№ 303
гр. Враца, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Г. Цв. И.
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500428 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№13125/12.09.2022 г. по описа на ВрРС,
депозирана от Ж. Ф. П., ЕГН **********, от гр. Враца, чрез адв. Д. Д. и адв. М. М., против
Решение №486/ 15.08.2022г., постановено по гр.дело №1274 по описа на Районен съд -
Враца за 2022г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от нея
против И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***, И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.*** и О. Н. Т.
с ЕГН ********** от гр.***, искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
придобила право на собственост по давност с владение след 21.03.1991 г. върху поземлен
имот с идентификатор *** с площ от 617 кв.м. и 4 бр. сгради в имота - едноетажна жилищна
сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48кв.м., едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 31 кв.м., едноетажна постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ***.3 със застроена площ от 8 кв.м. и едноетажна постройка на
допълващо застрояване с идентификатор ***.4 със застроена площ от 27 кв.м.
Жалбоподателката намира решението за необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата, с оглед на което моли съдът да го
отмени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите, чрез
1
процесуалния им представител.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивницата поддържа
депозираната жалба, а процесуалният представител на въззиваемите оспорва изцяло
въззивната жалба. Последният излага становище, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане на
разноски във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и допустима.
В депозираната жалба от Ж. Ф. П., чрез адв. Д. Д. и адв. М. М., се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:
Според жалбоподателя неправилно с оглед събрания по делото доказателствен
материал съдът е приел, че ищцата не е доказала владение като упражняване на фактическа
власт повече от 10 години по отношение на нито един от самостоятелните обекти на право
на собственост, претендирани за придобити на основание давностно владение в настоящия
процес.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд по отношение иска за
земята /поземлен имот с идентификатор ***/ , предвид показанията на разпитаните
свидетели И., П. и Т., тъй като тези свидетели са имали постоянни, преки и непосредствени
впечатления за фактическата обстановка в период по- отдавнашен от процесния до
настоящия момент. От показанията им действително може да се направи извод, че до
смъртта на прародителите, съответно през 2004г. и през 2009г. дворът е бил ползван за
производство на земеделска продукция от тях и от ищцата. След тяхната смърт обаче,
свидетелите не установяват Ц. Г. да е започнала да идва по- често да ползва и да сади, т.е. тя
не е идвала често докато са били живи родителите и, за които е поела задължение да се
грижи, още по- рядко е идвала след това т.е нито е владяла, нито е ползвала, нито е
прекъснала владението на ищцата чрез фактически или правни действия в процесния период
/ или в частност от 2009г. до смъртта си, което е повече от 10 години/.
Според жалбоподателката, свидетелите доведени от ответната страна не установяват,
че Ц. – наследодателката на ответниците е обработвала и ползвала земята. Показанията на
същите не си кореспондират помежду си, и че в голяма част са напълно противоречиви на
показанията на свидетелите на ищцата. Не става ясно кои точно гласни показания съдът
кредитира и защо за да достигне до извода за неоснователност на иска по отношение на
поземления имот.
Счита за неправилни и изводите на районния съд по отношение на сградите,
намиращи се в имота.
Неправилно съдът е приел, че ползването на ищцата не се е превърнало във владение
по съответния начин и със съответните признаци. Включително, че ищцата не е ангажирала
доказателства за наличието на манифестирани по ясен и категоричен начин и достигнали до
знанието на пряката наследодателка на ответниците действия, с които да отрича нейните
права и, че първото ясно манифестирано действие е едва депозирането на исковата молба.
Неправилен е и извода, че тъй като „пряката наследодателка на ответниците не е ползвала
2
къщата сам по себе си не е достатъчен да се приема, че същата се е дезинтересирала от
правото си на собственост.“
По делото категорично е установено, че този имот е задоволявал жилищната нужда
на ищцата и семейството и в значителен период от време, повече от петдесет години - и
преди Ц. Г. да го придобие чрез правна сделка - и в процесния период, тридесет години след
това. В този период ищцата се е грижела и стопанисвала и двора и построените в него
жилищни и стопански постройки като за свои, извършвала е текущите и неотложни
ремонти, направила е подобрения каквито е сметнала за удобни на нея, засаждала е трайни
насаждения, бере плодове от градината, т.е. упражнява фактическа власт върху тях и се
ползва от същите, така сякаш са нейни - със знанието и без противопоставянето на
собственика, т.е. явно манифестирани пред него.
Според изложеното в жалбата нито се твърди от ответниците, нито е доказано в
процеса Ж. П. да е живяла на друго място или да е прекъсвала владението си за повече от
шест месеца или да са предприемани действия по отстраняването й.
Счита, че в настоящия случай владението на ищцата като факт по безспорен начин е
установен. В Решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 3677 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение е прието, че „Когато е завладян изцяло чужд имот, не се
изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено
упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да
може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. В този случай според презумпцията на
чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е.
има качеството владелец. За придобиване на имота по давност в тази хипотеза не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика,
тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а
не на държане. Тази практика се прилага и когато владението е установено чрез предаване
от предишния собственик или владелец и няма данни тя да е отнета.“, каквато хипотеза е и
настоящия случай. Презумпцията е в полза на ищцата и в настоящия процес не бе оборена.
В този смисъл именно защото се отнася към имотите като към свои, ищцата прави
разноски за тях и се ползва се от тях. Да провокира с фактически или правни действия срещу
нея да бъде заведен ревандикационен иск, би осуетило намерението и да придобие чуждия
имот по давност. Не това е целта на владелеца, той следва да заяви намерението си да
владее чуждия имот пред собственика му, но целта му не е да го провокира за завеждане на
ревандикационен иск, който да бъде уважен, а да го остави сам да прецени, дали да
бездейства или не при защита на правото си на собственост.
Владението на ищцата не е отнемано и действия с такъв характер от ответната страна
нито се твърдят, нито се доказват доколкото смущаването на владението следва да бъде
насочено срещу владелеца, като бъде застрашена неговата фактическа власт чрез
недвусмислени действия, чиято крайна последица е нарушаването или отнемането на
започналото владение - арг. чл. 81 ЗС. /Определение № 273 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3465
3
/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/ .
С депозирана отговор се оспорва изцяло подадената от ищцата въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение. Счита жалбата за необоснована и неоснователна, а
обжалваното решение правилно и законосъобразно .Счита, че съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно е постановил обжалваното от
въззивника решение.
Според изложеното в отговора придобивната давност е оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на 10 години. Владението е
фактическо отношение между субектите по повод на вещите и представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ. Съществен елемент на фактическото владение е намерението
(animus possidendi) да се владее, което ищцата, както правилно е установено в съдебното
решение, не е доказала. В съдебния процес нито са посочени, нито са представени
доказателства за наличие на действия от страна Ж. Ф. П., с които същата да е обективирала
срещу собствениците на процесните имоти (първоначално родителите на Ц. И. Г., в
последствие самата Ц. И. Г., а по- късно и ответниците в първоинстанционното
производство) намерение да владее имота като свой собствен. Ищцата - въззивник е била
обитател в процесните имоти по силата на неформален договор за послужване и по делото
не е доказан начален момент, от който тя да е преобразувала това свое държане на имотите
във владение върху същите. От свидетелските показания на свидетелите на ищцата стана
ясно, че същата е допусната да обитава имота от родителите на съпруга й и до завеждането
на исковата молба не са доказани действия от страна на ищцата, с които тя да е
обективирала намерението да владее имотите за себе си. Уточнената в съдебното заседание
начална дата за начало на периода, през който ищцата твърди изтекъл в нейна полза
давностен срок, а именно 21.03.1991г. представлява денят в който е сключена сделката
между собствениците, родители на Ц. И. Г. (наследодател на ответниците) и самата на Ц. И.
Г. за прехвърляне на процесните имоти на последната. Този юридически факт не може да
бъде действие от страна на ищцата, което да поставя начало на владение от нейна страна,
защото не установява нито фактическо владение, нито намерение да свои имота. Такова
действие не е доказано за целия период, посочен като основание за наличие на придобивка
давност в полза на Ц. И. Г.. Напротив от свидетелите на ищцата се установява, че и
родителите на Ц. И. Г. и самата тя, след смъртта им са ползвали имота като свой и няма
никакво противопоставяне от страна на ищцата срещу тяхната собственост. Включително
свидетелката А. К. Г. потвърди, че през 2009 г. е извършван ремонт на покрива на къщата,
обитавана от ищцата и плащането към майсторите е извършвано от Ц. И. Г., като ищцата и е
платила част от ремонта (50 лева), което доказва, че към този момент ищцата е считала Ц. И.
Г. за собственик, имащ правото да сключва договор за изработка — ремонт на покрива на
къщата в поземления имот. Същата свидетелка потвърди, че един от наследниците на Ц. е
участвал с личен труд в извършването на ремонта. Всички свидетели посочили, че Ц. И. Г. е
ползвала и осъществявала владение върху процесиите имоти до смъртта си, а преди това
4
владението е осъществявано от нейните родители. Нито един от свидетелите не свиделства
за действие от страна на ищцата, с което тя да е обективирала намерението да владее
имотите за себе си. Тя просто е била допусната от собствениците да обитава една от къщите
в поземления имот. От свидетелските показания се доказа, че Ц. И. Г. и нейните родители са
осъществявали владението, грижили са се за градината и къщите в него и само са допуснали
съпругата не техния роднина да обитава (държи) къщата в техния имот, защото е била тяхна
снаха. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивката
давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното
му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Такова сетивно
възприемане за ищцата не беще доказано в процеса, както правилно е установено в
процесното съдебно решение. До момента, в който намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волево изявление или действие, не може да тече давностен срок за придобиване на
собственост върху процесиите имоти. Категорично със свидетелските показания беше
доказано, че Ц. И. Г. и нейните родители преди да починат са своили процесните имоти,
грижили са се за тях, поддържали са ги, като са ги считали за свои, което не беше доказано
за ищцата.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд Враца е сезиран от Ж. Ф. П. с ЕГН ********** от гр.*** искове с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответниците И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***,И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.*** и О.
Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***, че ищцата е придобила право на собственост по давност с
владение след 21.03.1991 г. върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 617 кв.м. и
4 бр. сгради в имота - едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ
от 48 кв.м.,едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 31
кв.м., едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.3 със застроена
площ от 8 кв.м. и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.4
със застроена площ от 27 кв.м..
Ищцата навела твърдения, че от сключване на брака си през 1960 г. живеела в
процесния имот, който родителите на съпруга й след неговата смърт през 1991 г.
прехвърлили имота на дъщеря си Ц. И. Г.,срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди,
че от 1991 г., тя се е грижела и стопанисвала имота като свой, като е извършвала текущи и
неотложни ремонти и правела подобрения. Заплащала и данъците.
В началото на м. април 2022г разбрала, че наследниците на Ц. Г./ответниците по
иска/ били обявили имота за продажба, с което обосновава правния си интерес от
завеждането на настоящите искове.
В срока по чл.131 от ГПК,е постъпил отговор,чрез адв.Е. А. и П. К. гр.София.В
5
отговора исковете се оспорват като неоснователни.
Според ответниците ищцата била допусната да обитава една от сградите в
имота/сграда №1/ от родителите на съпруга , но обитаването не я превръщало във владелец.
До смъртта си, наследодателката им се грижела и стопанисвала имота.През 1997 г.
била учредила на син на ищцата право на надстрояване,от което той не се
възползвал.Оставила ищцата и децата й в сградата като жест на добра воля,като ищцата
никога и по никакъв повод не била демонстрирала намерение да придобива/едва със
завеждането на исковата молба/.
Наследодателката през 1989 г. се върнала от гр.София и заживяла във вътрешната
къща/сграда №2/.През 2009 г. с ответниците била извършила ремонт на покрива на
къщата.Здравословното й състояние се влошило през 2018 г.,вкл. поради скандали с ищцата
и децата й,поради което се преместила в гр.София при ответника О. Т..До смъртта си и
когато здравословното й състояние позволявала,през лятото пребивавала в имота.Нейните
наследници също оставили ищцата и децата й в къщата.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
от които е установена следната фактическа обстановка:
На 21.03.1991 г. с Нот. акт №90 том II дело №462/1991 г. на Врачанския районен
съд, И. П. П. с ЕГН ********** и С. К. П. с ЕГН **********,и двамата от гр.Враца,са
прехвърлили на дъщеря си Ц. И. Г. с ЕГН ********** от гр.София свой недвижим
имот,представляващ дворно място с дв. пл. №1487,с площ от 625 кв.м.,за което е отреден
парцел VI с площ от 635 кв.м.,в квартал *** по плана на гр.Враца, ведно с две масивни
жилища, залепени едно до друго и построени в югозападната част на имота, двуетажна
паянтова сграда/сайвант/ и друга масивна стопанска сграда, както и всички други
подобрения,срещу задължение за издръжка и гледане.
С Нот. акт №152 том III дело №1314/1997 г. на Врачанския районен съд, на
05.05.1997 г. Ц. И. Г. е отстъпила на И. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Враца правото на
строеж на втори жилищен етаж и таван над едноетажната масивна жилищна сграда в
имота,срещу задължение за издръжка и гледане.
От представените удостоверения за наследници изх. №№3885,3886 и 3887/
29.03.2022 г. на Община Враца и изх. №РВЕ21-УГ01-9804/ 15.11.2021 г. на Столична
община район Възраждане,е установено, че И. П. П. е починал на 27.05.2004 г.. С. К. П. е
починала на 17.06.2009 г. Дъщерята Ц. И. Г. е починала на 07.11.2021 г. и ответниците, като
нейни деца са законните й наследници. И. и С. П. са имали и син Н. И. П., починал на
03.08.1988 г.,оставил наследници по Закон съпругата си , която е ищцата по делото, дъщеря
си М. Н. П. и сина си И. Н. П.,който е починал на 19.05.2020 г. и негов наследник по закон
е И. И. П..
Представени са скици и данъчни оценки на процесния поземлен имот и на
намиращите се в него сгради.
Представени са от ищцата приходни квитанции от 2019г, 2020г и 2021г, в които от
МДТпри Община Враца е отразено, че ищцата е заплатила за 2018г, 2019, 2020г и 2021г
вместо наследодателката на ответниците данък недвижими имоти и такса битови отпадъци
за имот/земя и сграда/ с адрес гр.***. Представена е квитанция и 28.05.2012г за заплатени
данъци и такси за 2010г и 2011г . В същата от И. Н. е вписано, че същите са платени от него.
От ответниците са представени приходни квитанции от 2016 г.,2017 г. и 2022г. за
заплащане на дължимите от наследодателката им данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за имот/земя и сграда/ с адрес гр.*** от 2012 г. до 2017 г. вкл. и за 2022 г.
С представените личен регистрационен картон от 1977 г. и удостоверения за
постоянен и настоящ адрес от 2022 г. от Община Враца, ищцата е удостоверила, че е
6
регистрирана с постоянен и настоящ адрес в гр.***.
По делото са разпитани шестима свидетели –трима доведени от ищцата и трима
доведени от ответниците.
И тримата свидетели доведени от ищцата - А. И., Г. П. и Д. Т. са съседи на имота.
Всички те твърдят, че Ж. живее в имота откакто се е оженила. Твърдят още, че живее в
новата къща, а в старата къща са живели свекър и свекърва й и Ц. , когато е пребивавала в
имота. В имота имало работилница, която я ползвал сина на ищцата. Имало и два
дърварника, които се ползвали както от Ж., така и от възрастните хора, които гледали кози.
Двора се ползвал по същия начин.
Според тях Ж. не била гонена никога от никой. През 2009 г. правили ремонт на
плетената къща и ответникът О. идвал в имота,когато се правил ремонт, но според св. И. Ж.
дала парите за ремонта.
Според свидетелката Г. П. ищцата Ж. винаги говорила "моята къща,моя дом",но
спор между тях кой е собственик,караница между страните,свидетелката не била виждала.
Според св. Т., Ж. давала пари на свекърва си да плаща данъка на къщата, защото
била на името на свекървата..Ж. се грижела за градината.Ц. идвала по някой път от
София.До преди години и тя садяла някои неща в градината.После се разболя и не била
идвала от доста време. За свидетелката, новата къщата си била на Ж..И Ц.,и Ж.,имали част
от градината да си садят. Синът на Ж. правил ремонт на сайванта.
Според доведените от ответниците свидетели К. П., Д. Д. и А. Г., Ц. преди да се
разболее през 2017-18г стояла през лятото в имота и си работела цялата земя. Обитавала
малката къща като пристройка.
Свидетелите К. П., Д. Д. не знаят, кой е живял в голямата къща, но знаят, че Ц. не
се разбирала с тях.
Св. А. Г. твърди,че живее на съпружески начала с ответника О.. Според нея Ц.
обожавала къщата и тормозът, който й налагали, я разболял. До последно била там, ползвала
целия двор,като отглеждала всичко. Познавала и майката на Ц..Тя стояла при нея и я
гледала.Снахата на Ц. не ги харесвала.Не харесвала и бабата,и нея я тормозела.Искала
имота. След смъртта на бабата,Ц. останала в имота до 2018 г.,когато се разболяла от
рак.Година преди да се разболее,тя се консултирала с адвокат за начин,по който да ги накара
да напуснат имота.Когато са ходили,горната къща винаги е била заключена. Никога не са
имали достъп.Ц. не се била занимавала,защото не обичала скандали и разправии.
Анализирайки събраните доказателства, първоинстанционния съд е достигнал до
извода, че предявените искове са неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил с
атакуваното решение №486/ 15.08.2022г., постановено по гр.дело №1274 по описа на
Районен съд - Враца за 2022г.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен
състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 108 ЗС, като с решението си ги е отхвърлил като неоснователни и е осъдил
ищцата да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 1500 лева. Решението се
7
обжалва изцяло от ищците.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
На първо място настоящият съдебен състав следва да обсъди дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове. В проекто-доклада,
който е обявен на страните с определението за насрочване е посочено правно основание чл.
124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 108 ЗС, въпреки, че липсва изрично искане на ищцата, което да
квалифицира исковете и по чл. 108 ЗСV това обстоятелство е посочено от процесуалния
представител на ищцата в проведеното на 14.07.2022г съдебно заседание, но съдът е обявил
доклада за окончателен без изменение. В решението също е посочена правна квалификация
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 108 ЗС, не са обсъждани искове по чл. 108 ЗС.. Въпреки, че в
диспозитива на решението отново е посочено, че се отхвърлят искове с правно основание чл.
124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 108 ЗС, от съдържанието на същия е видно, че са отхвърлени
искове по чл. 124 ал.1 ГПК. това обстоятелство не е е довело до произнасяне по непредявен
иск, поради което следва в настоящото решение да бъде коригирано вписано правно
основание.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна .
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право
чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от
време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и
субективен елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС
предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба
гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се
характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време
и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да
се свои.
В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да го ползва
според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети лица и да
събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за
своене. За да се придобие имота по давност е необходимо намерението за своене на
държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата
на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на
собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по
категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва
да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои
вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право
8
незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у собственика, дори и
обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение
да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик.
В конкретния случай, между страните не се спори, че ищцата е живяла в процесния
поземлен имот с идентификатор *** още от сключването на брак с Н. И. П.. Семейството на
ищцата обитавало "новата", според свидетелите жилищна сграда, която понастоящем е с
идентификатор ***. Имотът е бил соственост на родителите на съпруга на ищцата - И. П. П.
с ЕГН ********** и С. К. П. с ЕГН **********, които след смъртта на сина си през 1991г
прехвърлили процесния поземлен имот заедно с построените в него сгради с Нот. акт №90
том II дело №462/1991 г. на Врачанския районен съд, на дъщеря си Ц. И. Г. с ЕГН
********** от гр.София. Не е спорно още, че и след прехвърлянето на имота на името на
наследодателката на ответниците, ищцата Ж. Ф. П. е продължила да живее в имота, като не
се спори, че и понастоящем живее в него.
В случая от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че
ищцата от 1991г до настоящия момент живее в жилищна сграда с идентификатор ***.
Съдът намира, че от показанията се установява още, че ищцата е осъществявала
фактическата власт върху сградата с намерение да я свои. В тази насока са дори
показанията на доведените от ответниците свидетели. Всички те установяват, че Ц. винаги е
обитавала старата къща, а по-голямата къща, която съответства на жилищна сграда с
идентификатор ***, винаги е обитавана от ищцата, която не е допускала в него нито
ответниците, нито тяхната наследодателка. Св. А. Г. твърди, че когато са ходили в имота,
горната къща винаги е била заключена. Никога не са имали достъп до нея. С оглед на
изложеното , настоящата инстанция приема, че по отношение на тази сграда ищцата е
доказала твърденията си, че е владяла същата повече от 10 години с намерението да я свои.
В случая не оборена презумпцията, предвидена в разпоредбата на чл.69 от ЗС, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Не се
събраха данни владението й да е прекъсвано или отнемано, поради което съдът приема, че
ищцата е придобила на основание давностно владение тази жилищна сграда. Дори
твърденията св. А. Г., че година преди да се разболее Ц. се е консултирала с адвокат за
начин,по който да ги накара да напуснат имота, не разколебава горния извод, тъй като не
установяват конкретни действия достигнали до ищцата.
По отношение на поземления имот с идентификатор *** и останалите намиращи се
в него сгради съдът намира жалбата за неоснователна.
По отношение на поземления имот с идентификатор ***, показанията на
свидетелите са противоречиви. Доведените от ответниците свидетели твърдят, че Ц. -
наследодателката на ответниците е ползвала имота, когато е пребивавала в него през
лятото, като засаждала различни култури. Съдът намира, че следва да кредитира техните
показания, тъй като и една от свидетелите на ищцата –св. Т. също потвърждава, че и „Ц. и
Ж. имали част от градината да си садят. Ц. идвала по някой път от София.“ и „ До преди
години и тя /Ц./ садяла някои неща в градината“. При това положение настоящата съдебна
инстанция намира, извода на първоинстанционния съд за недоказаност на иска по
отношение на поземлен имот с идентификатор *** за правилен.
Недоказани останаха и твърденията на ищцата , че е осъществявала владение на
жилищна сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 31 кв.м., така наречената
„стара къща“. Всички свидетели установяват, че в тази къща са живели родителите на Ц. и
тя когато е идвала в имота. Никой от свидетелите не установява Ж. да е ползвала същата.
Според тях след смъртта на Ц. тази къща останала заключена. В случая ищцата не е
установила първата предпоставка за уважаване на иска, а именно недоказано е
упражняването на фактическо господство върху вещта. При това положение иска по
отношение на тази сграда е неоснователен и като е достигнал до този извод съдът е
9
постановил правилно решение.
В съответствие със събраните гласни доказателства настоящата съдебна инстанция
приема за правилно първоинстанционното решение и по отношение на стопанските
постройки в поземления имот. Дори доведените от ищцата свидетели не установят, че тя
единствено е осъществявал фактическа власт върху същите. Свидетелите твърдят, че
работилницата е ползвана от сина на ищцата, а за другата сграда твърдят, че старите хора са
ползвали единия от двата дърварници за да отглеждат кози. Не са събрани доказателства, че
след тяхната смърт само ищцата е ползвала тези постройки.
Поради горното съдът заключава, че обжалваното решение е неправилно и следва
да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска на Ж. Ф. П. против И. Н. Т.,И. Н. Т. и О. Н.
Т., с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е придобила правото на собственост по давност с владение след
21.03.1991 г. едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48
кв.м., и вместо това да постанови ново , с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че Ж. Ф. П. , е придобила право на собственост по давност с владение след
21.03.1991 г. върху едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от
48 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 617 кв.м. .В останалата
част решението следва да бъде потвърдено с посочване само на правното основание.
По разноските:
Различното разрешаване на спора по същество предпоставя отмяна на решението в
частта му за разноските, присъдени за производството пред районния съд и определянето им
по правилото на чл. 78 ГПК. Съобразно уважената част от исковете, която съставлява
40,39% и въз основа на представените доказателства за реално извършени от страните
разноски, съдът определя следващите се в полза на Ж. Ф. П. с ЕГН ********** от гр.*** ,
при доказани разноски в размер на 2395,00 лева / за заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и такси за вписване на ИМ и удостоверение/ в размер на 967,00 лева, а
общо в полза на И. Н. Т. с ЕГН **********, И. Н. Т. с ЕГН ********** и О. Н. Т. с ЕГН
**********, /при общо доказани разноски от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение/ в
размер на 894,00лева. Следва решението да бъде отменено в частта, в която на ответниците
са присъдени разноски над сумата от 894,00лева.
В настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивницата. съдът намира, че с оглед цената на иска
предвид действащата съм момента на приключване на съдебното дирене норма на чл. 7 ал.2
т.4 от Наредба №1 за мининмалните размери на адвокатските възнаграждения, същият не се
явява прекомерен. за уважената част от исковата претенция на въззивницата следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на 878,48лева при доказани разходи от 2175,00лева
За отхвърлените части на исковите претенции въззиваемата дължи деловодни
разноски на въззивниците за въззивната инстанция деловодни разноски в размер на
894,00лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ и решение №486/ 15.08.2022г., постановено по гр.дело №1274 по описа
на Районен съд - Враца за 2022г., в частта, в която е отхвърлен иска на Ж. Ф. П. с ЕГН
********** от гр.*** против И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***,И. Н. Т. с ЕГН
********** от гр.*** и О. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.*** , с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК във вр. с чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е придобила право на собственост по давност с владение след 21.03.1991 г. на
едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв.м.,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***,И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.*** и
О. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***, че Ж. Ф. П. с ЕГН ********** от гр.*** , е придобила
правото на собственост по давност с владение след 21.03.1991 г. върху едноетажна жилищна
сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор *** с площ от 617 кв.м. .
ПОТВЪРЖДАВА решение №486/ 15.08.2022г., постановено по гр.дело №1274 по
описа на Районен съд - Враца за 2022г. в останалата част, в която са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от Ж. Ф. П. с ЕГН ********** от гр.Враца против
И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***, И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.*** и О. Н. Т. с ЕГН
********** от гр.***, искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е придобила право на собственост по
давност с владение след 21.03.1991 г. върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от
617 кв.м. и 4 бр. сгради в имота - едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.2 със
застроена площ от 31 кв.м., едноетажна постройка на допълващо застрояване с
идентификатор ***.3 със застроена площ от 8 кв.м. и едноетажна постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ***.4 със застроена площ от 27 кв.м.
ОТМЕНЯ решение №486/ 15.08.2022г., постановено по гр.дело №1274 по описа на
Районен съд - Враца за 2022г., в частта в която Ж. Ф. П. с ЕГН ********** е осъдена да
заплати на И. Н. Т. с ЕГН **********, И. Н. Т. с ЕГН ********** и О. Н. Т. с ЕГН
********** съдебни разноски в исковото производство- над сумата от 894,00лева.
ОСЪЖДА И. Н. Т. с ЕГН **********, И. Н. Т. с ЕГН ********** и О. Н. Т. с ЕГН
********** да заплатят на Ж. Ф. П. с ЕГН ********** от гр.Враца деловодни разноски за
първата инстанция в размер на 967,00лева и деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 878,48лева.
ОСЪЖДА Ж. Ф. П. с ЕГН ********** от гр.Враца да заплати на И. Н. Т. с ЕГН
**********, И. Н. Т. с ЕГН ********** и О. Н. Т. с ЕГН ********** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 894,00лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12