Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
16.12.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
137 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от А.П.П. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез упълномощен процесуален представител –
адв.И.Б. от
АК-***, против Решение №247 от 07.08.2020 год., постановено по АНД
№481/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №20-1300-000418 от 19.03.2020 год., издадено от ВПД началник Сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР – Кърджали.
Жалбодателят твърди
в жалбата, че решението е необосновано по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК и като такова е неправилно
и постановено в
нарушение на процесуалния
и материалния закон. Заявява, че не споделя
изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към атакуваното решение, като излага съображения за това. Сочи, че Районен
съд - Кърджали
е възприел фактическата обстановка такава, каквато я възприемат полицейските служители, като в тази насока се доверил изцяло на показанията
на последните, дадени в хода на съдебното дирене и че според решаващия съд, показанията на разпитаните свидетели – полицаи, установявали по безспорен начин фактологията, тъй
като свидетелят М. бил очевидец на нарушението и
подробно описвали поведението на жалбодателя на инкриминираната дата, час и
място, а свидетелят Т., съставил АУАН
в подкрепа на твърденията на М., а освен това, те били обективни, безпристрастни и незаинтересовани от изхода на
делото, поради което следвало решаващият
първоинстанционен съд да им се довери. Според касатора, този извод на съда не може да бъде споделен, тъй като
разпитаните полицаи имат отношение към изхода на делото, тъй като същото е
започнало въз основа жалба срещу АУАН, издаден и съставен от тях самите. Счита, че не може да бъде споделено становището за
незаинтересованост на полицейските служители, тъй като ако не те, които
установяват нарушението, кой друг, освен
жалбодателя, биха могли да имат интерес от изхода на
делото. Твърди, че полицейските служители са точно толкова
заинтересовани от изхода на делото, колкото и страната, която жалва процесния
АУАН. Заявява, че допълнителни съображения ще посочи в съдебно заседание пред касационната инстанция, в хода по същество. Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора и да
постанови решение, с което да отмени Решение №247 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №481/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което първоинстанционният съд е потвърдил наказателно
постановление №20-1300-000418 от 19.03.2020 год., издадено от началник
сектор „ПП” към
ОДМВР - Кърджали,
с което, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП,
на А.П.П. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания „глоба”, в размер на 3000.00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца,
за извършено нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът А.П.П. от ***, се явява лично и с редовно упълномощения
си процесуален представител – адв.И.Б. от АК-***, която заявява, че поддържа изцяло
касационната жалба по изложените в нея съображения и че оплакванията са, че първоинстанционното решение е
постановено при непълнота на доказателствата и при превратното им тълкуване. Счита, че първоинстанционният съд е постановил решение при
направени изводи, които не почиват на доказателствата по делото и същите са
голословни.
Твърди, че съвсем бланкетно
съдът е дал вяра на наказващия орган и на неговите свидетели, като съвсем
бланкетно съдът посочил, че техните показания били безпристрастни и обективни. Счита този извод на съда, както за неправилен, така и за
необоснован и че органът,
който е издал атакуваното НП, не може да бъде подведен под знаменателя за
безпристрастност и за
обективност. Заявява, че в жалбата са изложени
съображения в тази насока и счита, че по принцип се касае за един случай, при
който висш държавен служител е решил да изземе закона в своите ръце и да
раздава правосъдие по улиците на град Кърджали, като въз основа на неговите
действия, нарежда на своите служители да глобяват и да съставят актове на
хората наляво и надясно. Твърди, че този висш
служител на ОД на МВР – Кърджали, сам по себе си и така, както касаторът е обяснил, е създал предпоставки за гонки в
района между *** и ***. Счита, че съвсем
тенденциозно е съставен един АУАН, като актосъставителят нито бил установил нарушението, нито е бил на място да
възприеме изобщо, има ли нарушение или няма, а е действал
съобразно заповедите на своя висш ръководител, който освен всичко останало се е
вписал и като свидетел при извършване на
нарушението в акта. Счита, че издаденото НП
е тенденциозно, необективно, не почива на истината и на доказателствата по
делото и че освен всичко
останало, и
първоинстанционното решение е постановено именно върху непълнота на
доказателствата и неправилното им тълкуване. По тези съображения, моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде отменено и обжалваното наказателно
постановление, както и да и бъдат присъдени на касатора разноските
в първоинстанционното производство.
Касаторът А.П.П. от *** дава обяснения, като излага своята версия по случая. Сочи, че в автомобила
му имало видеорегистратор, който тогава бил включен, като той записвал в посока изцяло напред, но бил с изключително широк ъгъл, като твърди, че тази ситуация била
записана и записът продължавал да е в паметта на
видеорегистратора. Твърди също, че
полицаите му поискали записа от видеорегистратора и дори един полицай от
„Пътна полиция” дошъл с него до
автомобила му, той
свалил един видеозапис, за който мислел, че става въпрос, но полицаите дори не пожелали да го
прегледат, като впоследствие разбрал, че става въпрос за различен случай. Твърди, че конкретният
запис го заключил във видеорегистратора, за да не бъде
автоматично изтрит от паметта на устройството и
за да го съхрани. Заявява, че съжалявам, че не представил информация в Районен съд
– Кърджали, че автомобилът му е 4х4, т.е.
че е със система за пълноприводно задържане на
четирите колела и той нямал
контрол, за да мога да го изключи и за
това имал официален документ от „М Кар”, които били официален представител на марката „BMW”
в България. Сочи, че
при наличието на тази система,
технически не е възможно, с този автомобил да се извърши „дрифт”, но може да тръгне рязко, с форсиране на двигател, нещо, което е
посочено в свидетелските показания, но не може да
прави „дрифт” и че не
му станало ясно,
как свидетелят е казал, че е тръгнал рязко с
форсиране, а полицаите, без да присъстват на място, са му написали АУАН за „дрифт”. Твърди, че когато подписвал АУАН, обяснил на полицаите, че нищо вярно не е написано в него, но
те му принтирали
бланката и му я дали да се подпише, като там вече бил отпечатан текст „нямам възражения”.
Ответникът по касация - ВПД началник
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава становище, че предвид изложените обстоятелства от касационния
жалбодател за недоказаност на обвинението, следва делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кърджали, за да бъдат събрани всички
възможни доказателства и за да може първоинстанционният съд правилно да прецени, дали е извършено твърдяното нарушение
или не.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №247 от 07.08.2020 год., постановено по АНД
№481/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №20-1300-000418 от 19.03.2020 год., издадено от ВПД началник на сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР – Кърджали, с което, на А.П.П. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, предл.3/трето/ от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000/три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, за
извършено виновно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Със същото решение Районен
съд – Кърджали е осъдил А.П.П. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за
установено от
фактическа страна, че на 01.03.2020 год., свидетелят Щ. М. се движел с
личния си автомобил по път ** в посока от *** към ***, като около 10:58 часа
спрял на червен сигнал на светофара, намиращ се в ***. Тогава свидетелят М.
възприел лек автомобил „БМВ”, с рег.№***, който също чакал на светофара,
непосредствено пред него. При зелен сигнал, водачът на автомобила „БМВ”, рег.№***,
тръгнал по ***, в посока към ***, по начин, който не съответствал на нормалното
поведение на шофьор на пътя. Той форсирал двигателя и превъртал гумите на
превозното средство, с което създавал опасност за останалите участници в движението.
Виждайки това нарушение, свидетелят М. подал сигнал по телефона в ОДЧ на РУ - Кърджали.
Още същия ден полицейските служители установили водача на автомобила „БМВ”, с
рег.№***, а именно - касаторът в
настоящото производство А.П.П.. На 01.03.2020 год., в сградата
на РУ –Кърджали, свидетелят В. Т. – *** в сектор „ПП” - Кърджали, съставил АУАН
срещу А.П.П., за извършено нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП. При съставянето на акта присъствали жалбодателят П. и
свидетелят М. Нарушителят подписал и получил акта с възражение. Въз основа на
така съставения АУАН, на 19.03.2020 год. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което, на основание чл.175а, ал.1 предл.3/трето/
от ЗДвП, наложил на касатора А.П. административни наказания „глоба”, в размер
на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Щ.
М. и В. Т., които е кредитирал изцяло; показанията на свидетелката П. П., които
е кредитирал отчасти и от писмените доказателства: Акт за установяване на
административно нарушение от 01.03.2020 год., за който е посочил, че като
редовно съставен, се ползва с доказателствена сила, на основание чл.189, ал.2
от ЗДвП; Справка за регистрация и собственост на лек автомобил „БМВ”, рег.№***;
Писмо на началник на РУ - Кърджали от 10.07.2020 год., съдържащо справка
относно подаден сигнал на 01.03.2020 год. за извършено нарушение от водач на
автомобил „БМВ”, рег.№***; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год. на МВР,
установяваща компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното
постановление орган.
При анализа на гласните
доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Щ. М. и В. Т.,
за които е приел, че са логични, последователни и взаимно допълващи се и че
същите установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Посочил е,
че свидетелят Щ. М. е очевидец на деянието и категорично сочел, че на
процесната дата и място, жалбодателят е управлявал описаното по-горе моторно
превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното
постановление и че той подробно описал датата, мястото и посоката на движение
на автомобила „БМВ”, както и поведението на жалбодателя като водач на
превозното средство по време на нарушението, а свидетелят В. Т. бил
полицейският служител, извършил също проверка на нарушителя и съставил акта за
установяване на административно нарушение. Според решаващия състав на районния
съд, липсвали каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение
показанията на двамата разпитани свидетели М. и Т., които кореспондирали и с
всички писмени доказателства по делото, както и че обстоятелството, че
свидетелят М., към датата на нарушението, бил служител на МВР и заемал ***, не
означавало, че следва да бъдат изключени показанията му, които той дал под
страх от наказателна отговорност. Решаващият състав на районния съд не е дал
вяра на показанията на свидетелката П. П. в частта им, в която се стремяла да
установи, че жалбодателят не е извършил нарушение на процесната дата, като е
посочил, че свидетелката се явява заинтересована поради факта, че е в роднински
отношения с жалбодателя, при което показанията й се явявали пристрастни,
насочени към изграждане на позиция в негова полза.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Районният съд е
посочил, че разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Приел е за безспорно установено по делото, че с поведението си на процесната дата и
място, касаторът в настоящото производство е нарушил посочената норма, като е посочил, че той е бил водач на МПС – лек автомобил „БМВ”, с рег.№*** и че при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Районният съд е
приел, че това е
така, тъй като при управление
на автомобила водачът
е форсирал двигателя и
предизвиквал превъртане на задвижващите колела на превозното средство и че за това поведение на водача А.П., с което той
създавал опасност за останалите участници в движението, не е имало каквато и да
било обективна причина. Въз основа на това съдът е приел, че описаното шофиране от страна на жалбодателя
в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за
обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари и че деянието на същия е
извършено умишлено, при пряк умисъл, като жалбодателят е съзнавал, че като водач на
управляваното от него МПС,
ползва пътя, отворен за
обществено ползване, за други цели и че е имал представа относно
общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно
и демонстративно гореописаните маневри и затова
правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Първоинстанционният
съд е посочил също, че при дадената
правилна
квалификация на извършеното административно нарушение, законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1,
предл.3/трето/
от ЗДвП,
според която се наказва с „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство”,
за срок 12 месеца и „глоба” от 3000 лева, водач, който ползва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари и че наложените
две, кумулативно предвидени, наказания са в единствено възможния по закон размер и
срок и че съдът няма
правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна
проверка районният
съд не е констатирал да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
опорочават административнонаказателното производство, като е посочил, че АУАН и наказателното постановление са
съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, че даденото словесното описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Посочил е също, че деянието е правилно квалифицирано и достатъчно
индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, както и че жалбодателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да
е извършил. Приел е,
че нарушението се явява
напълно доказано от свидетелските показания на очевидеца М.,
както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не е била оборена по никакъв
начин. Съдът е
посочил също, че представлява процесуално нарушение съставянето на акта от *** В.
Т., който не е присъствал при установяване на нарушението на място и че АУАН е
съставен от актосъставителя Т., тъй като именно той е разполагал с необходимата
компетентност, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. Изложил е и довод, че изискването
на чл.40, ал.1 от ЗАНН (да са присъствали при
извършване или установяване на нарушението) се отнася не за актосъставителя, а за свидетелите по
съставяне на акта, като това правило е било спазено. На следващо място съдът е
приел, че не са допуснати процесуални нарушения и при връчване на АУАН на
нарушителя, както и е приел, че неотразяването в акта, че нарушителят е имал
възражение, не представлявало съществен порок, обосноваващ отмяна на
наказателното постановление само на това основание. Посочил е, че жалбодателят
е разполагал с възможността, дадена му от чл.44, ал.1 от ЗАНН – да направи
писмени възражения по акта в тридневен срок от подписването му. Предвид изложените
съображения, районният
съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за
разноски, на основание чл.63, ал.5 във вр. с ал.3
от
ЗАНН, районният съд е приел, че следва на
административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Посочил е също, че по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН
е от 80 до 120 лева и че в случая, са проведени две съдебни заседания, в които не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер от 80.00 лева. Отбелязъл е, че доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
При
извършената касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в
същото фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делето
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са
налице посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя
съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички необходими
доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила.
Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е
правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото
доказателства – приложената административнонаказателна преписка и подробните
показания на разпитаните в хода на производството по делото свидетели –
актосъставителя В. Я. Т. и свидетеля на извършване на нарушението – Щ. А. М., който
в случая, всъщност, е очевидец на извършеното от касатора деяние, описано в съставения
АУАН и издаденото въз основа на него процесното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав също намира, че показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви и
детайлни, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били
кредитирани от съда, при липса на каквото и да е оборващо ги доказателство,
дококото показанията на третия свидетел
– П. П., която е *** на касатора П., в частта им, с която се
цели да се установи, че същият не е извършил описаното нарушение, са показания
на свидетел, който безспорно е заинтересован от изхода на делото и правилно от
решаващия състав на районния съд в тази им част не са били кредитирани, като
пристрастни и насочени към изграждане на защитна позиция в полза на сина й.
Освен това, в показанията на тази свидетелка няма твърдения, че касаторът не е
форсирал двигателя на управлявания от него лек автомобил и че не е превъртал
гумите на същия, на кръстовището, на което са били спрели, за да изчакат зелен
сигнал на светофара. Касационната инстанция в настоящия състав не споделя доводите,
развити в касационната жалба, за заинтересованост на двамата свидетели –
актосъставителя Т. и свидетеля при извършване на нарушението, вписан като такъв
в съставения АУАН – Щ. М.. В тази връзка следва да се отбележи, най-напред, че
всички свидетели, които дават показания в съдебно заседание – и
актосъставители, и свидетели при установяване на нарушенията или при съставяне
на актовете, и всички останали свидетели, правят това след напомняне за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, която носят за неверни показания. Освен
това, да се приемат доводите и аргументите, изложени в касационната жалба в
тази насока би означавало да се приеме, че във всички съдебни производства по
реда на ЗАНН, независимо дали при обжалване на наказателни постановления, издадени
за нарушения по ЗДвП или за нарушения по други материални закони, не би следвало
да се кредитират и да се дава вяра на показанията на актосъставителите и на
свидетелите при установяване на нарушенията, вписани в актовете, поради тяхната
заинтересованост от изхода на делото, в което, според настоящия състав, няма
никаква, нито правна, нито житейска логика и би обезмислило изискването и
съществуването на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Така, предвид
горното, описаната фактическа обстановка в пълна степен се споделя и от
касационната инстанция в настоящия състав, като при правилно установената и
възприета фактическа обстановка, счита, че районният съд правилно е приел, че касаторът в настоящото
производство – А.П., е извършил вмененото му с процесното НП нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно, правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, на основание чл.175а, ал.1, предл.ІІІ/трето/
от ЗДвП.
Разпоредбата
на чл.104б,
т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулирана разпоредбата означава, че
ползването на пътищата по неразрешен начин следва да бъде винаги целенасочено,
т.е. да е желано от дееца, т.е. означава, че от субективна страна е необходимо
нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на
вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. В случая е установено,
че на посоченото място и време - на кръстовище, регулирано със светофарна
уредба, в ***, касаторът П. е подавал прекомерно газ и така е форсирал
двигателя, при което е последвало и превъртане на гумите на лекия автомобил, т.е.
принудителна загуба на сцепление на гумите с пътното платно, като за съда е
ясно и безспорно, че тези действия са извършени преднамерено, т.е. при наличието
на пряк умисъл от негова страна. В добавка следва да се отбележи, че по делото
липсват каквито и да е доказателства, а няма и твърдения, пътната
настилка/асфалтът/ да е бил мокра или пътната обстановка да е била усложнена и
да е налагала такова поведение от страна на касатора, като водач на МПС. Потеглянето
на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, за каквото в случая става
дума, след подаден зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, категорично
не предполага форсиране на двигателя и превъртане на гуми, поради което е
изключена възможността описаното в АУАН поведение на водача, респ. движение на автомобила да е по непредпазливост или да се
дължи на някакви особености на пътя или на пътната обстановка.
Съвсем
несъстоятелна се явява и защитната теза на касатора, изложена в хода по
същество пред настоящата съдебна инстанция, която цели, чрез твърдения за
техническите характеристики на процесния автомобил, да разколебае установената
от контролните органи фактическа обстановка и съответното, твърденията на касатора,
че предвид тези технически характеристики, с този лек автомобил не можело да
извърши „дрифт”. Механизмът на задвижване на автомобила и вградените в него
системи за сигурност нямат пряко отношение към способността, респ. желанието на
водача, да управлява и води същия по начин, извън предвидения от закона способ.
В случая, противоправното поведение на водача се гради именно на обективирано
чрез действия убеждение, че личните му качества и способности му позволяват да
контролира автомобила извън предвидените норми, но такова именно поведение е
императивно запретено от закона. Отделно от това следва да се посочи, че нито в
съставения на 01.03.2020 год. АУАН, нито в издаденото въз основа на него
процесно наказателно постановление, не е описано и съответно, няма констатации,
касаторът П. да е извършвал т.нар. „дрифт”, поради което този въпрос не следва
да се коментира повече.
Съдът в настоящия състав
намира, на следващо място, че правилно от страна на въззивният съд е прието, че
в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита на
касатора П.. Следва да се отбележи най-напред, че действително,
актосъставителят В. Т. не е свидетел – очевидец на описаното нарушение, т.е.
той не е установил пряко и непосредствено това нарушение, но следва да се
посочи, че в ЗАНН няма изискване, актосъставителят при всички случаи да е
установил пряко и непосредствено нарушението, като не са единични случаите, при
които актовете за извършени административни нарушения се съставят от компетентните
за това длъжностни лица, без същите пряко и непосредствено да са възприели и
установили конкретното нарушение. Изискването на нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
е АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението и това изискване в случая е спазено
– АУАН сер.** №*** от *** год. е съставен в
присъствието на свидетеля Щ. А. М., присъствал при извършване на нарушението и
съответно, неговите три имена, точен адрес и ЕГН, са вписани в този акт. Съдът
споделя и извода, че не са допуснати процесуални нарушения и при връчване на
АУАН на нарушителя и че неотразяването в акта, че нарушителят е имал възражение,
каквито той твърди че е имал, не представлява съществен порок, обосноваващ
отмяна на наказателното постановление само на това основание. Според настоящия
състав, независимо, че връченият му АУАН е бил отпечатан на принтер, касаторът,
преди да го подпише, е могъл да впише в него, че има възражения, а независимо
от това, същият е разполагал с възможността, дадена му от чл.44, ал.1 от ЗАНН –
да направи писмени възражения по акта, в тридневен срок от подписването му, като
към възраженията е могъл да представи или да посочи писмени или веществени
доказателства, вкл. да посочи, че разполага или да представи записа на случая,
от видеорегистратора, за който твърди, че е монтиран в лекия му автомобил и за
който запис пък твърди, че е съхранил в паметта на това устройство. Предвид
това се налага изводът, че става въпрос за умишлено и съзнателно демонстративно
шофиране, посредством прекомерно подаване на газ и форсиране на двигателя,
съответно превъртане на гуми поради загуба на сцепление с пътната настилка, а е
пределно ясно, че този начин на управление на МПС не представлява използване на
пътя за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари, дори и да не представява т.нар. „дрифт” като техника
на шофиране, т.е. на управление на МПС. Няма спор, че подобно
поведение на пътя застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, поради което се характеризира и с висока степен на обществена
опасност.
В този смисъл, настоящият
касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че от
събраните по делото доказателства не се установява да е нарушил разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като изложените от въззивния съд мотиви по това твърдение
на касатора се споделят от касационната инстанция.
Правилно въззивният съд е
приел, също така, че за деянието на касатора осъществяващо фактическият състав
на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законосъобразно е приложена санкционната
разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП и съответно е реализирана
административнонаказателната отговорност на касатора П., установена в същата
разпоредба. Настоящият състав също намира, че е извършена правилна квалификация
на деянието и са наложени предвидените за извършеното нарушение наказания, в регламентирания
от закона абсолютен размер. Следва да се добави, че процесното нарушение е
типично за вида си и не разкрива някаква по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, която да обосновава евентуалното прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на материалния закон, поради което е
неоснователно оплакването, развито в касационната жалба в тази насока.
По отношение другото
оплакване в касационната жалба - за необоснованост на атакуваното решение по
смисъла на чл.209, т.3 от АПК, съдът намира за нужно да разясни за пореден път следното:
Съгласно чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН,
решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела подлежат
на касационно обжалване на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, а това са основанията, изчерпателно изброени в
чл.348 от НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно и
изчерпателно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се съдържа основанието „необоснованост” на
съдебния акт, поради което това оплакване не следва да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това, настоящият
състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността на решението се изразява в опорочени
фактически констатации на съда не поради допуснати от него процесуални
нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно
убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива
са грешките на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните
правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят
до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав
намира, че такива грешки районният съд не е допуснал при постановяване на
атакуваното решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на
които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При това положение, след като Кърджалийският
районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и
обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което освен
всичко друго, е и обосновано. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са констатирани допуснати
нарушения на съдопроизведствените правила в хода на производстото пред районния
съд, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното в настоящото
касационно производство съдебно решение.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира жалбата на А.П.П. от ***, подадена
чрез упълномощен процесуален представител – адв.И.Б. от АК-***,
за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят
до извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано
и законосъобразно - постановено при правилна преценка на събраните
доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото
дело да бъде оставено в сила.
Деловодни
разноски не са претендирани от ответника по касация, а такива не са и сторени
от него в настоящото производство, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/
от АПК и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №247 от 07.08.2020 год., постановено по АНД №481/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.