№ 602
гр. Б., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500788 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по подадена жалба от Л. Б. К., с адрес Б.,
ул.“К.А.“ № 16, вх.А, длъжник по изп.дело № 257/2010г. на ЧСИ А.Ц. против разпореждане
от 17.06.2022г. на съдебния изпълнител за отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и отказ да бъде отменено
постановлението за възлагане.
Излага се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Посочва се, че съдебния изпълнител неправилно приема, че след като постановлението за
възлагане не е влязло в сила взискателя няма как да извършва изпълнителни действия.
Поддържа се, че сумата за която е продаден недвижимия имот, предмет на публична продан
е по – малка от задължението по изпълнителното дело. Сочи се, че е без значение дали
постановлението за възлагане е влязло в сила, защото по делото остава задължение, извън
сумата за която е възложен недвижимия имот, което не означава, че сроковете спират да
текат и по делото не трябва да се извършват изпълнителни действия. Сочи се, че такива не
са извършвани за периода от 2016г. до 2018г. Посочва се, че след извършената публична
продан през 2018г. до настоящия момент за период повече от две години също не са
извършвани изпълнителни действия по делото. Акцентира се, че прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва ex lege с
изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към
удовлетворяване на притезанието на взискателя или предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя. Сочи се, че прекратяването е настъпило, като
съдебния изпълнител е следвало да констатира това обстоятелство чрез издаване на
постановление за прекратяване, което не е сторено.
Иска се да бъде уважена жалбата, и да бъде прекратено изпълнителното производство по
изп.дело № 257/2010г. на ЧСИ Ц., както и да бъде отменено постановление за възлагане №
2667/30.10.2018г.
1
Взискателят Банка ДСК АД е подал писмени възражения в които е посочил, че
възраженията на длъжника са неоснователни, като е описал извършените изпълнителни
действия в периода от образуване на делото до 2016г. Направено е искане жалбата да бъде
оставена без уважение.
Присъединеният взискател и ипотекарният длъжник не са подали писмени възражения в
предоставения им тридневен срок.
ЧСИ е представил писмени мотиви, в които заявява, че жалбата е допустима, но
неоснователна, излага подробна хронология на действията по делото.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на
ЧСИ, Окръжен съд Б. счита, че подадената жалба в частта с която се иска отмяна на
разпореждането за отказ да бъде прекратено изпълнителното дело е допустима - подадена е
в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,
чрез издалия разпореждането СИ. В останалата част, с която се обжалва отказа на ЧСИ да
отмени постановлението за възлагане № 2667/30.10.2018г., и се иска съдът да отмени
същото, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като от
данните по изпълнителното дело се установява, че същото е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 257/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц. е образувано по молба на Банка
ДСК ЕАД София, срещу длъжника Л. Б. К., въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2010г.
издаден по ч.гр.д.№ 213/2010г. по описа на РС Б..
С постановление от 15.05.2010г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.05.2010г.
Видно от протокол от 26.05.2010г. е извършен опис на недвижимия имот.
С обявление изх.№ 05925/20.09.2010г. е обявена публична продан на недвижимия имот
собственост на длъжника.
С постановление от 01.11.2010г. е обявена публичната продан за нестанала поради
неявяване на купувачи.
С молба от 15.11.2010г. е направено искане от взискателя за насрочване на втора
публична продан.
Видно от обявление № 07554/02.12.2010г. е обявена втора публична продан на имота.
С протокол от 17.01.2011г. е обявена публичната продан за нестанала поради неявяване
на купувачи.
С молби от 01.02.2011г. и от 05.04.2011г. е поискано от взискателя насрочване на нова
публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.
С обявление изх.№ 03002/27.04.2011г. е обявена публична продан на недвижимия имот
собственост на длъжника.
По молба от взискателя от 27.06.2011г. и въз основа на обявление за втора публична
продан на недвижим имот от 07.09.2011г. е насрочена публична продан за периода от
13.09.2011г. до 13.10.2011г.
С постановление от 14.10.2011г. на ЧСИ е обявена публичната продан за нестанала
поради неявяване на купувачи.
С молби от 06.12.2011г., от 02.11.2012г. и от 05.09.2013г. са направени искания от
взискателя за насрочване на нова публична продан.
Видно от обявление за публична продан на недвижим имот от 11.09.2013г. е насрочена
продан от 07.10.2013г. до 07.11.2013г. С постановление от 08.11.2013г. е обявена
публичната продан за нестанала поради неявяване на купувачи.
С молби от 17.12.2013г., 07.01.2014г. взискателя е поискал насрочване на нова публична
продан. Видно от обявление за публична продан на недвижим имот от 17.02.2014г. е
2
насрочена продан от 10.03.2014г. до 10.04.2014г. С постановление от 11.04.2014г. е обявена
публичната продан за нестанала поради неявяване на купувачи.
По молби на взискателя са насрочвани продани от 03.09.2014г. до 03.10.2014г.; от
06.02.2015г. до 06.03.2015г.; от 30.04.2015г. до 01.06.2015г.; от 07.08.2015г. до 07.09.2015г. и
от 07.12.2015г. до 07.01.2016г. Като всички с постановление са обявени за нестанали поради
неявяване на купувачи.
Видно от том 2 на изпълнителното дело, за периода от 2016г. до 2018г. по делото са
извършени общо шест публични продани по молби на взискателя, както следва за периода
от 21.03.2016г. до 21.04.2016г., от 28.06.2016г. до 28.07.2016г.; от 07.10.2016г. ; от
22.02.2017г. до 22.03.2017г.; от 05.09.2017г. до 05.10.2017г. и от 18.09.2018г. до 18.10.2018г.
Видно от протокол за обявяване на купувач на недвижим имот от 19.10.2018г. е обявен за
купувач на недвижимия имот М.П.В..
От представеното извлечение от специалната сметка на ЧСИ Ц. е видно, че на
29.10.2018г. купувачът е внесъл цената от 38 452 лв., и дължимите такси.
С постановление за възлагане на недвижим имот № 2667/30.10.2018г. имота собственост
на длъжника Л. К. и ипотекарния длъжник Б. К. е възложен на купувача М.П.В..
Срещу постановлението за възлагане са подадени три жалби от длъжника, ипотекарния
длъжник и присъединения взискател.
Жалбата на длъжника срещу постановлението за възлагане е оставена без разглеждане с
определение по в.гр.д.№ 931/2018г. по описа на Окръжен съд Б., което е потвърдено от
Софийския апелативен съд. Жалбата на ипотекарния длъжник Б. К. и на присъединения
взискател също са оставени без разглеждане. Постановлението за възлагане е влязло в
законна сила на 20.10.2021г.
С дата 07.07.2020г. купувачът на публичната продан е подал искане до ЧСИ да бъде
извършен въвод във владение на имота, който е придобит чрез публичната продан.
Идентична молба е подадена и на 16.11.2021г.
От страна на ЧСИ е насрочен въвод на 26.01.2022г., който е отложен за 27.01.2022г. на
която дата е извършен, видно от протокол за въвод във владение.
С дата 12.04.2022г. длъжникът е подал молбата за прекратяване на производството по
изпълнителното дело, като е твърдял, че за периода от образуване на изпълнителното дело
през 2010г. до 2021г. на няколко пъти за срок от повече от 2 години по делото не са били
извършвани изпълнителни действия, като за периода от 2011г. до 2015г. по изпълнителното
дело не са извършвани изпълнителни действия.
С обжалваното разпореждане от 17.06.2022г. ЧСИ Ц. е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изпълнителното дело, както и да отмени влязлото в сила
постановление за възлагане. В постановеното разпореждане ЧСИ е приел, че по
изпълнителното дело редовно са извършвани изпълнителни действия, изпълнението не е
изоставено от взискателя, т.е не е настъпила перемпция.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Съгласно т.10 от посоченото ТР, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
3
плащания от трети задължени лица.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на
съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ
предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Взискателят има
процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на
изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови
изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй
като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от
две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител.
Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на
съдебния изпълнител, така и непоискването от страна на взискателя на действия за
принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от
датата на последно осъществения от някого от двамата акт.
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по
силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие, съгласно изричните указания на ВКС в цитираното тълкувателно
решение.
В случая се установи, че след образуване на изпълнителното дело както от взискателя,
така и от съдебния изпълнител са предприемани изпълнителни действия, като не е налице
срок от две години в които да е налице бездействие. Установи се, че резултат на последната
извършена публична продан е издадено постановление за възлагане, което е влязло в сила на
20.10.2021г., извършен е въвод във владение на имота на купувача, като е извършено
разпределение на постъпилите суми. По изложените съображения обжалвания отказ на ЧСИ
А.Ц. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№257/2010г. е законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение с което се
оставя без уважение жалбана не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Водим от изложеното и на основание чл.437 ГПК, във вр. с чл.435, ал.2, т.6 ГПК, Б.ският
Окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба подадена от Л. Б. К., с адрес Б., ул.“К.А.“ № 16, вх.А,
длъжник по изп.дело № 257/2010г. на ЧСИ А.Ц. против разпореждане от 17.06.2022г. на
съдебния изпълнител, в частта с която е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата против разпореждане от 17.06.2022г. на съдебния
изпълнител, в частта с която е постановен отказ за отмяна на влязлото в сила постановление
за възлагане.
Решението, с което е оставена без уважение подадената жалба е окончателно, в останалата
част подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5