Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 1179 29.06.2018 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 942 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1671/15.05.2018 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров,
рег. №
801 при КЧСИ, район на действие – БОС, подадена от Д.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б.,
ул. „Г.“ № **, ет. *, в качеството му на взискател в изпълнително
производство № 20188010400110, против обективиран в постановление изх. №
2791/24.04.2018 г. отказ на ЧСИ да предприеме изпълнителни действия по изнасяне
на публична продан на приет от него за несеквестируем ПИ № 031005, в землището
на с. Извор, общ. Бургас, ЕКАТТЕ 32367, местност „Чардаклията“, нива с площ от
24,005 дка.
Жалбоподателят заявява, че върху процесния имот е наложена възбрана по
искане за обезпечение на предявен от К. К. осъдителен иск още на 09.11.2016 г.
Същевременно, длъжникът придобил качеството земеделски стопанин на 16.11.2016
г., на която дата му била издадена регистрационна карта от областна дирекция
„Земеделие“, а съгласно чл. 452, ал. 2 от ГПК действията, извършени от длъжника
след налагане на възбраната върху имота, били недействителни спрямо взискателя.
Наред с това се сочи, че за придобиване
на качеството „земеделски стопанин“, длъжникът следвало да осъществява
селскостопанска дейност в процесния имот, за доходи от каквато нямало данни да
са декларирани пред НАП. На последно място се излагат твърдения, че в процесния
имот е изградена конюшня и се развива конна дейност, която не представлявала
селскостопанска по смисъла на закона. Моли за отмяна на отказа на ЧСИ,
обективиран в обжалваното постановление, за изнасяне на публична продан на
недвижимия имот. Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище /възражение/ срещу
депозираната жалба вх. № 1773/25.05.2018 г. от длъжника по
изпълнителното дело – Д.Н.Н., чрез адвокат Валентин Калчев от от САК. Изразява се становище за нейната неоснователност и
необоснованост. Излагат се твърдения, че в процесния имот се извършва
земеделска дейност от длъжника от придобиването му през 2015 г., като добивите
са били използвани за прехраната на семейството на длъжника и за поддръжката на
стопанството. Сочи се, че за имота длъжникът е получавал и субсидии за
последните две стопански години, включително понастоящем. Излагат се доводи, че
регистрацията в качеството на земеделски стопанин само е разширило вече
съществуващата правоспособност на длъжника като земеделски производител по
смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители. Твърди се, че регистрацията на длъжника като
земеделски производител предхожда наложената по изпълнителното дело възбрана,
като в периода след нея същият не е получавал трудови доходи с друг източник.
Заявява се, че с декларирането на имота
като земеделски обработваем не е изменяно неговото предназначение, а
действията по стопанисването му по предназначение не съставляват разпореждане
по смисъла на чл. 451 и чл. 452 от ГПК. Излагат се съображения за несъстоятелност
на доводите на жалбоподателя досежно наложена в полза на трето за
изпълнителното производство лице възбрана върху процесния имот, като се
посочва, че се касае до обезпечителна мярка в рамките на спрян исков процес и
досежно 1/10 ид. части от имота. Твърди се, че релевантният момент за
осъществяване на преценка за несеквестируемост е насочване на принудителното
изпълнение по отношение на имота с молба за описа и изнасянето му на публична
продан. Представят се писмени доказателства в подкрепа на изложените доводи.
По делото са депозирани и мотиви от ЧСИ Трифон Димитров за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител заявява, че изцяло се
присъединява към становището на длъжника, като намира, че от доказателствата по
делото се установява качеството му както на „земеделски стопанин“, така и на
„земеделски производител“, което автоматично прави процесния имот
несеквестируем.
При съобразяване
доказателствата по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав
намира жалбата за допустима, като подадена в преклузивния законов срок, от взискател
в изпълнителното производство с правен интерес от обжалването, против подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ.
По съществото на
спора, настоящият съдебен състав, от фактическа и правна страна, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело № № 20188010400110 по описа на ЧСИ Трифон Димитров
е първоначално образувано под № 20177030400675 по описа на ЧСИ Георги Михалев,
рег. № 703 при КЧСИ, по молба от страна на Д. Д.Н. срещу длъжника Д.Н.Н., ЕГН *********,
въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист № 3831/24.07.2017 г. по гр.д.
№ 2605/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С молбата е поискано предприемане на изпълнителни действия чрез
налагане на възбрана върху процесния недвижим имот поземлен имот /ПИ/ № 031005
в землището на с. Извор, общ. Бургас, област Бургас, ЕКАТТЕ 32367, в местността
„ Чардаклията“, представляващ нива, пета категория, с площ от 24,005 дка,
съгласно Нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № *** от 2015 г. по
описа на нотариус Феодора Иванова, рег. № 449 при НК /л. 3 от изп. дело/. Видно
от разпореждане, написано на ръка от ЧСИ върху молбата /л. 1 от изп.дело/, на
27.07.2017 г. поисканата възбрана е наложена с искане до Агенция по вписванията
от 02.08.2017 г. /л. 9 от изп.дело/.
До длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение изх. №№ 7989/31.07.2017
г. и 9675/15.09.2017 г., като с призовка изх. № 11422/03.11.2017 г. длъжникът е
уведомен за пристъпване към принудително изпълнение – извършване на опис на
процесния имот. Призовката, видно от пощенско известие за доставяне /л. 19 от
изп. дело/ е получена за длъжника от Г. К. на 16.11.2017 г.
С молба от процесуалния представител на длъжника вх. № 9674/23.11.2017
г. /л. 20 от изп.дело/ е заявена несеквестируемост на процесния имот на
основание чл. 444, т. 6 от ГПК и са представени доказателства по опис в тази
връзка, като съдебния изпълнител е уведомен, че поземленият имот представлява
земеделска земя - нива, както и че длъжникът е регистриран като земеделски стопанин
и обработва земята в реални граници.
По молба на взискателя вх. № 2219/07.03.2018 г. /л. 70 от изп.дело/,
изпълнителното дело е предадено за продължаване от ЧСИ Трифон Димитров под №
20188010400110/2018 г. по неговия опис.
ЧСИ Трифон Димитров е извършил имотно проучване на длъжника, като е
изискал и относими към възражението за несеквестируемост на процесния имот
документи от Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/. От писмо вх. №
1338/20.04.2018 г. на директора на ОДЗ и приложените към него справки за
дейността на Д.Н., се установява, че длъжникът е регистриран земеделски
стопанин по смисъла на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани от 16.11.2016 г. до понастоящем със заявено място на дейност с. Извор и
използвана площ от 2,4002 ха.
По повод на установените обстоятелства, ЧСИ Трифон Димитров с
обжалваното постановление изх. № 2791/24.04.2018 г. е признал за несеквестируем
на основание чл. 444, т. 5 от ГПК процесния имот и е постановил отказ да
предприема изпълнителни действия по отношение на него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.
1, т. 1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие.
Нормата на чл. 444, т.
5 от ГПК, от друга страна, повелява, че изпълнението не може да бъде насочено
върху земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5
дка или ниви или ливади с площ до 30 дка. Предвидената несеквестируемост има за
цел да даде закрила лицата, които се препитават чрез земеделското производство,
бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност.
Видно от приложените по изпълнителното дело доказателства, длъжникът Д.Н.
е регистриран като земеделски стопанин на 16.11.2016 г. При това той е декларирал, че използва именно
процесния имот за осъществяване на своята дейност.
Във връзка с горното, неоснователно се явява възражението на взискателя,
че доколкото възбрана върху имота е наложена в полза на трето за процеса лице още
на 09.11.2016 г., длъжникът не може да се позовава на несеквестируемост на земята,
основаваща се на регистрацията му като земеделски стопанин към по-късен момент.
На първо място от представена по делото справка по лице от Служба по
вписванията – Бургас за длъжника се установява, че наложената на 09.11.2016 г.
възбрана касае само 1/10 ид.част от имота. От друга страна, от изпълнителното
дело се установява, че в полза на взискателя-жалбоподател възбрана по отношение
на процесния имот е вписана след регистрацията на длъжника като земеделски
стопанин, а именно на 02.08.2017 г. В този ред на мисли, недопустимо по смисъла
на закона е претендирането на чужди права, освен в изрично предвидените случаи,
какъвто не е настоящият, предвид което и позоваването на вписана в полза на
трето за процеса лице възбрана върху имота от взискателя е недопустимо.
От друга страна, настоящият състав намира за неоснователно
позоваването на жалбоподателя на нормите на чл. 451 и чл. 452 от ГПК, съгласно
които се въвежда забрана длъжникът да се разпорежда с запорираната, респ. възбранената
вещ, да я изменя, поврежда или унищожава, като се обявяват за недействителни
спрямо взискателя извършените от длъжника след вписването на възбраната
разпореждания с вещта. Дори да се приеме, че взискателят-жалбоподател би могъл
да се ползва от вписана в полза на трето лице възбрана преди регистрацията на
длъжника в регистъра на замеделските стопани при ОДЗ, то и след налагането й длъжникът
не бива лишен от правото си да ползва собствените си имоти съобразно
предназначението им и да събира добивите от тях. Следва да се подчертае, че
чрез регистрацията си като земеделски стопанин и деклариране на имотите като
обработваеми ниви длъжникът не е изменил предназначението им. Още по-малко може
да се счита, че тези действия представляват разпоредителни по смисъла на закона.
Следва да се подчертае, че въпросът за несеквестируемостта на
имуществото на длъжника, спрямо което е насочено принудителното изпълнение,
може да бъде повдигнат във всеки момент от развитието на изпълнителното
производство по повод конкретно предприети срещу него действия. При това
релевантният момент, към който се извършва преценката, е този на насочването на
принудителното изпълнение спрямо конкретното имущество на длъжника. В случая
инициативата за насочване на принудителното изпълнение към процесните
земеделски земи е проявена чрез подаване на молба за извършване на опис и
публична продан. Както вече бе посочено, към този момент длъжникът вече е бил
регистриран като земеделски стопанин и то с процесната земя.
Относно преценката за наличие в случая на злоупотреба с права, съдът
намира за необходимо да отбележи, че възприема изцяло разбирането изложено от
длъжника в становището по повод на депозираната жалба, че липсата на надлежна
регистрация, към момента на налагане на възбраната на земеделските земи, не
лишава лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от
същата, от закрилата на закона, като законодателният термин „земеделски
стопанин“ по смисъла на чл. 444, т. 5 от ГПК не следва да се тълкува ограничително, само съгласната легалната
дефиниция на парагр.1 от ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители
в т. 23 и т. 24 т.е. на физическо или юридическо лице, извършващо земеделска
дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната,
което има регистрацията съгласно изискванията на закона. В съответствие и с
практиката на върховната инстанция /напр. Решение № 125 от 04.11.2015 г. по гр.
д. № 5502 / 2013 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/, настоящият
състав приема, че уредбата на начина на признаване на качеството „земеделски
стопанин“, наред с регистрацията на земеделските земи със статут на земеделско
стопанско, служещо за издръжка на земеделския стопанин и семейството му е с цел
на яснота на онези физически и юридически лица, които кандидатстват за получават
държавна субсидия или такава, съгласно регламентите на ЕС.
В реда на изложеното, неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че в процесния имот не се осъществява действителна земеделска
дейност, както и че длъжникът не се издържа от доходи от такава. От
многобройните доказателства по делото не се установява в процесния период
длъжникът да е бил страна по трудово правоотношение или да е получавал доход на
основание гражданско такова, като видно от протокол изх. № 08129/05.04.2018 г.
по изп.д. № 1412/2017 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова /л. 219-221 от
изп.дело/, при оглед на имота на 05.04.2018 г. е било установено ползването му
в съответствие с декларираното пред ОДЗ и съобразно заявените дейности,
подпомагани с директни плащания. От
представена от длъжника справка от НОИ ТП – Бургас изх. №
1046-02-1362/22.05.2018 г., копие от трудова книжка, регистрационна карта при
Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта и служебна бележка /л. 64-76 от делото/, е видно, че Д.Н. от м.
ноември 2016 г. има качеството на самоосигуряващо се лице „земеделски
производител“ с реализиран от тази дейност деклариран доход.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ЧСИ Трифон Димитров обосновано
е отказал да извърши опис и да изнесе на публична продан земеделска земя на
длъжника Д.Н. до 30 дка, колкото именно е размера на площта, която ГПК определя като несеквестируема. При тези съображения настоящият
въззивен съд намира обжалваното постановление за правилно, а депозираната срещу
него жалба за неоснователна.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1671/15.05.2018 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег. № 801 при КЧСИ, район на
действие – БОС, подадена от Д.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б.,
ул. „Г.“ № **, ет. *, в качеството му на взискател в изпълнително
производство № 20188010400110, против обективиран в постановление изх. №
2791/24.04.2018 г. отказ на ЧСИ да
предприеме изпълнителни действия по изнасяне на публична продан на
несеквестируем ПИ № 031005, в землището на с. Извор, общ. Бургас, ЕКАТТЕ 32367,
местност „Чардаклията“, нива с площ от 24,005 дка.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.