Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и секретар
Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 307 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Х.А. срещу
Наказателно постановление № 18-0367-0002153 от 12.12.2018 г. на Началника РУ
към ОДМВР Пазарджик, с което жалбоподателят е санкциониран както следва: 1./ на
осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 50
лв., за извършено по чл. 104А, ал. 1 т.
1 ЗДвП административно нарушение; 2./ на
осн. чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 100
лв., за извършено по чл. 119, ал. 1 ЗДвП административно нарушение, като на
осн. Наредба № Iз-2539
на МВР на водача се отнемат общо 14 точки.
Релевират се оплаквания за допуснати
съществени материалноправни и процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, обосноваващи незаконосъобразност на
издадения санкционен акт. Твърди се, че възприетите от административнонаказващия
орган констатации на актосъставителя не отговарят на обективната истина. Счита,
че не е извършил нарушенията, в които е обвинен.
В открито съдебно
заседание поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.
Органът, издал обжалвания акт,
в депозирано по жалбата писмено становище, счита същата за неоснователна, а
издаденото наказателно постановление за постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е процесуално допустима-
подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
На 20.10.2018 г.
служителите от РУ Велинград към ОДМВР- актосъставителят младши автоконтрольор Х.Г.
и свидетелят И.И.,***, движейки се със служебен автомобил в посока от кв.
Чепино към кв. Лъджене, спрели на пешеходна пътека на кръстовището с ул.
„Ленища“, за да пропуснат пешеходец-жена с детска количка, пресичаща
бул.“Съединение“ от тяхната страна на пътя. Срещу тях, в посока кв. Чепино се
движил лек автомобил „Шевролет епика“ с рег. № РА 4878КК, управляван от
жалбоподателя А., който не спрял, за да пропусне пресичащата пешеходка. При разминаване между двата автомобила
служителите на РУ Велинград видели водача да провежда разговор по телефона.
Последвали и спрели за проверка управляваното от жалбоподателя МПС. На същия бил съставен на място, в негово
присъствие, АУАН Д № 852051, за това, че
на 20.10.2018 г., около 12, 19 часа, в гр. Велинград, на бул.
"Съединение", кръстовището с ул. „Ленища“ управлявал лек автомобил, като
провеждал разговор по мобилен телефон без устройство "свободни ръце".
Също така не пропуснал да преминe
стъпил на пешеходна пътека тип зебра пешеходка, бутаща бебешка количка. Като
нарушени разпоредби в акта са посочени съответно чл. 104А ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП. При съставяне на акта,
жалбоподателят не изложил възражения, но отказал да го подпише, удостоверено с
подписа на св. А.Б..
В писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН оспорва фактическата обстановка.
Въз основа на съставеният акт е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което по идентичен начин са
възпроизведени установените в акт обективни обстоятелства, както и нарушените законови разпоредби.
Актът за установяване на
административното нарушение и
Наказателно постановление № 18-0367-002153 от 12.12..2018 г. са
съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12 , във вр. с т.1.3 и т. 2 т. 8
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в
законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания
за отмяна. Същите съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Индивидуализирани са извършителят на нарушението, посочени са необходимите признаци
от неговия състав, в степен позволяваща на обвиненото лице да организира своята
защита-време и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, имена и адреси на контролните органи и на свидетелите, име и
длъжност на административнонаказващия орган. Посочени са съответните нарушени
законови разпоредби, както и санкционните такива.
От показанията на контролните органи
-актосъставителя Г. и св. И., които съдът кредитира като обективни и
безпристрастни, дадени то позицията на незаинтересоване от изхода на спора
лица, съдът счита, че на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят, като водач на МПС е извършил нарушение на правилата по ЗДвП. Управлявайки
процесния лек автомобил в гр. Велинград,
на бул. "Съединение“ в посока кв. Чепино на кръстовището с ул. „Ленища“
не пропуска пресичаща на пешеходна
пътека платното за движение пешеходка, което обстоятелство полицейските
служители, спрели на същата пешеходна пътека, непосредствено са възприели. Не се оспорва от жалбоподателя , че насрещно
движещия се полицейски автомобил е спрял пред пешеходната пътека, което
предполага, стъпили на или преминаващи по нея пешеходци, които като водач на
МПС е длъжен да пропусне. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Кръстева, предвид близките й отношения с жалбоподателя и възможната нейна
заинтересованост. Освен това нелогично звучи изявлението й пред съда, че по
това време се е оглеждала и въпреки това не е видяла спрелия пред пешеходната пътека
полицейски автомобил, с който са се
разминали в близост, но е видяла жена с
количка на отсрещния тротоар, която просто е стояла.
Законът за движение по пътищата изисква водачите на моторни превозни
средства да бъдат внимателни към уязвимите категории участници в движението,
сред които са пешеходците /чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП/ и регламентира правила за
движението им, както и предписва правила за поведение на водачите на моторни
превозни средства по отношение на тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДвП, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като при
придвижването си се ползват с предимство пред движещите се моторни превозни средства, по арг. от чл.
119, ал. 1 ГПК. Не се спори, че водачът
е приближил дори е преминал през обозначената на посоченото в акта място
пешеходна пътека, по време когато оттам е преминавал пешеходец.Като не е спрял,
за да пропусне преминаващата по нея жена с детска количка, нито е намалил
скоростта, което обстоятелство се потвърждава, освен от показанията на
контролните органи и от тези на свидетелката на жалбоподателя, а и от самите
негови обяснение, Г.Х.А. е нарушил
виновно чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
От позицията, в която са се намирали
двата автомобила един спрямо друг, съдът счита, че закономерно служителите на
РУ Велинград са възприели и другото извършено от А. нарушение, а именно, че при
управление на автомобила е провеждал разговор по мобилен телефон, който
видели да държи в ръка, т. е. без да
използва устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете
му. Обстоятелството, че автомобила разполага с автоматично блутут устройство, не изключва възможността в
конкретния случай водачът да не го е ползвал и да е провеждал разговор,
държейки телефона в ръка. Обстоятелството,
че от списъка с набрани номера липсват данни за провеждани разговори в часовия
диапазон на проверката също не означава, че не е провеждан разговор, предвид че
от този списък могат да бъдат изтрити данни за разговори. Съдът счита, че дадените в тази връзка обяснения от жалбоподателя са в
подкрепа на изградената от него защитната теза, предвид позицията му на
заинтересовано от изхода на спора лице. В частта относно това обстоятелство не
следва да се кредитират и показанията на свидетелката Кръстева, отново предвид
възможната нейна заинтересованост.
Законът
чл. 104А ЗДвП въвежда забрана за водачите на моторно превозно средство да
използва мобилен телефон по време на управление, което включва и провеждане на
разговори щом ползването е свързано с боравенето с телефона по начин, изискващ
участие на ръцете. Провеждане на разговор по телефона може да е свързано и с
държането му в ръка, без същият да е допрян до ухото на говорещия, ето защо
обстоятелството, че водачът е бил видян да държи в ръка телефона, обосновава ангажиране на отговорността му.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград, счита, че с
извършените деяния Г.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна извършените
административни нарушения и обжалваното наказателно постановление, с което е
ангажирана отговорността му следва да се потвърди. Административнонаказващият
орган, съобразно установената фактическа обстановка и е изградил
правилни правни изводи за осъществените състави на вменените нарушения, с оглед на които е наложил
предвидените в закона за тях наказания.
По изложението съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0367-0002153 от 12.12.2018 г. на Началника РУ
към ОДМВР Пазарджик, с което на Г.Х.А., ЕГН: **********: 1./ на осн.
чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв., за извършено по чл. 104А, ал.
1 т. 1 ЗДвП административно нарушение; 2./
на осн. чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като
на осн. Наредба № Iз-2539
на МВР на водача се отнемат 14точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен
съд
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева