил алкохол, не е имал мотив и причина за хулиганско поведение. И изобщо за какво хулиганство може да говорим? Коя от предпоставките е установена, кои са непристойните действия? Когато е измъкван от автомобила с помощни средства от полицейските служители, може ли да реагираш? И дори да изрази своето отношение, което в момента е в теб- нормална човешка реакция, но и това не е направено. Къде е обществото, за което се говори, че той е изразил неуважение? Не е намерен един свидетел, извън кръга на прокурорските свидетели полицаи, който да каже, че той е псувал, обиждал, проявявал дързост, които могат да бъдат окачествени като действия непристойни към обществото и обществения ред. Съпротива на полицаите- смешно е дори да се говори. Полицейските служители и едно момче слабичко, ще прояви самочувствие и самоувереност, че може да се справи с тези полицейски служители.” Намира показанията на свидетелите на обвинението за противоречиви и счита, че са събрани доказателства по-скоро за непристойни действия и хулигански действия от страна на М. и неговата съпруга, дори и от страна на полицейските служители. Моли съда да постанови оправдателна присъда и да признае подсъдимия за невинен.

В същия смисъл е изявлението на подсъдимия, направено по време на съдебните прения. Същият намира действията на полицейските служители за целенасочени към него, а обвинението- за умишлено и изкуствено повдигнато спрямо него. Твърди, че е управлявал автомобила си нормално и че по никакъв начин не е създал предпоставка за ПТП. Намира, че е бил в качеството на пострадал. Твърди, че дори от свидетелските показания на семейство Миневи, ставало ясно, че непристойните действия са били извършени от тях спрямо него, на обществено място, без да има основателна причина за това. Намира за изключително странно, развитието на случката тогава, към момента, защото виновния бил освободен, така да се каже от някаква отговорност за в момента, а полицейските служители избирателно поставили подсъдимия в центъра на тежестта на самата случка, без дори да зададат въпрос какво точно се е случило към момента. К. твърди още, че още от самото си идване на мястото, от което той не се бил опитвал да избяга, те насочили действията си единствено и само срещу него, без да потърсят обяснения, нито от последния, нито от другите участници в конфликта. Още по-малко се интересували от мнението на свидетелите, каквито имало в изобилие. Вместо това те директно го арестували и го отвели в полицията. К. изразява увереност, че свидетеля Д.М., имал някакви контакти или служебни взаимоотношения с органите на реда и поради това си позволявал да управлява автомобила в нетрезво състояние, да извършва хулигански действия, при това особено опасни. Счита, че споменатия свидетел се чувствал безнаказан, поради което си позволявал подобни действия.

            Съществено се различават обясненията на подсъдимия от показанията на всички свидетели, с изключение на тези на свидетеля и негов приятел Х. Ж. В.,  който обаче е косвен такъв и разказа в с.з. единствено опосредените впечатления на лице на име Щ.Щ., без да уточнява от кой момент последния е присъствал на инцидента, предмет на наказателното производство. От друга страна- твърдяното от подсъдимия изцяло се опровергава от показанията на  останалите свидетели по делото. Изявленията им са последователни и взаимно се допълват, кореспондират изцяло помежду си. Желанието на подсъдимия за укриване на факти и обстоятелства е обяснимо, предвид процесуалното му качество, но обясненията му се опровергават по един несъмнен и неоспорим начин от показанията на свидетелите- очевидци на инцидента.  

            С оглед на гореизложеното се налагат следните изводи:

            Предвид демонстрираното желание да поднесе неверни данни, т.е. да укрие обстоятества, изцяло следва да сe постави под съмнение достоверността на обясненията на К.. На фона на останалите доказателства тези обяснения са явно противоречиви, неубедителни и лично мотивирани. Същите се опровергават от всички останали доказателствени средства, поради което съдът приема, че се касае за една защитна позиция, на която подсъдимият има право, но която се явява недоказана. Напротив- показанията на останалите свидетели са последователни, убедителни и взаимно си кореспондират, поради което същите следва да бъдат кредитирани с доверие. Не на последно място следва да се отбележи, че характеристичните справки, изготвени от Кмета на град Крън и полицейския инспектор, отговарящ за това населено място, описват К. като „агресивен, избухлив и жесток” и споменават за „демонстрирано агресивно поведение от страна на” същия. В по-добра светлина подсъдимият е описан от домоуправителя на жилищния блок, в който понастоящем живее първия, но това описание не касае времето на и преди инцидента. По отношение на характеристичната справка, изготвена от полицейския служител И. М., съдът няма да прави коментар и същата няма да бъде вземана предвид при изготвяне на настоящите мотиви, тъй като в голяма част от нея изготвилия я няма преки впечатления. 

Характеристичните справки, изготвени от Кмета на град Крън и полицейския инспектор при РУП Казанлък, отговарящ за това населено място, съвпадат напълно със съдебно-психиатричното обсъждане, в изготвената по делото психиатрична експертиза №228/ 10.11.2011г., където вещото лице описва подсъдимия по следния начин: „В конкретния случай при К. преобладават прояви, сочещи за наличие на Емоционално нестабилна личност с елементи на Антисоциално поведение. За тези личности е присъщо импулсивно действие на фона на неустойчиво и капризно настроение. Често се демонстрира интензивен гняв, като способностите за прогнозиране на последиците от действията на ограничени. Особено характерно е ескалирането на импулсивността при поставянето на индивида в условия на рестрикция” /ограничение/. Пак там се твърди, че „Демонстрираното поведение по-скоро има наказващ другите характер.” 

          При това положение съдът намира, че  направения, от страна на защитника на подсъдимия, правен извод за недоказаност на обвинението е неправилен и не почива на събраните в хода на  съдебното производство доказателства.   

          Предвид горното съдът намира, че С.А.К. следва да бъде признат за виновен и наказан по повдигнатото му обвинение.

          Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак -  специалният мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение- стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено, като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. Съгласно т.2 от ППВС № 2/ 29.11.1974 год. по н.д. №4/ 1974г. основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението „хулиганство” са „непристойните действия”- това са онези действия които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на обществения ред” е налице когато деецът, чрез действията си изразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни, държавни, обществени или лични интереси или съществено нарушава нормите на нравствеността. „Явно неуважение към обществото” има когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността, при това антиобществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които същите са станали достояние.

         При определяне на вида и размера на наказанието за  престъплението по чл.325 ал.2, във връзка с чл.325 ал. 1 от НК,  като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, следва да се вземе предвид необремененото му съдебно минало, а като отегчаващи вината му такива- лошите характеристични данни, липсата на критично отношение към извършеното и упоритостта при преследване на престъпната цел. Следователно на С.А.К. следва да се наложи наказание, в размер на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в  затворническо общежитие от открит тип, при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. 

          Съдът много внимателно обсъди възможността да приложи чл.66 от НК спрямо подсъдимия, но намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на К. е наложително последния да изтърпи определеното му наказание ефективно, още повече, че в член 36 от НК се дава превес на индивидуалната превенция с цел превъзпитание на дееца, а разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, където се използва думата „може”, не представлява принцип, а възможност.  

          На основание чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, разноските по делото, в размер на 618 лева, следва да се заплатят от подсъдимия, по сметка на Казанлъшки РС.

          Причината за извършване на престъплението, предмет на наказателното производство, е тоталното незачитане, от страна на С.А.К., на установените морални и законови порядки в страната.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                  Районен съдия: