РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. гр. Хасково, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200009 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Р. С. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 22 – 1253 – 001673 от 03.10.2022 г. на Началник – група в
Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по
чл. 150 ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, издадено при
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, без да сочи в какво конкретно се изразяват същите. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР –
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
1
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител по
делото. В депозирано писмено становище заявява, че поддържа жалбата и
искането си за отмяна на наказателното постановление, а при условията на
евентуалност – отправя искане за намаляване на размера на наложената глоба
съобразно установения специален минимум.
Административнонаказващият орган Началник – група в Сектор „ПП”
при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител и не
заявява становище по жалбата. Такова е заявил Началник – сектор „ПП“ в ОД
на МВР – Хасково в подаденото съпроводително писмо, като е отправил и
възражение за прекомерност по отношение на разноските.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 06.08.2022 г., свидетелите И. Р. М. и Р. Б. Т., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и в около 01:50 часа
при обход по бул. „България“ в град Хасково, възприели движение на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка “***”, модел „***“ с
рег. №****, в посока към заведение „*****“, което, след подаден звуков и
светлинен сигнал, спрели за извършване на проверка в района на Централна
пощенска станция. Установили, самоличността на водача, а по този начин и
факта, че автомобилът бил управляван именно от жалбоподателя В. Р. С.. В
хода на проверката, жалбоподателят не представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство. След като било изискано
съдействие, за оказване на такова на място бил изпратен патрул на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, включващ в състав си свид. К.
Й. В.. След извършена от контролните органи, справка с техническо средство
– РСОД – таблет 526 било установено, че водачът на моторното превозно
средство, собственост на лицето Р. Т. Р. от с. Криво поле, обл. Хасково – В. Р.
С. е неправоспособен, тъй като не негово име никога не било издавано
свидетелство за управление на МПС. На същия била извършена и проба с
2
техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол, което
отчело 0 промила съдържание на алкохол. Така, на същата дата, срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. К. Й. В. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 657179 за
нарушение по чл. 150 ЗДвП, който жалбоподателят подписал лично, а на
съответното място било отразено, че няма възражения. На същата дата му бил
връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в
приложената разписка. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и
допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
процесното административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за
нарушението по чл. 150 от ЗДвП.
В представената Справка за нарушител/водач, издадена по отношение
на жалбоподателя В. Р. С. не е отразено на името на същия да е издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство, но е вписано, че са
му налагани предходни санкции за нарушение на правилата за движение по
пътищата – издадени НП в това число и за нарушения по чл. 150 от ЗДвП.
Налагани са и принудителни административни мерки.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Р. М., Р. Б. Т. и К.
Й. В. относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия в хода
на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по
пътищата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
3
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от същия закон.
По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.
онзи, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения
от категорията на съществените. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в съответната форма и формално съдържа
необходимите по ЗАНН реквизити. Актът е съставен от лице от състава на
службите за контрол за спазване на правилата за движение по пътищата,
разполагащо с необходимата персонална материална и териториална
компетентност и в присъствието на нарушителя. Предявен му е и е връчен
лично като му е дадена възможност за възражения, от която не се е
възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия.
Спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити поради което доводите в обратна насока и конкретни
тези относно правната квалификация и точното посочване на наказващата
норма, следва да се приемат за изцяло несъстоятелни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се
4
изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или
доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на
формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение, като се държи сметка за липсата на отправено
изрично оспорване на фактическите констатации в него и конкретно на
твърдението, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след
като не притежава валидно СУМПС, издадено на негово име. В случая са
събрани писмени и гласни доказателства, относно проявлението на този факт
в действителността и фактическите констатации при отпочване на
административно – наказателното производство са изцяло подкрепени от
събраните доказателства.
Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе
потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя
нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл
следва да се отбележи, че от цитираната Справка за нарушител/водач,
издадена по отношение на жалбоподателя В. Р. С. се установява, че на името
на същия няма издадено валидно свидетелство за управление на МПС от
властите в Република България и никога такова не е било издавано. Това
прави деянието съставомерно, като предл. 1 именно по предложената от
актосъставителя и наказващия орган т. 2, на чл. 177, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, която се явява относимата в конкретната хипотеза,
след като са изложени по твърдени конкретните релевантни за тази
квалификация факти. Тоест, водачът може да бъде неправоспособен към
момента на деянието на различно основание и отделните основания следва да
е разграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в
самата административнонаказателна разпоредба с предвиждане на различни
възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава
съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е
било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са
предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и
тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или
административен ред. Следователно, след като наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че
жалбоподателят е неправоспособен водач, доколкото не притежава въобще
издадено СУ на МПС и квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал.
5
1, т. 2 от ЗДвП и се е ангажирал с такива твърдения, за които се явява
относимия и приложим законов текст именно посочен от него, е следвало да
докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено и следователно,
обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана
отговорността за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, след като не се събраха и
доказателства, изключващи умисъла на деянието.
При определяне вида и размера на административното наказание за
нарушението по пункт 1 от санкционния акт, АНО е приложил правилно
материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една
страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел
обществената опасност не само на деянието, но и на дееца в лицето на
жалбоподателя В. Р. С., вземайки предвид регистрираните многобройни
предходни нарушения по чл. 150 от ЗДвП, за които е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, а наложените
административни наказания „глоба“ в по – нисък размер не са дали
необходимия превъзпитателен ефект. Затова, индивидуализирането на
административната санкция съобразно предвидения специален максимум по
чл. 177, ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150 от ЗДвП съответства на
събраните отегчаващи отговорността обстоятелства, а макар за
имущественото състояние на нарушителя, да не са събрани данни, то само в
такъв размер биха могли да бъдат изпълнени целите на административното
наказание, като намаляването й в размер съобразно специалния минимум не
би изиграла необходимата възпираща роля по отношение на жалбоподателя, в
какъвто смисъл доводите в подадената писмена молба, направени при
условията на евентуалност, не могат да бъдат споделени.
В обобщение, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с
нея НП – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде
потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 1253 – 001673 от
03.10.2022 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7