№ 10073
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110137462 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с
която е предявил срещу ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 2038,10 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски,
за причинените вреди на л.а. марка „Т***“, Модел: „А***“, рeг. № ***, в резултат на ПТП от
18.11.2022г., настъпило на международен път София-Калотина по вина на водача на
автомобил л.а. марка „Н***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
е била застрахована при ответника и сумата от 35,10 лева, представляваща обезщетение за
забава в плащането на дължимата главница за периода 03.05.2023г. – 03.07.2023г.
Ищецът твърди, че на 18.11.2023 г., около 11.00 часа, на международен път София-
Калотина е реализирано ПТП между л.а. марка Т***, Модел: А***, рeг. № ***, управляван
от С. Б. С., и л.а. марка „Н***“, с рег. № ***. Твърди, че съгласно съставения двустранен
констативен протокол за ПТП причина за настъпване на произшествието било поведение на
водача Б. М. Берберова, която при смяна на пътните ленти станала причина за ПТП с
движещия се от дясната й страна в съседна пътна лента л.а. марка Т***, Модел: А***, рeг. №
***, управляван от С. Б. С., който за да избегне съприкосновението с л.а. „Н***“, се ударил в
мантинелата. Вследствие на удара автомобилът на ищеца получил видими увреждания в
областта на преден и заден десен калник и предна и задна дясна врата. Посочва, че към
датата на настъпването на инцидента лек автомобил марка „Н***“, с рег. № *** бил
застрахован при ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по силата на
застрахователна полица със срок на активност 15.12.2021г. – 15.12.2022. Твърди, че
представител на собственика на застрахования по имуществената застраховка автомобил
подал заявление пред ищеца във връзка с процесното ПТП, като била образувана щета №
470422222263122 и съгласно извършената калкулация общата сума за покриване на щетата
била в размер на 2013,10 лв. Тъй като към момента на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована при ответника, суброгиралият се в правата застраховател
насочил претенцията съм застрахователя по гражданската отговорност „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. С регресна покана № 1058/29.03.2023., получена на
03.04.2023г., ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънг Груп“ ЕАД поканил застрахователя по
задължителната застраховка да възстанови сумата от 2038,10 лв., включваща платеното
1
обезщетение и 25 лв. ликвидационни разходи. В отговор на отправената покана с изх. №
2285/03.05.23г. ответникът отказал плащания по регреса по съображения за липса на
виновно противоправно поведение на застрахования при тях водач. С оглед изложеното
моли за осъждане на ответника да му заплати регресното вземане в размер на 2038,10 лв.,
както и обезщетение за забава за плащането му в размер на 35,10 лв. за периода от
03.05.2023г. до 03.07.2023г. Претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че към датата на ПТП е било налице
валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на лек автомобил
„Н***“, с рег. № ***. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и вината на водача на
застрахования при него автомобил. Оспорва настъпилите вреди за автомобил „Т*** А***“,
рeг. № ***, да са във връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че водачът на лек автомобил
„Н***“ е извършил всички необходими действия, целящи спазването на правилата за
движение по пътищата и защита живота и здравето на участниците в движенето, поради
което не следва да се ангажира отговорността му. Ответната страна оспорва изключителна
вина за настъпване на ПТП да има водача на л.а. „Н***“, доколкото вината на водача не е
установена по безспорен начин в ДКП. Твърди, че С. Славчева е могла да намали скоростта
си на движение и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на иска. Моли за
отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване на размера на претенцията,
както и претендира разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора
за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си
за съпричиняване, а именно, че водачът на л.а. „Т*** А***“ С. С. е разполагала с обективна
възможност да намали скоростта си на движение и да предотврати произшествието, а при
доказване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираните
вземания.
Не е спорно между страните, че ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка на л.а. „Т*** А***“, рeг. № *** към датата на ПТП, че във връзка с ПТП при
ищеца е заведена щета и платено застрахователно обезщетение в размер на 2038,10 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и че към датата на ПТП
ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
„Н***“, с рег. № ***.
Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие собственикът на застрахования автомобил е подал уведомление за
щета на 21.11.2022г., като при ищеца е заведена щета с № 470422222263122 и след изготвен
опис и калкулация е определено застрахователно обезщетение в размер на 2013,10 лв. която
сума е изплатена директно на извършилия ремонта сервиз „ТМ АУТО ЕООД“ на
15.02.2023г.
С регресна покана от 29.03.2023г., получена на 03.04.2023г., ищецът поканил ответника
да му заплати регресното вземане в размер на 2038,10 лв. (застрахователно обезщетение +
обичайните разноски), но ответникът отказал плащане с писмо, получено от ищеца на
05.05.2023г.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на настъпване на ПТП,
причинната връзка между събитието и обезщетените имуществени вреди, както и вината на
2
водача на МПС „Н***“, с рег. № *** за настъпване на събитието и размера на причинените
вредите, причинени на л.а. „Т*** А***“.
В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е
прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
Установява се, че във връзка с настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен
протокол, съгласно който на 18.11.2022 г. около 11:00 часа на международен път София-
Калотина е настъпило ПТП между „Н***“, с рег. № ***, управляван от Б. Б. и на л.а. „Т***
А***“, управляван от С. С.. В протокола е нарисувана схема, съгласно която лек автомобил
„Н***“ е направил маневра за престрояване вдясно, в резултат на което и в опит да избегне
удара л.а. „Т*** А***“ се е отклонил надясно се е ударил в намираща се вдясно мантинела.
Отбелязано е, че видимите щети за л.а. „Т*** А***“ са преден и заден калник и предна и
дясна врата.
Във връзка с настъпилото ПТП е разпитана свидетелката С. С., която споделя, че си
спомня процесното ПТП. Посочва, че управлявала автомобила си л.а. „Т*** А***“ с рег. №
***, червен на цвят, в дясното платно на двулентов път, като от лявата й страна имало
автомобил, който искал да се престрои в нейната лента за движение и при предприемане на
маневрата я ударил в лявото странично огледало на вратата. Поради това тя направила дясна
маневра и се ударила в намираща се вдясно на управлявания от нея автомобил мантинела. В
резултат на удара предната и задна дясна врата били подбити, а предния и задния десен
калник – надрани. Твърди, че другият водач се признал за виновен, поради което не извикали
КАТ. Посочва, че другият автомобил се движил с минимум 80 км/ч., като тя нямала
възможност за реакция. Сочи, че лявото огледало на автомобила се прибрало от удара, но не
се увредило, затова не го заявила като щета.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че щетите по лек
автомобил л.а. „Т*** А***“, рeг. № *** се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 18.11.2022 г. произшествие на международен път София – Калотина. В
експертизата е посочено, че липсват данни за настъпил удар между двете превозни средства,
както и данни, от които да се определи точното място на настъпване на съприкосновението.
От съгласно по делото доказателства вещото лице прави извод, че уврежданията по лек
автомобил „Т*** А***“, с рег.№ *** са получени при съприкосновение между превозното
средство и намиращото се вдясно спрямо посоката му на движение еластично ограждение
(мантинела). Вещото лице посочва, че може да се направи извод, че ако водачката на лек
автомобил „Т*** А***“ не се е отклонила надясно е нямало да настъпи удар с предпазната
мантинела, но е щял да настъпи удар с лек автомобил „Н***“. Вещото лице е отбелязало, че
за автомобили до 3 години от датата на първоначална регистрация, фактурите за
отремонтиране в официален вносител – „ТМ Ауто” ЕООД се приемат изцяло по отношение
на стойност на детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване. Към
датата на застрахователното събитие — 18.11.2022 г. процесният автомобил е бил в
експлоатация 2 години, 9 месеца и 6 дни, считано от датата на първоначална регистрация -
12.02.2020 г., като обичайната гаранция по принцип е 3 години. Съгласно заключението при
липса на събития, изключващи гаранционните условия, ако към датата на ПТП процесния
лек автомобил „Т*** А***“, с рег.№ *** е бил в гаранция, неговото отремонтиране е било
наложително да бъде извършено в официален сервиз за марката „Т***“, с цел запазване на
гаранционните условия. Поради това вещото лице посочва че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Т*** А***“, с рег.№ ***, изчислена на база пазарни цени
към датата на ПТП е 2013,10 лв.
При така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на твърдения механизъм на ПТП, а именно, че същият е настъпил по причина,
стояща в поведението на водача на л.а. марка „Н***“, с рег. № ***, който е предприел
маневра по смяна на пътните ленти (от лява в дясна), без да се съобрази с местоположението
на л.а. „Т*** А***“ в дясната лента, което е принудило водачът на този автомобил С. Б. С.
да предприеме спасителна маневра и да се отклони надясно, при което е последвал удар в
намиращото се отдясно на л.а. „Т*** А***“ еластично ограждение (мантинела).
Допълнителен аргумент в тази връзка е и обстоятелството, че всички щети по лек автомобил
„Т*** А***“, документирани по щетата по имуществената застраховка и посочени от
свидетеля С. при нейния разпит – по предна и задна дясна врата и по преден и заден десен
калник съгласно заключението на кредитираната САТЕ съответстват от техническа гледна
точка на описания механизъм, а щетите се намират в пряка причинноследствена връзка с
настъпилото ПТП. В случая водачът на л.а. марка „Н***“, с рег. № *** е нарушил
3
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, доколкото преди
предприемане на маневра за преминаване в друга пътна лента не се е уверил, че няма да
създаде опасност за останалите участници, минаващи покрай него. Вината на водача,
разбирана като несъобразяване с дължимия модел на поведение, който е нормативно
предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е оборена
по съответния ред от ответника, чиято е била доказателствената тежест за това. Този извод
на съда следва от събраните по делото доказателства, които са еднопосочени и си
кореспондират – свидетелски показания и експертно заключение, установяващи механизма
на ПТП и противоправността на деянието на водача на лекия автомобил.
Не се проведе в този смисъл доказване на фактите, обуславящи възражението за
съпричиняване, направено от ответника, а именно, че ПТП е настъпило изцяло или отчасти
поради действията на водача на лек автомобил „Т*** А***“. В тази връзка по делото
липсват каквито и да е данни, от които да може да се направи извод за скоростта на
движение на двете превозни средства в момента на удара, както и за разстоянието между тях
в момента на възникване на опасността, откъдето да се направи несъмнен извод, че водачът
С. Б. С. е имала възможност да намали скоростта си на движение и съответно да
предотврати инцидента, напротив, от събраните гласни доказателствени средства и
заключението на САТЕ се установява, че ако същата не е била предприела маневрата за
отклонение вдясно, е щял да настъпи удар с л.а. „Н***“.
С оглед установените факти и обстоятелството, че към датата на ПТП – 18.11.2022г.
гражданската отговорност на собственика и водачите на л.а. марка „Н***“, с рег. № ***, е
била застрахована при ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, същият е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за регресното вземане.
Установяват се следователно всички факти, относими към възникване на
суброгационното право на ищеца по чл. 411 КЗ, поради което ответникът дължи на ищеца
заплащане на сума по регреса, съответстваща на действителни причинените вследствие на
ПТП вреди и обичайните разноски по щетата (чл. 411 КЗ). Видно от събраните
доказателства, увреденият автомобил „Т*** А***“, с рeг. № *** е бил в гаранция, доколкото
е бил в експлоатация 2 години, 9 месеца и 6 дни, считано от датата на първоначална
регистрация, поради което е следвало ремонтът да бъде извършен в официален сервиз (така
вещото лице по допуснатата САТЕ). Следователно релевантна за размера на дължимото
обезщетение е цената на извършения ремонт по фактура на официалния представител от
12.01.2023г. в размер на 2013,10 лв. с ДДС, която стойност съдът приема за релевантна,
ведно с обичайните разноски по щетата на сумата от 25 лв. (което не е спорно между
страните).
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен в
пълния предявен размер и при липса на доказателства за плащане следва да се уважи изцяло
за сумата от на 2038,10 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от
установяване наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава за плащането му,
както и от установяване размера на акцесорното вземане.
В случая се установи, че ищецът има срещу ответника задължение за плащане на
регресно вземане в размер на 2038,10 лв. Видно от представената по делото регресна
покана, получена на 03.04.2023г., ответникът е бил поканен да заплати вземането, като по
делото не са представени доказателства за плащане на главницата, в 30-дневния срок по чл.
412, ал. 3 КЗ, с оглед което ответникът е изпаднал в забава за вземането в установения
размер, считано от деня, следващ изтичането на този срок, т.е. от 04.05.2023г. (срокът е
изтекъл на 03.05.2023г.). Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установен по основание,
поради което на основание чл. 162 ГПК съдът определя неговия размер за периода, през
който ответникът е бил в забава – от 04.05.2023г. до 03.07.2023г. на сумата от 39,73 лв., която
е по-голяма от претендираната. С оглед диспозитивното начало в процеса искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за предявения размер от 35,10 лв. за периода от 04.05.2023г. до
03.07.2023г., като се отхвърли за дата 03.05.2023г., на която ответникът все още не е бил в
забава.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на сумата от 131,52 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв.
4
– депозит за САТЕ, сумата от 40 лв. – депозит за свидетел, сумата от 504 лв. – платено по
банков път адвокатско възнаграждение съгласно фактура от 08.06.2023г. и платежно
нареждане от 09.06.2023г., и сумата от 250 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение за защита с явяване в повече от две съдебни заседания съгласно фактура от
10.07.2024г. и платежно нареждане от 11.07.2024г., или общо разноски в размер на 1225,52
лв. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените заседания, ангажираните във връзка с
оспорванията на ответника доказателства, довели до отлагане на делото в няколко заседания,
както и извършените от процесуалния представител на ищеца действия, който се е явявал
във всички съдебни заседания по делото и е упражнявал активно защита на страната по
делото. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
доказаните по делото разноски в пълен обем в размер на 1225,52 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С*** да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С***, на основание чл. 411 КЗ сумата от
2038,10 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение,
ведно с ликвидационни разноски, за причинените вреди на л.а. „Т*** А***“, рeг. № ***, в
резултат на ПТП от 18.11.2022г., настъпило на международен път София-Калотина по вина
на водача на л.а. „Н***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35,10 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата за периода от 04.05.2023г. до 03.07.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1225,52 лв., представляваща разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дата 03.05.2023г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5