СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.06.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 10.05.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13353/17г. и констатира следното:
Предявен е иск от А. М.
против „А.С.М. Б.“ ООД с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване
съществуването на вземане по запис на заповед от 18.01.12г. в размер на 34 800
евро, законна лихва и съдебни разноски /за които суми са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от СРС 155 състав по г.д. № 36551 от 17г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Събраните по делото
доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност и в
контекста на становищата и възраженията на страните/ удостоверяват, че искът е
основателен:
На 18.01.12г. –
ответникът /надлежно представляван от А. М., който факт не е спорен по делото/ е
издал запис на заповед в полза на ищеца за сума в размер на 34 800 евро.
Ценната книга е формално редовна /„редовна от външна страна“ по смисъла на чл.
418, ал. 2 от ГПК – съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ/ и удостоверява изискуемо
вземане - с настъпил падеж на 02.06.14г. /„подлежащо на изпълнение“ вземане по
смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК/ в полза на ищеца срещу ответника.
Представеният по делото /и неоспорен от дружеството/ вносен документ /от
18.01.12г./, преценен в контекста на показанията на разпитаната по делото
свидетелка и констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза /преценени
в съвкупност/ налага извода, че – по банкова сметка ***а ищеца сума в размер на
34 800 евро /и същата сума е била използвана от фирмата за покупка на недвижим
имот – съобразно обясненията на вещото лице от съдебното заседание/. По делото
липсват конкретни /надлежни/ доказателства /различни от дадените в тази връзка
показания на разпитаната свидетелка и обясненията на вещото лице/, които да
наложат извода, че внесената сума е била собственост на друго лице /в това число
и на дружеството/, а не на ищеца. С оглед липсата на такъв доказателствен
материал - изводът на експерта /че сумата е била собственост на самото
дружество, която констатация е направена на база единствено – вписването във
вносния документ досежно произхода на средствата - от стопанска дейност/ не
може да се приеме за обоснован. Съдържанието на посоченият вносен документ и на
вписаната в същия дата на паричния превод /преценено в контекста на дата на записа
на заповед/ налага извода, че – ценната книга е била оформена във връзка с
паричния превод /конкретно: с цел обезпечаване на задължението на фирмата да
върне на ищеца внесената в банковата й сметка сума/. С други думи записът е бил
оформен като сделка, обезпечаваща заемно - каузално правоотношение между ищеца
- кредитор и ответника - длъжник. Ако този извод не бъде направен – въпросът,
защо е бил подписан процесния запис на заповед /защо е било поето задължение по
същия/ би останал без логичен отговор /действително в платежния документ като
основание за внасяне на сумата е записано „захранване“ на сметка, а не „заем“;
вноската обаче не може да се окачестви като дарение именно доколкото същата е
била съпроводена с обратно поемане на задължение на фирмата по записа на
заповед/.
Доказателства за плащане
на сумата по записа /от дружеството на ищеца/ липсват.
Конкретните възражения
на ответника /заявени в писмения отговор на дружеството/ са неоснователни:
Искът е предявен в
рамките на 3-годишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл.
537 от ТЗ - започнал да тече считано от падежа по документа /02.06.14г./ и
изтекъл на 02.06.17г. /когато именно е бил сезиран заповедният съд/.
Представеният от ответника дружествен договор не съдържа ограничение /специфично
изискване/ за поемане на задължение – конкретно по запис на заповед /в договора
липсва клауза, която да изисква решение на ОС на фирмата – за сключване на
такава сделка/. Принципно – дали счетоводните книги на дружеството са били
водени редовно или не /наличието или липсата на вписвания в тези книги/ са
обстоятелства, които принципно не могат да бъдат противопоставени на ищеца. С
други думи – счетоводното неотразяване /каквато констатация се съдържа в
приетата по делото експертиза/ на процесния запис на заповед и на евентуално
друго придружаващо го - каузално правоотношение не влече директен извод за
липса на задължение /на фирмата към ищеца/ доколкото - процесното задължение се
поражда /възниква/ от самата сделка, а не от счетоводното й записване.
Обстоятелствата – дали
ищецът е бил на територията на страната към момента на подписване на записа и
към момента на предявяването на ценната книга в случая се явяват ирелевантни
към предмета на спора, предвид това, че – автентичността на записа не е спорна
по делото /от друга страна в случая не е заявено и конкретно възражение по чл.
181 от ГПК/. От друга страна – евентуалното отсъствие на ищеца от страната не е
било пречка за извършване на процесния паричен превод /доколкото последният е
бил сторен не лично от ищеца, а от разпитаната по делото свидетелка/.
Действително:
По делото са представени
две декларации на ищеца – неоспорени като автентичност /оформени преди сезирането
на заповедния съд/, съдържащи текст, че: ищецът няма финансови претенции нито
към самата фирма /дружество – издател на ценната книга/, нито към съдружници
във фирмата. Тези документи са оформени след издаването на записа на заповед
/т.е. – към момента на тяхното оформяне задължението по ценната книга е било
налично/. Независимо от съдържанието на декларациите обаче – същите не могат да
наложат еднозначен /пряк, директен/ извод, че вземането по конкретната ценна
книга е отпаднало на някакво основание /опростено от кредитора, погасено от
длъжника и т.н./ - доколкото:
Задължението по
процесната ценна книга е конкретно /произтича от конкретна сделка/ и е в
значителен размер. В такава хипотеза /а принципно и във всяка хипотеза, подобна
на настоящата/ за да се приеме, че това /такова/ задължение е отпаднало на
някакво основание /погасено, опростено и т.н./ следва да има изричен документ
/декларация/, която да индивидуализира задължението, съответно тази декларация
следва да посочи и някаква причина /основание/ за „отпадане“ на съответното
задължение. Не е логично да се приеме /принципно – в правен и житейски аспект/,
че обща по съдържание декларация /като процесните/ може да приключи всякакви
видове висящи /съществуващи/ правоотношения между дадени страни /такъв документ
все пак следва да съдържа – за да има яснота в отношенията между страните, ако
не съвсем точно конкретизиране на сделките, на правоотношенията то поне
посочване на техните видове: облигационни, вещноправни, едностранни, двустранни
и т.н./. Аналогия в случая може да бъде направена с т. нар. „генерално
пълномощно“ /което без да съдържа надлежна индивидуализация на конкретни
правоотношения – принципно не позволява извършване на сделки, особено на такива,
касаещи парични или имотни активи на значителна стойност/.
Искането на ответника за
спиране на делото се явява неоснователно към момента /предвид факта, че
процесното наказателно производство все още е в досъдебна фаза/. Няма пречка
при промяна на това обстоятелство – гражданското производство да бъде спряно и
пред следваща съдебна инстанция. В същата връзка – изводите на настоящият
председател биха били обратни /би било постановено съдебно решение в полза на
ответника/, ако процесният наказателен процес бе приключил с осъдителна присъда
/за извършено престъпление при оформянето на ценната книга/. Такава присъда
обаче към момента не е налице, поради което разрешаването на процесния правен
спор може да се основе само на събраните в гражданския процес доказателства. По
същите съображения /без липса на наказателна присъда/ в случая не могат да
бъдат игнорирани и показанията на разпитаната по делото свидетелка /същата носи
наказателна отговорност за показанията си, тези показания се подкрепят от
представеният по делото вносен документ, косвено и от констатациите на приетата
по делото счетоводна експертиза/.
Всички изложени
обстоятелства /преценени в съвкупност/ удостоверяват: непогасено вземане на
ищеца срещу ответника за процесната сума /поради което – искът следва да бъде
уважен/. На последно място:
Събраният доказателствен
материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност/ удостоверява, че:
в партимониума на ответника действително е била внесена процесната /собствена
на ищеца/ сума, същата е била използвана реално от дружеството /реализирана е в
полза на фирмата/ за закупуване на имот и не е била възстановена на ищеца. С
оглед това /и при липса на доказателства сумата да е била собственост на трето
лице или на самото дружество, при липса на доказателства и на твърдения сумата
да е била дарена на фирмата/ – за ищеца би възникнало правото да претендира
връщането й /в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД/ дори да се приеме за недоказано
наличието на каузално - заемно правоотношение между страните.
С оглед изхода на спора
– на ищеца се следват /съобразно ТР № 4 от 14г. на ВКС/ съдебни разноски за заповедното и за
настоящото производство. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК /което
касае и двата процеса/ е основателно /заявеният от ищеца адвокатски хонорар –
както в заповедното, така и в настоящото производство – надвишава минимума по
Наредба № 1; с оглед това същият следва да бъде редуциран до размера на сумите:
2 920 лева и 3 940 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 422 от ГПК на А.И.М. ЕГН ********** против
„А.С.М. Б.“ ООД съществуването на вземане по запис на заповед от 18.01.12г. в
размер на 34 800 евро и законна лихва върху същото от 02.06.17г. /за които суми
са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от СРС 155 състав по г.д. № 36551 от 17г./.
ОСЪЖДА „А.С.М. Б.“ ООД
да плати на А. И.М. 2 920 лева - съдебни разноски за заповедното производство и
3 940 лева - съдебни разноски за настоящото производство /при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: